Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- A Confederacy of Dunces, 1980 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Вениамин Младенов, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,4 (× 9 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Джон Кенеди Тул
Заглавие: Сговор на глупци
Преводач: Вениамин Младенов
Година на превод: 1989
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ДИ „Народна култура“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1989
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: ДП „Димитър Найденов“ — Велико Търново
Излязла от печат: февруари 1989 г.
Редактор на издателството: Мариана Неделчева
Художествен редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Ставри Захариев
Рецензент: Мариана Неделчева
Художник: Филип Малеев
Коректор: Людмила Стефанова; Ана Тодорова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2538
История
- — Добавяне
Пета глава
I
Зад бара Дарлин доливаше вода в наполовина пълните бутилки с алкохол.
— Ей, Дарлин! Я чуй тая дивотия — изкомандва Лана Лий, като сгъна вестника и го притисна с един пепелник, за да не се обръща. — „Фрида Клъб, Бети Бампър и Лиз Стийл, живущи на Сейнт Питър стрийт №796, бяха арестувани снощи в «Ел Кабай» по обвинение в неприлично държане и нарушаване на обществения ред. Според полицаите, взели участие в ареста, инцидентът е започнал, когато неидентифициран мъж направил предложение на една от жените. Двете й приятелки го нападнали и той избягал. Лиз Стийл запратила по бармана стол, а другите две заплашвали клиентите с високите столчета от бара и с изпочупени бирени бутилки. Посетителите твърдят, че избягалият мъж бил с обувки за боулинг.“ Какво ще кажеш, а? Е такива ни развалят квартала! Честно момче прави опит да се сближи с една от тия лесбийки, а те се опитват да го претрепят. Колко хубаво и почтено беше кварталчето едно време… А сега — само педерасти и лесбийки! И нищо чудно, че бизнесът запада. Лесбийки не мога да понасям! Не мога и това си е!
— А тук при нас нощно време идват само цивилни — рече Дарлин. — Що не пуснат цивилните подир такива мацки?
— Заведението ми почти се е превърнало в полицейски участък! Правя, струвам и накрая какво излиза — благотворителен спектакъл за сдружението „Полицейско милосърдие“! — Лана беше отвратена. — Колкото щеш свободни места и само няколко ченгета, които си подават сигнали! А аз половината от времето си трябва тебе, умнице, да те гледам, да не вземеш да им пробутваш пиене.
— Добре де, Лана — заоправдава се Дарлин. — Как да ги различавам? За мене всички мъже са еднакви. — Тя се изсекна. — Гледам да си изкарам хляба!
— Дарлин, ченгето по очите му ще го познаеш. Те са страшно самоуверени. Доста време съм вече в тоя бизнес и знам всичките им мръсни ченгесарски номера. Белязаните банкноти, маскировката… Ако не можеш да познаеш по очите, парите гледай. Целите са изпонадраскани с молив.
— А как да им видя парите? Толкова е тъмно тука, че и очите им едва-едва ги виждам.
— Ммм-да. Значи трябва да ти измислим нещо. Не ми се ще да киснеш по столовете на бара. Току-виж, си се опитала да предложиш двойно мартини на шефа на полицията!
— Пусни ме тогава да танцувам на сцената! Знам един страхотен танц…
— О, я да мълчиш! — викна й Лана. Ако Джоунс узнаеше, че вечер има полиция в заведението, тогава сбогом и на преоценения чистач. — Слушай сега, Дарлин, няма да казваш на Джоунс, че изневиделица цялата полиция е взела да ни се мъкне тука вечер. Нали знаеш какви са чернокожите на тема „ченгетата“? Може да се уплаши и да напусне, пък аз нали се мъча да му помогна да не се скита по улиците…
— Добре — обеща Дарлин. — Ама аз вече никакви пари не мога да изкарам, защото все ме е страх, че тоя на съседния стол е полицай. А знаеш ли какво ни трябва тук, за да изкарваме пари?
— Какво? — троснато попита Лана.
— Трябва ни животинче.
— Каквооо?! Господи боже!
— Няма да чистя на никакви животни! — обади се Джоунс, като звучно удряше парцала в краката на столовете.
— Ела насам и мини тук под тези столчета! — викна след него Лана.
— Така ли? Уау! Значи сме пропуснали нещо, а? Хей!
— Погледни във вестника, Лана — продължи Дарлин. — Почти половината заведения на нашата улица си имат животинки.
Лана разгърна вестника и през пушилката, изпусната от Джоунс, започна да разглежда рекламите на баровете.
— Я колко отворена била тая Дарлин! Сигурно ти се ще да станеш и управителка на бара, а?
— Не, госпожо.
— Добре, но запомни какво си казала — рече Лана и проследи с пръст рекламите. — Гледай: змия в бара на Джери, гълъби в „104“, малко тигърче, шимпанзе…
— И народът точно там отива — прекъсна я Дарлин. — В тоя бизнес човек трябва да е в крак с модата.
— Благодаря за съвета. И тъй като идеята е твоя, някакви предложения?
— Предлагам единодушно да се изгласуваме против превръщането на бара в зоологическа градина.
— Търкай си пода!
— Може да използваме мойто какаду — каза Дарлин. — Репетирам с него един бомбастичен танц. И птичето е толкова умничко! Трябва да го чуеш само как говори!
— В баровете за негри гонят женските пиленца например.
— Дай възможност на птичето да опита! — замоли се Дарлин.
— Уаууу! — провикна се Джоунс. — Глей само — приятелчето ти, сиракът, пристигна. Време е за благотворителности!
Джордж се мъкнеше откъм вратата, облечен в размъкнат червен пуловер, бели дънки и бежови заострени ботуши. По двете му китки с химикалка бяха „татуирани“ кинжали.
— Извинявай, Джордж, но днеска нямам нищо за сираците — бързо каза Лана.
— Видя ли сега? Твоите сираци най-добре да се обърнат към УНИЦЕФ-та — рече Джоунс и изстреля малко дим по посока на кинжалите. — На нас нещо ни е трудно да плащаме заплатите, та благотворението оттук трябва да започне.
— Е? — обади се Джордж.
— Сиропиталищата днес май са пълни с хулиганчета — отбеляза Дарлин. — На твое място, Лана, нищичко не бих им дала. Мене ако питаш, тоя е страхотен изнудвач. И е сирак, колкото аз съм английската кралица!
— Я ела — обърна се Лана и изведе Джордж на улицата.
— Кво става бе? — попита той.
— Не мога да говоря пред тия смотаняци — обясни му Лана. — Новият чистач не е като предишния. Откак те мярна тоя умник, все за сирачетата пита. Не ми вдъхва доверие. Пък и вече си имам неприятности с ченгетата.
— Вземи си друг. Колкото щеш ги има.
— За това, дето му плащам, и кьорав ескимос не мога да намеря. Сдобих се с него почти като при сезонно намаление. А и той си мисли, че ако напусне, ще го натопя за скитничество. Чиста печалбица си е това, Джордж. А в моя бизнес трябва да си отваряш очите на четири за изгодната сделка. Не е ли така?
— Ами аз?
— Тоя Джоунс ходи да обядва между дванайсе и дванайсе и половина. Ти идвай значи към един без петнайсе.
— А кво ще правя с пакетите по цял следобед? До три часа ще са ми вързани ръцете. Не ща да ги разнасям нагоре-надолу.
— Давай ги на гардероб на автогарата. Аз съм съгласна. Само гледай да са на сигурно място. Ще се видим утре.
Лана се върна в бара.
— Дано да си го чупила това хлапе — рече Дарлин. — Някой трябва да го наклевети него!
— Уау!
— Хайде бе, Лана. Дай да се опитаме с мойто птиче. Грешка нямаме!
— Едно време киванистите[1] обичаха да влязат в заведение и да позяпат някоя готина мацка как леко се разкършва. Сега пък трябвало да има и животинка! Знаете ли какво му е на народа? Всички са превъртели! Не е леко да си изкарваш честно хляба в днешно време. — Лана си запали цигара и гледаше да не остане по-назад с облаците от Джоунс. — Добре. Ще й направиме прослушване на птицата. Положително ще се чувствам по-спокойно, като си на сцената с пилето, отколкото на бара с ченгетата. Донеси да го видим тона проклето пернато.