Мануел Васкес Монталбан
Александрийска роза (13)

— Не се притеснявай. От пиенето е.

Гладис го целуна по бузата и с две ръце насила вдигна лицето му срещу своето. Поведението на женските хоминиди следва общоприети схеми. След провален любовен акт женският хоминид от европеиден тип обикновено хваща лицето на несполучилия си партньор, поглежда го втренчено, с културно обусловена нежност, и му предлага щедростта на своето разбиране.

— Отивам да видя какво прави Мики и пак ще се върна.

— Мики знаеше ли, че си с мен?

— Да. Запиля се някъде с две негърки, с които се беше уговорил в някакъв бар на Централния пазар. Там някъде, около пазара. Вдига му се само с негърки, при това ако са чифт. Той тук го откри това, в Тринидад. Аз не съм му жена. Работя му в бара.

Обличаше се и говореше. Отвори вратата и в стаята нахлу светлина откъм коридора. Контражур Гладис размаха пръст със закана, която Хинес отчете като пряко отправена към неговия пенис.

— Да не си мръднал, Гладис ей сега се връща.

Напускането на жената го накара да се почувства приятно, сигурен в убежището си, отново само негово. Задряма и няколко часа по-късно се събуди от нечие осезаемо присъствие край леглото. Гладис пак беше там и се събличаше права, до упорито отворения куфар. Чуваше лекия шум на дрехите при падането им една върху друга. Жената се наведе към лампата на нощното му шкафче и я запали.

— Буден ли си?

Развърза късата опашка, която се полюшваше на тила й, и по устните й пробяга езикът, обещание този път за съвършено обслужване.

— Изморен ли си? Тоя шопар Мики още не се е върнал. Чакай Гладис да ти помогне. Гладис може да съживи мъртвец.

И под светлината на крушката в плисирания абажур започна една церемония по обладаването, която придаде на Гладис вещерски очертания в търсенето й на мъжкия орган и поемането на звяра в устата й, където той бе разходен във всички посоки и сякаш едва обуздаван да не избяга от влажната си тъмница. С глава, повдигната на двойната възглавница, Хинес виждаше как пенисът му се мъчи да се изплъзне от тази пещера, как върхът му се бори да пробие тъканта ту на лявата буза на жената, ту на дясната и накрая изчезва в дълбините на гърлото й, как за малко да изскочи като мокро бутало, преди да бъде всмукан за кой ли път от неумолимите устни. Дожаля му за нещото, сякаш не беше негово, сякаш някаква странна местна упойка го делеше от безжизнения мускул, който жената се опитваше да вдигне от мъртвите. Усърдна като отличничка, безмълвната Гладис преговаряше всичките си уроци по секс наум и в определен момент явно отчете, че няма нужда от още орална стимулация, защото изплю апетитния си залък, обкрачи лежащия и намести удобно седалището си в скута му. Мушна ръка в мрака на допира помежду им, хвана внимателно пениса и въпреки относителната му омекналост, постепенно го напъха в себе си с акуратността и асептичността, с която се слага свещичка. Вдигна се и се спусна, за да се увери, че пенисът му е в състояние да удържи още вдигания и спускания и опря отворените си длани върху мургавите гърди на мъжа. Обърна лице към зенита на тавана и започна да се движи нагоре-надолу, бавно, полека, след това малко по малко ускори темпото и го придружи с пъшкане и откъслечни думи, които варираха от миличък през любов моя до чукай ме и силно напомниха на Хинес за професионалния жаргон в пристанищните бардаци. Нарастващата възбуда на Гладис предизвика пропорционално нарастващо охладняване на мъжа, до мига, в който подложената му на изпитание част загуби и минимума консистенция, необходима за постъпателно-отстъпателната операция. Отначало Гладис не забеляза или се направи, че не е забелязала загубата на физически контакт с удоволствието, но накрая призна поражението си и наведе глава със затворени очи и вглъбено изражение, изражението на човек, който търси прекъснатата нишка на разговор или на спомен. Събра кураж с усмивка и все още затворени очи, после ги отвори и закачливо изгледа партньора си.

— Рожбо. Рожбо моя. Не ти ли харесвам?

Внезапно се спусна на леглото с прецизността на космически модул и устата й потърси тази на Хинес, за да се натъпче с нея, с груби захапвания и галещи зъби, създадени да си играят ту на разкъсване, ту на милувки. Еротичните подкани вървяха в ритъм, успореден с този на ласките, но от време на време жената се отдръпваше, за да оцени развоя на душевните събития у партньора си и възхода или падението на основния ингредиент. Просна се до него и гласът й облиза ухото му.

— Какво ти харесва? Кажи какво ти харесва и Гладис ще ти го направи. Гладис е на сухо от петнайсет дни. Кажи. Да не обичаш да те бият? Или ти да биеш?

Мълчаливите откази на Хинес не я обезсърчиха. Върна се към позата на четири крака, този път със задник, навирен към очите на Хинес, и го размърда, като че беше сладкиш, който хем искаше, хем се боеше да бъде изяден.

— Видя ли ми катеричката, рожбо? Мека катеричка. Цялата за теб. Всичко за моята рожбичка.

Хинес се извърна и потърси в ъгъла на стаята извор на вдъхновение, някакъв културен стимул от обикновено възпитание, от едната необходимост да не се изложи, и скочи като похотливо чудовище, което нахъсва само себе си със задъхана страст, и ръцете му се превърнаха в усти, които започнаха да месят месата на жената. Да, да, викаше с екзалтирано удоволствие рижата и подлагаше плътта си на слепите отърквания на мъжа, който в стремежа си да не вижда онова, което не искаше да вижда, от време на време бъркаше посоката и се стоварваше в празнотата на дюшека, откъдето жената неотклонно го прибираше, преди да се е отметнал от възкресението си. Ритуалът постигна някакъв резултат, Хинес сметна, че е в състояние да яхне чуждото тяло и така и стори, с безцеремонност на завоевател, посрещната въодушевено. Дори успя да проникне там, където толкова го канеха, и да започне галоп, който внезапно секна с рухване върху кобилата и с постепенното й примиряване с жалкото състояние на ездача. Така си и остана, с пронизително ясното съзнание за неизбежността на разгрома, в съзерцание на отрепката между краката си, която засрамено търсеше подслон в гънките на собствената си кожа. Жената вече не пръхтеше, а дишаше и дишането й скоро преля от умора към негодувание.

— И това ли беше? Само толкова ли, рожбо?

— Днес не ми е ден.

— Аз съм по-зле. Цялата година не ми е година. Ха. Ама какво ви става на тропика? Какво не ми е наред? Да не би да не ти харесвам?

— Напротив. Много ми харесваш.

— Е, то се видя колко.

Блъсна го така, че той падна от леглото, и тръгна по тресящия се дюшек към изхода от ситуацията. Награби си дрехите и отиде в банята, за да не подарява на Хинес гледката на пораженското си обличане. От своята позиция на паднал мъжкар Хинес чу шумовете на една добре отработена профилактика: мивка, гаргара, води, обречени на нечиста канална участ. Вратата се отвори, Гладис прекоси стаята почти на бегом и изхрачи към мъжа една-единствена дума:

— Педераст.

От пода Хинес вдигна ръце в титанично усилие да се отърси от смешния срам, който изкривяваше устните му в усмивка, а когато малко по-късно се тръшна на леглото, завря уста във възглавницата, за да приглуши хохота, извикан от спомена за напразното трепане на жената. Особено го развеселяваше засмукващата сериозност, с която тя бе пълнила устата си с човешка плът. Успокои се и след смеха му дожаля за луничавата, която се беше раздала толкова пълно и толкова безвъзмездно. През прозореца се промъкнаха колебливи светлици. Стана, за да види дали това е началото на новия ден. То беше. Ехидно намекваше, че има шанс за слънце — на изток оранжеви ширити поръбваха гребените на облаците, които полека-лека си възвръщаха небето.

— Маракас бей. Булевард „Маравал“. Савана. Пич лейк — изрецитира обречената си програма за деня. И добави: — Босфорът.

И изведнъж му се прииска да види лъже ли го предчувствието. Изкъпа се надве-натри. Облече се и пое към асансьора и входа на хотела, пред който вече се виеше обичайният керван от таксита. Там беше и неговият индиец, който оглеждаше небето за саботьори на климата и космоса. Хинес го наблюдава дълго откъм скривалището си, с единия крак в асансьора, с другия — навън. Фоайето постепенно оживяваше, но гостите на хотела още не се виждаха. Чистачите и чистачките излизаха от тайни забранени врати и се тътреха като тъмни охлюви, изненадани от зората. Индиецът постоя с вдигната глава, проинспектира небето от край до край и накрая се зазяпа към Маракас бей.

— Да, човече, да. Маракас бей — каза Хинес на глас.

Едно момченце, повлечено от тежестта на голямата си цинкова кофа и бърсалката, се обърна да види що за лудост бе тази на белия човек, застанал на вратата на асансьора. Полуоблечен. И бос.