Ирина Пивоварова
Старчето с карираните панталони (59)

Глава 2
„Андрей, хайде с мен!“

Павлик скочи, без да се отупва.

Какъв шанс! Брут! Овчарско куче, немска порода! Рошавия веднага ще се уплаши от него! Брут ще се нахвърли върху му, ще го изпохапе, ще го събори на земята! Да, с такова куче дори и най-силният мъж няма да се справи!

И без да се колебае, Павлик се спусна към Андрей.

— Андрей! Андрей! — разпалено взе да го увещава той. — Хайде с мен! Моля те, ела! С Брут! Много ми трябва! Много, разбираш ли?!

— За какво?

Андрей джвакаше дъвка, усмихваше се иронично и оглеждаше от глава до пети изпоцапания с пръст, разчорлен, с трескаво блестящи очи Павлик.

— Какво ти става, Кюфте? Нещо много чистичък ми изглеждаш днес!

— Само ме изслушай! В оня вход се подготвя престъпление! После всичко ще ти обясня, сега няма време, да вървим по-бързо! Той ще се изплаши от Брут, непременно ще се изплаши!

— Какво престъпление? Побъркал ли си се?

— Кълна ти се! Работата е много сериозна! Животът на един човек е в опасност!

Андрей недоверчиво се усмихна.

— Кюфте, стига лъга!

— Давам ти честна дума! Честна пионерска! Виж, честна, пречестна…

Павлик изглеждаше толкова развълнуван, че насмешката изчезна от лицето на Андрей. Той дори леко побледня.

— Щом е тъй, може… може да съобщим в милицията?

— Милицията няма да свари!

— Няма да свари ли?… Тогава какво да правим?

— Нали ти казах: трябва час по-скоро да отидем там. Ти, аз и Брут. Тримата ще се справим.

— Но аз… не мога — съвсем побледня Андрей. — По никакъв начин не мога. Имам състезание точно в три и петнайсет, а сега е без петнайсет!

Е-х-х-х!!! Павлик отчаяно махна с ръка, огледа пустия двор и се втурна към невисокия, набит млад човек с голяма картонена папка под мишница, в каквито обикновено художниците носят рисунките си.

— Чичко, моля ви, елате с мен! В оня вход се подготвя престъпление! Там един тип иска да отвлече… да открадне…

— Да открадне ли?!

Прикрепяйки папката, човекът се спусна след Павлик.

Момчето се огледа тичешком. Андрей го нямаше в двора.