Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Les etapes majeures de l’enfance, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон
Корекция и форматиране
aradeva

Издание:

Автор: Франсоаз Долто

Заглавие: Основни етапи на детството

Преводач: Николина Жекова

Година на превод: 2009

Език, от който е преведено: Френски

Издател: ИК „Колибри“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2009

Тип: научнопопулярен текст

Националност: Френска

Отговорен редактор: Силвия Вагенщайн

Художник: Стефан Касъров

ISBN: 978-954-529-699-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2006

История

  1. — Добавяне

Нощните страхове

Нощните страхове са физиологично явление. Когато детето преминава през потискащи и изпълнени с трудности периоди като Едиповия, който обхваща възрастта между четири и седем години, в зависимост от детето, то неизбежно ще сънува и кошмари. Важното е самите родители да не се страхуват. Съществуват начини за успокояване на детето. Първо, да се спазват условията за приспиване и отделянето от родителската двойка, както казах по-горе. Ако има кошмари, значи дневната дейност на детето го е оставила в напрегнато състояние. Тя продължава и по време на сън, и тъй като вече не среща ограничения, приема много фантастични форми. Когато детето е малко, това са проекции на оралната агресивност (вълци, лъвове и т.н.), в следващия етап — проекции за насилствено отвличане (крадци на деца) и фалически проекции (пистолети, пушки и др.), а в периода на Едиповия комплекс и по-късно в пубертета се появяват опасности, застрашаващи родителските фигури или сънища за смърт, за смъртна опасност, за изнасилване или престъпления, в които е набедено.

Последното нещо, което трябва да направим, е да обявим за лудо детето, което ги разказва. Напротив, трябва да му кажем, че всеки човек сънува кошмари като малък. Най-доброто средство да го освободим от тях е да му оставим наблизо блокче и моливи за през нощта и ако е малко дете, да му кажем, че когато се събуди от някакъв кошмар, може да запали лампата, да вземе лист хартия и да нарисува онова, което го е стреснало, а ако е по-голямо — да опише историята със свои думи. Това са успокояващи действия, чрез които може да придаде име и форма на своето безпокойство. Когато обрисува своите кошмари, то ги овладява.

Може също детето да разказва своите кошмари, а майката да ги изслушва, без никога да ги оценява. Ако само предложи някакво обяснение, тя трябва просто да го приеме: „Да, мисля, че имаш право.“ Да разказва кошмарите си означава за детето да знае, че за тях може да се говори. Както и при рисуването, това е начин да се овладеят ужасяващите фантазии, но разказването е успокояващо преди всичко заради чувството за вина, което носят много сънища. Ако вашето дете ви разкаже: „Сънувах, че ти и татко сте умрели“, не се възмущавайте, а отговорете например: „Мисля, че е много добър знак, ако сънуваш, че някой е умрял.“ И наистина то трябва да премине през сънища за загуба на неговите родители, за да успее да се отдели от тях.

Когато детето спи неспокойно поради нощни страхове, няма смисъл да го събуждаме. Трябва да извършваме работата за успокояване през деня. По-специално, трябва да увеличим неговия допир с водата. Нека майката да настани детето в банята, пред мивката или просто пред легена, като му остави предмети за игра във водата — парченца от дърво и метал, тръбичка, през която да духа и да кара водата да бълбука. Изнервеното градско дете понякога се нуждае от два-три часа дневно за водни игри. Трябва да му дадем пълна свобода, но при условие че си играе с водата, без да създава прекалено много безредие и работа на възрастните. Ще го екипираме с обикновена правоъгълна гумена престилка и с подходящи за влага обувки, които ще събуем, щом приключи. Ако е достатъчно голямо, ще му заръчаме да раздига всичко накрая, но докато е още малко, ще му кажем, щом приключи с играта, да извика мама, за да му махне престилката и обувките, с които не може да се движи из останалата част от жилището. В началото трябва да сме подготвени, че на всеки пет минути то ще обявява, че е приключило, и после отново ще пожелава да продължи. Майките трябва да знаят, че докато играе с водата, детето изпитва такова задоволство, че се подмокря, а това му причинява чувство за вина и то иска да спре тази игра. Важното е да разбере, че това е допустимо и позволено.

Детето се нуждае от водата, от пръстта, от калта и от растенията. Когато отидем на село или в градската градинка, игрите там отприщват всичките му фантазии, които иначе биха предизвикали кошмари. Родителите трябва също да знаят, че на седем-осемгодишна възраст водният пистолет е задължителен. Да се ограничи неговата употреба с поставяне на условия за предпазване на дрехите и мебелите е много възпитателно, но да се забрани напълно е вредно.

Къпането във ваната, когато е възможно, също дава много добри резултати. Банята преди лягане успокоява детето, освен ако не се превърне в корида с мама, която се опитва да го изкара оттам. За да има полезен ефект, то трябва да знае, че е вътре, за да се забавлява, а не за да достави удоволствие на мама или само за да се изкъпе. Детето има нужда от този половин час чисто удоволствие, което не е свързано с някаква определена полза. Няма нужда мама да му казва, че ще му стане студено, ако продължава да стои във ваната, а то ще го усети само, ако е в добро разбирателство с майката.

В рисуването, в игрите с водата и пръстта и в къпането придружаващите ги фантазии освобождават детето от нощните страхове. Повече или по-малко свенливите игри между малките деца — момченца или момченца с момиченца, къпани в обща вана, нямат никакво значение. Оставете ги да се позабавляват и посмеят, без да се месите. На около десетгодишна възраст момичетата започват да се срамуват. Дори да е по-рано, зачитайте техните изисквания, но не формирайте у тях свян, който е безсмислен преди съзнанието за половото пробуждане.

Остава да кажем няколко думи за киното и неговия дял в детските кошмари. Всички филми са лоши за децата, даже такива, които родителите смятат за добри. Проблем създава преди всичко близкият план. Дори най-обикновен земен червей, сниман в близък план в някой документален филм, предизвиква нощни страхове, защото изопачава положението на детето по отношение на пространството и външния свят. Докато спи, то става жертва на тези изтласкани образи.

Като цяло можем да дадем следния съвет: никакво кино преди девет-десетгодишна възраст, освен ако родителите от квартала не се организират да създадат бебешко кино с късометражни филми без близък план. Между прожекциите децата могат свободно да преповторят видяното на екрана — да лазят, ако са гледали земни червеи, и т.н. Посредством такива имитиращи действия те ще успеят да се освободят от образите, които евентуално са ги развълнували.