Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Four Blondes, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
2,9 (× 23 гласа)

Информация

Сканиране
midnight_sun17 (2015)
Разпознаване, корекция и форматиране
3Mag (2016)

Издание:

Автор: Кандис Бушнел

Заглавие: Четири блондинки

Преводач: Пенка Стефанова

Година на превод: 2003

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Кръгозор“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2003

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Експреспринт“

Технически редактор: Емил Танов

Коректор: Марийка Тодорова

ISBN: 954-771-065-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1852

История

  1. — Добавяне

VIII

— Добре, всички! Не забравяйте, че в крайна сметка това е просто едно тържество. — Сватбеният организатор, слабичък млад мъж с тъмна мазна коса плесна с ръце. — Всички ли си помним местата? Пати, знам, че знаеш какво трябва да правиш. Други въпроси?

Моник, майката на Джейни, вдигна ръка.

— Да, госпожо Уилкокс? — каза младежът със зле прикрита досада.

— Аз не и-йскам да съм боса. И-йскам да съм с обувки.

— Госпожо Уилкокс — отвърна търпеливо младежът, сякаш обясняваше на малко дете, — решихме, че никой няма да носи обувки. Това е боса сватба. И в поканите е написано.

— Но краката! Те са толкова грозни.

— Сигурен съм, че вашите крака са много красиви, госпожо Уилкокс, както и на всички останали. — Младежът поспря за момент и огледа всички в стаята. — Хора, това е светското събитие на сезона. Да го направим зашеметяващо!

Избухнаха аплодисменти. Джейни погледна към майка си. Беше си все така властна и себична. Почти от момента, в който бе пристигнала за сватбата, два дни преди това, носеше само неприятности — подлагаше на разпит отговорниците по храненето, флиртуваше с оператора (някой щеше да прави документален филм за сватбата за „Лайфтайм“) и така тероризираше майката на Дигър Пами, че в един момент Пами, дребна женица с трайно къдрена сива коса, с провлечен среднозападняшки акцент и куфар „Самсонайт“, пълен с гуменки „Кедс“, престана да излиза от стаята си.

— Джейни — каза майка й един час след пристигането си, — какви са тези глупости, дето чувам, че пишеш нещо? Пати е умната. Ти трябва да работиш върху кариерата си като модел и намирането на съпруг. До две години ще ти бъде твърде късно за деца и няма да можеш да си намериш мъж. Мъжете не обичат жени, които не са в състояние да им родят деца.

— Аз не искам съпруг, маман — процеди Джейни.

— Колко сте глупави това момичетата — отговори майка й, като запали цигара (пушеше „Виктория Слимс“ в огромни количества). — Тая работа да живееш без мъж е пълна глупост. До пет години много, ама много ще съжаляваш. Виж Пати. Много умно от нейна страна да се омъжи за този Дийгър. Той е млад и богат. А ти дори си нямаш приятел.

— Ами нали Пати винаги е била съвършената, маман — отвърна горчиво Джейни.

— Не, не е съвършена. Но е умна. Знае, че трябва да се труди, за да постигне нещо в живота. Ти си много красива, Джейни. Но въпреки че си красива, пак трябва да се потрудиш за живота си.

— Но аз се трудя, маман — каза Джейни. — Ето че пиша.

Майка й завъртя очи и издуха дима през ноздрите си. Русата й коса бе съвършено фризирана и все още използваше матоворозово червило. „Колко типично за нея, помисли си Джейни. Винаги е права и винаги се отнася пренебрежително към чувствата ми; смята ги за абсолютно несъществени, освен ако не съвпадат напълно с нейните.“

— Майка ти е то-о-о-лкова фантастична! — не преставаше да повтаря Суиш Дейли. Беше проектирал роклите на Пати и Джейни (освен Джейни, друга шаферка нямаше) и бе прекъснал ваканцията си на италианската Ривиера, за да дойде тук.

— Майка ми е страшно старомодна — отвърна му сухо Джейни.

— О, не! Точно обратното. Тя е абсолютно модерна — настоя Суиш. — Толкова е шик. И то-о-олкова в стила на седемдесетте. Всеки път, като я погледна, ми иде да затананикам „Мисиз Робинсън“.

Сватбеният организатор вдигна ръка и се потупа по часовника.

— Петнадесет минути, докато гостите започнат да пристигат рече той. — Всички по местата!

Сякаш всички бяха чакали със седмици сватбата на Пати. Списъкът с гости включваше четиристотин души, все първокласни, което означаваше, че бяха или известни, или след името им имаше някаква солидна титла, като например „главен редактор на модно списание“ или „архитект на известните“. Джейни ме знаеше да се смее ли или да плаче. От десет години правеше усилия да се издигне по светската стълбица в Хамптъните, мъчеше се да отсяда в най-хубавите къщи и да ходи на най-добрите купони, а Пати само за един сезон бе пристигнала на сцената бе хвръкнала без никакво усилие до най-високото стъпало. Тя и Дигър излъчваха някакво искрено нехайство, съчетано с безгрижна непринуденост, сякаш бе напълно естествено — дори неизбежно да се намират в това положение. А междувременно Джейни се чувстваше сякаш събира огризки: беше се оставила да стане тайната любовница на един могъщ мъж, който я чукаше в задника, за да не може да забременее. Освен това се мъчеше да започне една нова кариера, за която дори тя, въпреки самонадеяността си, виждаше, че не притежава нужните способности.

„Как стана това, запита се Джейни, докато се усмихваше и посрещаше гостите, деликатно държейки чаша шампанско между палеца и показалеца си. Очевидно някъде направих погрешен завой, но къде? Защо никой никога не ми каза?“

— Джейни! — викна Питър, прегърна я буйно и я повдигна от земята. — Цяло лято не съм те виждал. Изглеждаш фантастично, както винаги.

Питър! Е, разбира се, че ще бъде сред поканените, той бе адвокатът на Дигър.

— Мисля за теб. Струва ми се, че трябва пак да се съберем.

— Трябва — отвърна неангажиращо Джейни.

— Ей, знаеш ли, че Гъмдроп умря?

— О, Питър! Ужасно съжалявам — рече тя.

— Е, няма нищо, кучетата са като жените. Винаги могат да бъдат заменени.

Той продължи нататък с полуусмивка. Колко тъжен беше. След десет години щеше да бъде на петдесет и пет. Какво щеше да стане с него тогава?

— Здравей, Джейни — каза Редмън.

— О, Редмън — отговори Джейни и го целуна по двете бузи. — Съжалявам за… за миналото лято.

— Какво за миналото лято? — попита Редмън. — Аз помня само, че си прекарах страхотно.

— Добре тогава. Аз също — рече Джейни.

— Я виж, я виж, сестрата на булката. Надявам се да не стане така, че винаги да си шаферка, но никога булка.

— Зак!

— Добре ли си прекара лятото, бонбонче?

— О, да. Дори не се наложи да пляскам никого.

— Харолд, скъпи! — Тя се наведе и го прегърна.

— Толкова ми се иска това да беше твоят ден, лудетино. Може би догодина, а?

— Може би — отвърна Джейни.

После погледна над тълпата. На алеята спираше голям мерцедес. Шофьорът изскочи пъргаво и отвори вратата. Комсток слезе, протегна се и се огледа. После шофьорът заобиколи от другата страна. „Сигурно е довел със себе си звездата от филма“, помисли си Джейни, но вместо това видя да слиза една висока тъмнокоса жена, която заобиколи спокойно колата. Комсток я хвана за ръката.

— Джейни! Колко хубаво изглеждаш! — каза Алисън и се наведе към нея. — Видя ли Зак Манърс? Изглежда ужасно. Сигурно много се радваш, че не си с него. Чух, че го спрели за шофиране в пияно състояние и го хванали да пъха ампулка кокаин в чорапа си. Чорапи! През лятото! Кога свършва договорът за наем на къщата?

— Утре — отвърна Джейни. — Но хазяинът каза, че мога да остана още един ден.

— Супер. Ще ти дойда на гости — каза Алисън.

— Разбира се — пророни Джейни.

С ъгълчето на окото си гледаше как Комсток се приближава. Познаваше жената до него… Но защо я държеше за ръката и й шепнеше на ухо?… Изглеждаше толкова доволен от себе си, тя също… О, Господи!… Това бе онази светска дама — същата, която била женена за оня от Холивуд, а после за другия, дето се бил кандидатирал за президент — но бе толкова грозна! Имаше конско лице, това си личеше, въпреки че носеше огромни тъмни очила, сякаш се боеше да не я разпознаят… Доколкото Джейни знаеше, тя бе адски могъща и адски богата. Какво ли правеше Комсток с нея?

— Здравей, Джейни — каза той.

— Комсток — запъна се тя.

— Искам да ти представя годеницата си. Морган Бинчли.

— Здравейте — каза Джейни.

Не можеше да свали очи от лицето му. Не беше го виждала от три седмици и сега за пръв път под грозотата му прозираше жестокост. Очите му бяха жестоки. Без тези жестоки очи той никога нямаше да се издигне над грозотата си. Хората щяха да се отнасят пренебрежително с него или да го използват. Той се усмихна. Розовите му устни се разтвориха за момент и разкриха празнината между предните му зъби. Изражението му сякаш казваше злорадо: „Покажи ми.“

Добре де, щеше да му покаже.

— Това е чудесна новина — каза тя. — Кога се сгодихте?

— В Гърция — отговори Морган. Акцентът й намекваше за девически пансиони и езда в Кънектикът. — Трябва да кажа, че доста се изненадах. — Тя го хвана още по-здраво за ръката. — Виждаме се само от… колко беше?… Шест месеца?

— Точно така — отговори Комсток.

Моп dieu! Господин Комсток Дибъл? — възкликна майката на Джейни, която изникна неочаквано до нея. — Но аз би трябвало да ви направя реверанс. Вие сте крал. Крал на филмите!

— Това е майка ми, Моник — каза Джейни.

— Гледала съм всичките ви филми — продължи майка й, като сложи прочувствено ръка на сърцето си.

— Много сте мила — отвърна Комсток.

— Вие сте приятел на Джейни? — попита майка й и я хвана подръка.

— Джейни пише нещо за мен.

— Разбирам — каза майка й със зле прикрито любопитство.

— Извинете ме — каза Джейни.

— Джейни! — подвикна след нея Комсток.

Джейни се обърна, погледна го и поклати глава.

— Уф! Оставете я — каза майка й. — Тя обича да се прави на… как го казвахте? Мъченица.

Всички се засмяха.