Айзък Азимов
Втората Фондация (13)

8. Планът на Селдън

МАТЕМАТИКА — Синтезът на изчислените n-променливи с n-мерна геометрия беше основата на онова, което на времето Селдън бе нарекъл „моята малка алгебра на човечеството“…

 

ЕНЦИКЛОПЕДИЯ ГАЛАКТИКА

 

Представете си една стая…

Местоположението й в момента не е от значение. Достатъчно е само да кажем, че в това помещение, повече от където и да е, съществува Втората Фондация.

Това е стая, която в продължение на столетия е била убежище на чистата наука и все пак не е разполагала с нито едно от устройствата, с които в течение на хилядолетия човечеството е привикнало да отъждествява науката. Вместо това тя е била наука, която е работила само с математически концепции по начин, наподобяващ философията на древни, древни раси в примитивните, праисторически времена, преди появата на технологията, преди човекът да напусне своята единствена, сега вече неизвестна планета, на която е възникнал.

От една страна, в това помещение се е намирал Първичният Радиант, който е съдържал в същността си пълния План на Селдън — предпазван от „умствена“ наука, все още неподдаваща се на нападение от страна на комбинираната мощ на останалата част от Галактиката.

От друга страна, в тази стая е имало и един човек — Първия Говорител.

Той беше дванадесетият по ред от главните пазители на Плана и титлата му нямаше по-дълбоко значение от факта, че при събиранията на водачите на Втората Фондация той говореше пръв.

Неговият предшественик бе победил Мулето, но останките от гигантската битка все още осейваха пътя на Плана. Вече двадесет и пет години той и неговата администрация се опитваха да върнат Галактиката на упоритите и глупави човешки същества към правия път. Задачата се оказа безкрайно сложна.

Първия Говорител погледна към отварящата се врата. Дори докато в самотата на помещението той мислеше за четвъртвековните си усилия, които сега бавно и неизбежно наближаваха връхната си точка, неговото съзнание „оглеждаше“ внимателно новодошлия с благоразположено очакване. Младеж, ученик — един от онези, които накрая биха могли да поемат наследството.

Младият мъж застана нерешително на прага, така че Първия Говорител трябваше да отиде при него и да го въведе с приятелски положена на рамото му ръка.

Ученика се усмихна смутено и Първия Говорител му отвърна, като каза:

— Най-напред трябва да ви осведомя защо сте тук.

Бяха лице в лице от двете страни на писалището. Никой от двамата не говореше по начин, който би могъл да бъде разпознат от който и да е човек в Галактиката, ако самият той не е член на Втората Фондация.

По произход речта беше средство, с чиято помощ човекът се бе научил да предава несъвършено своите мисли и чувства. Чрез съставянето на произволни звуци и комбинации от звуци, за да представят някои умствени нюанси, той бе развил метод на съобщаване, но толкова тромав, неясен, скован и неадекватен, че превръщаше целия финес на разума в груба гутурална сигнализация.

Надолу и все надолу… — резултатите можеха да се проследят и цялото страдание, което човечеството бе познало въобще, щеше да се сведе до простия факт, че никакви хора в историята на Галактиката преди Хари Селдън и малко на брой след него успяваха да се разберат истински помежду си. Всяко човешко същество живееше зад непроницаемата стена от задушаваща духовна мъгла, в която не съществуваше никой, освен самият него. От време на време се появяваха неясни сигнали от дълбините на пещерата, в която се намираше друг човек — така че всеки да може да запълзи към другия. Но понеже не се познаваха, не можеха да се разберат, не се осмеляваха да се доверят взаимно и още от детството си изпитваха ужаса и несигурността на крайната изолация — съществуваше постоянно преследващият ги страх на човек от човека, дивашкото хищничество на човек спрямо човека.

Краката в продължение на десетки хиляди години затъваха, влачеха се в калта и възпираха умовете, които в същото време бяха достойни за другарство със звездите.

Човекът мрачно и инстинктивно се беше стремил да заобиколи затворническите решетки на обичайния говор. Семантиката, символната логика, психоанализата — всички те бяха средства, чрез които речта можеше или да се избегне, или да се усъвършенства. Психоисторията бе развитие на „умствената“ наука, нейна окончателна математизация, която накрая бе успяла. Чрез развитието на математиката, необходима, за да бъдат разбрани фактите на неврофизиологията и електрохимията на нервната система, които, от своя страна, трябваше, трябваше да се проследят от ядрените сили, най-напред стана възможно истински да напредне психологията. А чрез обобщаване на психологическите познания от индивида към групата и социологията бе математизирана.

По-големите групи — билионите, които населяваха планетите; трилионите, които обитаваха сектори; квадрилионите, които изпълваха цялата Галактика, се превърнаха от обикновени човешки същества в огромни сили, поддаващи се на статистическа обработка, така че за Хари Селдън бъдещето стана ясно и неизбежно и можа да се създаде Планът.

Същите основни постижения на „умствената“ наука, които доведоха до създаването на Селдъновия план, направиха ненужно Първия Говорител да използва думи, когато се обръща към ученика си.

Всяка реакция на даден стимул, колкото и слаба да беше, бе напълно показателна и за най-малките изменения, за всички искрици от токове, които протичаха в мозъка на другия. Първия Говорител не можеше инстинктивно да усеща емоционалната настройка на Ученика, както бе успявал да прави Мулето — тъй като Мулето беше мутант със способности, които никога нямаше да бъдат напълно разбираеми за обикновения човек, дори и за член на Втората Фондация — той по-скоро ги разпознаваше в резултат на интензивно обучение.

Но тъй като в общество, основаващо се на говора, по начало е невъзможно да се предаде методът на комуникация между членовете на Втората Фондация, от тук нататък няма въобще да се занимаваме с него. Първия Говорител ще се представя, сякаш говори с обичайни думи, и ако преводът не винаги е напълно точен, той поне ще е най-доброто, което може да се постигне при тези обстоятелства.

Поради това ще си въобразяваме, че Първия Говорител наистина казва: „Най-напред трябва да ви осведомя защо сте тук“, вместо само да се усмихне, ей така и да повдигне пръст по такъв и такъв начин.

И тъй:

— През по-голямата част от живота си вие сте изучавали упорито и успешно „умствените“ науки. Възприели сте всичко, което вашите учители са могли да ви дадат. Време е вие и още неколцина като вас да започнете стажа си за говорители.

Вълнение от другата страна на писалището.

— Не, трябва да го приемете спокойно. Надявали сте се, че ще се окажете подходящ. Опасявали сте се, че няма да е така. Всъщност и надеждата, и опасението са слабости. Знаели сте, че ще отговорите на изискванията и се колебаете да признаете този факт, защото подобно знание може да ви бележи като самоуверен и поради това неподходящ. Глупости! Безнадеждно глупав човек е онзи, който не съзнава, че е мъдър. Част от квалификацията ви е знанието, че отговаряте на изискванията.

Успокоение от другата страна на писалището.

— Точно така. Сега се чувствате по-добре и предпазната ви броня е свалена. По-способен сте да се съсредоточите и да разберете. Помнете, за да бъдете действително ефикасен, не е необходимо да държите съзнанието си под строга контролираща бариера, която за интелигентното сондиране е по-осведомяваща, отколкото разголеното съзнание. По-скоро човек трябва да култивира невинност, липса на чувство за превъзходство на собствената си личност, които не ви оставят какво да криете. Моето съзнание е открито за вас. Нека бъде така и за двама ни!

— Не е лесно да си Говорител — продължи той. — По начало е трудно да бъдеш психоисторик, а не е казано, че дори и най-добрият психоисторик може да изпълни условията, за да стане Говорител. Има известна разлика. Говорителят не само трябва да познава математическите тънкости на Селдъновия план; необходимо е той да изпитва симпатия към него и целите му. Нужно е да обича Плана — за него той трябва да бъде животът и въздухът, който диша. Нещо повече, необходимо е Планът да се превърне в негов жив приятел.

— Знаете ли какво е това? — ръката на Първия Говорител надвисна леко над блестящия куб в средата на писалището, който нямаше никакви отличителни белези.

— Не, Говорителю, не ми е известно.

— Чували ли сте за Първичния Радиант?

— Това ли е?…

Изненада от другата страна на писалището.

— Очаквахте нещо по-благородно и вдъхващо страхопочитание? Е, това е естествено. Апаратът е бил създаден от хора по времето на Империята, докато Селдън е бил жив. Близо четиристотин години той напълно служеше на нуждите ни, без да изисква поправки и пренастройване. И за щастие, защото никой във Втората Фондация не е способен да се справи с него в техническо отношение. — Той се усмихна леко. — Хората от Първата Фондация биха могли да направят втори екземпляр, но, разбира се, те не трябва никога да узнаят това.

Той натисна едно лостче от неговата страна на писалището и стаята потъна в мрак. Но само за миг, защото с постепенно засилващото се сияние двете дълги стени на помещението заблестяха. Отначало перленобяло, монотонно, със следа от лека тъмнина тук-там, и накрая с по някоя тънка червена ивица, която просветваше като промъкващо се ручейче през тъмна гора.

— Елате, момчето ми, стъпете тук пред стената. Няма да хвърлите сянка. Тази светлина не се излъчва от Радианта по обикновения начин. Да ви кажа право, сам не зная дори как се получава този ефект, но няма да хвърляте сянка. Това ми е известно.

Двамата стояха в светлината. Всяка стена беше дълга десет метра и висока три. Всеки сантиметър беше изписан с дребен шрифт.

— Това не е целият План — каза Първия Говорител. — За да се побере върху двете стени, отделните уравнения би трябвало да се намалят до микроскопични размери, но не е нужно. Това, което виждате сега, представлява главните части на Плана до този момент. Знаете го, нали?

— Да, Говорителю, известен ми е.

— Разпознавате ли някоя част?

Протяжно мълчание. Ученикът посочи с пръст и при това му действие линията уравнения се заспуска по стената, докато само една поредица от функции, за която бе помислил — едва ли би могло да се сметне бързият обобщаващ жест за достатъчно точен — се разположи на нивото на очите му. Първия Говорител се изсмя тихо.

— Ще установите, че Първичния Радиант е настроен на вашето съзнание. Можете да очаквате и още изненади от малкото устройство. Какво щяхте да кажете за уравнението, което избрахте?

— То — заекна Ученика — е Ригелианов интеграл, който използва планетарно разпределение на смесване, обозначаващо наличието на две главни икономически класи на дадена планета или може би сектор плюс нестабилен емоционален модел.

— И какво означава?

— Представлява границата на напрежение, тъй като тук имаме — той посочи с пръст и уравненията отново се раздвижиха — схождаща се поредица.

— Добре — заяви Първия Говорител. — Кажете ми какво мислите за всичко това. Завършено произведение на изкуството, нали?

— Определено!

— Погрешно! Не е. — С по-остър тон: — Това е първият урок, от който трябва да се отучите. Селдъновият план не е нито пълен, нито безгрешен. Той просто е бил най-добрият, който е могло да се състави на времето. Над дванадесет поколения хора са размишлявали над тези уравнения, работили са по тях, разлагали са ги до последния десетичен знак и отново са ги сглобявали. Направили са и нещо повече. Наблюдавали са как изминават почти четиристотин години, сравнявали са действителността с предвижданията и уравненията и са трупали опит.

Научили са повече, отколкото Селдън въобще знаел, и ако със събраните познания от вековете бихме могли да повторим неговия труд, щяхме да се справи по-добре. Ясно ли ви е това?

Ученика изглеждаше леко шокиран.

— Преди да станете Говорител — продължи Първия Говорител, — ще трябва сам да направите принос към Плана. Не е толкова голямо кощунство. Всеки червен белег, който виждате на стената, е приносът на отделен човек от тези, които са живели след Селдън. Ами… е… — той погледна нагоре. — Там!

Цялата стена сякаш се завихри около него.

— Това — посочи той — е мое. — Тънка червена линия обкръжаваше две разклонени стрелки и включваше около петдесет квадратни сантиметра във всяка посока. Между двете имаше поредица от уравнения в червено. — Не изглежда много — продължи Първия Говорител. — Намира се в точка на Плана, до която няма да стигнем за време, равно на онова, което вече е изминало. То е период на сливане, когато бъдещата Втора Империя ще се окаже в хватката на личности, които ще заплашват да я разкъсат, ако битката бъде прекалено изравнена по сили, или ще я стегнат в скованост, ако силите са неравни. Тук са взети предвид и двете възможности, проследени са и е посочен методът как и двете да се избегнат.

Но всичко е въпрос на вероятности и е възможно да съществува трети път. Той е малко вероятен — за да бъдем точни, дванадесет пункта от четири процента, — но дори и по-малки вероятности вече са се осъществявали, а Планът е завършен само до четиридесет процента. Тази трета възможност се състои в това, че се допуска компромис между две или повече противопоставящи се личности. Това — аз го доказвам — най-напред ще замрази Втората Империя в безполезна форма, а после, накрая, ще причини повече беди чрез гражданска война, отколкото ще са възможни, ако компромисът въобще не бъде постигнат. За щастие това може да се избегне. И тук е моят принос.

— Ако позволите да ви прекъсна, Говорителю… Как се прави промяна?

— Чрез Радианта. Във вашия случай ще установите например, че математическите ви разработки ще бъдат проверени щателно от пет различни комисии и че ще се наложи да ги защитавате срещу съгласувани и безмилостни нападки. После ще минат две години и вашата разработка отново ще бъде обсъдена. Неведнъж се е случвало привидно свършена работа да разкрие недостатъците си след встъпителен период от месеци или години. Понякога самият автор открива грешката си.

Ако след две години и още един преглед, не по-малко подробен от първия, все още премине — и още по-добре, ако междувременно младият учен е извадил на показ допълнителни подробности, нови доказателства — приносът ще бъде прибавен към Плана. Това беше връхната точка в моята кариера — тя ще бъде кулминация и за вашата.

Първичният Радиант може да се настрои на вашето съзнание и всички поправки и допълнения ще се правят чрез умствена връзка. Нищо няма да показва, че поправката или добавката е ваша. През цялата история на Плана не е имало персонализация. Той е по-скоро творение на всички нас заедно. Разбирате ли?

— Да, Говорителю!

— Тогава, достатъчно по този въпрос. — Една крачка към Първичния Радиант и стените отново се изчистиха, само по горните им ръбове останаха ивици нормално осветление. — Седнете до писалището и ми позволете да ви поговоря. За психоисторика като такъв е достатъчно да познава добре биостатистиката и неврохимическата електроматематика. Някои не знаят повече и могат да бъдат само техници по статистика, но Говорителят трябва да може да обсъжда Плана и без математика. Ако не самия План, то поне неговата философия и целите му.

Преди всичко, каква е целта на Плана? Моля, разкажете ми със собствени думи… и не търсете изящни изражения. Няма да ви преценяват по изискаността и блясъка, уверявам ви.

Това беше първата възможност на Ученика да изрече нещо повече от възклицания и той се поколеба, преди да навлезе в разчистеното му пространство.

— В резултат на онова, което съм научил — поде той нерешително, — вярвам, че смисълът на Плана е да създаде човешка цивилизация, основаваща се върху ориентация, коренно различна от всичко, което е съществувало преди. Ориентация, която според откритията на психохимията, никога не би могла да се осъществи спонтанно…

— Спрете! — възкликна настоятелно Първия Говорител. — Не бива да казвате „никога“. Това е мързеливо пренебрегване на фактите. Всъщност психоисторията предвижда само възможности. Дадено събитие може да е безкрайно малко вероятно, но вероятността винаги е по-голяма от нула.

— Да, Говорителю. Ако мога да се поправя, добре известно е, че желаната ориентация не притежава значима вероятност да се осъществи спонтанно.

— По-добре. Каква е ориентацията?

— Към цивилизация, основаваща се на „умствената“ наука. През цялата известна история на човечеството всеки напредък е бил постиган предимно във физикалната технология, в способността да се управлява неодушевеният свят, заобикалящ човека. Контролът на собствената личност и на обществото е бил оставен на случайността или на неясните търсения на интуитивни етични системи, основаващи се на вдъхновение и емоции. В резултат никога не е съществувала култура с по-голяма стабилност от петдесет и пет процента, и то само в резултат на голямо човешко нещастие.

— А защо ориентацията, за която говорим, не може да бъде спонтанна?

— Защото голям брой човешки същества са умствено пригодени да участват в развитието на физическите науки и всички получават грубите и видими облаги от това. Но само незначително малцинство са надарени да водят човека през по-големите усложнения на „мисловната“ наука, а облагите, получавани от нея, макар и да са по-дълготрайни, са по-трудно забележими и по-неуловими. Освен това, тъй като подобна ориентация би довела до развитието на доброжелателна диктатура на най-добрите в умствено отношение — фактически по-високостоящи, — срещу нея ще възникне негодувание и тя няма да е стабилна без прилагане на сила, което ще принизи останалото човечество до грубо ниво. Подобно развитие е неприемливо и трябва да се избегне.

— В какво е разрешението тогава?

— Разрешението е Планът на Селдън. Условията са така подбрани и поддържани, че за едно хилядолетие след началото — шестотин години от сега нататък, ще бъде създадена Втора галактическа империя, в която човечеството ще бъде готово за водачеството на „умствената“ наука. В същия времеви интервал Втората Фондация в нейното развитие ще е извела напред група психолози, готови да поемат водачеството. Или както сам често съм мислил, Първата Фондация създава физическата рамка на единствена политическа общност, а Втората Фондация дава умствената рамка на готова управляваща класа.

— Разбирам. Доста задоволително. Смятате ли, че всяка Втора Империя, дори и създадена по времето, определено от Селдън, ще бъде осъществяване на Плана?

— Не, Говорителю, не мисля. Има няколко възможни Втори Империи, които биха могли да се образуват в периода между деветстотин и хиляда и седемстотин години след началото на Плана, но само една от тях е истинската Втора империя.

— И с оглед на всичко това, защо е необходимо съществуването на Втората Фондация да се крие и преди всичко от Първата Фондация?

Ученика потърси скрито значение на въпроса и не го откри. Отговорът му беше неуверен.

— По същата причина, поради която подробностите на Плана като цяло трябва да се пазят в тайна от човечеството. Законите на психоисторията са статистически по същност и стават невалидни, ако действията на отделни хора нямат произволен характер. Ако значима група хора узнае ключови подробности от Плана, техните действия ще се ръководят от това им знание и вече няма да са случайни според аксиомите на психоисторията. С други думи, те вече няма да са напълно предсказуеми. Извинете, Говорителю, но чувствам, че отговорът ми не е задоволителен.

— Добре е, че го усещате. Отговорът ви е изцяло непълен. Самата Втора Фондация трябва да остане скрита, а не просто Планът. Втората Империя още не е създадена. Все още имаме общество, което ще се възпротиви на управляваща класа от психолози, ще се опасява от създаването й и ще се бори срещу нея. Разбирате ли го?

— Да, Говорителю. Просто това никога не е било изтъквано…

— Не омаловажавайте. Никога не е било изтъквано… в класната стая, но би трябвало да сте способен сам да направите извода. Това и много други неща ще вършим в близкото бъдеще по време на вашия стаж. Ще се видим отново след една седмица. Дотогава бих желал да приготвите коментар за известен проблем, който сега излагам пред вас. Не искам пълна и строга математическа обработка. Тя би отнела цяла година на специалист, а не само седмица на вас. Но моля ви за указания на тенденциите и насоките…

Тук има разклонение в Плана през периода от време от около преди половин век. Необходимите подробности са включени. Ще се уверите, че пътят, следван от предполагаемата реалност, се отклонява от всички планирани предвиждания, като вероятността й е под един процент. Ще пресметнете колко време може да продължи отклонението, преди да се превърне в непоправимо. Изчислете вероятния край, ако то не се поправи, и предложете разумен метод за оправяне.

Ученика превъртя наслуки апарата за разчитане и огледа всички пасажи, появили се на малкия вграден екран.

— Защо точно този проблем, Говорителю? — попита той. — Явно той има и друга значимост, а не само чисто академична.

— Благодаря ви, моето момче. Схващате толкова бързо, колкото очаквах. Проблемът не е предполагаем. Преди близо половин век Мулето нахлу в историята на Галактиката и в продължение на десет години беше единственият решаващ фактор във Вселената. Не беше предвиден, нито бяха направени изчисления за него. Навреди на Плана сериозно, макар и не фатално.

Но за да бъде спрян, преди да стане фатално, бяхме принудени да се намесим активно срещу него. Разкрихме съществуването си и което е много по-лошо — част от нашата мощ. Първата Фондация научи за нас и сега техните действия се предвиждат въз основа на това им знание. Вгледайте се в проблема. Ето тук… и тук. Естествено, няма да говорите за това на никого.

Последва ужасена пауза, докато Ученика осъзна постепенно значението на информацията.

— Значи Планът на Селдън се е провалил! — възкликна той.

— Още не. Само би могъл да не се изпълни. Според последното изчисление вероятностите за успех все още са двадесет и един и четири десети процента.