Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Сон русского на чужбине, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2013 г.)

Издание:

Заглавие: Заветни лири

Преводач: Ана Александрова; Александър Миланов; Андрей Германов; Василка Хинкова; Григор Ленков; Любен Любенов; Надя Попова; Добромир Тонев; Димо Боляров; Янко Димов; Петър Алипиев; Георги Мицков; Петър Велчев; Стоян Бакърджиев; Николай Бояджиев; Никола Попов; Рада Александрова; Кирил Кадийски; Иван Теофилов; Иван Николов; Иванка Павлова

Език, от който е преведено: Руски

Издание: Първо

Издател: ДИ „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1983

Тип: Антология

Националност: Руска

Печатница: ДП „Димитър Благоев“ — София

Излязла от печат: декември 1983 г.

Редактор: Иван Теофилов

Художествен редактор: Ясен Васев

Технически редактор: Езекил Лападатов

Художник: Николай Пекарев

Коректор: Стефка Добрева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/784

История

  1. — Добавяне

В отечеството и димът

е сладък и приятен.

Державин

Свещта припламваше мъждиво,

камината ми догоря.

Очите лепнеха сънливо,

сърцето ми в мечти замря…

Заспах. Насън видях градини

в премяна празнична през май.

О, мили пролетни картини

на село в моя роден край!

Засвири рог, звънят в полята

цафари, тръгват след стадата

момичета, момчета. С дъх

на пролет идва топъл лъх.

Ухае целият простор.

Опива свобода душата.

От ледения си затвор

изтръгната, шурти водата.

Подвикват си цял ден до мрак

гребци брадати, голобради.

До забранените ливади

се е разляла Волга пак.

От мравки всичко почернява,

Тук палми, рози не растат:

ела до бор се извисява,

брезите пръскат аромат.

И смела тройка се понася

към хубавицата Москва,

а весело звънче приглася

на коня, тръсне ли глава.

Но тишината натъжава

коларя, който все мълчи.

За милата си той запява,

за хубавите й очи:

„Очи лазурни, наранихте

юнака млад като кинжал.

Ах, лоши хора, разделихте

сърната влюбени без жал.

Къде без нея да замина?“

И махва изведнъж с ръка…

. . . . . . . . . . . .

. . . . . . . . . . . .

Пробудих се. Видях така

пак чуждоземната картина:

германски град — красив, голям…

Въздъхнах аз с душа унила

за своята родина мила,

гнетен от мислите си, ням.

Край