Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Заветни лири
Антология на руската класическа поезия - Оригинално заглавие
- Горькая доля, 1837 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Иванка Павлова, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe (2011 г.)
- Корекция и форматиране
- NomaD (2013 г.)
Издание:
Заглавие: Заветни лири
Преводач: Ана Александрова; Александър Миланов; Андрей Германов; Василка Хинкова; Григор Ленков; Любен Любенов; Надя Попова; Добромир Тонев; Димо Боляров; Янко Димов; Петър Алипиев; Георги Мицков; Петър Велчев; Стоян Бакърджиев; Николай Бояджиев; Никола Попов; Рада Александрова; Кирил Кадийски; Иван Теофилов; Иван Николов; Иванка Павлова
Език, от който е преведено: Руски
Издание: Първо
Издател: ДИ „Народна култура“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1983
Тип: Антология
Националност: Руска
Печатница: ДП „Димитър Благоев“ — София
Излязла от печат: декември 1983 г.
Редактор: Иван Теофилов
Художествен редактор: Ясен Васев
Технически редактор: Езекил Лападатов
Художник: Николай Пекарев
Коректор: Стефка Добрева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/784
История
- — Добавяне
Литна младостта ми —
славей бърз, изчезна,
Моят смях потъна
както камък и бездна.
Златно време беше,
всичко свърши вече.
Младата ми сила
някъде изтече.
Мислите кръвта ми
скоро вледениха.
Скъпи хора има? —
те ми измениха.
Вятърът юнака —
крехка клонка — брули,
лете слънце жари
неговите скули.
Всичко е до време,
всичко отминава.
Виж, кафтанът даже
взе да овехтява.
Без любов се скитам,
с горест безутешна,
злото ме отмине,
а мъката се срещна.
Дъб зелен издига
върше в небесата.
Сам лежи и гние
момък в планината.