Адам Робъртс
Макатрицата (24)

Маканиматрицата
Шест разказа от вселената на Макатрицата

1. Последният полет на „Папирус“.

Той беше гол, ако не се броят чифт тесни джинси. Идеално оформени калки пот блестяха като мъниста по обтегнатото скулптурно великолепие на мъжествената му гръд. Движеше се с изяществото на хищник.

Тя беше облечена с микроскопична блузка и едва забележими панталонки. Притежаваше чифт огромни, вълшебно антигравитационни гърди; тия прелести не стърчаха, а по-скоро се рееха пред нея като розови балони, потрепваха и подскачаха, докато тя танцуваше наляво-надясно.

Тя проявяваше изключително майсторство в боя с меч и изключителна грация в движенията, но беше трудно човек да обръща внимание на подобни дреболии при наличието на тия фантастични гърди.

Двамата, мъжът и жената, се биеха с мечове. Блясъкът по мечовете им беше трепетен, величав и идеално оформен. Някой страничен наблюдател (макар че в сцената нямаше други участници, освен вече описаните потресаващо секси личности) би се смаял колко невероятно реално изглежда всичко. Ярко. Като на снимка.

Всяко пухкаво косъмче по тялото й, всяка пора се виждаше съвсем ясно в меката разсеяна светлина. Всяка луничка по лицето му, всеки кичур коса изпъкваше. Ясно се различаваха жилките по дървените греди. Знамената лекичко трептяха във въздуха.

Мечът на мъжа проряза въздуха и мина на милимикрони от плътта на жената. В копринените й панталони зейна прорез.

Коприната мъчително бавно се свлече от бедрата й и падна на пода. Под панталоните имаше набедрена превръзка. Вирнатото й, идеално оформено дупе, се разкри в цялата си заоблена слава.

Мъжът одобрително погледна жената.

Тя замахна с меча си и…

… изведнъж от високоговорителя долетя глас.

— Елате бързо! — викаше някой. — Нападат ни съществата от реалния свят.

— Реалният свят — ахна жената.

Двамата бързо изскочиха от лъчезарното виртуално царство, в което се биеха, и — нека да бъдем честни — взаимно си правеха стриптийз. Не ме питайте защо. Може би стриптийзът е важен военен похват в тази бъдеща война срещу машините. Не ми звучи логично, но пък аз съм само един обикновен разказвач. Аз не знам. Може би способността да свалиш бавно дрехите си, докато държиш меч, се цени високо от генералите. Може би ако картагенската армия бе използвала тази тактика, нямаше да загуби от Сципион Африкански и римските му легиони. Може би наполеоновите войски щяха да завладеят цяла Русия, ако носеха набедрени превръзки и бяха готови да разкрият пред неприятеля този факт. Искам да кажа… стига де, това е програма за обучение, от нея се иска да обучава човешките армии на бойни изкуства. Това е положението.

Както и да е, няма отдих за разказвача. По-добре да ви разкажа останалата част от историята, й тъй, те се втурват към корпуса, или към палубата, или както там го наричат, но там всичко е много мъгляво и разпокъсано. Няма добро осветление, нали разбирате. Не намеквам, че след като са издънили бюджета за свръхестествените части с мечове и стриптийз, режисьорите вече нямат пари за нещо повече от неясни гъмжащи силуети и две-три експлозии. Съвсем не. Но като разказвач ми е малко трудно да бъда точен — малко бой, стрелба по нападащи СЕПИИ, взривове и всичко свършва трагично. На ваше място бих се върнал към встъпителните абзаци с двамата красиви полуголи противници, които подскачат един срещу друг.

2. История за призраци от Макатрицата.

Общо взето, обикновена история за призраци, само дето се оказва, че призракът всъщност е дефект в логиката на Макатрицата.

3. История за вампири от Макатрицата.

И това в общи линии е обикновена история за вампири, само дето се оказва, че вампирът всъщност е дефект в логиката на Макатрицата. Видяхте ли? Хитро, нали? Използвайки същото обяснение, създателите на Макатрицата могат да завъртят каквато си искат свръхестествена или необичайна история.

4. История за НЛО от Макатрицата.

Е, предполагам, че вече му хванахте цаката.

5. Мацето от Макатрицата.

Сали работи в скучна канцелария и няма късмет с мъжете, докато един ден не среща двама красиви и богати образи на служебен купон! Проследете нейните забавни приключения през тази изпълнена със събития седмица, в която тя се мъчи да балансира между приятели, работа, любов и смях, а накрая се вразумява и сключва граждански брак с един дефект в логиката на Макатрицата.

6. Какво не се носи в Макатрицата.

„Транзистор“ и „Печатна платка“ ни разкриват какво ще носят през този сезон познавачите на силициевите чипове. Излизат от мода: сигнални ракети, ярки цветове, ризи, пуловери, мокасини, кафтани, шапки, кафяви велурени елеци и джинси. На гребена на вълната са: черни костюми, бели ризи, слънчеви очила и слухови апарати.