Анди Макдермът
Експедиция Атлантида (29)

28.

От купето на Мерцедеса Нина гледаше в ужас как самолетът се забива от страната на фиорда и експлодира.

— Исусе!

— Хората на Куобрас, сигурно са те! — извика Кари. — Правят последен опит!

— Ами, „ура“ за тях! — Нина се изви да погледне през задния прозорец. Последният парашутист кацна на земята. — Надявам се да взривят това дяволско място и баща ти заедно с него!

Плесница.

Нина залитна. Кари я беше ударила! Унижението бе по-болезнено от удара през лицето, но колкото и да е странно — това й подейства мобилизиращо, извади я от вцепенението.

Автомобилът им наближи моста и норвежката даде няколко заповеди.

— Обади се в центъра по охраната и ги предупреди, че имаме четиринадесет нарушители, които тръгват към биолабораторията! А ти — добави тя, обръщайки се към шофьора, — бързо ни откарай до самолета, веднага!

* * *

— Да стопим скрежа^[1]? — повтори Старкман невярващо, когато групата му затича към биолабораторията. — От колко време чакаш да го кажеш?

— От Тибет — призна Чейс. Беше преценил тактическата ситуация. Откритото пространство предоставяше малки възможности за прикритие — за хората на Фрост, както и за тези на Старкман. Сградите щяха да дадат на противника им известна закрила, но не беше невъзможно да го надхитрят.

Ракетата „Стингър“^[2] беше изстреляна от охранителната сграда в северозападния край на лабораторията. Ако подчинените на Фрост имаха някакви други тежки оръжия, те трябваше да са именно там.

— Джейсън! Шест души, прикривай ме! — Той посочи към блока на охраната. Старкман кимна.

Шестимата се отцепиха от главната група. Чейс бързо напредваше. Биолабораторията нямаше много изходи — встрани от главния портал и охранявания вход, единствените други начини за влизане или излизане бяха през аварийните пожарни изходи и рампата, водеща към подземния автомобилен паркинг. Което означаваше, че най-близкото място, на което можеха да се намират силите на Фрост, беше…

Тъмната стъклена врата на главния вход се отвори и оттам се изсипаха група униформени. Въоръжени, екипирани с картечници. С бронирано облекло, като онова, което самият Чейс бе използвал в Тибет.

— Огън! — извика той и залегна, вдигайки оръжието си. Старкман и останалите направиха същото. Предната стена изригна с фонтани от прах, когато започнаха да обстрелват сградата. Вратите се превърнаха в черни дупки и стъклата се обагриха с кръв при падането на гардовете.

Отляво Чейс чу още изстрели. Новото подкрепление охранители бяха по-добре подготвени от колегите си и залегнаха зад стените от другата страна на стълбите.

Втората група на Старкман се намираше на около трийсет ярда от тях, на открито, и трябваше да пресече пътя. Бяха разпределени в два екипа от по трима, едната осигуряваше прикритие на другата при приближаването към най-близката постройка.

Гардовете пренасочиха огъня към залегналите мъже. Във въздуха се разлетяха буци пръст, когато куршумите започнаха да се забиват в земята.

Две гранати, хвърлени точно от групата, прикрила се в сградата, направиха дъга във въздуха. Те експлодираха високо над стълбището и над гардовете заваляха смъртоносни шрапнели. Всички прозорци се разтресоха при двойния взрив.

— Главният портал! — изкрещя Чейс и се втурна към входа. Старкман и останалите го последваха, като се пръснаха, за да го прикриват.

Чейс стигна до разбитата врата. На подковообразната рецепция нямаше хора, не се виждаха и цивилни.

Старкман зае позиция от другата страна на вратата. Чейс влезе във фоайето, последван от други американци. Зад рецепцията се намираше входът към покрития със стъкло таван на централния коридор; стълби, които водеха нагоре и надолу.

Отвори се врата и Чейс вдигна оръжието си. На прага се показа млада русокоса жена и замръзна при вида му.

— Здрасти — произнесе той и махна на Старкман да го пази. — Говорите ли английски?

Жената кимна, гледаше го с широко отворени очи.

— Добре. Излезте от сградата. Тук ще се стреля… — Той забеляза противопожарната аларма на близката стена. — Има ли някой друг вътре?

Тя отново кимна, прекалено изплашена, за да говори.

— Хубаво, кажете им да излязат… и тичайте, тичайте бързо! — Той счупи стъклото на противопожарната аларма с автомата си. Включиха се звънци. Чейс примига при звука — щеше да му е по-трудно да чуе, ако някой се приближава, но от друга страна колкото по-бързо напуснеха цивилните, толкова по-добре.

Защото само след пет минути нямаше да има сграда.

Той мина покрай вратата — държеше дулото насочено към тичащите навън хора, в случай че някой от тях е въоръжен — и ритна следващата врата. Охранителен пункт. Празен.

Но беше сигурен, че някъде из сградата има още охрана…

Старкман и останалите нахлуха във фоайето след излизането на цивилните.

— Ще е истинска касапница! — поклати глава той. От горния етаж наизскачаха още хора и се втурнаха по стъпалата. — Ако между тях има хора от охраната…

— Тогава стреляш! Ей, янки, помниш как се прави това, нали? — Чейс му хвърли саркастична усмивка, преди да се прикрие зад бюрото, вперил очи в стълбището и централния коридор, докато служителите бързаха да се изнесат. Учени, лаборанти…

И охранители! Блъскаха се сред тълпата, дулата на автоматите им стърчаха… Той изстреля три куршума, като умишлено се целеше високо, преди да приклекне. Хората се развикаха. Изстрелите отекнаха в лобито, скъпият мраморен плот на рецепцията се разтроши на хиляди парченца.

Още изстрели и дълбок тътен от отговора на Старкман и хората му. Още писъци; стрелбата спря. Чейс надникна иззад бюрото и с облекчение установи, че няма убити и ранени цивилни.

Той се ухили.

— Всички вън! Джейсън, вземи момчетата си и сложете още взривове на носещите колони в автомобилния паркинг — трябва да изравним това място със земята!

— Ами ти? — попита Старкман.

Чейс кимна към централния коридор.

— Фрост сигурно държи главния си коз в забранената за достъп зона — трябва да сринем склона и да се уверим, че наистина сме го запечатали вътре!

— Звучи ми добре. Ще те прикривам. Аристидис, Лайм, с мен — останалите зареждате взривовете в подземието и бързо излизате!

Чейс огледа коридора.

— Хайде! — Той изтича и останалите го последваха.

— Бързо, бързо, бързо! — викаше Старкман на тълпящите се на изхода хора. — Сега компанията е в наши ръце. — В този момент Чейс забеляза двама униформени в бронежилетки, които напредваха към тях, целейки се…

Той се хвърли настрани в мига, в който над главата му полетяха куршуми.

— По дяволите! — изруга Чейс. Цивилните продължаваха да се мъкнат безпомощно по коридора, блокирайки целта му, а гардовете не си даваха труда да предотвратяват нещастни случаи.

На няколко метра от него върху рамото на една жена зейна кървава рана и тя падна.

Нямаше избор.

Той вдигна автомата си и стреля в охранителния пункт, като се опитваше да не улучи някой от паникьосаните цивилни. Гардовете приклекнаха.

— Прикривай ме! — извика Чейс. Един мъж изтича покрай него, но той го дръпна и посочи ранената жена: — Изведи я от тук! — Ужасен, мъжът кимна, но се подчини и повлече жената по коридора.

Стрелбата зад него идваше от три оръжия, после единият презареди. Хората на Фрост можеше да го приемат като възможност да наскачат и да отговорят на огъня. Като по знак един от мъжете изскочи иззад щанда с готова картечница…

Колкото да излети назад към стената в пръски от кръв, когато Чейс изпразни магазина си в него.

Чейс приклекна, но магазинът му падна още преди той да залегне на лъскавия под.

Вторият охранител скочи.

На Чейс му бяха необходими най-малко три секунди, за да презареди…

Онзи го видя и насочи дулото към него… но един отделен изстрел в челото му от автомата на Старкман — и главата му отхвръкна назад.

Чейс зареди.

— Добър изстрел — промърмори той.

— Да, много добър — потвърди друг глас.

Чейс се завъртя.

Фрост!

Той стреля срещу фигурата от другата страна на прозрачната врата едновременно със Старкман, и върху нея се изсипа истинска огнена градушка.

Туп-туп-туп-туп…

Сплесканите куршуми падаха безсилно на пода до вратата. Армираната с алуминий стъклена броня не беше дори одраскана.

— Кучи син! — промърмори Старкман.

Фрост пристъпи напред. Гласът му излизаше от говорител.

— Господин Чейс. Трябва да призная, че съм изненадан да ви видя.

— Дължите ми заплата — каза Чейс, търсейки безуспешно начин да отвори вратата. Може би имаше как да се мине през охранителния пункт…

— Не си правете труда — рече Фрост. — Тази секция от лабораторията е изцяло запечатана. Няма как да влезете.

— Ние може и да не успеем да влезем вътре, но аз съм дяволски сигурен, че вие няма да излезете навън — обади се Старкман. Той отвори една от раниците, прикрепени за колана му и извади съдържанието й. — CL-20. Един килограм. Ще изравним това място със земята точно както вие се опитахте да сторите с нас в Тибет.

Фрост само се усмихна.

— Желая ви късмет. — Обърна се и се отдалечи.

— Фрост! — извика Чейс. — Къде е Нина?

Норвежецът спря и го изгледа.

— Д-р Уайлд е с дъщеря ми. Кари настоя да я оставя жива — надява се да я убеди да види причина и да се присъедини към нас, преди вирусът, който ще разчисти света от такива като вас, да бъде пуснат.

— И кога ще стане това?

— Щом самолетът им се издигне на трийсет хиляди стъпки. — Чейс и Старкман размениха шокирани погледи. — Да, то вече се случва. Доста закъсняхте, господин Старкман. Куобрас не успя да ме спре, както впрочем и вие. Може би искате да помислите над това, преди да умрете. Което е без значение по отношение на онова, което ще се случи през следващите двайсет и четири часа. — Той отново се усмихна. — Сбогом, господа. — След което се отдалечи. Втората серия врати хлопна решително зад него.

Старкман гневно изстреля още един откос във вратата, която си остана невредима.

— Мамка му!

— Ако има нещо, което да мразя — промърмори Чейс, — то е самодоволен мръсник.

— Мислиш, че лъже? Имам предвид, за вируса?

— Ако самолетът не е излетял, все още имаме шанс. Но ако го е направил, сме прецакани, както и останалия свят. Във всеки случай… — Той извади взрива. — Ще направим онова, за което сме дошли — ще пратим това място по дяволите.

 

 

Мерцедесът спря под масивното крило на Еърбъс А380. Огромният товарен самолет чакаше на рампата извън хангара си с изключени двигатели. Кари побутна Нина нагоре по стъпалата — двете бяха съпровождани от двама гарда.

А380 имаше три палуби; в един голям пътнически модел централният етаж, в който се влиза, би трябвало да е по-ниският от двете пътнически нива, но всичките три етажа на пещерообразната товарна версия бяха проектирани за карго контейнери. Двете жени влязоха в помещението за екипажа. Към багажното водеше една врата отзад. Нина погледна през нея. Една трета от лишеното от прозорци пространство бе пълна.

А някъде между контейнерите се намираше вирусът, който очакваше да бъде пуснат…

Към горните етажи се катереше стръмна стълба. Кари побутна Нина нататък. Но това не бе поредното огромно пространство за товари, а изненадващо луксозна кабина.

— Баща ми обзаведе частен офис — обясни Кари. Тя откопча белезниците на Нина. — Заповядай, седни.

Нина неохотно се отпусна и се огледа. От двете страни на кабината се редяха люкове, а на задната стена имаше врата, която вероятно извеждаше по-нагоре. Върху Г-образното бюро се мъдреха компютърен монитор и чифт вградени телефони.

Кари седна на кожения диван и впери поглед в нея. Двамата гардове не се изкачиха с тях по стъпалата, останаха в залата долу. Нина се запита дали е в състояние да надвие Кари преди излитането на самолета, но отхвърли идеята още преди да е добила определена форма. Нямаше начин да победи норвежката при евентуална борба.

— Нина, не очаквам да се съгласиш с едно изщракване на пръсти. Знам колко ти е трудно да го възприемеш. Но трябва да го направиш — то така или иначе ще стане.

— Заблуждаваш се! Не, ти си луда! Наистина ли сериозно допускаш, че някога отново мога да се съглася да правя нещо заедно с теб?

Кари изглеждаше учудена.

— Моля те, Нина, недей така! Не разбираш ли? Ти си една от нас! Ти си истинска атлантка, принадлежиш към най-добрата част от човечеството! Заслужаваш да си една от господарките на света! — Тя стана и прекоси кабината. За миг Нина си помисли, че се кани да я удари отново, но вместо това норвежката приклекна пред нея. — Не искам да те убия, не искам! Само кажи, че си променила мнението си — дори не е нужно да ми казваш истината! Когато всичко се промени, знам, че ще приемеш нещата, ще осъзнаеш, че сме прави. Но трябва да го произнесеш, ако искаш да останеш жива.

— И си готова да ме убиеш, въпреки че съм една от най-добрите в света? — презрително попита Нина.

— Не мога да не се подчиня на баща си. — Кари се опита да протегне ръце към нея, но тя я отблъсна. — Само една дума, това е всичко, за което те моля. Излъжи! Моля те, не ме интересува какво в действителност мислиш!

— Няма шанс — отвърна Нина.

Ниският шум на двигателите се усили. Лампичките затрептяха, А380 излезе от неподвижността си и тръгна по пистата.

— Първата партида от вируса ще бъде пусната петнайсет минути след излитането — каза Кари, връщайки се отново на дивана. — Това е времето, с което разполагаш да промениш решението си. Нина, моля те. Не ме карай да те убивам.

Нина се обърна да погледне през люковете пейзажа отвъд фиорда, изпълнена с безнадеждност.

 

 

Чейс чуваше, че отвън се стреля спорадично. Старкман и придружителите му тичаха към изхода. Автоматът бе в ръцете му, но нямаше да разполага с време да се цели в никого, когато се появи навън. Единственото, което сега имаше значение, бе да се отдалечат колкото е възможно по-бързо от биолабораторията.

Последните цивилни се измъкваха на открито, два бели джипа Гранд Чероки бяха блокирали пътя шестстотин метра по-нататък. Зад тях бяха заели позиция униформените гардове между разхвърляните около тях трупове.

А отвъд фиорда по пистата тръгна бавно един блестящ товарен А380.

Вирусът беше на борда — може би все още имаше шанс планът на Фрост да бъде осуетен.

Нина със сигурност също се намираше на борда.

Не разполагаше с време да мисли за това. Гардовете зад джиповете бяха забелязали, че излизат и бързо откриха огън. В отговор Чейс също стреля, макар да знаеше, че шансовете да улучи някого, докато тича, са равни на нула; по-важно бе да ги извади за достатъчно дълго от равновесие, за да излезе спокойно.

Един куршум се заби в бедрото на Лайм и той падна на земята. Всяка тренирана клетка на Чейс му нашепваше да се върне и да го издърпа на безопасно място, но в този случай безопасно място не съществуваше.

Взривът щеше да избухне всеки миг…

 

 

В един момент Нина гледаше вцепенено лабораторията в далечината. В следващия комплексът се разпадна, разрушен от многократни експлозии, които изпратиха тонове отломки във всички посоки. Кълбящ се прах, наподобяващ гъба след ядрен взрив, се надигна в небето.

— Исусе!

Кари се изправи и бързо се приближи до люковете.

— Боже мой!

— Последният стожер отиде по дяволите — произнесе Нина триумфално. — Хората на Куобрас все пак успяха.

След това изведнъж й просветна. Това не правеше нещата по-различни.

Вирусът се намираше извън лабораторията, в самолета, и след петнайсет минути щеше да бъде пуснат. Братството бе ударило погрешната мишена!

 

 

Чейс се олюля, ушите му писнаха. Сложи ръка над очите си да се прикрие от летящите отломки и се огледа.

В него не се целеше вече никой. Двата джипа, преобърнати от ударната вълна, лежаха встрани, премазвайки хората зад тях.

Биолабораторията бе заличена почти напълно. Останалите няколко секции бяха неузнаваеми, стените стърчаха килнати на една страна като счупени зъби.

Чейс присви очи пред облака бетонен прах, опитвайки се да определи до каква степен е пострадала подземната зона.

Но скоро нямаше да може да го направи. Установи, че откритата част от офиса на Фрост върху хълма е почти непокътната. Макар надупчена и пропукана, фасадата беше цяла — и дори прозорците бяха устояли на взрива, очевидно изработени от същото прозрачно армирано стъкло, както и вратите в преддверието на лабораторията.

Което означаваше, че Фрост и вирусът също са оцелели.

Вирусът…

— По дяволите! — Той погледна оттатък фиорда. Товарният самолет продължаваше да се търкаля към източния край на пистата. След като стигнеше там, щеше да завие и да ускори надолу по дългата бетонна ивица, да излети и да поеме успоредно на брега, където да се освободи от смъртоносния си товар.

Старкман простена наблизо. Аристидис лежеше на няколко крачки зад него с отворени мъртви очи. Чейс хукна и се наведе над американеца.

— Хайде! Вирусът е в самолета — все още можем да го спрем!

— Готви се за излитане, Еди. — Старкман изтри мръсотията от лицето си и посочи моста, който се виеше над фиорда. — Не можем да стигнем навреме.

Чейс посочи към къщата.

— Знам къде да намеря най-бързата кола…

 

 

Мониторът на бюрото оживя, хвърляйки отблясък върху разтревоженото лице на Кари.

— Госпожице Фрост — произнесе женски глас, — баща ви е на видеовръзката.

— О, слава богу! — възкликна норвежката. — Боях се, че си мъртъв!

Гласът на Фрост долетя от говорителите:

— Добре съм. Ограничената за достъп зона е почти непокътната.

— Хората на Куобрас ли бяха? Видях да скачат парашутисти.

— Бяха Старкман… и Едуард Чейс.

Кари изглеждаше смаяна.

— Какво? Но ти каза, че Куобрас го е…

— Еди! — Нина скочи и изтича до бюрото. — Искате да кажете, че е жив? Какво е станало, той добре ли е?

— Може би ще напомниш на д-р Уайлд, че не си помага в никакъв случай като звучи толкова щастлива от този факт — произнесе Фрост кисело. — Чейс работеше със Старкман против нас.

Кари се намръщи срещу екрана.

— Излъгал си ме! Ако си знаел, че не е мъртъв…

— Това е без значение — прекъсна я Фрост. — Важното е, че не успяха. В ограничената за достъп зона продължават да се отглеждат вирусни култури, а Шенк изпрати охранителни отряди да се уверят, че онези двамата няма да преминат моста и да атакуват самолета ви. Според мен Чейс и Старкман вече са мъртви — или скоро ще са мъртви.

 

 

— Хубави возила — каза Старкман впечатлен. Двамата с Чейс стояха в гаража зад къщата пред колекцията на Кари от автомобили и мотоциклети. — Кое е най-бързото? Ламборгини? Макларън?

Чейс отвори чекмеджето с ключовете на колите.

— Не, трябва ни кабрио — Ферари. — Той посочи към яркочервения „Спайдър“ F430 докато търсеше ключа.

— Кабрио? Но защо?

— Защото ще се наложи да стрелям от него. По пътя за натам ще има силна охрана — ще ни попречат да минем по моста! — Той хвърли ключовете на Старкман. — Хайде! Ти шофираш!

— Какво си намислил, по дяволите? — попита Старкман, докато Чейс се настаняваше на пасажерската седалка.

— Не знам, ще го мисля докато се движим натам.

— Вечният умник, а? — Старкман се вмъкна в купето, намести се на шофьорското място и пъхна ключа. Двигателят изръмжа почти по животински. — Искаш да свалиш самолета?

— Не искам да го свалям — Нина е на борда! Добре, потегляй!

Ферарито излетя от гаража с писък на гуми, когато Старкман настъпи газта.

— Господи! Прекалено е чувствително! — Той намали и се насочи към главната врата, която се отвори автоматично при наближаването им. — Ще се опиташ да я спасиш? Какво смяташ да правиш, да скочиш на самолета, докато той излита?

— Ако се наложи! — Чейс погледна принадлежностите на гърба на Старкман. — Дай ми газовия пистолет с куката.

— Ти си се побъркал! — възрази Старкман. Но все пак му подаде механизма.

Вратата се вдигна достатъчно и ниското Ферари се плъзна отдолу. Старкман скочи на педала за газта и двигателят нададе вой. Колата се изстреля напред като куршум.

— Невероятно е!

— Винаги съм искал такова! — Чейс провери зареждането на автомата и погледна напред. Шосето от къщата криволичеше надолу по хълма до сливането си с пътя, който водеше към моста — блокиран от други два джипа Гранд Чероки. Зад тях, почти на средата на моста, стоеше сребърно БМВ Х5.

Старкман посочи; по-голямата част от охраната на Фрост се бе привела зад джиповете.

— Не ми е приятно да ти го кажа, но Ферарито не е бронебойно!

— Нито пък джиповете! Готов ли си? — Колата им взе последния завой.

— Както винаги! — Старкман държеше взрива в лявата ръка, а шофираше с дясната. Ферарито се насочи напред, точно срещу импровизираната блокада…

— Огън!

Чейс откри огън, когато Ферарито ускори, целейки се в десния джип на височината на прозореца. Старкман протегна ръка навън и унищожи другия, празните гилзи отхвръкнаха от предното стъкло.

Джипът потрепери под яростната атака, стъклата експлодираха и куршуми надупчиха металните панели. Чейс видя един мъж да пада. Не очакваше да избие цялата охрана — просто се налагаше да ги възпре, докато колата премине.

— Изкачи се на тротоара! — изкрещя той.

— Какво?

— Тротоара, тротоара! — Джиновете бяха блокирали двулентовия път, но отдясно имаше тротоар за пешеходци.

— Няма да се поберем!

— Ще се поберем! — Не че имаха избор — при един сблъсък между една лека италианска спортна кола и двутонен американски джип нямаше никакво съмнение кой ще оцелее.

Старкман отби Ферарито вдясно и двамата продължиха да обстрелват джиповете. Автоматът на Чейс беше вече празен, а охраната на Фрост не спираше да ги обстрелва.

— Мамка му! — извика Старкман. — Няма да се поберем!

— Просто карай! — изкрещя Чейс и се хвана здраво, когато автомобилът им удари бордюра. Предният спойлер се разби при удара — след това нископрофилните гуми се блъснаха в безпощадния бетон с трясък, който отекна в гърба му като удар с чук.

Дясната врата изпищя срещу перилата на моста, докато предното крило откъм Старкман удари задницата на джипа и се смачка като станиол. Двете странични огледала се разбиха, обсипвайки двамата мъже в купето със стъклени парченца.

— Наведи се! — извика Чейс, когато Старкман върна колата отново на пътя. Последваха ги още куршуми и те се свиха в седалките си.

Старкман отново увеличи скоростта.

— Добър избор на кола! — опита се той да надвие воя на вятъра.

Предното стъкло потрепери.

Старкман се сгърчи — яркочервена кръв изригна в гърдите му, назъбената дупка разцъфна точно под бронираната му жилетка. Тонът на двигателя рязко спадна, когато кракът му се хлъзна от педала за газта. Ферарито продължи по инерция, бързо губейки скорост.

— Исусе! — извика Чейс. Той стисна волана, опитвайки се да предпази колата от сблъсък с паркираното БМВ отпред.

Отстрани, с блестящо оръжие в ръцете, стоеше човек, който Чейс мигновено разпозна. Шенк.

Позна и оръжието. Началникът на охраната на Фрост току-що бе прострелял Старкман с „Уилди“.

С неговия „Уилди“.

Чейс вдигна автомата си, спомняйки си прекалено късно, че трябва да го зареди. Шенк насочи дългото сребристо дуло към него…

Той пусна волана и се хвърли с цялата си тежест към вратата. Характерният бумтеж го застигна в момента, когато един патрон от „Магнум“ направи дупка колкото юмрук в гърба на седалката му. Той падна тежко на земята и се претърколи.

Втори бумтеж. Във въздуха излетя парче асфалт на няколко сантиметра от краката му. Той отново се претърколи и неудобната форма на кабелното оръжие се заби в гърба му. Чу се хрущене на метал, когато забавеното Ферари задра отстрани в джипа и спря. Двигателят изхърка. Шенк скочи отново и се прикри зад БМВ-то.

Чейс приклекна зад Ферарито, за да зареди автомата си.

По дяволите!

Нещо не беше наред. Отвореният край на пълнителя беше изкривен, с извита форма. Беше го смачкал, когато се претърколи на пътя. И сега не влизаше.

Той хвърли безполезния магазин, вместо това стисна автомата и го вдигна на височината на лакътя си, когато Шенк се показа с готов в ръката „Уилди“.

Изстрелът на немеца не попадна в целта, защото Чейс се изви и го удари с приклада си. Шенк простена и се олюля, размахвайки ръце.

Чейс го блъсна върху перилата, като се опитваше да го събори долу.

Но мъжът бе прекалено едър дори за него. Той осъзна опасността, в която се намира и прегъна колене, премествайки центъра на тежестта под горния край на перилата. Замахна и с ръкохватката на пистолета удари Чейс по врата, причинявайки му безумна болка. Той падна със замаяна глава и погледна нагоре.

Огромният пистолет бе насочен право в лицето му. Зад него Шенк дойде на фокус. Хилеше се…

Бам!

Чейс трепна.

Но изстрелът не бе произведен от „Уилди“, а от автомата на Старкман: последният патрон в магазина му направи кървава дупка в дясното рамо на Шенк. Шенк изпусна оръжието и се наклони срещу перилата.

Чейс грабна пистолета и го подхвърли:

— Струва ми се, че това нещо тук е мое.

Той стреля. Уцели Шенк в дясното око, главата му отхвръкна назад от удара и той се прекатури през перилата, падайки от стотици метри височина в ледената вода долу.

 

 

Стиснал главата си, Чейс се заклатушка към Ферарито. Старкман се бе свлякъл до вратата и от устата му излизаха кървави мехурчета. За секунда Чейс си помисли, че е мъртъв, но окото на американеца потрепна и той погледна към него.

— Обзалагам се, че си доволен задето не си ме убил, прав ли съм? — произнесе Старкман със слаб глас. Той се надигна, но се строполи отново. — Хайде, трябва да хванеш самолета…

Чейс отвори вратата, за да го повдигне на пасажерската седалка, но Старкман поклати глава:

— Остави ме… С мен е свършено, пък и компанията вече идва… — Той погледна в посоката, от която бяха дошли. Един от джиповете вече ги гонеше, освен това от сградите на корпорацията бяха излезли още коли и напредваха по пътя. — Аз ще ги спра…

— С какво?

Старкман успя да изобрази полуусмивка и вдигна парче от взрива — таймерът вече тиктакаше.

— Само гледай да се ометеш от моста за двайсет секунди — изхриптя той и с последни сили се дръпна от Ферарито, за да легне на пътя. — Бой до край, Еди…

— Бой до край — повтори Чейс, когато се качи в колата и запали двигателя. Макар и силно очукано, Ферарито заработи безотказно. Той го форсира и се отдалечи от БМВ-то.

Возенето в пасажерската седалка не можеше дори отдалечено да се сравни с преживяването да контролираш 483-те конски сили. Ускорението бе толкова жестоко, че напомняше излитане на реактивен самолет.

Премина на трета и стигна сто и трийсет километра в час.

В огледалото видя, че джипа почти е стигнал до Старкман, а останалите коли започваха да се изсипват на моста.

Другият край на моста бързо се приближаваше, но той можеше само да предполага колко време му остава преди експлозивът да избухне. Щеше да стане всеки момент.

Сто и шейсет километра в час и натискане на газта, но го деляха няколко секунди от твърда почва…

Образът в огледалото изчезна в облак светлина. Миг по-късно се чу силен пукот, непосредствено последван от по-нисък, по-зловещ грохот.

Равната повърхност на моста внезапно се наклони…

Мостът рухваше!

Бомбата на Старкман бе взривила центъра на извитата арка, двете половини на структурата се забиха в реката отдолу. Единственото, което Чейс можеше да направи, бе да държи десния си крак притиснат към пода и да се надява, че Ферарито ще достигне отсрещния край, преди цялото нещо да се срине под него.

— О, по дяволите…

Всичко се наклони и пътят отдолу се разпадна…

Ферарито излетя от края на срутващия се във фиорда мост и се блъсна в твърдия бряг. Ауспусите се откъснаха при удара, тонът на двигателя се превърна в грубо, накъсано стържене.

Чейс се бореше да задържи колата под контрол, но тя се завъртя. Наби спирачките. Ферарито се разтресе от ударите на антиблокиращата система, но се плъзна встрани, гумите се напрегнаха изкривени, заплашвайки да се спукат.

Той се подпря с опънали ръце върху волана. Колата се извъртя и полетя заднишком срещу една стена.

Дръпване на крака от спирачката и ускоряване…

… Ляв волан и спирачка!

С писък на изтерзана гума Ферарито спря в облак от задушлив пушек на крачка от стената на летището. Чейс се закашля. През разбитото предно стъкло видя друг облак, призрачна линия от прах, маркираща мястото, където до преди малко бе мостът. Охраната, която го преследваше, бе изчезнала в реката заедно с шефовете си.

И със Старкман.

Чейс спря и отправи мълчалива благодарност към бившия си партньор.

После се обърна към пистата. Оттук виждаше тромавия бял силует на А380 на тъмния фон на околните хълмове, готов да направи завой.

И да излети.

Той включи сплесканото Ферари на скорост и отлепи със скърцане на гуми.