Михаил Лермонтов
Клон от Палестина

Кажи ми, клон от Палестина:

къде си раснал и цъфтял,

какъв ли хълм, коя градина

със свойта хубост си красял?

 

С лъчи ли изтокът те гали

край бистроструйния Йордан,

зли ветри ли са те терзали

сред планините на Ливан?

 

Молитва тиха ли са чели,

или са пели древен химн,

когато с теб венец са плели

чедата бедни на Солим?

 

И палмата дали е жива?

Под огнената синева

все тъй ли пътника прикрива

с широколиствена глава?

 

Или в безрадостна раздяла

изсъхнала е днес и тя

и гъста прах е насъбрала

по пожълтелите листа?

 

Кажи ми: кой ли с боязлива

ръка донесе те при нас?

Кой с топли сълзи те облива?

Кой страдал е над теб без глас?

 

Дали най-верен божи воин

с чело безоблачно не бе,

пред хора и пред бог достоен

и той за вечното небе?…

 

Стоиш пред златната икона,

от тайна пазен, несломим,

ти страж пред вярата изконна,

посланик на Йерусалим!

 

Прозрачен здрач, мъжди лампада,

олтар и кръст — о, символ свят…

Край теб, над теб едно — отрада

и мир за всичко в тоя свят!