Филипа Грегъри
Червената кралица (53)

Бележка на автора

Беше ми изключително интересно да пиша тази книга, за жена, която триумфира в материалния свят и в същото време се опитва да служи на Бог. Историците феминисти я помнят като „учена дама“, една от твърде малкото, които са се борили за привилегията да учат; историците, изучаващи епохата на Тюдорите — като матриархата, основал тази династия; а не толкова почтително настроените биографи — като „старата кучка“, която се превръща в свекърва от ада. Да се опитам да създам за читателя образа на една героиня, която може да израсте и да се превърне от дете с чувство за свято предопределение, в жена, дръзнала да предяви претенции за наследството на сина си над трона на Англия, беше предизвикателство и дълбока наслада. Някои части от този роман са исторически факти, други се основават на предположения, а трети са художествена измислица. По-специално, не знаем кой е убил принцовете в Тауър, нито дори дали са загинали в Тауър. Очевидно претендентите за трона им — Ричард III, Бъкингамският херцог, Маргарет Боуфорт и синът й — са хората, които биха спечелили най-много от тяхната смърт.

Задължена съм на историците, които са проучвали Маргарет Боуфорт и нейните времена, и особено на Линда Саймън за биографията й, и на Майкъл К. Джоунс и Малкълм Г. Ъндъруд, чиято биография беше отправната точка за собствената ми работа. Дължа на Майкъл Джоунс много благодарности за това, че беше така любезен да прочете ръкописа ми.