Лий Голдбърг
Г-н Монк излиза в открития космос (15)

14. Г-н Монк и тайната

Амброуз ни чакаше на предната врата, когато пристигнахме в къщата му. Изглеждаше объркан.

— Моля те, кажи ми, че разследваш убийството на Конрад Стайп — каза Амброуз, докато влизахме.

— Как разбра за това? — попита Монк.

— Не излизам от къщата, но не живея в пещера — каза Амброуз — Знам какво става навън. Новината е навсякъде в интернет.

— Значи знаеш кой е Конрад Стайп — уточни Монк.

— Разбира се, че знам — каза Амброуз. — Съкрушен съм. Той беше велик човек, оригинален мислител, и истински далновиден човек. Трябва да откриеш убиеца му, който и да е той, Ейдриън.

Монк погледна брат си с присвити очи:

— Има ли нещо, което искаш да ми кажеш?

— За кое?

— За позорния ти таен живот — каза Монк.

— Нямам таен живот — рече Амброуз. — Нито таен, нито какъвто и да е друг.

— Носиш ли гумен слонски хобот, когато наоколо няма никой?

— Никога няма никой наоколо — каза Амброуз. — А ако имаш предвид обонятелния придатък на господин Хоботко, излагаш на показ невежеството си, Ейдриън. Може и да прилича на слонски хобот, но всички знаят, че е различно от анатомична гледна точка в много отношения.

— Значи признаваш, че си един от онези откачени „земяни“ — каза Монк.

— Господин Монк — подхванах, но Амброуз вдигна ръка да ме спре.

— Всичко е наред, Натали — каза Амброуз. — Предпочитаме да ни наричат „земляни“. „Земянин“ е пренебрежително определение, особено в съчетание с „откачен“.

— От колко години криеш това от мен?

— Не съм крил нищо от теб.

— Никога не си ми казвал, че си член на някакъв култ — рече Монк.

— Не е култ — каза Амброуз. — Това е група от притежаващи творческо мислене, свободомислещи хора, които харесват шоуто, обичат героите в него и подкрепят идеалите, залегнали в сърцевината на представата на Конрад Стайп за бъдещето.

Монк кимна.

— Откога вземаш халюциногенни вещества?

— Халюциногенни вещества ли? — попита Амброуз.

— Знаеш за какво говоря — каза Монк. — Поколението на бейби бум. „Електрик Куул-Ейд“^[1], „Пурпурна мъгла“. „Жълта слънчева светлина“. „Маминият пудинг“.

— „Маминият пудинг“ ли? — казах.

— Чу ме — каза Монк. — „Сокът от джунглата“, „Синя бодрост“, „Сатанинското бонбонче“. „Стъклото на прозореца“. „Гюлето на Фриско“. „Да разхождаш грозното куче“.

— Мислиш, че вземам ЛСД? — попита Амброуз, после се обърна към мен. — Това е съкратено от лизергинова киселина, изключително силен халюциноген.

— Благодаря ти, че ми изясни това — казах.

— Вече не знам какво да мисля, Амброуз — каза Монк. — Един Бог знае в какви извратени актове на лудост и поквара си замесен.

Това не беше точно стесняване на определението за възможно поведение. За Монк и яденето на салата в бар със салати също беше акт на поквара.

— Просто защото не разбираш нещо, не означава, че то е погрешно — каза Амброуз. — Няма нищо незаконно, неморално или позорно в това да се наслаждаваш на произведение на изкуството във всичките му подробности и сложност и да споделяш това преживяване с други.

— Ако всичко е толкова невинно — попита Монк, — защо никога преди не си ми казвал за това?

— Никога не си питал — каза Амброуз.

— Но сега тайната ти излезе наяве.

— Интересът ми към „Отвъд Земята“ едва ли е тайна — каза Амброуз. — Написал съм половин дузина книги за шоуто, неговата митология и неговата култура. Ако проявяваше дори най-слаб интерес към живота ми, щеше да знаеш. Но теб не те интересува, Ейдриън. Никога не те е интересувало. Какво всъщност знаеш за мен?

— Сега знам, че си откачен — каза Монк.

— Аз харесвам „Отвъд Земята“ — заявих. — Това превръща ли и мен в покварена откачалка?

— Говориш ли драч?

— Не — казах.

Монк посочи към Амброуз:

— Той говори. Това е измислен език.

— Вече не е — каза Амброуз. — Стотици хора говорят драч, повече от онези, които говорят испански напоследък. Ако знаеше нещо за „Отвъд Земята“ и какво означава това шоу за мен, нямаше да се отнасяш толкова пренебрежително към него.

— Това е телевизионно шоу — рече Монк.

— За мен е нещо много повече от това — каза Амброуз.

— Как е възможно?

— Огледай се наоколо, Ейдриън. Стените на тази къща са моят свят. Но „Отвъд Земята“ ме отвежда в една галактика на чудеса и приключения, към далечни планети, пълни с пленителни култури и удивителни същества. Благодарение на Конрад Стайп съм пътувал до места, които никога не бих могъл да си представя.

— Не си отишъл никъде — обясни Монк. — Това не е истинско. Това е фантазия.

— Идеалите не са — каза Амброуз. — Общността не е. Имам много приятели там навън, благодарение на „Отвъд Земята“. Те ми говорят през цялото време. Те четат книгите ми. Те са част от живота ми повече, отколкото ти. Как можеш да ми казваш, че това не е истинско? За мен си е много истинско.

— Трябва да излизаш повече — каза Монк.

Амброуз се обърна и влезе с отсечени крачки в кухнята, като затръшна вратата зад гърба си. Погледнах Монк. Той пък погледна мен.

— Какво? — попита той, като сви рамене.

— Не мислите ли, че бяхте малко прекалено суров с него? — попитах.

— Той е един от онези хора, Натали. Вероятно точно сега е в кухнята, пие „Севън-ъп“ и се обажда да си уреди час при пластичен хирург. Следващия път, когато го видим, ще има заострени уши.

— Той ви е брат.

— Именно това е толкова шокиращо. Как е възможно да сме израснали заедно в тази къща и да се окажем толкова различни?

— Амброуз е много мил, чувствителен човек — казах. — Така че какво, ако се вглъбява в някакво телевизионно шоу? Той е съвсем сам тук. Можете ли наистина да го обвинявате, че има богат въображаем живот? Няма много хора, с които да говори.

— Входната врата е ей там — каза Монк. — Нищо не го спира да излезе навън.

— Ако това беше въртяща се врата, вие също щяхте да бъдете затворник в къщата.

— Никой не би сложил въртяща се врата в една къща.

— Убягва ви това, което искам да кажа.

— Не си посочила какво е то.

Въздъхнах и реших да приема различен подход:

— Кога за последен път се обаждахте на Амброуз?

— Не си падам много по телефоните — каза Монк. — Не е безопасно.

— Телефоните са напълно безопасни, господин Монк.

— Никога ли не си чувала за заразни болести? — Монк изопна плещи. — Телефоните. Оттук започва предаването на заразата.

— Добре — казах, устоявайки на почти неудържимия подтик да го удуша. — Кога за последен път сте чел някоя от книгите му?

— Никога не ми се е налагало да сглобявам къщичка за кукли, да поправям съдомиялна машина или да се уча да говоря измислен език, говорен от откачалки.

— Наистина ми се ще да престанете да наричате така брат си.

— Защо ръцете ти са отстрани до тялото и са свити в юмруци?

— Това няма значение — казах. — Амброуз е многостранен и талантлив автор, което щяхте да знаете, ако бяхте прочели някоя от книгите му. Аз съм чела много от тях. Той има истинска дарба, господин Монк. Страхотно го бива да обяснява нещата и да прави дори най-трудните идеи и задачи да изглеждат лесни за разбиране. В известен смисъл той е точно като вас.

— Не разбирам как.

— За много хора инсталирането на нов софтуер или нов компонент в домашната им стереосистема може да е също толкова озадачаващо като едно неразкрито убийство. Но Амброуз им дава разковничето към загадката. Може би може да ви помогне да разрешите тази.

— Амброуз няма и най-елементарно понятие от разследването на убийства.

— Но знае всичко за „Отвъд Земята“, а вие — не — казах. — Той може да ви спаси от необходимостта да прекарате още време на сбирката. Освен това Конрад Стайп означава много за него и помощта му да разкрием това убийство може да му предостави сигурен и положителен начин да преодолее скръбта си. И двамата с вас знаем колко важно е това.

— Няма полза. Разследването се води там навън. — Монк посочи с глава към вратата. — Амброуз няма да излезе от къщата.

— Значи ще доведем разследването при него. — Извадих от дамската си чанта дивидито, което Дишър ми беше дал. — Можем да започнем с това.

— Не знам — каза той.

Замерих го с дивидито. То го удари право в гърдите. Той се засуети да го хване, като го улови, преди да падне на пода.

— Заболя ме. — Той си разтри гърдите.

— Хубаво — казах. — Започвах да си мисля, че не са ви останали никакви чувства.

Той ме видя, че го гледам гневно и като тътреше крака, излезе от кухнята, без да каже и дума.

Монк бавно отвори вратата. Амброуз седеше на масата, пръскаше с лизол една бутилка със същия препарат и я почистваше с книжна кърпа. До този момент никога преди не бях виждала някой да си дезинфекцира дезинфектанта.

— Вършиш малко домакинска работа? — рече Монк.

— Ами аз си нямам асистентка, която да я върши вместо мен — каза Амброуз. — Не всички можем да живеем в лукс.

— Бих могъл да използвам помощта ти — промърмори Монк.

— Каза ли нещо, Ейдриън?

Монк се прокашля:

— Бих могъл да използвам познанията ти при разследването на убийството на Стайп.

— Не се срамуваш от мен, така ли?

— Не се срамувам от теб, Амброуз — каза Монк. — Стига да обещаеш да не носиш слонски хобот на обществени места.

— Аз никога не ходя на обществени места.

— В такъв случай се разбрахме — уточни Монк.

— Ще се радвам да помогна — каза Амброуз.

— Въпреки че Стайп продаде правата, а Кингстън Милс „създава нов образ“ на всичко, свързано с „Отвъд Земята“? — попитах.

— Не се радвам за новото шоу, но то е само това — ново шоу със същото име. Започват отначало, не подхващат историята оттам, където прекъсна оригиналното шоу, и използват нови актьори. Така че това всъщност не променя нищо. Оригиналните епизоди още си съществуват. И винаги ще съществуват.

— Ти не се ли ядоса на Конрад Стайп? — попита Монк.

— Сигурен съм, че си е имал причини да позволи на студиото и на Кингстън Милс да направят нова версия на шоуто — каза Амброуз. — Кой съм аз, че да го съдя?

— Мисля, че сигурно си малцинство — казах.

— Напротив — възрази Амброуз. — Повечето почитатели се радват да видят завръщането на шоуто, под каквато и да е форма, защото то ще поднови интереса към оригиналната поредица. Галактическият бунт говори от името на малцинство. Трябва да помните, че имаше много почитатели, които бяха върло против анимационната версия на „Отвъд Земята“, а сега тя се смята за част от официалния канон.

— Канон ли? — попита Монк.

— Част от официалната митология и времеви отрязък на „Отвъд Земята“ — каза Амброуз.

— Кой решава дали е официално, или не? — попита Монк.

— Решението произтича от постигане на съгласие между почитателите, експертите, и Конрад Стайп, разбира се.

Влязохме в кабинета. Седнах до Амброуз на дивана пред телевизора. На масичката за кафе беше сложена кутията с пълния комплект епизоди на „Отвъд Земята“ и кутия книжни кърпички. Предположих, че Амброуз сигурно си е устроил малък маратон по гледане на „Отвъд Земята“ в знак на почит към Стайп.

Монк започна, като обясни какво знаем и кои са заподозрените.

— Точно сега смятаме, че Стайп е бил убит или от разстроен почитател, или от недоволна съпруга. До този момент обаче не разполагаме с никакво доказателство, освен този запис от охранителната камера, който е бил заснет от четири различни охранителни камери, монтирани около паркинга и конферентния център в „Еърпортър Мотор Ин“ в Сан Франциско.

Той сложи дивидито в устройството и се поколеба, преди да натисне копчето за включване върху дистанционното.

— Това, което ти предстои да видиш, е убийство, Амброуз. Не е инсценировка. Истинско е — каза Монк. — Сигурен ли си, че си готов за това?

Амброуз прехапа устна и кимна.

Монк натисна копчето за пускане.

Въпреки че вече бях гледала записа и знаех какво ще видя, пак беше зашеметяващо и стряскащо жестоко. Екранът беше разделен на четвъртини и във всяка под различен ъгъл се виждаше внезапна смърт.

Таксито спря. Стайп излезе. Господин Хоботко се появи иззад контейнера, простреля Стайп в гърдите и изтича в конферентния център.

Този път се съсредоточих главно върху четвъртината, в която се виждаше лицето на Стайп и ужасяващата смесица от шок, неверие и безкрайно дълбока тъга, изписана върху него, когато той падна на колене, а после се строполи напред, мъртъв.

Монк и аз погледнахме Амброуз. В очите му напираха сълзи.

— Извинете ме — каза той дрезгаво. Стана и забързано излезе от стаята.

Монк ме изгледа гневно:

— Сега доволна ли си?

— Разбира се, че не, господин Монк.

— Това беше твоя идея — каза Монк. — Единственото, което направихме, беше да го нараним още повече.

— Мислех си, че това може да му помогне — казах.

— Да види как застрелват някого, на когото се е възхищавал? — рече Монк. — Какво съм си мислил, като те послушах? Това беше грешка, Натали. Наистина много голяма грешка.

Трябваше да се съглася. Чувствах се ужасно.

Монк се наведе и извади дивидито. Тъкмо го прибираше обратно в прозрачната кутия, когато Амброуз се върна.

— Какво правиш, Ейдриън?

— Приключихме — каза Монк. — Трябваше да бъда по-съобразителен. Съжалявам, че трябваше да видиш това.

— Аз също — рече Амброуз, като седна до мен. — Пусни го пак.

— Не може да говориш сериозно — каза Монк.

Аз също бях изненадана.

— Трябва да го видя отново, Ейдриън. Първия път бях твърде шокиран и развълнуван. Вероятно пак ще е така, но ще продължавам да го гледам, докато науча всяка подробност наизуст.

Сложих ръка на коляното на Амброуз:

— Не е нужно да правиш това.

— Да, нужно е, Натали. Убиецът е заснет на тази лента. И ние ще го хванем.