Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- A Confederacy of Dunces, 1980 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Вениамин Младенов, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,4 (× 9 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Джон Кенеди Тул
Заглавие: Сговор на глупци
Преводач: Вениамин Младенов
Година на превод: 1989
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ДИ „Народна култура“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1989
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: ДП „Димитър Найденов“ — Велико Търново
Излязла от печат: февруари 1989 г.
Редактор на издателството: Мариана Неделчева
Художествен редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Ставри Захариев
Рецензент: Мариана Неделчева
Художник: Филип Малеев
Коректор: Людмила Стефанова; Ана Тодорова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2538
История
- — Добавяне
III
Доктор Талк бе преживял една ужасна седмица. Студентите бяха изровили отнякъде една от заплахите, с които онзи, психясалият, го бе обсипал преди години. Как бе попаднала в ръцете им, не знаеше, но резултатите вече бяха потресающи. Слуховете за въпросната бележка бавно и подмолно се ширеха навред; той се превръщаше в прицел за целия университет. На един коктейл негов колега най-после му беше обяснил каква е причината за смеха и шушуканията, които сега разтърсваха примерните преди групи.
Това, дето го пишеше в бележката за „заблудата и развращаването на младежта“, така и не бе схванато както трябва и всички го тълкуваха пределно погрешно. Чудеше се дали в крайна сметка не ще се наложи да дава обяснения пред деканата. А и фразата „недоразвити тестиси“… Доктор Талк потръпна. Може би щеше да е най-добре да се извади всичко наяве, но това би означавало да се опита да издири бившия студент, а той бе от онези, дето и без това не биха поели никаква отговорност. Навярно трябваше просто да се опита да опише какво всъщност представлява мистър Райли. Въпросителният господин отново се яви пред очите му с огромния си шал, придружен от ужасната анархистка с огромната пътна чанта, която навсякъде се мъкнеше подире му и обсипваше университета с позиви. За щастие тя не се беше задържала прекалено дълго, но Райли сякаш си беше наумил да не помръдне, подобно на дърветата и пейките в университетския парк.
Доктор Талк им беше чел лекции цял един мрачен семестър; двамата бяха в различни групи: и непрекъснато рушаха дисциплината, като издаваха необичайни звуци и поставяха безочливи и язвителни въпроси, на които никой, освен всевишния, не би могъл да отговори. Той потръпна. Независимо от всичко трябваше да се свърже с Райли и да изкопчи обяснение, а и признание от него. Само като го видеха, студентите щяха да разберат, че бележката е несъстоятелна измислица, плод на един болен разсъдък. Дори можеше да го представи и в деканата. Но разрешението на проблема имаше съвсем предметен характер — да докара мистър Райли тук, в цялото изобилие на неговата плът.
Доктор Талк отпи от разредената със сок водка, към която прибягваше винаги след тежките вечерни запои, и хвърли поглед към вестника. Поне обитателите на Френския квартал се забавляваха, и то буйно. Той пак отпи от чашата и си припомни случая, когато мистър Райли бе изхвърлил всичките контролни работи право върху главите на демонстрантите първокурсници, стълпили се пред сградата на факултета. В деканата също щяха да си го припомнят. Усмихна се самодоволно и отново погледна към вестника. Трите снимки бяха тъй комични! Обикновените хорица и техните просташки веселби винаги го забавляваха (е, от разстояние). Той прочете статията, в стъписването си се задави и опръска целия си смокинг с водка.
Как е могъл Райли да падне тъй ниско? Като студент той беше ексцентрик, но чак пък толкова… И колко по-коварни щяха да са слуховете, ако се разбереше, че бележката е писана от продавач на хотдог! А Райли като нищо би дошъл в университета с количката, за да продава кренвирши точно пред факултета за обществени науки. Умишлено би превърнал този случай в един огромен цирк. Това щеше да е позорен фарс, в който той, Талк, щеше да бъде клоунът. Остави вестника и чашата и закри лицето си с ръце. Налагаше се да надживее тази бележка. Щеше да отрича всичко.