Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Берегись автомобиля, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2017 г.)

Издание:

Автор: Емил Брагински, Елдар Рязанов

Заглавие: Гара за двама

Преводач: Иван Тотоманов

Година на превод: 1988

Език, от който е преведено: руски

Издание: първо

Издател: „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1988

Тип: сборник

Националност: руска

Печатница: ДП „Димитър Найденов“

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2476

История

  1. — Добавяне

Глава първа,
криминална

Зрителите обичат криминалните филми. Те хем са приятни за гледане, хем предварително знаеш как ще свършат. Много е приятно да се чувстваш по-умен от авторите…

Столичани твърдят, че тази невероятна история била станала в Москва. Жителите на Одеса настояват, че се била случила именно в техния прекрасен град. Ленинград и Ростов на Дон не са съгласни. Седем града се хвалят с нея — също както седем града спорят за родното място на Омир. Обаче, между нас да си остане, не се знае къде е станала тази история и дали изобщо я е имало…

Та беше тъмна нощ. Ръмеше. Редките лампи мъждееха — що да осветяват града, като и без това си е тъмно?

От двете страни на улицата мълчаливо се извисяваха еднакви блокове, прозорците чернееха като дупки. Но самотният непознат с чантата крачеше уверено. Беше съвсем очевидно, че той знае закъде е тръгнал и на какво се е решил! Пред входа на един блок непознатият спря и се огледа. Очите му, разбира се, трескаво блестяха. Лепна се до стената — да не би някой да го види. Мина незабелязано. Вмъкна се в двора. Огромната му сянка се плъзна по бялата стена на блока. Непознатият се промъкна до гаража в дъното на двора и пак се огледа. Беше толкова тъмно, тихо и пусто, че да ти се доще да извършиш престъпление.

Злосторникът най-напред извади от чантата си бутилка олио, внимателно я отвори и поля катинара и пантите на вратата. После си сложи ръкавици, измъкна от същата чанта шперц и отключи. Олиото беше екстра качество и вратата на гаража се отвори безшумно.

Непознатият си пое дъх…

В същото време на шестия етаж Филип Картузов — неимоверно тлъст човек — неспокойно се въртеше в леглото си. Сънуваше, че му крадат колата. Това беше един от ония редки сънища, които се сбъдват!

Щом чу, че се пали кола, Филип се събуди, скочи от леглото и хукна към отворения прозорец.

Собствената му волга напускаше собствения му гараж!

— Колата ми! — безпомощно изврещя Филип. И както си беше по гащи, се сурна по стълбището и изскочи в дъжда. Колата свойски намигна на бившия си стопанин с червения габарит и изчезна. Точно в този момент на местопроизшествието, по една случайност, естествено, нямаше кьорав милиционер. Потърпевшият припна към кръстовището, като джапаше бос през локвите.

В стъкления буркан на ъгъла имаше дежурен регулировчик. Без да заподозре нищо лошо, той току-що беше светнал зелено на откраднатата кола. Като видя гол човек, милиционерът с неприкрито любопитство се подаде от буркана и съчувствено попита:

— Дрехите ли ви откраднаха?

— Колата ми откраднаха!

— Заедно с дрехите?

— Какви дрехи!…

В една истинска криминална история регулировчикът щеше да изскочи като Тарзан, да рипне в движение връз мотоциклета и да се спусне в бясна гонитба.

— Я ми дъхни! — привично нареди милиционерът.

Картузов покорно му дъхна. Не му беше за пръв път да диша в лицето на милицията. Регулировчикът не долови признаци за употреба на алкохол и се обади по телефона където трябва… Всички милиционерски постове на всички изходни артерии получиха номера на откраднатата волга.

А виновницата за суматохата летеше на юг. Редките насрещни автомобили за миг осветяваха приведения към волана непознат. И този миг биваше тъй кратък, че лицето на похитителя не можеше да се види. Стрелката на километража се беше лепнала на сто и трийсет. Колата фучеше по шосето. Още нямаше преследвачи, но престъпникът беше сигурен, че ще има! И изведнъж опасен остър завой…

Уважаеми зрители! Когато крадете кола, спазвайте правилника за движение по пътищата!

Волгата влезе в завоя, без да намалява! Спирачките изскърцаха, но… късно! Колата се преобърна! Колелата продължаваха бясно да се въртят във въздуха, но вече не й трябваха! Волгата задра асфалта с покрив и продължи да се плъзга по шосето със страхотна бързина! И това я спаси. Преобърна се още веднъж и вече в нормално положение се понесе като луда по пътя си…