Вацлав Подзимек
Стоманена рапсодия (4)

Глава 4

В понеделник сутринта близо до казармата бе намерен полски фиат с трутновски^[1] номер. Без всякакво съмнение откраднат. Можеше да се направи съвсем недвусмислен извод, че го е задигнал някой от войниците, който се е страхувал, че не ще успее да се върне навреме от отпуската.

И макар мислено вече да бях изключил възможността причинителят на прехвърлянето на фиата от единия край на Чехия на другия да е някой от моята рота, бързо запрелиствах съответните документи и се уверих в предположението си. Никой от моите войници не е бил в неделя в Трутновска околия. Едва след тази констатация се успокоих напълно, но до момента, в който по пътя към полка срещнах служител от МВР.

— Издирвате ли? — попитах го съвсем излишно.

— Може и така да се каже — отговори той.

— Трябва да разберете кой от войниците е бил в неделя в отпуск, и то в Трутновска околия, и веднага ще откриете нарушителя.

— Само че въпросът е малко по-сложен — обясни служителят. — Говорих по телефона със собственика на колата. Открадната е в Прага.

— Тогава разберете, кой в неделя е бил в Прага. Сигурно не са много. Това е толкоз просто.

— Никак не е просто — отбеляза той. — Това го е сторил специалист, по-скоро някой рецидивист.

— Боже мой — избухнах неволно. — Извинете, забравих нещо да уредя — набързо си взех довиждане и тръгнах обратно към ротата, подгонен от думата, от която се плаши всеки командир — рецидивист.

Да, аз също си имам рецидивист. Още веднъж прелистих документите и всичко ми стана ясно. Моят рецидивист вчера наистина е бил в Прага.

— Доведете Пецка при мен — изкрещях на дежурния. — Незабавно!

Предварително обаче знаех, че няма да е незабавно. Машинният парк е далеч от ротата. Така че имах време да попрехвърля в ума си всичко, което зная за Пецка. Служеше вече година и половина и всички бяха доволни от него. Добър стрелец мерач, добър приятел на всички, войник без големи нарушения. Преди службата наистина няколко пъти бил изпадал в противоречие с параграфите. Обичал да кара моторни средства и тъй като нямал собствено, си присвоявал временно някое от движимите имущества. Поразхождал се малко и отново връщал колата на първоначалното й място. Няколко пъти успял, но после го хванали и го наказали. Наистина символично, но все пак го наказали. Но това не разколебало Пецка. Отново го заловили и отново го наказали. Този път по-строго. Всичко се комплицирало, когато веднъж собственикът на караната без негово знание от Пецка кола заявил, че му липсват транзисторът и магнетофонът — японско производство. Пецка се кълнял, че нищо не е откраднал и че притежателят на книжката за собственост си го е измислил, за да измъкне нещо от застрахователния институт. Може би са му повярвали, защото присъдата, макар и неголяма, този път вече била безусловна.

Мислено се убеждавах, че Пецка не може да е откраднал фиата. Но после се сетих, че някъде бях чел как някои рецидивисти мируват години наред, но изведнъж пак ги хваща крастата и край. Мина ми още една мисъл през ума: „Година и половина е мирувал, искал е да се уволни с неопетнена репутация, но след като се е позабавил в Прага, се е изплашил, че може да стигне до дисциплинарно нарушение, и се е сетил за доброто старо време.“

Стигнах до извода, че ще трябва да се държа твърдо с него, въпреки че ми бе симпатичен.

— Редник Пецка се явява по ваша заповед! — рапортува той още на вратата. Беше изпоцапан и по гащеризона му се белееше петно от бетона.

— Как прекарахте в Прага? — не му позволих да си отдъхне.

— Чудесно! — възкликна той и по лицето му се разля блажена усмивка. — В събота бях с Властичка на кино, в неделя на изложба на изобразително изкуство и после на вечеря в „Берьозка“.

Беше ясно, че пропускаше тъкмо тези пасажи от разказа си за своето пребиваване в Прага, на които се дължеше блаженият израз на лицето му. Не направих никакви възражения, тъй като за това не ставаше въпрос сега.

— Живеете си като барон — сметнах за необходимо да отбележа. — Откъде имате пари за това? — задавайки въпроса, придадох суров вид на лицето си. — Е, откъде ги имате? — почти се разкрещях аз, след като забелязах, че Пецка нещо се колебае.

Целият почервеня и все още не искаше да ми отговори.

— Ще говориш ли? — нямах намерение да му дам възможност да измисли някакво оправдание.

Гледаше ме подплашено.

— Признайте си най-после, ще ви олекне на съвестта — поради тактически причини минах към по-мек тон.

Най-после се реши да ми отговори.

— Зная, че това е унизително. Плаща Властичка. Но като се уволня, всичко ще й върна. Ще стана шофьор на автобус.

„Ама че е тарикат“ — помислих си аз. Нямах обаче никакво желание да се отказвам от ролята на добър детектив, пред който виновникът е вече на път да си признае.

— Как се прибрахте в казармата? — продължавах разпита аз.

— Навреме, но с голям зор, защото влакът имаше закъснение.

— Пецка — минах към бащински тон, за който бях убеден, че може да постави в туш и най-закоравелия престъпник. — Изплюйте камъчето. Пристигнали сте с кола, а имате пари, защото крадете коли. Това е твърде изгодно. А Властичка не забърквайте в тази история.

Пецка се разплака, а аз вече ни най-малко не се съмнявах в неговата тарикатщина.

— Честна дума, другарю лейтенант — заеквайки промълви той. — Аз вече наистина не правя това.

— Достатъчно, свободен сте — произнесох думите вече далеч не бащински. — Разследването ще продължи. Тежко ви, ако ме излъгахте!

Излезе с непокорен израз на лицето, само с мръсната си носна кърпичка си избърса сълзите, за да не си мислят момчетата, че е баба.

— Падна ми се рота с такива „бройки“ — не ти е работа — споделих вечерта със своя съквартирант.

— Всеки от нас си е по свой начин „бройка“ — философствуваше той, пъхайки се под завивката. — Един учен дори твърдял, че в основата на света са числата.^[2] Не мога да си спомня как се казваше — напразно се опитваше да раздвижи мозъчните си гънки моят съквартирант.

После заспа и насън извика няколко трудноразбираеми думи.

Аз също напразно се опитвах да си спомня името на този учен, но дали съм викал нещо на сън не зная. В случай че „да“, сигурно е било нещо за Юцка, за кухненския бокс и евентуално за спалнята. Макар че аз съм повече за кухненския бокс. И за порядъка в ротата. Само че вместо него имам порядъчни чешити.