Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Les etapes majeures de l’enfance, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон
Корекция и форматиране
aradeva

Издание:

Автор: Франсоаз Долто

Заглавие: Основни етапи на детството

Преводач: Николина Жекова

Година на превод: 2009

Език, от който е преведено: Френски

Издател: ИК „Колибри“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2009

Тип: научнопопулярен текст

Националност: Френска

Отговорен редактор: Силвия Вагенщайн

Художник: Стефан Касъров

ISBN: 978-954-529-699-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2006

История

  1. — Добавяне

Сигурността

Първото условие за заспиване е да изпитваме сигурност сами със себе си. А за най-малките това означава да изпитват сигурност с мама. За да намери тази сигурност, детето трябва бързо да свикне с факта, че майката е на негово разположение през деня, а не през нощта, когато принадлежи на бащата. Тъй като не живеем в полигамно общество, където майката може изцяло да се посвети на детето си в първите години от живота му, тя трябва да се отдава по равно и на детето, и на съпруга си. Тази подялба е част от афективните закони, които управляват живота на детето в нашето общество. Впрочем, ако майката не е тревожна жена, детето бързо свиква с факта, че има и други хора около нея. То също приема добре всички хора, които са добри за нервното състояние на майката.

Прекалено силната чувствителност към околните движения разсейва детето, а дете, което е разсеяно, докато се храни, е също толкова разсеяно и когато спи. То се нуждае от спокойствие и това не е патология — детето е пресечна точка на всичко, което става у дома. Зависи от майката — ако тя е изцяло на негово разположение, докато се храни, то няма да се разсейва. Същото се случва и докато го приспива. Усеща се неговата потребност от присъстващото внимание на майката, която се грижи да му предостави необходимата сигурност до приближаването и настъпването на съня.

Когато го боли коремът, зъбите или нещо друго, детето се превръща в „аз-лошата-майка“, „аз-несигурността“. Тогава самата майка трябва да му предостави сигурност отвън. В такива моменти нека мама го обгради с особено внимание — да му поговори малко, да му изпее приспивна песничка или може също да го полюлее в кошчето или креватчето, ако ръцете й са свободни. Всичко това е необходимо, човешко и неизменно, и никаква наука не може да оспори природата и привързаността между живите същества. Когато е неразположено и страда, детето има нужда да се почувства свързано с емоционалната, физическа и осезателна прегръдка и полюшване, отмерено от майчиния глас, което му възвръща така необходимата вътреутробна сигурност. Не можем, в името на науката, да лишаваме детето от тези допълнителни ласки, които му възвръщат сигурността.

Впоследствие някои деца вероятно ще започнат да манипулират майките си, но това се случва единствено ако самата майка е неспокойна и не понася да чува детето да поплаче за малко, дори отлично да знае, че нищо не го боли. Това не се случва с майки, които не са тревожни и са способни да постъпват разумно и да бъдат едновременно и майки, и жени, а не роби.

Очевидно не трябва винаги да успокояваме детето на ръце, но би било нечовешко да го оставим да страда и плаче или дори да му се караме, за да го „успокоим“, като не му позволим да изрази потребността си от сигурност и естественото си желание да повика майка си. Напротив, ако му се караме, само ще задълбочим усещането му за несигурност. Впоследствие могат да възникнат сериозни нарушения при деца, които са били дълбоко разстроени от прекомерни физиологични опасности без спасителната намеса на майчина ласка и които дори са порицавани и бити затова че поради липсата на време да се занимава с тях майката е била неспособна да понесе болката от техния плач.

Едва на единадесет-дванадесет месеца можем да накараме детето да разбере, че мама вече няма да дотича веднага.

Впрочем рядко се случва дете, отглеждано в условия на сигурност през деня, да безпокои майка си през нощта. След четири-пет месеца (или шест-седем месеца според случая) вече не се налага майката да отива да го утешава; това може да направи и бащата или друг човек, когото детето познава и чието присъствие го успокоява. Във всеки случай става дума за деца, отглеждани нормално, които не изсмукват силите на майката през деня. След кратко боледуване или поникване на зъб, които са разстроили детето и то вероятно е запазило лошия навик да изисква внимание и след отшумяване на несигурността, предизвикана от болката, може да се наложи една-две нощи да прибегнем към слаба доза гарденал или друго леко приспивателно, подходящо за кърмачета. Такива случаи са доста рядко срещани, но изобщо не са патологични.