Филипа Грегъри
Червената кралица (51)

20 август 1485, Лестър.

Графът на Нортъмбърланд, Хенри Пърси, влиза в лагера на Ричард в Лестър с армията си от три хиляди бойци. Довеждат го при Ричард, докато кралят вечеря под брокатения балдахин, в големия си стол.

— Можете да седнете; хапнете с мен — казва тихо Ричард, като посочва към един стол в долния край на масата.

При тази чест Хенри Пърси засиява и заема мястото си.

— Готов ли сте да влезете в бой утре?

Графът го изглежда стреснато.

— Утре ли?

— Защо не?

— В неделя?

— Брат ми се отправи на бой в неделята на Великден, и Бог му дари успех в битката. Да, утре.

Графът протяга ръце, така че слугата да полее пръстите му с вода и да ги избърше с кърпа. После разчупва едно безквасно хлебче и подръпва меката бяла среда на хляба в хрупкавата кора.

— Съжалявам, милорд; отне ми твърде дълго време да доведа войниците си. Няма да бъдат готови за сражение утре. Трябваше да ги водя бързо, по тежки пътища; те са изтощени и няма да са в състояние да се бият за вас.

Ричард му отправя продължителен, замислен поглед изпод тъмните си вежди.

— Изминахте целия този път, за да стоите отстрани и да гледате?

— Не, милорд. Аз се заклех да се присъединя към вас, когато потеглите в битка. Но ако това ще е толкова скоро, утре, ще трябва да предложа доброволно хората си като ариергард. Те не могат да водят. Изтощени са.

Ричард се усмихва, сякаш знае със сигурност, че Хенри Пърси вече е обещал на Хенри Тюдор, че ще стои зад краля и няма да прави нищо.

— Тогава ще строите хората си в последните редици — казва Ричард. — И аз ще знам, че съм защитен, след като вие сте там. Така. — Кралят се обръща към всички хора в помещението, и те вдигат глави. — Ще бъде утре сутрин, милорди — казва Ричард; гласът му е напълно спокоен, ръцете му не трепват. — Утре сутрин ще потеглим на бой и ще смажем това момче.