Франсоаз Долто
Основни етапи на детството (40)

Какво да правим, ако съперничеството е вече налице и децата в семейството непрекъснато се карат?

Преди всичко не трябва никога да вземаме страна под предлог, че единият е по-малък или по-слаб или че е безчестно да се напада момиченце.

Ако детето дойде да се оплаква от другите, никога не трябва да го отпращаме с думите: „Е, чудо голямо!“ Трябва да изслушаме неговото оплакване и да му съчувстваме, но без да заклеймяваме предполагаемия (или действителен) нападател. Достатъчно е да съчувстваме на пострадалия, което не означава да съдим. Още по-малко пък да казваме: „Просто трябва да спреш да ходиш при големите, щом те удрят.“ Оставете детето само да си направи извод как да постъпва. Задоволете се с проява на загриженост, съчувствие и успокояване, без изобщо да се намесвате с правораздаване сред враждуващите.

Когато някое от децата се оплаква, че другото е привилегировано в храненето или нещо подобно, в никакъв случай не се опитвайте да отричате. В този свят няма справедливост. Ако се стремите да се оправдавате пред децата си, защитавайки някаква безупречна равнопоставеност, така не им помагате, а влошавате положението. Каквото и да правите, те никога няма да се почувстват равноправни, защото равенството за тях би означавало всъщност да се отнасяме към тях според собствените им желания и вкусове, а не по равни количества и размери.

Следователно приемете веднъж завинаги, че не сте справедливи, че светът не е справедлив и вие сте част от този свят. Оставете децата да ви обвиняват в несправедливост и им съчувствайте за страданието, изпитвано заради нея. Съперническите вражди между тях ще затихват до пълно изчезване, защото се преодоляват по естествен път.

Когато казвам „по естествен път“, имам предвид, че на дадено действително затруднение детето трябва да намери свое лично решение, което винаги е компенсаторно. Оставете децата да изнамерят собствен начин за преодоляване на своето чувство за непълноценност, свързано с мястото им в семейството или с техните относителни или реални недостатъци. Проявявайте съчувствие дотогава, докато не ги преживеят, като ги насърчавате сами да свикнат с неизбежното, без вашата помощ, която не им е нужна.

Вероятно се опасявате, че някое от тях ще проявява прекалена грубост? Така ще стане именно ако се намесите с упреци. Ако детето действа с грубост, значи сигурно не вярва, че разполага с други средства за борба. Ако действително е така, позволете му по-често да играе навън, защото вероятно чувства малоценност спрямо типа интелигентност на някой от братята или сестрите си. Обяснете му, че всички видове интелигентност са необходими на обществото и семейството. Дайте му възможност да бъде полезно в практиката, да прояви сръчност в дадена дейност и да добие доверие в себе си.

И така, по отношение на конфликтите между вашите деца:

1. Никога не ставайте полицай или съдия.

2. Проявявайте съчувствие към жертвата (без да осъждате нападателя), като я насърчавате занапред да се оправя по-добре в трудностите.

3. Ако в някоя свада са предизвикани щети, не налагайте отмъстителни наказания, а изисквайте от всички участници в свадата да съдействат за възстановяване на щетите (освен ако някой от тях не поеме доброволно отговорност за стореното и неговата поправка).

4. И накрая, ако враждата се засили, разделете участниците, но не чрез наказание, а като предложите на всеки от тях някакво занимание, различно от караницата.