Ю Несбьо
Пентаграма (24)

Двадесет и четвърта глава
Петък. Ото Танген

Ото Танген се търколи на една страна, плувнал в пот след поредната гореща вечер, но не това го събуди. Протегна ръка към телефона и счупеното легло изскърца заплашително. То клекна една нощ преди повече от година, когато на Ото му се удаде случай да изчука Ауд Рита от пекарната напряко върху леглото. Сега Ауд Рита беше лека като перце, но през пролетта стрелката на кантара показваше, че Ото тежи над сто и двадесет кила, и след шума от пукане в непрогледния мрак на стаята двамата установиха, че леглата са проектирани за постъпателни движения по дължината, а не напряко. Ауд Рита лежеше отдолу и се наложи Ото да я закара в спешното със счупена ключица. Тя побесня и в гнева си заплаши да го изпорти на Ниле, нейно гадже и досега най-добрият и единствен приятел на Ото. Към онзи момент Ниле тежеше сто и петнадесет кила и беше известен с темперамента си. От смях Ото не можа да си поеме дъх, но оттогава Ауд Рита го гледаше злобно изпод вежди всеки път щом влезеше в пекарната. Това го натъжаваше, защото онази нощ все пак беше скъп спомен за него. Тогава за последен път прави секс.

— „Хари звук“ — изпуфтя той в слушалката.

Нарече фирмата си на името на героя на Джийн Хекман от филма, който даде всеобхватен отпечатък върху кариерата и жизнения път на Ото: „Разговорът“, режисиран от Копола през 1974-а. Разказваше се за експерт по подслушвателна техника. Никой от ограничения приятелски кръг на Ото не го беше гледал. Самият той — тридесет и осем пъти. След като проумя какви възможности за проникване в живота на хората крие скромното техническо оборудване, на петнадесет години си купи първия микрофон и научи за какво си говорят родителите му в спалнята. На следващия ден започна да пести за първата си камера. Сега беше на тридесет и пет и притежаваше стотина микрофона, двадесет и четири камери и единадесетгодишен син от жена, която през една влажна есенна нощ преспа в служебния му микробус в Гайло. Поне успя да я накара да кръстят момчето Джийн. Въпреки това, без да му мигне окото би казал, че изпитва по-силна емоционална привързаност към микрофоните си. Но в колекцията му присъстваха и подвижни микрофони марка „Нюман“ от петдесетте, и микрофони за насочване „Офскрийн“. Последните, специално изработени за военни камери, по-рано се налагаше да купува под тезгяха от САЩ, а сега си ги набавяше свободно по интернет. Но гордостта в колекцията му представляваха три руски шпионски микрофона, големи колкото глава на топлийка. Марката им не беше известна. Сдоби се с тях на панаир във Виена. Освен това „Хари звук“ притежаваше едно от двете студия за наблюдение и охрана. Затова от дъжд на вятър го търсеха от полицията, от Полицейската служба за сигурност и рядко от Разузнавателното ведомство на Министерството на отбраната. Искаше му се това да се случва по-често, беше му писнало да инсталира охранителни камери в магазини като „Севън-Илевън“ или „Видеонова“ и да обучава персонал, лишен от усета за по-изтънчените страни на наблюдението на нищо неподозиращи хора. В тази област по-лесно се намираха сродни души в полицията и в Министерството на отбраната, но качественото оборудване на „Хари звук“ струваше пари и на Ото му се струваше, че все по-често чува стара песен за орязването на бюджета. Обясняваха, че им излиза по-евтино да разположат собствената си техника в къща или апартамент в близост до обекта на наблюдението, и, разбира се, имаха право. Но понякога нямаше сгради на подходящо отстояние от обекта или работата изискваше качествено оборудване. И тогава търсеха помощта на „Хари звук“. Както в момента.

Ото слушаше внимателно. Задачата звучеше чудесно. И понеже очевидно в близост до обекта гъмжеше от апартаменти, той се досети, че са по петите на едра риба. А точно сега във водата имаше само една:

— Убиецът на велосипеда ли е? — попита той и предпазливо седна върху постелята, та леглото да не се разчекне в шпагат. Отдавна трябваше да го е сменил. Колебаеше се дали постоянното отлагане се дължи най-вече на финансовото му състояние, или причина бе сантименталното му отношение. Както и да е. Ако спазят предварителното си обещание от този разговор, скоро ще има пари за доста широко — да речем около метър — здраво сковано легло. А е възможно и да се пробва пак при Ауд Рита. Ниле вече тежеше сто и тридесет и изглеждаше отблъскващо.

— Спешно е — отклони въпроса му Валер, но така всъщност даде достатъчно ясен отговор на Ото. — Искам цялото оборудване да се сложи тази нощ.

Ото се разсмя на глас.

— Искаш цялото стълбище, асансьорът и всички коридори на цяла четириетажна сграда да бъдат оборудвани с подслушвателни устройства и камери за една нощ? Sorry, мой човек, няма как да стане.

— Говорим за случай с особено висок приоритет, разположили сме…

— Не става. Ясно?

Мисълта така разсмя Ото, че чак леглото се разлюля.

— Ако е толкова спешно, ще се заемем през уикенда, Валер. Обещавам да приключа до понеделник сутринта.

— Разбирам — отвърна Валер. — Извини ме, че бях толкова наивен.

Ако Ото умееше да тълкува човешките гласове така, както да ги записва, по интонацията на Валер щеше да разбере, че старши инспекторът никак не харесва такъв тон. Точно в момента обаче Ото бе твърде зает да се пазари за отлагане и по-дълга заетост.

— Добре, сега си дойдохме на думата — каза той и започна да си търси чорапите под леглото, но отдолу напипваше само фъндъци мъх и празни бирени кутийки.

— Трябва да си начисля бонус за нощен труд. И за работа през почивните дни, разбира се.

Бира! Може да купи цяла каса и да покани Ауд Рита, за да отпразнуват поръчката? Или, ако тя не дойде, Ниле.

— И малък аванс за оборудването, което ще взема под наем, не разполагам с всички апарати.

— Аха — отвърна Валер. — Сигурно са в плевнята на Стайн Астрюп в Аскер.

Ото Танген едва не изтърва слушалката.

— Ау — тихо възкликна Валер. — Да не улучих болното ти място? Нещо, което си забравил да декларираш в митницата? Оборудване, пристигнало с кораб от Ротердам?

Леглото шумно рухна на пода.

— Нашите хора ще ти помогнат да разположиш техниката — продължи Валер. — Намъкни си сланините в някой панталон, вземи вълшебния си бус и идвай в кабинета ми за брифинг и преглед на чертежи.

— Ама… аз…

— … нямам думи да ти благодаря. Чудесно, добрите приятели си помагат, нали, Танген? Само мисли с главата си, придържай се към плана и превърни тази задача в най-добре свършената си работа. И няма да има проблеми.