Айзък Азимов
Втората Фондация (18)

13. Дамата

Аркадия тържествуваше. Как се бе променил животът, откакто Пелеас Антор бе опрял глуповатото си лице в нейния прозорец — и само защото бе имала куража да направи каквото трябваше!

Ето че беше на Калгън. Ходи в прословутия Централен Театър — най-големият в Галактиката — и видя лично някои от певците, които бяха прочути дори в далечната Фондация. Беше пазарувала сама из „Цветната пътека“, модния център на най-веселия свят в космоса. И сама бе избирала, защото Хомир въобще нищо не разбираше от всичко това. Продавачките не възразяваха срещу дългите блестящи рокли с вертикални плохи, които я правеха да изглежда толкова висока, а валутата на Фондацията купуваше много, много неща. Хомир й даде банкнота от десет кредита и когато я смени в калгънди получи страхотно дебела пачка.

Дори си бе сменила прическата — полукъса отзад с две блестящи къдрици над всяко слепоочие. И така бяха обработили косата й, че тя изглеждаше още по-златиста — просто светеше.

Но сега-засега това беше най-доброто. Вярно, палатът на лорд Стетин не беше толкова голям и пищен като театрите или загадъчен и архаичен като стария дворец на Мулето, от който бяха видели единствено самотните кули при полета им над планетата, но представете си — истински лорд! Изпадаше в екстаз от славата му.

И не само това. Беше лице в лице с любовницата му. Аркадия изписа с главни букви думата в съзнанието си, защото знаеше ролята, която подобни жени бяха играли в историята; известни й бяха техните сила и обаяние. Всъщност често си бе мислила, че и тя би могла да е могъщо и чаровно същество, но някак си любовниците точно тогава не бяха на мода във Фондацията и освен това, ако въобще станеше въпрос, баща й вероятно нямаше да й разреши.

Разбира се, лейди Калия не оправдаваше представата на Аркадия за подобна роля. От една страна, беше по-скоро пълничка и въобще не изглеждаше порочна и опасна. Някак само посърнала и късогледа. При това гласът й беше писклив, а не гърлен, и…

— Искате ли още чай, детето ми? — попита Калия.

— Ще взема още една чаша, благодаря ви, Ваша милост — а не беше ли „Ваше височество“? Аркадия продължи със снизходителността на познавач: — Перлите, които носите, са прекрасни, миледи — (само „миледи“ изглежда беше най-добре.)

— О, така ли мислите? — Калия сякаш изпитваше удоволствие. Свали ги и ги остави да се полюляват с млечната си белота. — Бихте ли ги взели? Ако искате, можете да ги получите.

— Ох, господи… Наистина ли… — тя ги видя в ръката си, после ги отблъсна тъжно. — Татко няма да одобри.

— Няма да му харесат перлите ли? Но те са много красиви.

— Няма да му хареса, ако ги взема, искам да кажа. Твърди, че не бива да се приемат скъпи подаръци от други хора.

— Така ли? Но… тези са ми подарък от Пу… от Първия Гражданин. Нима е било нередно, как предполагаш?

— Нямах предвид… — Аркадия се изчерви. Но Калия се бе уморила от тази тема. Тя пусна перлите на пода и каза:

— Готвехте се да ми говорите за Фондацията. Моля ви, разправяйте.

И Аркадия внезапно се затрудни. Какво можеше да се разкаже за един до сълзи отчайващо скучен свят? За нея Фондацията беше крайградска зона, удобен дом, досадната необходимост от образование, безинтересната вечност на един спокоен живот.

— Предполагам, че е същата, каквато я виждате във филмокнигите — поде тя несигурно.

— Гледате ли филми-книги? Заболява ме главата, когато се опитвам. Но, знаете ли, обичам любовни видеофилми за вашите търговци. Такива едри, диви мъже! Винаги е толкова възбуждащо. Вашият приятел господин Мун от тях ли е? Не изглежда достатъчно див. Повечето търговци имат бради и силни басови гласове и са толкова властни спрямо жените… не мислите ли така?

Аркадия се усмихна безжизнено.

— Те са само част от историята, миледи. Имам предвид, че когато Фондацията е била млада, търговците са били първите изследователи, разширявали са границите и са носели цивилизованост в останалите райони на Галактиката. Учихме всичко това в училище. Но онова време е отминало. Вече нямаме търговци — само корпорации и други подобни.

— Наистина ли? Колко жалко. Тогава какво прави господин Мун? Искам да кажа, щом като не е търговец?

— Чичо Хомир е библиотекар.

Калия постави ръка пред устата си и се изкиска.

— Искате да кажете, че се грижи за филмокниги? О, божичко! Изглежда толкова глупаво възрастен мъж да се занимава с подобно нещо!

— Той е много добър библиотекар, миледи. Във Фондацията ценят високо такова занимание. — Аркадия остави дъгоцветната чаена чаша върху покритата с матов метал повърхност на масата. Домакинята прояви загриженост.

— Но, мило дете, не исках да ви засегна. Той сигурно е много интелигентен човек. Познах го по очите му, веднага щом го видях. Те бяха толкова… толкова интелигентни. Трябва да е и много храбър, щом иска да види двореца на Мулето.

— Храбър ли? — Аркадия потръпна от своята прикрита осведоменост.

Точно това чакаше. Интрига! Интрига! С пълно безразличие, като се взираше в края на палеца си, попита:

— Защо трябва човек да е смел, за да пожелае да види двореца на Мулето?

— Не знаете ли? — очите на Калия се разшириха и тя сниши глас. — Той е прокълнат. Когато умрял, Мулето наредил никой да не влиза в него, преди да се основе Галактическата империя. Никой на Калгън не би се осмелил да стъпи дори в парка му.

Аркадия обмисляше чутото.

— Но това е суеверие…

— Не го казвайте — Калия явно се измъчваше. — Пучи винаги го твърди. Ала казва, че е полезно да се разправя, че не е така, за да укрепва властта си над хората. Само че съм забелязала, че и той никога не е влизал. Нито пък Талос, който беше Първи Гражданин преди Пучи. — Порази я някаква мисъл и тя отново прояви остро любопитство. — Но защо господин Мун иска да види двореца?

И точно тук внимателно разработеният план на Аркадия можеше да се задейства. От книгите, които беше чела, знаеше много добре, че любовницата на владетеля е действителната сила зад трона, че тя е същинският източник на влияние. Поради това, ако чичо Хомир не успееше с лорд Стетин — а тя беше уверена в това, — Аркадия трябваше да оправи провала с помощта на лейди Калия. За нея тя наистина беше нещо като ребус.

Въобще не изглеждаше умна. Но нали цялата история доказваше…

— Има причина, миледи — поде тя, — но ви моля да я запазите в тайна!

— Заклевам се — отвърна Калия, като направи съответния жест над меката, издута белота на гръдта си.

Мислите на Аркадия течаха поне едно изречение пред думите й.

— Знаете ли, чичо Хомир е голям познавач на Мулето. Писал е много книги за него и смята, че цялата история на Галактиката се е променила, откакто Мулето е победил Фондацията.

— О, божичко!

— Той мисли, че Планът на Селдън…

Калия плесна с ръце.

— Зная за Плана на Селдън. Видеофилмите за търговците са винаги все за този План. Предполага се нещата така да се подредят, че Фондацията винаги да печели. Науката има нещо общо с това, но никога не разбирам какво точно. Винаги ме обзема безпокойство, когато се налага да слушам обяснения. Но продължавайте, скъпа. Когато вие обяснявате е различно. Всичко започва да изглежда толкова ясно…

— Е — продължи Аркадия, — не разбирате ли, че когато Фондацията е била победена от Мулето, Селдъновият план се е провалил и оттогава не действа. Тогава кой ще създаде втората Империя?

— Втората Империя ли?

— Да, някой ден тя трябва да бъде основана, но как? Това е проблемът, нали разбирате? А съществува и Втората Фондация.

— Втората Фондация ли? — Калия се обърка напълно.

— Да, те планират историята, която следва стъпките на Селдън. Те са спрели Мулето, защото се е появил преждевременно, обаче сега вероятно подкрепят Калгън.

— Защо?

— Защото сега Калгън може да предложи най-добрата възможност да стане ядро на нова Империя.

Изглежда лейди Калия неясно схвана това.

— Искате да кажете, че Пучи ще създаде нова Империя?

— Не може да се твърди със сигурност. Чичо Хомир мисли така, но ще трябва да се видят архивите на Мулето, за да се установи окончателно.

— Всичко това е прекалено сложно — изрече със съмнение лейди Калия.

Аркадия се предаде. Беше направила всичко по силите си.

 

 

Лорд Стетин беше доста разярен. Срещата с мекушавия мъж от Фондацията премина без никаква полза. Дори по-зле — беше разстройваща. Да си абсолютен владетел на двадесет и седем свята, да притежаваш най-голямата военна машина в Галактиката, да имаш в себе си най-силната амбиция и да разговаряш за глупости с някакъв си антиквар!

По дяволите!

Трябваше да наруши обичаите на Калгън, така ли? Да позволи да се плячкосва дворецът на Мулето, за да може този глупак да напише още една книга? За каузата на науката?! Свещената наука! Велика Галактико! Нима трябваше да му се хвърлят в лицето най-сериозно такива лозунги? Освен това — кожата му се наежи леко — съществуваше и проклятието. Самият той не вярваше в него. Никой интелигентен човек не го взимаше на сериозно. Но ако не го зачетеше, трябваше да е заради по-добра кауза, отколкото афишираната от оня глупак.

— Какво искаш пък ти? — сопна се той и лейди Калия се присви видимо на прага.

— Зает ли си?

— Да. Зает съм.

— Но тук няма никой, Пучи. Не мога ли да поговоря с теб поне за минутка?

— О, Галактико! Какво искаш? Побързай.

Тя започна да заеква.

— Малкото момиче ми каза, че отиват в двореца на Мулето. Помислих, че можем да ги придружим. Вътре сигурно е разкошно.

— Тя ли ти каза? Е, няма да отидат, а и ние няма да ги придружим. А сега върви да си гледаш работата. Дотегна ми от теб.

— Но, Пучи, защо не? Няма ли да им разрешиш? Малкото момиче каза, че ти ще основеш Империя!

— Пет пари не давам какво казва… Какво, какво? — той пристъпи към Калия и я хвана толкова здраво над лакътя, та чак пръстите му потънаха в меката плът. — Какво каза?!?

— Боли ме! Не мога да си спомня, докато ме гледаш така.

Той я пусна и известно време тя напразно разтриваше червените си белези. Изскимтя.

— Малкото момиче ме накара да обещая, че няма да разправям…

— Ужасно… Кажи ми. Веднага!

— Е, тя рече, че Планът на Селдън бил променен и че някъде друга Фондация уреждала да те накара ти да създадеш Империя. Това е всичко. Разказа, че господин Мун е много голям учен и че в двореца на Мулето ще се открият доказателства за всичко това. Ето какво ми разправи. Сърдиш ли се?

Но Стетин не отговори. Забързано излезе от стаята, а кравешките очи на Калия тъжно гледаха подире му. Преди да изтече и час, бяха издадени две заповеди с официалния печат на Първия Гражданин. С едната петстотин линейни кораба се изпращаха в космоса за — както официално се твърдеше — „военни маневри“. А другата целеше като ефект да хвърли в пълно недоумение един човек.

Когато втората заповед стигна до него, Хомир Мун преустанови подготовката за излитане. Разбира се, беше официално разрешение да влезе в двореца на Мулето. Той го изчете и препрочете без никаква радост.

Но Аркадия беше възхитена. Знаеше какво се е случило. Или поне така си мислеше.