Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Бурцову (В дымном поле, на биваке…), (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2013 г.)

Издание:

Заглавие: Заветни лири

Преводач: Ана Александрова; Александър Миланов; Андрей Германов; Василка Хинкова; Григор Ленков; Любен Любенов; Надя Попова; Добромир Тонев; Димо Боляров; Янко Димов; Петър Алипиев; Георги Мицков; Петър Велчев; Стоян Бакърджиев; Николай Бояджиев; Никола Попов; Рада Александрова; Кирил Кадийски; Иван Теофилов; Иван Николов; Иванка Павлова

Език, от който е преведено: Руски

Издание: Първо

Издател: ДИ „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1983

Тип: Антология

Националност: Руска

Печатница: ДП „Димитър Благоев“ — София

Излязла от печат: декември 1983 г.

Редактор: Иван Теофилов

Художествен редактор: Ясен Васев

Технически редактор: Езекил Лападатов

Художник: Николай Пекарев

Коректор: Стефка Добрева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/784

История

  1. — Добавяне

На бивак ли сме в полето,

огън запламти ли пак,

виждам аз във питието

нашият спасител драг.

Где си, православно войнство?

Тъжни песни ти не пей!

Дай ведрото и с достойнство

пий! Там радостта живей!

Напълни широки чаши

сред шума на волна реч.

Пили са дедите наши

все така — на кръста с меч.

Бурцов! Ти хусар не си ли

най-юначен? Пръв ездач!

Сред приятелите — мили

гуляйджии — здрав пияч!

Чашите да чукнем дружно!

Днес да пийнем ни е нужно,

утре — бой ще затръбят,

изстрели ще загърмят!

Нека всеки чаша вдигне:

зло проклятие да стигне

оня, който в тежък миг

ще отстъпи, побледнее;

оня, който в бой на щик

своите гърди милее.

Оня, който при обстрел

левия си фланг открие

или спъне коня смел,

а сърцето му забие —

в прицел хубавица взел!

Нека не от сабя смела

моя ден да е сразен!

Да съм генерал дебел, а

други да презират мен.

Нека в битките жестоки

бъда бледен, боязлив,

а с героите безок и

важен, заядлив, бъбрив.

И мустаците завити —

дар природен и любим —

да окапят, в младините

да изчезнат яко дим.

И Фортуна за досада

ми даде от свойта мъст:

знатен чин за вахт-парада

или — Георгиевски кръст.

Нека!… Но настъпи време!

Саби вън! Препускай, брат!

Бог ни дава пир богат,

в сеч успехи да сбереме.

Хайде! Шапката кривни

и урааааааа! Щастливи дни.

Край