Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
A Confederacy of Dunces, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2017)
Разпознаване, корекция и форматиране
taliezin (2017)

Издание:

Автор: Джон Кенеди Тул

Заглавие: Сговор на глупци

Преводач: Вениамин Младенов

Година на превод: 1989

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ДИ „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1989

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: ДП „Димитър Найденов“ — Велико Търново

Излязла от печат: февруари 1989 г.

Редактор на издателството: Мариана Неделчева

Художествен редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Ставри Захариев

Рецензент: Мариана Неделчева

Художник: Филип Малеев

Коректор: Людмила Стефанова; Ана Тодорова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2538

История

  1. — Добавяне

V

Полицаят Манкузо отново прегледа вестника. После го разгъна пред гърдите си и светкавицата проблесна. Беше донесъл собственото си фотоапаратче и бе помолил сержанта да го снима на фона на участъковия декор: пред шефското бюро, отвън на стъпалата, до полицейска кола, с една от колежките, която съблюдаваше да не се превишава скоростта в районите на училищата.

Когато му остана само още една поза, полицаят Манкузо реши да комбинира два от основните момента за драматичен финал. И докато колежката, която се правеше на Лана Лий, се качваше на задната седалка в полицейската кола, като гримасничеше и размахваше юмрук за мъст, той се изрепчи пред фотоапаратчето с разгънатия вестник, а лицето му се изкриви в сурова усмивка.

— Е, Анджело, това ли беше? — попита колежката в нетърпението си да стигне до близкото училище, преди да е изтекло времето, в което бе валидно ограничението на скоростта.

— Страшно много ти благодаря, Гладис — отвърна Манкузо. — Дечицата ми искаха още снимки, та да ги показват на приятелчетата си.

— Разбира се — извика Гладис, бързайки да излезе от двора на участъка с чанта, претъпкана от карнетки за глоба. — Имат право да се гордеят с баща си. Драго ми е, че можах да ти услужа, муце. Прииска ли ти се да направиш още снимки — свиркай.

Сержантът изхвърли светкавицата еднодневка в едно боклукчийско кошче и стисна с ръката си като с клещи закачалчестото рамо на Манкузо.

— Сам-самичък ти разби най-активните търговци на порнография из гимназиите в тоя град. — Ръката му се стовари върху плешката на полицая. — Не кой да е, а Манкузо арестува жената, която и най-добрите ни цивилни не успяха да заблудят. Манкузо, както разбирам, е работил тайно върху този случай. Манкузо може и да идентифицира един от нейните агенти. А кой е човекът, който постоянно е излизал по самоинициатива, за да търси типове като ония трите мадами, за да ги арестува? Манкузо, ето кой.

Маслинената кожа на полицая Манкузо лекичко поруменя, като не промениха цвета си само местата, където тя беше изподрана от женското спомагателно крило на Партията за мир. Те и така и така си бяха червени.

— Просто късмет — даде някакво обяснение той, като попрочисти гърлото си от несъществуващите храчки. — Някой ме насочва към заведението. После оня Бурма Джоунс ми вика да разгледам шкафа под бара…

— Ти сам-самичък направи полицейски обиск, Анджело.

Анджело ли? Лицето му прие какви ли не междинни нюанси между оранжевия и виолетовия цвят.

— Няма да се изненадам, ако те повишат за тази ти постъпка — добави сержантът. — Доста дълго време беше нищо и никакъв си полицай. Само допреди ден-два и аз те мислех за голям смотаняк. Така де, какво ще кажеш за това а, Манкузо?

Полицаят Манкузо с всичка сила прочисти гърлото си.

— Може ли да ми върнете апарата? — попита едва разбираемо той, когато ларинксът му вече беше чист.