Ищван Фекете
Крепост от тръни (24)

Не беше настъпило още пладне, когато Салджията получи инжекциите, но и това вече не го интересуваше особено. Той отпадна много, имаше висока температура и беше почти в безсъзнание.

— Не би било лошо, ако детето беше малко по-силно — каза докторът по-късно в канцеларията, — но не карайте бедния Мазол да лежи, няма му нищо. Нека му врачува малко леля Нанчи. Впрочем старата жена има наистина добри мехлеми за ударено око, за цирей, изгаряния и други подобни…

— Зле е горкото дете — безпокоеше се Ищван, — ако родителите му научат…

— Защо трябва да научат? Предполагам, че не искаш да им пишеш. Само една истерична майка ми липсва тук. След две седмици ще можеш да предадеш племенника си на Матула за възстановяване. Доброто старо слънце, въздухът и водата ще довършат лечението. Само да внимава да не изстине.

— Йошка, в деня, когато момчето се изправи на крака, ще получиш едно прасе.

— Аз не се занимавам със стопанство, какво да правя с него? Изпечи го. Тоест не ти, а Нанчи. Ще ме поканиш и ще го изядем заедно с децата. Привечер ще дойда пак.

Когато докторът си отиде, вуйчо Ищван си спомни обещанието, че ще държи в течение сестра си за сина й, затова след дълги колебания и дълбоки въздишки седна да пише писмо.

Скъпи Акош и мила сестричке!

Съобщавам ви, че съм напълно доволен от сина ви и от Мазола. Момчето укрепва, както казва лекарят, защото го накарах да прегледа и двете момчета (това е вярно, въздъхна едрият агроном и запали пура). Занимават се и с математика, а синът ви миналата седмица улови един грамаден сом, защото от време на време — разбира се под строг контрол — ги пускам да ходят на реката.

Вчера падна голям град и сега калта е голяма, затова ги задържах в къщи. (И това беше истина!) Не е лошо да полежат малко. Сега бях при тях, изпращат ви много здраве. (Какво по дяволите да пиша още?)

Изпратете нещо на Нанчи, кърпа или чорапи, или каквото искате, храни хлапетата като някоя квачка.

Целува ви

Ищван

— Да — запечата писмото, — тази мръсна пура отново изгасна!

После влезе тихо при момчетата. Мазола спеше дълбоко, Гюла се мяташе неспокойно. Очите му бяха полуотворени, но не забеляза вуйчо си.

— Лельо Нанчи — обади се Ищван в кухнята, — наглеждай децата, Мазола може да стане, ако иска. Докторът каза, че ги поверява на вас, защото вашите мехлеми и масла наистина са много ефикасни.

— Така ли каза?

— Не го измислих аз, може да ми вярвате. Сега отивам в горната пуста, оттам… оттам един дявол знае. Довечера ще си бъда в къщи.