Ирина Пивоварова
Старчето с карираните панталони (22)

Глава 9
„Чакай ме при тръбата!“

Павлик беше в треска.

Като почака около две минути, той тръгна със силно разтуптяно сърце по следата.

Асансьорът на блок №12 бучеше. На таблото светеше копчето за десетия етаж.

„До десетия се качи“ — разбра Павлик.

И без да мисли, се втурна пешком към десетия етаж. Там имаше четири врати.

Като дишаше тежко, момчето огледа подред и четирите.

Едната бе тапицирана с черна мушама, втората бе с някакви копчета по средата, третата — с имената на живеещите, четвъртата… До четвъртата имаше стъпкана изтривалка. Сякаш някой току-що си бе изтрил краката и бе влязъл.

Павлик се приближи на пръсти. Зад вратата явно говореше радио. Той надникна през ключалката. Пълна тишина. Не, Рошавия не бе влязъл тук…

Едва-що направи този извод и вратата се отвори, сякаш бе отгатнала мислите му и се надсмиваше над тях. Павлик се сблъска лице в лице с Рошавия!

От изненада и двамата отскочиха.

Този път Рошавия не бе с карирано сако, а с дълъг, яркожълт домашен халат. Зад гърба му цареше някаква адска тъмнина, само някъде в дъното на жилището трептеше със слаба светлина малко червено пламъче.

— Пак ли ти? — отекна гласът на Рошавия, който подозрително се вглеждаше в момчето. — Пак гъсеници ли ловиш?…

И внезапно сграбчи Павлик за рамото.

— Я ми кажи, братле, ама честно, защо си се лепнал за мене? Какво ти трябва, хайде, говори! Впрочем защо да стоим тук? Влизай!

„Край!“ — помисли Павлик и се олюля.

Естествено ние не знаем, наистина не знаем как би свършила тази неприятна за Павлик история, ако… Вижда се, че той е роден под щастлива звезда, тъй като в най-критичната минута, в онази минута, когато момчето, затворило очи, вече се прощаваше с живота, в тъмното антре на Рошавия, някъде вдясно и малко по-високо, близо до ухото му, рязко и продължително иззвъня телефонът.

Рошавия пусна рамото на Павлик и грабна слушалката.

— Ало! — закрещя той. — Ти ли си, Брада? Да, чакай ме утре при Тръбата! Точно в шестнайсет.

Павлик успя да чуе това, когато с всички сили офейкваше надолу по стълбището.