Джон Фаулз
Аристос (1)

Увод

1

Книгата, която възнамерявате да прочетете, е под формата на записки. Написах я така не защото съм ленив, а за да избегна каквито и да било риторика или убеждаване чрез стилистични похвати. Повечето бележки са догматично изразяване на мнение; отново не възнамерявам да налагам убеждения, а да отхвърля всякаква възможност за внушения чрез изкуствени средства. Не желая идеите ми да бъдат харесани само защото са поднесени по приемлив начин; искам да бъдат приети заради самите тях.

2

Това не е диалог, а само едната страна на диалога. Аз твърдя; а вие, ако желаете — оборвате.

3

Някои мои твърдения страдат от обичайния недостатък на всички размишления и обобщения — липсват доказателства. Ако изобщо ги има, то те се съдържат във вашето съгласие с написаното от мен; а единственото възможно опровержение е във вашето несъгласие. Мнозина съвременни философи биха заявили, че недоказуемите твърдения са безсмислени от научна гледна точка; аз обаче не мога да се съглася, че философията е или че изобщо някога ще бъде само наука.

4

Аз съм преди всичко поет, а след това учен. Това е биографичен факт, не проява на самоизтъкване.

5

Дълбоко съм убеден в здравия разум на човека и онова, което следва, е свидетелство за това ми убеждение.