Айзък Азимов
Втората Фондация (2)

ПЪРВА ПРЕЛЮДИЯ

Изпълнителният съвет на Втората Фондация заседаваше. За нас те са само гласове. Засега нито точната картина на заседанието, нито самоличността на присъстващите са от значение.

Строго погледнато, не ще успеем дори да си представим същинско възпроизвеждане на която и да е част от заседанието, освен ако пожелаем да пожертваме напълно и минималната разбираемост, която бихме могли да очакваме.

Имаме работа с психолози — и не само психолози. Да кажем по-скоро учени с психологична насоченост. С други думи, хора, чиито основни възгледи за философията на науката са насочени в коренно различна посока от всички, които са ни известни. „Психологията“ на учени, отгледани чрез аксиомите, дедуцирани чрез наблюдателни навици от физическите науки, която има само далечна връзка с ПСИХОЛОГИЯТА.

Дотолкова бих могъл да обясня какво е цвят на сляп човек, когато и аз съм също толкова сляп, колкото е и той.

Същественото е, че събраните умове взаимно разбираха напълно дейността си не само чрез общи теории, но и посредством специфично приложение в продължителен период от време на тези теории към отделни индивиди. Говорът, какъвто го познаваме ние, не им беше необходим. Част от изречение представляваше почти задъхано многословие. Жест, промърморване, извивката на лицева черта — дори знаменателно подбраната пауза даваха нужния информационен сок.

Поради това си позволяваме свободно да преведем малка част от конференцията в крайно специфични комбинации от думи, необходими за умове, които още от детството им са били ориентирани към философията на физическите науки; дори с риска да се изгубят по-фините оттенъци.

Преобладаваше един „глас“ и той принадлежеше на личността, известна просто като Първи Говорител.

— Сега е ясно съвсем определено какво е спряло Мулето при първото му лудо нападение. Не бих казал, че това помага на… е, на организацията на положението. Явно той едва не е научил къде сме чрез изкуствено подсилената мисловна енергия на един, както те го наричат, „психолог“ в Първата Фондация. Психологът е бил убит точно преди да успее да съобщи своето откритие на Мулето. Събитията, довели до това убийство са абсолютно непредвидени за всички изчисления под Фаза Три. Вие продължете.

Чрез интонацията на гласа бе посочен Петия Говорител.

— Сигурно е, че не сме се справили добре със ситуацията — поде той с мрачни нотки. — Разбира се, ние сме силно уязвими при масово нападение, особено при атака, ръководена от подобен мозъчен феномен като Мулето. Скоро след като си бе спечелил за първи път известност в Галактиката със завладяването на Първата Фондация, за да бъдем ясни — половин година, той отиде на Трантор. След още половин година щеше да бъде тук и вероятностите щяха да са поразително срещу нас — за да бъдем точни, 96,3 с толеранс плюс, минус 0,05%. Беше ни необходимо значително време, за да анализираме силите, които го спряха. Естествено, по начало знаехме какво го подтиква. Вътрешните разклонения на физическата му уродливост и уникалният му ум са очевидни за всички нас. Но само чрез проникване в Третата фаза успяхме да определим — след събитието — възможността да постъпи ненормално в присъствието на друго човешко същество, което изпитва истинска обич към него.

И доколкото подобно ненормално действие зависеше от присъствието на друго такова същество в подходящо време, дотолкова цялата работа беше непредвидима. Нашите агенти са сигурни, че една млада жена е убила психолога на Мулето — девойка, към която той е изпитвал доверие поради добри чувства и поради това не я е манипулирал емоционално — просто защото тя го е харесвала.

След това събитие — за онези, които искат подробности, е изготвена математическа обработка на темата за Централната библиотека, — ние бяхме предупредени и държахме Мулето надалеч чрез необичайни методи, с което ежедневно рискувахме цялата Селдънова схема на историята. Това е всичко.

Първия Говорител помълча известно време, за да позволи на събралите се цялостно да възприемат направените изводи.

— В такъв случай положението е крайно нестабилно — каза той накрая. — След като оригиналната схема на Селдън е огъната до точка на пречупване — и трябва да подчертая, че сме правили груби грешки в цялата тази бъркотия поради ужасяващата ни липса на предвидливост, — сега сме изправени пред невъзвратимо проваляне на Плана. Времето ни отминава. Мисля, че остава само едно разрешение, но и то е рисковано. Трябва да позволим на Мулето да ни намери… в известен смисъл. — Той отново помълча, докато възприеме реакцията, а после добави: — Повтарям… в известен смисъл!