Ю Несбьо
Пентаграма (33)

Тридесет и трета глава
Нощта срещу понеделник. Благословията на Йосиф

На паркинга пред ареста почти не се виждаха коли, да не говорим за хора.

Хари завъртя ключа и двигателят изгасна с предсмъртен хрип.

Погледна часовника: 23:10. Имаше на разположение петдесет минути.

Крачките му отекнаха между стените, построени от „Теле-Торп-Осен“.

Пое си дълбоко въздух, преди да влезе.

Зад гишетата нямаше никого. Цареше пълна тишина. Зърна как нещо се раздвижи отляво. В стаята на охраната се завъртя стол. Хари видя полуобърнато към него лице с белег с цвят на черен дроб, който се спускаше подобно на сълза от окото, безизразно втренчено в Хари. После столът се завъртя обратно и му обърна гръб.

Грот. Беше сам. Странна работа. Или пък не.

Зад гишето Хари намери ключа за килия номер девет в предварителния арест и тръгна към затворническите помещения. От стаята на надзирателите в ареста се раздадоха гласове, но номер девет за късмет беше така разположена, че не се налагаше да минава край тях.

Хари мушна ключа в бравата и го завъртя. Изчака секунда, чу как вътре някой се раздвижи. После отривисто отвори вратата.

Вперилият поглед в него мъж, легнал на нара, не приличаше на убиец. Хари беше наясно какво нищожно значение има това. Едни изглеждаха като престъпници, други — не.

Този тип беше красавец: изчистени черти, гъста, късо подстригана тъмна коса, сини очи, вероятно някога копие на тези на майка му, но с годините придобили собствен характер. Хари наближаваше четиридесетте, а Свен Сивертшен беше прехвърлил петдесет. Хари предполагаше, че повечето хора биха определили Свен като по-младия.

По някаква причина Сивертшен носеше затворнически дрехи — червени панталони и яке.

— Добър вечер, Сивертшен. Аз съм старши инспектор Хуле. Стани и се обърни с гръб към мен, ако обичаш.

Сивертшен повдигна вежда. Хари размаха белезниците.

— Такива са правилата.

Сивертшен се изправи безмълвно, а Хари щракна белезниците и го бутна да седна на нара.

В килията нямаше стол, нито каквито и да било други подвижни предмети, годни да се използват с цел нараняване на себе си или на другиго. В това помещение правовата държава разполагаше с монопол върху налагането на наказания. Хари се облегна на стената и измъкна от джоба си смачкан пакет цигари.

— Ще задействаш противопожарната инсталация — подсети го Сивертшен. — Тези уреди са много чувствителни.

Гласът му звучеше изненадващо високо.

— Вярно, нали и преди си лежал в затвора.

Хари запали цигарата, повдигна се на пръсти, свали капака на датчика и извади батерията.

— А какво гласят правилата за това? — кисело попита Свен Сивертшен.

— Нямам спомен. Цигара?

— А това какво е? Правиш се на доброто ченге ли?

— Не — усмихна се Хари. — Разполагаме с толкова доказателства срещу теб, че няма причина да разиграваме театър, Сивертшен. Не се налага да изясняваме подробностите, не се налага да търсим трупа на Лисбет Барли, нито да ти изтръгваме самопризнание. Чисто и просто нямаме нужда от помощта ти, Сивертшен.

— Тогава защо си тук?

— От любопитство. Понеже се занимаваме с лов на риба из морските дълбини, ми се иска да разбера що за същество се е хванало този път на въдицата.

Сивертшен се изсмя.

— Оригинална метафора, но ще се разочароваш, старши инспектор Хуле. Може и да ти прилича на едра риба, но се боя, че е само ботуш с кончове.

— Говори по-тихо, ако обичаш.

— Да не те е страх, че някой ще ни чуе?

— Просто прави каквото ти казвам. Виждаш ми се доста спокоен за човек, заловен за четири убийства.

— Невинен съм.

— Мм. Нека те въведа накратко в ситуацията, Сивертшен. В куфара ти открихме червен диамант — стока, която не се произвежда на конвейер и е намерена у всички жертви. Плюс пистолет „Чешка збройовка“ — сравнително рядко срещано оръжие в Норвегия, с каквото обаче е извършено убийството на Барбара Свенсен. Твърдиш, че си бил в Прага в дните преди убийствата, но ние поискахме потвърждение от самолетните компании. По тяхна информация си идвал в Осло на кратки посещения и на петте въпросни дати, включително и вчера. Как стои въпросът с алибито ти около пет часа в посочените дни, Сивертшен?

Свен не отговори.

— Така си и мислех. Хич не ми се прави на невинен, Сивертшен.

— Все ми е едно какво мислиш, Хуле. Нещо друго?

Хари приклекна, все още с гръб към стената.

— Да. Познаваш ли Том Валер?

— Кого? — побърза да попита Сивертшен.

Реагира твърде бързо. Хари обаче не бързаше, издуха дима към тавана. Ако съдеше по израза му, Сивертшен изпитваше неописуемо отегчение. Хари имаше опит с убийци с твърда черупка, под която се крие психика с устойчивостта на желе. Но и с дебелокожи типове — корави до мозъка на костите. Питаше се от кои ли е този.

— Няма нужда да се преструваш, че не помниш името на полицая, който те арестува и те разпита, Сивертшен. Въпросът ми е дали го познаваш отпреди.

Хари долови леко колебание в погледа му.

— Имаш присъда за контрабанда. Оръжието, намерено в куфара ти, както и другите пистолети, имат няколко специфични следи, оставени от машината за изличаване на серийните номера. През последните години в града откриваме все повече нерегистрирани оръжия с такива следи. Предполагаме, че зад тях стои контрабандна групировка.

— Интересно.

— Внасял ли си нелегално оръжие по поръчка на Валер, Сивертшен?

— Боже мой, и с това ли се занимавате?

На Сивертшен дори не му мигна окото. Но в гъстата коса над челото му се оформяше капчица пот.

— Горещо ли ти е, Сивертшен?

— Добре ми е.

— Мм.

Хари се изправи, отиде до умивалника и с гръб към Сивертшен взе пластмасова чашка от поставката и пусна кранчето толкова силно, че водата зашумя.

— Знаеш ли, Сивертшен… Изобщо не ми беше минавало през ума, преди моя колежка да ми разкаже как те е арестувал Валер. Тогава се сетих как реагира Валер, когато му казах, че Беате Льон е открила кой си. По принцип Валер е хладнокръвен дявол, но тогава целият пребледня и за известно време сякаш се усещаше с вързани ръце. В онзи момент си помислих: сигурно го е яд, задето са ни изиграли и има опасност да ни тръснат още едно убийство. Но когато Льон ми разказа за двата пистолета на Валер и как е извикал да не насочваш оръжие срещу полицай, започна да ми просветва. Разтреперил се е не заради опасенията си от ново убийство, а защото споменах името ти. Разбрал е за кого става дума. Та ти си един от куриерите му. Валер, естествено, е наясно, че ако срещу теб повдигнат обвинение за убийство, всичко ще излезе наяве: какви оръжия си използвал, причината за честите ти пътувания до Осло, контактите ти там. Може дори някой съдия да се замисли за по-лека присъда, ако пожелаеш да сътрудничиш. Точно затова е възнамерявал да те застреля.

— Да ме…

Хари напълни чашката с вода, обърна се и се приближи до Свен Сивертшен. Остави я на пода и отключи белезниците. Сивертшен си разтърка китките.

— Изпий я — подкани го Хари. — После ще ти дам да изпушиш цигара, преди пак да те закопчея.

Свен се поколеба. Хари погледна часовника. Все още разполагаше с половин час.

— Хайде, де, Сивертшен.

Свен взе чашката, отметна назад глава и я пресуши, без да изпуска Хари от очи.

Полицаят пъхна цигара между устните си, запали я и я подаде на Сивертшен.

— Не ми вярваш, нали? — попита Хари. — На обратното мнение си: Валер ще те измъкне от тази — как да я нарека? — неприятна ситуация. Ще поеме този риск заради теб като награда за дългите години предана служба на портфейла му. В най-лошия случай, въобразяваш си ти, ще го изнудя да ми помогне с всичко, което знам.

Хари бавно поклати глава.

— Мислех те за интелигентен мъж, Сивертшен. Заложените от теб ребуси, режисурата ти на събитията, при която ти винаги беше на крачка пред нас. Всичко това изгради у мен представата за човек, който знае точно какво ще си помислим и как ще постъпим. А ти дори не можеш да проумееш как действа акула като Том Валер.

— Прав си — кимна Сивертшен и издуха дима към тавана с премрежени очи. — Не ти вярвам.

Сивертшен изтръска пепелта от цигарата. Тя се разпиля над празната чашка в ръцете му.

Хари се питаше дали е видял пробойна, но се сети как неведнъж се беше заблуждавал.

— Чу ли прогнозата? Ще се застуди — осведоми го Хари.

— Не гледам норвежките новини — криво се усмихна Сивертшен. Мъжът сигурно се мислеше за победител.

— Ще вали дъжд — продължи Хари. — Как ти се стори впрочем водата?

— Като вода.

— Значи рекламата за „Благословията на Йосиф“ не лъже.

— Какво на Йосиф?

— Благословията. Blessing. Няма мирис и вкус. Изглежда си чувал за този продукт. Вероятно дори ти си го внесъл по поръчка на Валер? Чечня, Прага, Осло? — криво се усмихна Хари. — Каква ирония на съдбата.

— За какво говориш?

Хари подхвърли нещо към арестанта, той го улови и започна да го разглежда. Приличаше на ларва. Бяла капсула.

— Празна е… — той хвърли към Хари въпросителен поглед.

— Да ти е сладко.

— Какво?

— Поздрав от общия ни началник Том Валер.

Хари издуха дима през носа си, без да изпуска Сивертшен от очи. Забеляза неволното потрепване на челото, повдигащата се адамова ябълка, нервното почесване по брадичката.

— В качеството си на заподозрян за четири убийства е редно да си под денонощна засилена охрана, Сивертшен. Замислял ли си се по този въпрос? А ти си стоиш в обикновена арестантска килия, където всеки човек с полицейски бадж може свободно да влиза и да излиза. Като следовател имам правото да те изведа от килията, да кажа на надзирателите, че те водя на разпит, да се разпиша с няколко драскулки и да ти връча самолетен билет за Прага. Или — както в този случай — за ада. Кой според теб е наредил така нещата, Сивертшен? Как се чувстваш впрочем?

Сивертшен преглътна. Пукнатина. И то огромна.

— Защо ми казваш всичко това? — прошепна той.

Хари вдигна рамене.

— Валер съобщава на подчинените си само част от информацията, а, както вече се досещаш, аз съм любопитен по природа. Ти не искаш ли да видиш цялата картина, Сивертшен? Или си от онези, дето очакват да прозрат истината чак когато умрат? Е, на мен лично не ми се чака толкова дълго…

Сивертшен пребледня като платно.

— Още една цигара? — предложи Хари. — Или вече ти прилоша?

Като по зададена команда Сивертшен отвори уста, отметна назад глава и на пода плисна жълтото съдържание на стомаха му. След като повърна, с мъка успя да си поеме дъх.

Хари недоволно погледна опръскания си панталон, отиде до умивалника, откъсна парче тоалетна хартия от ролката, почисти дрехата си, даде хартия и на Сивертшен да си избърше устата. Арестантът отпусна напред глава и зарови лице в ръцете си. Когато най-сетне започна разказа си, гласът му беше задавен:

— Когато влязох в коридора… се стъписах, но разбрах, че той разиграва етюд. Намигна ми, извърна се настрана и разбрах за кого са предназначени виковете: за останалите в къщата. Изминаха няколко секунди, преди да схвана замисъла. Или поне тогава си представях идеята му така: той иска да създаде впечатлението, че съм въоръжен, за да има обяснение защо ме е пуснал да избягам. Имаше два пистолета. Вторият вероятно беше за мен, за да държа оръжие, ако някой ни види. Стоях в очакване да ми хвърли пистолета, когато онази жена се появи и осуети целия план.

Хари отново опря гръб о стената.

— Тоест признаваш, че си знаел за опитите на полицията да те залови във връзка с убийствата, извършени от мнимия велокуриер?

Сивертшен поклати отрицателно глава.

— Не, не съм убиец. Мислех, че искат да ме арестуват за контрабанда. И заради диамантите. А и нали Валер отговаряше за тези неща и по тази причина всичко вървеше по мед и масло. И точно затова той се опита да ми помогне да избягам. Ще…

На пода се изля още стомашно съдържание, този път по-зеленикаво на цвят.

Хари му подаде още хартия.

Сивертшен се разрида.

— Колко време ми остава?

— Зависи — отвърна Хари.

— От какво?

Хари стъпка цигарата с крак, мушна ръка в джоба си и изигра най-силния си коз:

— Виждаш ли я?

Между палец и показалеца си държеше бяла таблетка. Сивертшен кимна.

— Ако я глътнеш до десет минути, след като си изпил „Благословията на Йосиф“, ще имаш добри шансове за оцеляване. Взех я от мой приятел фармацевт. Сигурно се питаш защо. Защото исках с теб да сключим сделка. Ти да свидетелстваш срещу Том Валер, да разкажеш как е замесен в контрабандата на оръжие.

— Да, да. Само ми дай хапчето.

— Дали обаче мога да ти се доверя, Сивертшен?

— Да, кълна ти се.

— Нужен ми е добре обмислен отговор. Как да съм сигурен, че няма да минеш на негова страна веднага щом изчезна от очите ти?

— Какво?

Хари прибра хапчето в джоба си.

— Времето тече. Защо да ти вярвам, Сивертшен? Убеди ме.

— Сега ли?

— „Благословията“ блокира дишането. Изключително болезнено преживяване според очевидци.

Сивертшен премига два пъти, преди да заговори:

— Можеш да ми имаш доверие, защото това е логично. Ако не умра тази вечер, Том Валер ще разбере, че съм разобличил плановете му да ме убие. После няма връщане назад. Трябва да ме пипне, преди да го пипна аз. Просто нямам избор.

— Дотук добре, Сивертшен. Продължавай.

— Тук вътре нямам никакви изгледи да оцелея. До утре сутринта ще съм мъртъв. Единственият ми шанс е да издам Валер и да го тикнат зад решетките възможно най-бързо. А единственият, който е в състояние да ми помогне си… ти.

— Току-що удари джакпота — отбеляза Хари и се изправи. — Ръцете на гърба, ако обичаш.

— Ама…

— Прави каквото ти казвам. Махаме се оттук.

— А хапчето…

— … се нарича „Флунипам“ и помага единствено срещу безсъние.

Свен се втренчи в Хари с невярващи очи.

— Ах, ти…

Хари очакваше атаката, отстъпи встрани и го удари с всичка сила ниско в корема. От устата на Сивертшен се изтръгна стон — сякаш отпушиха надуваема плажна топка. Политна към пода, но Хари го задържа и му надяна белезниците.

— На твое място не бих се безпокоил, Сивертшен. Още снощи изсипах в мивката съдържанието на ампулата на Валер. Ако водата ти се е сторила с необичаен привкус, оплачи се на „Водоснабдяване Осло“.

— Но… аз…

И двамата погледнаха покрития с повръщано под.

— Нервен стомах — обясни Хари. — Спокойно, ще си остане между нас.

Облегалката на стола в стаята на надзирателите бавно се завъртя. Появи се полуотворено око, което реагира на видяното: отпуснатата кожа над очната ябълка се повдигна и окото се облещи. Разплакания Грот успя изненадващо бързо да надигне затлъстялото си тяло от стола.

— Какво става тук? — сопна се той.

— Водя арестанта от девета килия на разпит — обясни Хари. — Къде да се разпиша?

— Какъв разпит? Нищо не са ми казали.

Разплакания застана зад гишето със скръстени ръце и широко разкрачени крака.

— Доколкото ми е известно, никога не сме ви предупреждавали за разпитите, Грот — отвърна Хари.

Погледът на Разплакания заснова между Хари и Сивертшен.

— Не се притеснявай — успокои го Хари. — Дребни промени в плана. Арестантът не пожела да си изпие лекарствата. Ще измислим нещо друго.

— Нямам представа какви ги дрънкаш.

— И ако не желаеш да те занимавам повече, предлагам да извадиш тетрадката с подписите, и то веднага, Грот. Нямаме време за губене.

Надзирателят прикова в тях вечно разплаканото си око и присви другото.

Хари се стараеше да диша равномерно и се надяваше бясно биещото му сърце да не се вижда през дрехите. Имаше опасност целият му план да рухне още сега като кула от карти за игра. Хубаво сравнение: проклета кула от карти без нито едно асо. Разчиташе само миниатюрният мозък на Грот да потвърди очакванията му, основани донякъде на постулата на Ауне: способността на хората да разсъждават, щом личното им благо е заложено на карта, е право пропорционална на интелигентността.

Разплакания изсумтя.

Хари се надяваше тази реакция да показва, че Грот е схванал идеята му: като надзирател не рискува нищо, щом Хари действа съобразно наредбата. И по-късно ще може да разкаже на следствието всичко по начина, по който се е случило, вместо да го уличат в лъжа, ако отрече някой да е припарвал до девета килия в часа на мистериозното убийство. Дано Грот схване подписа на Хари като гаранция срещу неприятности, като добра новина. Няма нужда да се обажда на Валер. Нали Том му каза, че този идиот вече е на тяхна страна.

Разплакания се изкашля.

Хари надраска името си на пунктираната линия.

— Марш навън — изкомандва той и избута Сивертшен пред себе си.

Нощният въздух на паркинга пред ареста му подейства като изпита студена бира.