Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
A Confederacy of Dunces, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2017)
Разпознаване, корекция и форматиране
taliezin (2017)

Издание:

Автор: Джон Кенеди Тул

Заглавие: Сговор на глупци

Преводач: Вениамин Младенов

Година на превод: 1989

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ДИ „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1989

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: ДП „Димитър Найденов“ — Велико Търново

Излязла от печат: февруари 1989 г.

Редактор на издателството: Мариана Неделчева

Художествен редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Ставри Захариев

Рецензент: Мариана Неделчева

Художник: Филип Малеев

Коректор: Людмила Стефанова; Ана Тодорова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2538

История

  1. — Добавяне

Четвърта глава

I

„Панталони Ливай“ се разполагаше в две постройки, слели се в едно страховито цяло. Предната бе тухлена търговска сграда от деветнадесети век, като от покрива напираха мансарди с прозорчета в стил рококо, чиито стъкла в по-голямата си част бяха изпотрошени. Третият етаж бе запълнен от кантората, вторият — от склада, а първият — от отпадъчните материали. Долепена до тази сграда, която мистър Гонзалес наричаше „Мозъчният Център“, бе фабриката — хамбарообразен прототип на хангар за самолети. Двата комина се издигаха над тенекиения й покрив под ъгъл, така че образуваха изумително голяма телевизионна антена „заешки уши“, която не приемаше обнадеждаващи сигнали от външния свят, но за сметка на това от време на време изпускаше пушек в най-отблъскващи нюанси. На фона на спретнатите сиви пристанищни бараки, наредени покрай реката и канала отвъд железопътната линия, „Панталони Ливай“ се гушеше като замлъкнал, окаян призив за жилищно благоустройство.

А вътре в мозъчния център кипеше дейност повече от когато и да било. Игнациус приковаваше към една подпора огромна картонена табела, върху която с вадещи очите сини готически букви бе изписано:

ОТДЕЛ ПРОУЧВАНИЯ И СПРАВКИ

И. ДЖ. РАЙЛИ — УРЕДНИК

Тази сутрин той бе пренебрегнал нанасянето на цифрите в регистъра, за да направи табелата, като за целта се беше проснал на пода заедно с картона и синята боя и педантично бе рисувал повече от час. По време на една от безцелните си обиколки из кантората мис Трикси беше стъпила върху картона, но нанесената щета се заключаваше само в малката следа от платненка върху един от ъглите. При все това според Игнациус следата седеше грозно и той така я украси, че тя се превърна в едно вълнуващо стилизирано решение на кралска лилия.

— Колко е хубаво! — възкликна мистър Гонзалес, когато Игнациус престана да удря с чука. — Привнася атмосфера в нашата кантора!

— Какво означава? — попита мис Трикси, която бе застанала точно под табелата и я разглеждаше с неистов интерес.

— Чисто и просто указателна табела — гордо отвърна Игнациус.

— Нищо не разбирам! Какво става тук? — Тя се обърна към Игнациус. — Гомес, кой е този човек?

— Мис Трикси, та вие познавате мистър Райли! Той вече цяла седмица работи при нас.

— Райли ли?! Аз мислех, че е Глория.

— Върнете се на мястото си и продължавайте с цифрите! — нареди Гонзалес. — До обяд трябва да изпратим отчета в банката.

— О, да! Трябва да изпратим отчета — съгласи се мис Трикси и затътри крака към дамската тоалетна.

— Мистър Райли, не ми се иска да ви притеснявам — предпазливо започна Гонзалес, — но забелязвам, че на бюрото ви има доста обемиста купчинка документи, които още не са заведени в архива.

— А, това ли било? Ами да, тази сутрин, когато отворих първото чекмедже, бях поздравен от един доста едричък плъх, който, както ми се стори, поглъщаше папката „Ейбълманс Драй Гудс“. Сметнах, че е по-разумно да изчакам, докато се засити. Неприятно би било да хвана чума и сетне да припиша вината на „Панталони Ливай“.

— Прав сте — обезпокоен отвърна завеждащият и спретнатата му персона потрепери при мисълта за трудова злополука.

— А освен това клапата ми пак не се държеше както трябва, което ми попречи да се наведа, за да достигна по-долните чекмеджета.

— Имам нещо много подходящо за подобни случаи каза мистър Гонзалес и влезе в малкия килер на кантората, за да донесе, както си мислеше Игнациус, някакво лекарство. Но той се върна с най-малкото метално столче на колелца, което беше виждал.

— Заповядайте. Този, който преди работеше в архива, се придвижваше край по-долните чекмеджета, седнал на столчето. Опитайте и вие.

— Не съм убеден, че особената ми телесна конструкция би се нагодила лесно към подобен вид съоръжение. — Игнациус огледа ръждясалото столче, като проницателният му поглед не се отклони дори за миг от него. Открай време имаше нарушено чувство за равновесие и още от затлъстялото си детство страдаше от склонност към падания, залитания и препъвания. Докато навърши пет години и най-после се научи да върви що-годе както трябва, той все беше покрит с рани и драскотини. — Е, заради „Панталони Ливай“ ще опитам.

Игнациус приклякаше все по-ниско и по-ниско, докато огромният му задник се долепи до столчето, а коленете му едва-що не допряха раменете. Когато най-накрая се курдиса на своя „полог“, той приличаше на патладжан, закрепен върху кабарче.

— Тази няма да я бъде. Чувствам се ужасно неудобно.

— Опитайте все пак — лъчезарно го подкани Гонзалес.

Като се изтласкваше напред с краката, Игнациус се понесе със свито сърце покрай кантонерките, но едно от мъничките колелца се заклещи в пукнатина на пода. Столчето леко се наклони, после се преобърна и стовари Игнациус на земята.

— О, боже мой! — провикна се той. — Май си счупих гръбнака!

— Ей сегичка! — пронизително отекна измъченият тенор на завеждащия кантората. — Ще ви помогна да се изправите.

— Не смейте! Човек със счупен гръбнак не бива да се мести, ако не разполагате с носилка! Да не искате да се парализирам заради вашата некомпетентност?

— Моля ви, опитайте да станете, мистър Райли! — Гонзалес погледна към грамадата, която лежеше в краката му, и сърцето му се сви. — Аз ще ви помогна. Не мисля, че сериозно сте пострадали.

— Остави ме на мира, глупако! — простена Игнациус. — Категорично отказвам да прекарам останалата част от живота си на инвалидна количка!

Мистър Гонзалес усети, че краката му изстиват и се вцепеняват.

Тътенът от падането на Игнациус бе привлякъл мис Трикси от дамската тоалетна. Тя заобиколи кантонерките, но се препъна в планината от проснала се плът.

— Олеле, майчице! — изхлипа бабката в своята немощ. — Да не би Глория да умира, Гомес?

— Не! — отвърна рязко Гонзалес.

— Е, много се радвам — рече мис Трикси и стъпи върху една от разпънатите ръце на Игнациус.

— За бога! — прогърмя той и тутакси зае седнало положение. — И костите на ръката ми премазахте! Вече никога не ще мога да си служа с нея!

— Мис Трикси е съвсем лекичка — отбеляза шефът на кантората. — Едва ли сериозно ви е наранила.

— А откъде знаете? Тя настъпвала ли ви е някога, малоумнико?

Седнал в краката на своите колеги, Игнациус изучаваше ръката си.

— Подозирам, че днес едва ли ще мога да си служа повече с нея. Най-добре ще е веднага да си ида вкъщи и да й направя баня.

— Но картотекирането трябва да приключи! Вижте само колко сте изостанали!

— И ми говорите за картотекиране в такъв момент? Готов съм да се свържа с адвокатите си и да ги накарам да ви дадат под съд, задето ме накарахте да седна на този скверен стол!

— Ще ти помогнем да станеш, Глория! — Мис Трикси зае позиция с явни намерения за вдигане. Тя се разкрачи, раздалечавайки платненките си при пръстите, и приклекна като индонезийска танцьорка.

— Я се изправи! — озъби се Гонзалес. — Току-виж, си паднала върху него!

— Няма! — прошепнаха стиснатите й повехнали устни. — Ще помогна на Глория! Мини отсам, Гомес, и ще хванем Глория за лактите.

Игнациус безучастно наблюдаваше как мистър Гонзалес прикляка от другата му страна.

— Не разпределяте правилно тежестта си — напътствено им рече той. — Ако ще правите опит да ме вдигате, то имайте предвид, че това положение не ви дава опорна точка. Подозирам, че и тримата ще пострадаме. Предлагам да заемете изправен стоеж. Така лесно ще можете да се наведете и да ме издигнете.

— Не се тревожи, Глория — обади се мис Трикси, поклащайки ханша си напред-назад. Тя се сгромоляса върху Игнациус и отново го събори по гръб, а ръбът на целулоидната и козирка го перна през гърлото.

— Гррр! — изгъргори някъде издълбоко засегнатият орган. — Брааа!

— Глория! — изхриптя мис Трикси и погледна налятото лице, което се намираше точно под нея. — Гомес, викай лекар!

— Мис Трикси, дръпнете се от мистър Райли! — изсъска завеждащият, както беше клекнал до двамата си подчинени.

— Брааа!

— Какво правите всичките на пода? — попита някакъв мъж, застанал на вратата. Съсухреното лице на Гонзалес застина в изражение на ужас и той изписука:

— Добро утро, мистър Ливай! Толкова ни е драго да ви видим!

— Дойдох само да проверя дали няма някакви писма за мен. Веднага заминавам обратно за крайбрежието. За какво е тази огромна табела тук? Очите ще ти извади!

— Това мистър Ливай ли е? — провикна се Игнациус откъм пода. Той не можеше да види нищо, защото наредените една до друга кантонерки му пречеха. — Брааа! Очаквах сгоден случай да се запознаем.

Като отблъсна настрана мис Трикси, която междувременно се стовари на пода, Игнациус с мъка се изправи на крака и видя спортно облечен мъж на средна възраст, хванал дръжката на вратата така, че да може да изчезне точно тъй бързо, както и се беше появил.

— Привет — небрежно подхвърли мистър Ливай. — Нов работник, а, Гонзалес?

— О, да, сър. Мистър Ливай, да ви представя мистър Райли. Много деен човек, същинска фурия. Всъщност благодарение на него успяхме да се отървем от неколцина други служители.

— Брааа!

— Да, сетих се. Името от табелката. — Мистър Ливай погледна Игнациус изпод око.

— Проявих неприсъщ за мен интерес към вашата компания — обърна се Игнациус към мистър Ливай. — Табелката, която забелязахте при влизането си, е просто първото от няколкото нововъведения, които съм запланувал. Брааа! Ще променя отношението ви към тази фирма, сър! Помнете ми думата!

— Амиии?! — Мистър Ливай огледа Игнациус с известно любопитство. — Какво ново в пощата, Гонзалес?

— Нищо особено. Пристигнаха новите ви кредитни карти. От авиокомпания „Трансглобъл“ ви изпращат удостоверение за това, че са ви направили почетен пилот, тъй като сте прелетели сто часа с техни самолети. — Гонзалес отвори бюрото си и подаде пощата на мистър Ливай. — Пристигна и рекламна брошура от един хотел в Маями.

— Не е зле да започнеш да правиш резервациите за пролетните ми тренировки. Дадох ти указания за спортните лагери, нали?

— Да, сър. А, между другото, трябва да подпишете няколко писма. Написах едно и до „Ейбълманс Драй Гудс“, които вечно ни създават неприятности.

— Зная. Какво искат сега тези мошеници?

— Ейбълман твърди, че крачолите на последната партида, която му изпратихме, били дълги само шейсет сантиметра. Опитвам се да изясня въпроса.

— Така ли? Е, и по-странни неща са ставали тук — рече бързо мистър Ливай. Кантората вече започваше да го потиска и затова искаше колкото се може по-бързо да се махне. — Провери най-добре при онзи майстор във фабриката, как му беше името. Слушай, я ти подпиши писмата както обикновено. Аз трябва да вървя. — Мистър Ливай отвори вратата. — И не преуморявай тези дечурлига, Гонзалес. Довиждане, мис Трикси. Съпругата ми живо се интересува от вас.

Мис Трикси седеше на пода и си връзваше едната платненка.

— Мис Трикси! — простена Гонзалес. — На вас говори мистър Ливай!

— Кой? — озъби се тя. — Нали ми каза, че се бил поминал.

— Надявам се, че ще откриете величави промени следващия път, когато се отбиете при нас — рече Игнациус. — Ще изправим на крака вашия бизнес, както се казва.

— Хубаво, хубаво. Не се притеснявайте — измърмори мистър Ливай и затръшна вратата.

— Чудесен човек! — сподели пламенно Гонзалес. Двамата с Игнациус наблюдаваха през прозореца как мистър Ливай се качва в спортната си кола. Моторът изръмжа и след няколко секунди господарят им се скри от погледа, оставяйки зад себе си само едно синкаво облаче от изгорели газове.

— Е, май трябва да се заловя с архива — заключи Игнациус, когато се усети, че гледа към една съвсем празна улица. — Ако обичате, подпишете писмата, за да мога да заведа вторите екземпляри. Е, сега вече спокойно ще мога да подходя към онова, което гризачът е оставил от папката на Ейбълман.

Докато Гонзалес с мъка се опитваше да възпроизведе подписа „Гюс Ливай“, Игнациус зорко наблюдаваше.

— Мистър Райли — рече завеждащият, внимателно завъртайки капачката на евтината си писалка. — Отивам до фабриката, за да говоря с майстора. Моля ви, наглеждайте нещата тук.

Под „нещата тук“, както схвана Игнациус, мистър Гонзалес имаше предвид мис Трикси, която гръмко хъркаше, все така просната на пода пред кантонерката.

— Seguro[1] — отвърна той и се усмихна. — Малко испански, за да поменем знатния ви произход.

Шефът на кантората още не бе затворил вратата, а Игнациус вече пъхаше бланка „Ливай“ във високата му черна пишеща машина. Първата стъпка към успеха на „Панталони Ливай“ бе да се поставят на мястото им онези, които злословеха по неин адрес. И за да оцелее сред джунглата на съвременния комерсиализъм, „Панталони Ливай“ трябваше да стане по-нападателна и авторитарна. И Игнациус започна да печата първата крачка в това направление.

До „Ейбълманс Драй Гудс“

Канзас Сити, щат Мисури

САЩ

Мистър Ай. Ейбълман, монголоид, ескуайър;

Получихме по пощата нелепите ви забележки относно нашите панталони и както незабавно стана ясно, те разкриха единствено и само това, че ви липсва каквато и да било връзка с действителността. Стига да бяхте малко по-вменяем, щяхте да разберете, че оскърбилите ви панталони са изпратени в този им вид с ясното съзнание за тяхната непригодност, що се отнася до дължината на крачолите им.

Защо, защо? — нечленоразделно мърморите вие, който не сте в състояние със застойното си и опустошено съзнание да приемете нови идеи за търговско стимулиране.

Панталоните ви бяха изпратени:

1. С цел да бъде проверена вашата инициативност. (Мъдрият и буден търговски усет би превърнал три четвъртите мъжки панталони в стожер на мъжката мода. Но явно проучванията ви в сферите реклама и маркетинг доста куцат.) И:

2. С цел да бъде проверено дали отговаряте на необходимите изисквания, които предявяване към пласьорите на нашата висококачествена продукция. (Преданите ни и надеждни пласьори са в състояние да продадат всякакви панталони, независимо от това колко противна са моделът и изработката, щом последните носят марката „Ливай“. Но вие очевидно най-вероломно ни изменихте.)

Занапред не бихме искали да ни досаждате с подобни отегчителни прошения. Молим ви в писмата си да отразявате единствено желаните заявки. Ние сме дейна и отрупана с поръчки организация, на чиято работа ненужното обезпокояване и безочието могат единствено да навредят. Сър, позволите ли си още веднъж да ни притеснявате, то възможно е да изпитате болката от камшика, който ще изплющи връз жалките ви плещи.

Разгневено ваш

Гюс Ливай, директор

Унесъл се щастливо в размисъл за това как хората разбират от дума единствено когато се сблъскат с могъществото и силата, Игнациус подправи подписа на Ливай върху листа, използвайки писалката на шефа, скъса писмото, написано от Гонзалес до Ейбълман, и пусна своето в кутията за изходящата кореспонденция. След което внимателно мина на пръсти покрай дребното и неподвижно тяло на мис Трикси, стигна обратно до архива, взе купчината все още необработени материали и я изхвърли в коша за боклук.

Бележки

[1] Разбира се (исп.). — Б.пр.