Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Случаите на инспектор Хари Хуле (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Marekors, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 34 гласа)

Информация

Сканиране
dune (2015)
Разпознаване и корекция
egesihora (2016)

Издание:

Автор: Ю Несбьо

Заглавие: Пентаграма

Преводач: Ева Кънева

Година на превод: 2011

Език, от който е преведено: Норвежки

Издател: ИК „Емас“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2011

Тип: роман

Националност: норвежка

Художник: Борис Драголов

ISBN: 978-954-357-220-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1913

История

  1. — Добавяне

Двадесет и трета глава
Петък. Човешкото число

Прозренията на Хари обикновено представляваха малки, леденостудени капки, които го удряха по главата. Нищо повече. Но се случваше, разбира се, като вдигне очи и проследи траекторията им, да открие и причинно-следствена връзка. Това прозрение беше по-различно. Беше подарък, кражба, незаслужено благоволение на ангелите, подобно на музиката, навестяваща хора като Дюк Елингтън, извадена в готов вид от сънищата; нужно е просто да седнеш на пианото и да я изсвириш.

Сега Хари беше на път да направи точно това. Привика публиката за концерта в кабинета си в тринадесет часа. Достатъчно време да подреди най-същественото, последната част от шифъра. За тази цел му беше нужна пътеводна звезда. И карта на звездите.

На път към кабинета той се отби в книжарницата и си набави линия, ъгломер, пергел, най-тънкия писец, който имаха, и няколко листа фолио. С влизането си в кабинета започна работа. Изнамери голямата карта на Осло, скъсана на места, залепи процепа, изглади подгънатите краища и я закачи на дългата стена. После начерта окръжност върху фолиото, раздели я на пет сектора, всеки с големина точно седемдесет и два градуса, свърза всяка от свободните точки във външната част на кръга с непрекъсната линия с писеца. Когато приключи, вдигна фолиото срещу светлината. Пентаграмата.

В стаята нямаше шрайбпроектор и Хари влезе в залата на Отдела по грабежите, където началник Иваршон изнасяше пред принудително свикани заместници на отпускарите поредната си лекция, славеща се с името „Как станах толкова добър“ сред колегите.

— С предимство съм — обясни Хари, извади щепсела и избута проектора под смаяния поглед на Иваршон.

Върна се в кабинета си и постави фолиото върху шрайбпроектора, насочи светещия четириъгълник към картата и изгаси лампата на тавана.

Чуваше собственото си дишане в затъмнената стая без прозорци, докато въртеше листа, местеше проектора напред-назад и фокусираше черната сянка на звездата, докато успя да я нагласи. Наистина пасна. Вторачи се в картата, загради с кръгчета двата номера на улици и проведе няколко разговора по телефона.

Готово.

 

 

В един и пет Бярне Мьолер, Том Валер, Беате Льон и Столе Ауне седяха мълчаливо на донесени от други кабинети столове, едва наблъскани в тесния кабинет на Хари и Халвуршен. Приседнал на ръба на бюрото си, Хари подхвана:

— Има шифър. Съвсем елементарен. Общ знаменател, който отдавна трябваше да забележим. Беше ни поднесен на тепсия. Цифра.

Останалите го погледнаха.

— Пет — обясни Хари.

— Пет?

— Числото е пет.

Хари видя четири въпросителни физиономии.

Тогава се случи нещо, което понякога — и все по-често — ставаше с него след продължителен период на запой. Без никакво предупреждение краката му се подкосиха. Имаше чувството, че пада, а реалността губи очертания. Пред него не седяха четирима колеги в кабинет, не съществуваше разследването на убийствата, нито горещият летен ден в Осло. Не беше срещал хора на име Ракел и Олег. После отново усети почва под краката си. Но знаеше, че краткият панически пристъп понякога води след себе си и до нови. Все още съществуваше опасност да изгуби контрол.

Хари вдигна чашата с кафе и бавно отпи, докато се съвземаше.

Надяваше се щом чуе лекото тупване на чашата върху бюрото, да се завърне в реалността.

Отпусна ръка към бюрото.

Чашата се приземи с глух шум.

— Първи въпрос — продължи той. — Убиецът е белязал всички жертви с диаманти. Колко ръба имат?

— Пет — отвърна Мьолер.

— Втори въпрос. Отрязал е по един пръст от лявата ръка на всяка жертва. Колко пръста има една ръка? Трети въпрос. Убийствата и изчезването станаха в три последователни седмици, съответно в петък, сряда и понеделник. Колко дни е промеждутъкът?

Настана тишина.

— Пет — отвърна Валер.

— А часът?

Ауне се изкашля:

— Около пет.

— Пети и последен въпрос. Жертвите са избрани от на пръв поглед случайни адреси, но местопрестъпленията имат нещо общо. Беате?

— Пет? — намръщи се тя.

Четиримата се втренчиха в Хари с празни погледи.

— О, мамка му… — възкликна Беате, млъкна и поруменя. — Извинявай, исках да кажа… петия етаж. Всички жертви са се намирали на петия етаж.

— Точно така.

По лицата на присъстващите сякаш изгря слънце, докато Хари се отдалечаваше към вратата.

— Пет — изстреля Мьолер, все едно изплю гадна на вкус дума.

Хари изгаси осветлението. Настана непрогледен мрак. Единствено по гласа му съдеха, че се движи.

— Числото пет е познато от множество ритуали: от черната магия, от магьосничеството и от сатанизма. Но и от християнството. Пет са раните на разпнатия Христос. Пет стълба има ислямът и пет са задължителните молитви, които предписва. В много писмени паметници пет се споменава като човешкото число, защото имаме пет сетива и преминаваме през пет житейски фази.

Чу се пукот и пред тях в тъмнината неочаквано се появиха очертанията на светещо бледо лице с дълбоки тъмни очни кухини и звезда на челото. Прозвуча леко свистене.

— Извинете…

Хари завъртя лампата на проектора така, че светлият правоъгълник да се премести от лицето му към бялата стена.

— Както виждате, това е пентаграма или кръст на марата, каквито открихме близо до Камила Луен и Барбара Свенсен, основан на така нареченото златно сечение. Как се изчисляваше то, Ауне?

— Нямам ни най-малка представа — изпуфтя психологът. — Ненавиждам точните науки.

— Е — продължи Хари, — опростил съм го с ъгломера. Достатъчно за нашата цел.

— За нашата цел? — учуди се Мьолер.

— Досега ви показах само съвпадение на числа, което може да бъде случайно. Ето ви доказателството, че не е.

Хари внимателно завъртя лампата на проектора и светлият правоъгълник и звездата се преместиха върху картата. Чу как колегите му си поеха въздух, преди да е успял да ги нагласи с точност.

— Трите местопрестъпления лежат на окръжност с център централната част на Осло — обясни той. — Освен това между тях има разстояние, възлизащо на точно седемдесет и два градуса. Както виждате на картата, трите местопрестъпления са…

— … на върха на лъчите на звездата — прошепна Беате.

— Мили боже — изумено промълви Мьолер. — Да не искаш да кажеш, че той ни дава…

— Предоставил ни е упътване под формата на звезда — обобщи Хари. — С този шифър ни съобщава за пет убийства. Три вече извършени и две предстоящи. Те, според звездата, ще бъдат извършени тук и тук.

Хари посочи двете окръжности, които беше начертал на картата около два от лъчите.

— И знаем кога — обади се Том Валер.

Хари кимна.

— Мили боже — повтори Мьолер. — Пет дена между две убийства, значи…

— В събота — пресметна Беате.

— Тоест утре — уточни Ауне.

— Мили боже — за трети път промълви Мьолер. Призивът прозвуча съвсем искрено.

 

 

Хари продължи да говори, прекъсван от възбудените гласове на колегите си. През това време слънцето описа висока лятна парабола по побледнялото от огън небе над белите платна, които правеха задрямали опити да се приберат у дома. Найлонова торбичка се носеше из нагорещения въздух над празното кръстовище на няколко нива в залива Бьор, където булевардите се преплитаха един в друг като в хаотично змийско гнездо. На мястото на бъдещата опера, до складова барачка с изглед към морето, момче се мъчеше да намери кръвоносен съд под вече възпалена рана и се оглеждаше крадешком като изпосталял гепард над плячката си, който трябва да побърза, преди да са довтасали хиените.

— Почакай — обади се Том Валер. — Убиецът откъде знае дали Лисбет Барли живее на петия етаж, при положение че я е причакал на улицата пред сградата?

— Не е стоял на улицата — предположи Беате, — а вътре на стълбището. Нали проверихме думите на Барли — входната врата не се затваря плътно — и те излязоха верни. Проследява по асансьора дали някой слиза от петия етаж и се спотайва под стълбите за мазето, ако чуе шум от идващи хора.

— Браво, Беате — похвали я Хари. — А после?

— Тръгва след нея по улицата и… не, твърде рисковано е. Спира я, когато тя излиза от асансьора. С хлороформ.

— Не — категорично възрази Валер. — И това е рисковано. В такъв случай ще се наложи да я носи на ръце до кола, паркирана наблизо, и ако някой ги види, със сигурност ще запомни колата, а навярно дори номера й.

— Не е използвал хлороформ — съгласи се Мьолер. — А колата му се е намирала в района. Заставя я с пистолет да върви пред него, а той я следва с оръжието, скрито в джоба.

— Независимо как е действал, жертвите са избрани случайно — поясни Хари. — Ключови са местата. Ако Вили Барли беше слязъл с асансьора от петия етаж вместо съпругата си, той щеше да пострада.

— Ако всичко това е вярно, то обяснява защо жените не са изнасилени — намеси се Ауне. — Ако престъпникът…

— Убиецът.

— Ако убиецът не е избирал жертвите си, чиста случайност е, че всички те са млади жени. И в такъв случай жертвите не са възприемани като сексуални обекти. Самото действие му носи удовлетворение.

— Ами дамската тоалетна? — припомни им Беате. — Там изборът му не е бил случаен. Не е ли по-естествено за мъж да влезе в мъжката тоалетна, щом полът на жертвите му е безразличен? Така няма да привлече внимание, ако някой го види да влиза или излиза.

— Вероятно си права — кимна Хари. — Но ако се е подготвил така внимателно, както изглежда, той знае, че в адвокатските кантори има много повече мъже, отколкото жени. Разбираш ли?

Беате премига мъчително няколко пъти.

— Добро хрумване, Хари — отбеляза Валер. — Чисто и просто опасността да смутят него и жертвата по време на ритуала е по-малка в дамската тоалетна.

Часът стана два и осем. Най-после някой прекрати обсъждането: Мьолер.

— Добре, народе, стига сме говорили за мъртвите. Време е да се съсредоточим върху все още живите.

 

 

Слънцето пое по втората половина от параболата, а сенките изпълзяха по опустял училищен двор в квартал Тьойен, където се чуваха единствено монотонните удари на футболна топка в стената. Въздухът в херметически затворения кабинет на Хари се беше превърнал в смесица от изпарения на човешки течности. Лъчът на звездата от дясната страна на онзи, който завършваше върху площад „Карл Бернер“, сочеше към район непосредствено до главния булевард в квартал Кампен. Хари вече обясни, че сградата, намираща се точно под върха, е построена през 1912 година като така наречен дом за болни от туберкулоза, а впоследствие пригодена за общежитие. Първоначално там живели ученички от стопански училища, после обучаващи се за медицински сестри, а накрая — всякакви ученици.

Последният връх на пентаграмата сочеше към изображение на черни успоредни черти.

— Железопътните линии на Южно Осло? — учуди се Мьолер. — Нали там не живее никой?

— Помисли — подкани го Хари и посочи малък четириъгълник, изобразен вътре.

— Сигурно е някаква складова барака…

— Не, Хари е прав — обади се Валер. — Там наистина има къща. Не сте ли я забелязвали, като пристигате с влака? Странна самотна къща. С градина и така нататък…

— Говориш за Вила „Вале“ — досети се Ауне. — Жилището на началника на гарата. Но тя е известна. Там сега, предполагам, се помещават офиси.

Хари поклати отрицателно глава и ги осведоми, че според Регистъра на населението там живее частно лице, Улауг Сивертшен, възрастна дама.

— Няма пети етаж нито в общежитието, нито в къщата — уточни Хари.

— Дали това ще го спре? — обърна се Валер към Ауне.

Психологът вдигна рамене.

— Не мисля. Но сега говорим за подробно предвиждане на ниво индивид и моето предположение няма да бъде по-добро от твоето.

— Добре — кимна Валер. — Значи тръгваме от идеята, че той планира да нападне някого в общежитието утре и най-голям шанс за успех ще ни донесе старателно подготвена акция. Съгласни?

Всички около масата приеха предложението.

— Чудесно — продължи Валер. — Ще се свържа със Сиверт Фалкайд от Отряда по бързо реагиране и незабавно започвам да обмислям подробностите.

Пламъчето в очите на Том Валер не убягна на Хари. Той проумя причината. Акцията. Залавянето. Сломяването. То беше най-сладката част от полицейската работа.

— Тогава с Беате ще отидем до улица „Швайгор“ и ще потърсим живущата там — обяви Хари.

— Бъдете внимателни — предупреди ги високо Мьолер, за да надвика скърцането на столове. — Не бива да изтича никаква информация. Помнете какво каза Ауне: тези типове се навъртат около местата, където водим разследване.

Слънцето се снижи. Температурата скочи.