Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ocelová rapsodie, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
Оценка
3,7 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
thefly (2016)

Издание:

Автор: Вацлав Подзимек

Заглавие: Стоманена рапсодия

Преводач: Христина Милушева

Година на превод: 1985

Език, от който е преведено: Чешки

Издание: първо (не е указано)

Издател: Военно издателство

Град на издателя: София

Година на издаване: 1985

Тип: повест

Националност: Чешка

Печатница: Печатница на Военното издателство

Редактор: Рашко Сугарев

Технически редактор: Цветанка Николова

Художник: Валентин Голешев

Коректор: Фани Пигова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2802

История

  1. — Добавяне

Глава 27

За обяд получихме обичайното гулашче, малко по-светличко от друг път. Готвачът високомерно твърдеше, че било ростбиф.

Е, щом е ростбиф, значи е ростбиф, съгласявахме се ние, само и само да не му разваляме настроението.

Наистина редник Хущява смяташе, че този буламач не може да се яде, но какво можеш да очакваш от човек, който е свикнал с лакомства като наденички, подправени с риган. Още повече че когато гълташе буламача, чак ушите му пращяха.

Отидох при войниците си и заварих взводните агитатори в стихията си. Лесно е да агитираш, когато всичко върви добре.

Дадох команда да се строи ротата. И аз най обичам да говоря, когато всичко върви добре. Събраха се много бързо, защото знаеха, че ще чуят добра дума. Не можеше и да бъде другояче.

Огледах равната редица мъже с гащеризони и започнах:

— Изминахме осемстотин километра и всички стигнахме до местоназначението.

— Да живее първа рота! — извика някое от моите момчета.

— Да живее първа рота! — присъединиха се и останалите.

И аз почувствувах, че тази незаповядана спонтанност в този момент е нещо като радостта, която кара човека изведнъж да запее. После обаче ми мина през ума, че опиянението от славата е най-сигурният път към провал.

— Недостатъците ще разгледам с вас след завръщането в поделението — съобщих аз.

Изразиха бурно съгласието си, защото знаеха, че в този момент преувеличавам.

— А сега към проверка на танковете, пристъпи! — изкомандувах и добавих: — И старателно, Таралежи!

Заеха се с работата си. И аз заедно с тях.

И така, както ги наблюдавах, отново ме обзе радостта от успешно изпълнената задача. Успяхме! Аз, техният командир, и те. Мислено се засрамих, че сложих на първо място себе си и бързо промених реда. Те са добри. А аз, техният командир, също не съм лош. Май наистина ще станем отлична рота.

Отлична рота! Тези две думи ми се въртяха в главата, дори и след като на следващия ден натоварихме танковете на платформите на вагоните. Връщахме се. Но не по същия маршрут.

Всички, освен тези, които, изложени на вятъра и в очакване, че всеки момент ще завали сняг или дъжд, трябваше да останат в танковете, се опитахме да заемем съответно положение. Такова положение, при което и във влака човек може сравнително добре да се наспи, напук на клатушкането и напук на факта, че за спален вагон и дума не можеше да става.

Не беше нужно дълго да търсим това положение. Някои момчета заспаха дори преди да седнат.

Не зная какво са сънували. Аз сънувах, че се бе стекло цялото население на нашето гарнизонно градче и околността, за да ни посрещне тържествено. Сред посрещачите беше и Юцка. И когато ме видя да слизам по стъпалата на вагона, тя ми се хвърли на врата. „Дребна работа“ — пресякох я аз, преди да успее да ми каже Ежко.

Но обикновената действителност бе много по-прозаична.

Никакви приветствуващи тълпи нямаше, да не говорим за Юцка. Командирът на полка съобщи, че като подготовка за предстоящото дивизионно учение всичко е минало горе-долу добре, но докато не приведем танковете в образцово състояние, да не мислим за домашни и гарнизонни отпуски и за други приятни неща.

Заехме се здравата с работа може би затуй, че искахме да дойде по-скоро ред на приятните неща, а може би защото истинският танкист не се побира в кожата си, докато не види машината си в изрядно състояние.

Момчетата работиха три дни и три непълни нощи. И аз заедно с тях.