Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Four Blondes, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
2,9 (× 23 гласа)

Информация

Сканиране
midnight_sun17 (2015)
Разпознаване, корекция и форматиране
3Mag (2016)

Издание:

Автор: Кандис Бушнел

Заглавие: Четири блондинки

Преводач: Пенка Стефанова

Година на превод: 2003

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Кръгозор“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2003

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Експреспринт“

Технически редактор: Емил Танов

Коректор: Марийка Тодорова

ISBN: 954-771-065-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1852

История

  1. — Добавяне

VII

В почивните дни след Четвърти юли Пати съобщи, че двамата с Дигър ще се женят. Новината гръмна по вестниците. На Парсънидж Лейн, където се намираше къщата на Пати, Джейни седеше в старинната й кухня, ровеше се из изрезките и се мъчеше да не завижда. Пати и Дигър мигновено бяха провъзгласени за „най-новата двойка“ на хилядолетието. Бяха красиви („наистина с доста голямо изсилване на въображението, що се отнася до Дигър“, помисли си Джейни), с творчески дух, успели и богати. Произхождаха от така нареченото добро общество. И още нямаха тридесет.

— Погледни това — рече Джейни, като прелисти светската рубрика на „Ню Йорк Таймс“, където имаше статия от две страници (с цветни снимки) за Пати и Дигър, техните кариери, стил на живот, с кого движеха и кои места посещаваха. — Човек ще си рече, че никога досега не са виждали някой да се жени.

— Пълна лудост, нали? — отвърна Пати. — Особено при положение че Дигър е такъв дръвник.

Тя погледна с обич през прозореца към Дигър, който крачеше около басейна със слънчеви очила и нещо като кухненска кърпа около кръста. Както обикновено, говореше по клетъчния си телефон и пушеше цигара без филтър. Джейни си помисли, че май му е излязъл херпес, макар че никога не бе виждала такъв. Но пък между зъбите му обикновено имаше парченца тютюн.

— Искам да кажа — продължи Пати, — че дори не може да плува.

— Наистина ли? — отвърна Джейни.

Но в същото време си мислеше: „Колко жалко.“ Всъщност смяташе, че Дигър не заслужава тази къща; той, както научи, бе израснал в едно малко ранчо в Дъ Мойн, Айова. Всеки път, когато отиваше с велосипеда до тях, едва не й се завиваше свят от завист. Как бе успяла Пати да се уреди така, докато тя все още се бореше? Къщата на Пати бе една от най-хубавите в Сагапоник — голяма, щедро покрита с дъски селска къща с очарователни постройки наоколо, дълъг басейн и огромна зелена морава, която излизаше на ливада с диви цветя.

— О, да — каза Пати. — Знаеш, че най-добрият му приятел се е удавил в една каменоломна като дете. Той нарече първия си албум на него. Помниш ли го? „Мъртвешки сине, най-добри приятелю.“

— Хей! — рече Дигър, който тъкмо влизаше в кухнята. После се наведе над Пати, уви кльощавите си ръце около нея и пъхна език в ухото й. — Нямам ли най-хубавото гадже в света? — попита той Джейни, а Пати се изкикоти и го отблъсна.

Дигър я посочи с дългия си кокалест пръст.

— Само почакай до първата ни брачна нощ, бе-е-ебчо!

— Още ли не сте правили секс? — попита Джейни с благоприличен тон.

Дигър направи няколко тласъка напред с ханша си, което беше отвратително, понеже коремът му изглеждаше така, сякаш в него има малка диня, и му придаваше вид на гладуващо дете от Африка. Той извади още една бира от хладилника.

— Не мислиш ли, че това е някак… странно… дето ти и Дигър произхождате от различни социални прослойки? — попита Джейни, когато той излезе от стаята.

— Не — отвърна Пати. — Всъщност това не е вярно. И двамата сме от средната класа.

— Пати — каза търпеливо Джейни. — Дигър е бяла измет. Искам да кажа, виж му само името: Дигър[1].

— Той сам си го е измислил — рече Пати.

— Защо някой би си измислил подобно име?

Пати вдигна поглед от списъка, който правеше.

— Копал е доста в калта като дете. — Тя задъвка крайчеца на писалката. — Както и да е, на кого му пука? Той е гений и гласът на своето поколение.

— Пати — попита Джейни, — някога случвало ли ти се е нещо лошо?

— Ами — отвърна сестра й, — например, когато ти отиде на концерта на Мик Джагър и не се върна цяла нощ. Тогава мама и татко ме разпитваха три часа, но иначе нищо друго.

— И аз така си помислих — рече Джейни.

— Тогава ми се струваше направо страхотна — добави Пати. — Искаше ми се да бъда точно като теб.

 

 

Джейни отново започна да спи с Бил Уестакот. Беше си обещала да не го прави, но не успя да му устои. Чудеше се как може да е с Бил, след като е влюбена в Комсток, но се оправдаваше пред себе си, че двамата мъже я ласкаят по различен начин. Комсток вярваше, че тя може да направи всичко, докато Бил се изненадваше, че тя изобщо може да направи нещо — което само по себе си бе триумф. Комсток я питаше колко страници е написала и я насърчаваше да пише повече; на Бил тя казваше колко страници е написала, за да го подразни. Беше се държал адски надуто при запознанството им, затова умираше да го дърпа надолу и да му показва, че той в действителност не е по-добър (даже може би е и по-лош) от нея.

— Виждаш ли, Бил — каза му тя веднъж. — Аз съм същата като теб. Ще направя един милион долара и ще си купя голяма къща.

— Проклети жени! — възкликна ядосано Бил, докато седеше на канапето й по боксерки, пушеше джойнт и се изтягаше назад, за да покаже плоския си като дъска корем. — Всичките мислите, че сте добри, колкото мъжете. Мислите, че заслужавате всичко, което мъжете имат, но трябва да го получите, без да работите за него. Господи, Джейни! Знаеш ли от колко време пиша?

— От двадесет години?

— Точно така, по дяволите. Двадесет години бачкане до припадък. И едва след петнадесет години престават да те бъзикат и започват да те приемат на сериозно.

— Казваш, че не бива да опитвам само защото не го правя от петнадесет години?

— Не, не казвам това. Защо не ме слушаш? Просто ако си въобразяваш, че ще направиш голям фурор, значи си откачила.

— Завиждаш — рече тя. — Просто не можеш да понесеш факта, че мога да направя голям фурор, защото какво би говорило за теб това, Бил?

Джафкаха се така почти всеки път, когато се видеха, но един ден нещата излязоха от контрол.

— Джейни — рече Бил. — Защо ти е да пишеш филмов сценарий, по дяволите? Това е невъзможна работа, а дори и да успееш, в крайна сметка ще направиш далеч по-малко пари, отколкото си си мислила, защото ще ти ги цъкат по малко поне пет години.

— Не ми трябва да слушам такива неща — отвърна Джейни.

— Така ли? Да, ама се налага. Защото от Дибъл слушаш само глупости. Боже, Джейни! Човекът просто иска да те чука. Ти си будно момиче, или поне се правиш на такава. Знаеш, че мъжете биха казали всичко за едно чукане.

— На него не му е необходимо.

— О! Значи въпреки всичко би го чукала? Кого се опитваш да заблудиш, Джейни? И двамата знаем как стават нещата при теб. Платил ти е наема на къщата?

— Той е влюбен в мен.

Бил всмука дълбоко от джойнта.

— Джейни — каза той, задържайки дима в дробовете си, после издиша. — Дибъл е един от най-безскрупулните мъже във филмовия бизнес. Той е невероятно чаровен, докато не получи каквото иска. Когато приключи с теб, ще те изостави толкова бързо, че няма да се усетиш откъде ти е дошло. Ще се озърташ наоколо и всички врати ще са затворени за теб. Схващаш ли?

— Не ти вярвам — отвърна Джейни. — Писнало ми е да слушам такива гадости. Просто му завиждаш, задето е по-успял от теб…

— Познавам актриси, които са спали с него. Да не мислиш, че си единствената, която иска да спи с него? Че му правиш услуга, понеже е грозен? Ще ти подскажа. Чука ли те в задника? И никъде другаде? Защото точно така прави той. За да няма риск някоя да забременее.

Джейни мълчеше.

— Внимателен е, а? — продължи Бил. — Ако старите холивудаджии знаят нещо, то е как да избягват сложните ситуации, наречени живот.

— Вън — каза тихо Джейни.

— Тръгвам си — отговори той, стана и си нахлузи ризата. — Казах си рецитацията.

— Знаех си, че тогава на плажа не биваше да разговарям с теб.

— Точно така. Вероятно не биваше.

— Искаш да съсипеш мечтите на другите, защото твоите са съсипани.

— О, Джейни — каза тъжно той. — Откъде ги намираш тия сантиментални глупости?

— Просто се опитвам да постигна нещо в живота!

— Ами постигни. Но го направи честно. Работи честно поне един ден и преглъщай неприятностите като всички останали.

Той излезе и затръшна мрежата след себе си. След малко обаче се върна и кресна през нея:

— В едно си права. Ние сме еднакви. И двамата сме жалки!

 

 

Цяла седмица не си говориха, но после отново се видяха на плажа. Престориха се, че нищо не се е случило, но оттук нататък лятото престана да бъде толкова хубаво. Дневните температури надвишаваха тридесет градуса. В къщичката беше душно, а нощем в спалните на горния етаж ставаше непоносимо, затова Джейни се мъчеше да подремне на канапето. Опита се да пише сутрин, но на тридесет и осмата страница откри, че не е в състояние да продължи. Беше стигнала до онази част, в която „момичето“ (както Джейни бе започнала да мисли за главната си героиня) е на снимачната площадка за първи ден, а режисьорът идва в нейната каравана и я принуждава да му направи свирка. Историята трябваше да разказва за живота й като модел и актриса и борбата й, докато започнат да я възприемат на сериозно като личност, но вече й се струваше, че няма смисъл. Докъде щеше да я доведе това? Всички казваха, че в Холивуд, за да напреднеш, трябва да правиш секс. Защо им беше повярвала? Това не й бе помогнало. А след като го направиш няколко пъти, престава да ти пука.

Или поне така си мислиш.

Един ден й се случи нещо странно. Беше в супермаркета „Кинг Кълън“, когато зърна Хелън Уестакот до рафтовете за подправки. Джейни мина бързо покрай нея с наведена глава, като се надяваше, че другата няма да я види, но когато накрая вдигна очи, Хелън я гледаше със странно лукаво изражение на дребното си лице. После през цялото време й се струваше, че мярка Хелън с ъгълчето на окото си — пред рафтовете с безалкохолни, до щанда за месо, близо до пастите за зъби, но всеки път, когато вдигаше поглед, Хелън я нямаше. Джейни припряно взе няколкото неща, за които беше дошла, но на касата някой блъсна леко количката й изотзад.

Джейни вдигна очи. Хелън беше зад нея, стиснала дръжката на количката, заедно с двамата си сина. Не каза нищо, само я гледаше втренчено. Двете момчета, красиви и тъмнокоси, с големи кафяви очи, я зяпаха любопитно. Джейни се усмихна леко на Хелън и с ужас забеляза, че количката й е празна.

Хелън я последва до паркинга. Джейни изпитваше непреодолимо желание да се затича, но това щеше да достави прекалено голямо удоволствие на Хелън. Сетне Хелън се отклони към колата си.

Джейни ходеше на купони, но там хората бяха винаги едни и същи и вече нямаше какво да си кажат. Питаха я за сценария.

— Написах още пет страници — лъжеше тя. И редовно се напиваше.

Комсток замина да летува близо до гръцките острови, на яхтата на някаква филмова звезда. Джейни се надяваше, че ще покани и нея, но когато го спомена, той каза само: „Вече ти наех къща.“ Това не беше добър знак. Когато го помоли да правят секс по нормалния начин, той й отговори, че няма да може да получи ерекция. И това не беше добър знак. Обеща й, че ще се върне след три седмици, точно за сватбата на Пати в Деня на труда.

— Аз просто се опитвам да ти бъда приятел — казваше Бил. — Имаш ли представа колко трудно е това за мен?

Джейни имаше чувството, че лятото никога няма да свърши.

Бележки

[1] Digger (англ.) — копач. — Бел.пр.