Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
A Confederacy of Dunces, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2017)
Разпознаване, корекция и форматиране
taliezin (2017)

Издание:

Автор: Джон Кенеди Тул

Заглавие: Сговор на глупци

Преводач: Вениамин Младенов

Година на превод: 1989

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ДИ „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1989

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: ДП „Димитър Найденов“ — Велико Търново

Излязла от печат: февруари 1989 г.

Редактор на издателството: Мариана Неделчева

Художествен редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Ставри Захариев

Рецензент: Мариана Неделчева

Художник: Филип Малеев

Коректор: Людмила Стефанова; Ана Тодорова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2538

История

  1. — Добавяне

IV

— Я да ги махнеш тия очила! Как, по дяволите, успяваш да видиш боклука?

— Кой пък е седнал да ти гледа боклука?

— Джоунс, казах ти да махнеш цайсите!

— Те цайсите да си седят. — Джоунс халоса метлата в един от столовете на бара. — За двайсе долара на седмица… тва тука да не ти е плантация?

Лана Лий върза ластик около пачката банкноти и започна да прави купчинки от монетите, които вадеше от касата.

— Престани да блъскаш метлата в бара! — кресна тя. — По нервите ми лазиш, да те вземат мътните!

— Ако искаш да ти метат тихо, вземи си бабичка. Аз си мета по младежки.

Метлата още няколко пъти се блъсна в бара. А после заедно с облака дим тръгна из помещението.

— Да кажеш на клиентите си, че тия пепелници са да тръскат в тях и че на тоя, дето ти бачка тука, не му плащаш и минималната надница. Току-виж, почнали да гледат къде тръскат.

— Ти, момче, се радвай, че и тая възможност съм ти дала — отвърна Лана Лий. — В днешно време има сума ти безработни негри!

— Така ли? Ама сума ти негри стават и скитници, като скиват кви надници им бутат. Все си мисля, че ако си негър, по-гот е да си скитник.

— Благодари се ти, че бачкаш.

— Ааа, всяка вечер падам на колене!

Метлата се блъсна в една маса.

— Кажи, като си готов с метенето. Има да ми свършиш една малка работа.

— Работа ли? Ха! Аз пък все си мислех, че работата е да чистим и да бришем! — Джоунс избълва кълбест облак. — Та кво си измислила сега?

— Слушай, Джоунс! — Лана Лий изсипа купчинка монети в чекмеджето на касата и записа някаква цифра върху лист хартия. — Достатъчно е само да звънна в полицията и да им кажа, че си без работа. Ясно ти е, нали?

— Аз пък ще им рекна, че „Нощна веселба“ си е чисто и просто бардак. Ама че в капан се хванах, като дойдох да бачкам тука! Уау! Чакай само да ми падне нещо като доказателство. Тогава как ще се разплямпам в полицията, ако знаеш…

— Затваряй си устата, ей!

— Времената се меняват — заключи Джоунс и си намести очилата. — Ти негрите вече не можеш ги уплаши. Ше взема да накарам да ти се наредят пред вратата, да ти чупират клиентелата и после хоп! — в новините по телевизията. Достатъчно лайна сме яли вече, че да седне някой за двайсе долара да ти се натиска. Писна ми! Или скиториш, или бачкаш под минималната надница. Друг си намери да ти я върши работата.

— Ооо, я млъквай и приключвай с пода. Ще пратя Дарлин.

— Горкото маце! — Джоунс проучи с метлата си едно от сепаретата. — „Вода“ пробутва, работа ти върши… Уау!

— Наклепай я в полицията де! Нали кара клиентите да смучат?!

— Ше почакам аз, докато тебе мога да те клепна. Дарлин ги кара да смучат, ама ти я учиш! А и не че тя много иска, ама ти я караш! Нея шоубизнесът я блазни.

— Така ли? Тя да се радва, че с тоя неин акъл още не са я прибрали в лудницата.

— Там ще й е по-гот.

— По-гот ще й е, ако си напъне мозъка пиенето да продава и да зареже тия глупави кълчотения. Е не мога да си представя такава като нея на мойта сцена. Дарлин е от тоя десен, дето ако не си отваряш очите, отиде ти бизнесът.

Тапицираната врата се отвори с трясък и в бара се намъкна едно момче, което стържеше по пода с налчетата на циганските си ботуши.

— Крайно време беше — обърна се към него Лана.

— Нова джига си имаш, а? — Момчето изгледа Джоунс през сплъстените си къдри. — Какво стана с последния? Да не е пукнал?

— Пиленце! — мазничко възкликна Лана.

Момчето отвори кичов, ръчно украсен портфейл и подаде на Лана няколко банкноти.

— Добре ли мина всичко, Джордж? — попита го тя. — Сирачетата харесаха ли ги?

— Най-си паднаха по оная очилатата на чина. Взеха я за даскалица или бог знае за кво. Тоя път — само от нея.

— Мислиш ли, че пак ще я поискат? — полюбопитства Лана.

— Ами да. Що не? Може някоя с черна дъска и читанка. Чат ли си? Да прави там нещо с тебешира.

Лана и момчето се ухилиха един на друг.

— Ясно — отвърна Лана и му смигна.

— А бе ти стафар ли си? — провикна се момчето към Джоунс. — На такъв ми мязаш.

— Знаеш ли на какъв стафар ще ми станеш, ако от задника ти щръкне една метла тип „Нощна веселба“! — процеди през зъби Джоунс. — Метлите „Нощна веселба“ са стари, готини и цепливи!

— Стига, стига! — простена Лана. — Хайде без расистки бунтове! Имам си капиталовложения да пазя.

— Ти по-добре кажи на осиротялото си аверче да си обира крушите оттука. — Джоунс издуха дим и върху двамата. — Не стига, че ти бачкам, ами и ше ме обиждат!

— Хайде, Джордж — подкани го Лана. Тя отвори шкафчето под бара и даде на Джордж пакетче, увито в амбалажна хартия. — Ето ти каквото искаше. Сега изчезвай.

Джордж й намигна и затръшна вратата.

— Тоя сирачетата ли обслужва? — попита Джоунс. — Ще ми се да ги видя аз тия сирачета. Бас държа, че УНИЦЕФ-та и хабер си няма за тях.

— Ти какви ги дрънкаш бе? — ядоса се Лана. Тя внимателно се взря в лицето му, но очилата й попречиха да види там каквото и да било. — Няма нищо лошо в мъничко благотворителност. Хайде сега, хващай се за пода.

Надвесена над парите, които момчето й беше дало, Лана започна да издава звуци, наподобяващи заклинанията на жрица. От кораловите й устни се възнасяха към небето цифри и думи. Тя шепнеше и притворила очи, записа няколко числа върху една картонена подложка. Хубавото й тяло, което години наред само по себе си бе доходно капиталовложение, благоговейно се бе наклонило над плексигласовата повърхност на „олтара“. От пепелника до лакътя й се издигаше струйка дим, като че ли тамян кадеше, виеше се нагоре заедно с молитвите над нафората, която тя вдигаше, за да открие деня, в който е бил изсечен този единствен сред останалите „жертвоприношения“ сребърен долар. Гривната й издрънча, призовавайки към олтара и други, но единственият причастител в храма беше отлъчен от Вярата поради своя произход и вечно униние. На пода падна жертвоприношение — нафората, и Лана коленичи в благоговение, за да си я възвърне.

— Внимавай, ей! — извика Джоунс, осквернявайки свещения обред. — Толкова си кьопава, че изръси печалбата от сирачетата!

— Накъде се търкулна, Джоунс? — попита тя. — Я виж дали не можеш я намери.

Джоунс подпря метлата до бара да си почине и тръгна да дири монетата, присвивайки очи зад очилата и цигарения дим.

— Ама че идиотщина! — мърмореше си той, докато двамата изследваха пода. — Уау!

— Намерих я! — развълнувано възкликна Лана. — Ей я на!

— Уау! Много се радвам, браво! И гледай да не ръсиш сребърни долари по пода, че „Нощна веселба“ ще вземе да фалира. Бая ще се поизпотиш, докато си покриеш огромните разходи по надниците на персонала.

— Абе ти, момченце, защо не си затвориш устата?

— Ти на кого викаш момченце?! — Джоунс хвана дръжката на метлата и енергично се устреми към „олтара“. — Да не се имаш за Скарла О’Хорър[1]?

Бележки

[1] Скарлет О’Хара — героиня от романа на М. Мичъл „Отнесени от вихъра“. Тук името умишлено е изопачено — „хорър“ в превод от англ. език означава ужас. — Б.пр.