Александър Бестужев
Финландия

На А. П. Закревски

Видях ви, зъбери, скали гранитни —

финландското намръщено чело! —

дошли като руини първобитни

на времето от злото чересло —

изтръскали на Балтика водите,

подобно скелет на света стърчите.

 

Там вълк се скита и от глад беснее,

и ястребът на череп точи клюн,

и като змийска кожа мъх мъждее,

трепти елха под облачен табун;

мъглата е като скалите вечна,

а пролетта е винаги далечна.

 

В котловините не звънти гълчава,

сребристо тлее борова гора

и сянка спи, печално величава,

върху безчувствените езера.

От стръмните скали на урви диви

искрящо хукват извори игриви.

 

Там, от вода прорязани грамади

задвижват с праговете ад пенлив

и в пропастите бият водопади

като камбанни звуци с ек бурлив;

отвръща ехото от пещерата

с бумтеж, на ада сякаш от недрата.

 

Видях ви аз! Морето побесняло

като потопа смъртоносно ври

и в спора вечен, свойта мощ раздало,

се пръска в яките ви канари;

все пак гневът на ехото тайфунно

дълбало е по вас мъгляво руно.

 

Разчетох ви: от запад засияло,

разтапя слънце глухите мъгли

и океанът — вечно огледало,

лови живителните му стрели:

завети древни, моя дух създали,

знамения омайни предвещали!