Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Блаженство (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Loving Daylights, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране
Internet (2016)
Корекция и форматиране
шеNMereva (2017)

Издание:

Автор: Линси Сандс

Заглавие: Максимална защита

Преводач: Цветана Генчева

Година на превод: 2003

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Калпазанов“

Град на издателя: Габрово

Година на издаване: 2003

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: Мая Арсенова

Технически редактор: Никола Христов

Коректор: Никола Христов

ISBN: 954-17-0210-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1016

История

  1. — Добавяне

Глава 1
13:40, четвъртък

— Оперативката на И&Н започва след двайсет минути, Джейн.

— Знам. — Джейн Спайръс вдигна глава от работната маса и се усмихна към високата блондинка, застанала на вратата на лабораторията. — Няма да закъснея. Благодаря ти, че ми напомни, Лизи.

— Няма защо. Искаш ли, като тръгвам, да мина да те викна? Само за всеки случай, да не вземеш да се задълбочиш прекалено много в работата.

Джейн не се обиди от предложението. Нямаше човек, който да не знае, че вечно се заплесва с разни проекти и няма случай да не закъснее за оперативка.

— Недей. Довършвам едно-две неща и веднага тръгвам.

Лизи Хюбърт кимна и бавно пристъпи в стаята.

— Над какво работиш?

Джейн веднага се помести, за да скрие работната маса, и усети как пламва от смущение.

— Ааа, не. После ще гледаш.

— Е, поне опитах. — Блондинката се засмя и сви рамене. — Значи имаш двайсет минути. Ще ти запазя място.

Джейн изчака другата жена да затвори вратата след себе си и едва тогава си отдъхна. Обърна се към работната маса и отново се приведе над изобретението си. Поклати глава.

Беше глупаво да се притеснява заради последното изобретение. Идеята беше великолепна. Поне така й се струваше. Изобщо не се смущаваше от проследяващите ТЧ, при това смяташе да ги представи на оперативката. Е, не че гореше от желание, защото не бяха само те. Кой знае защо миниракетоносителите я караха да се изчервява и да потъва в земята всеки път, когато си помислеше, че трябва да ги покаже. Представянията, разбира се, бяха единственият аспект от работата, който тя искрено ненавиждаше. Джейн с удоволствие създаваше нови оръжия и шпионски технологии за нуждите на Ч.А.Р., но не можеше да понася ежемесечните представяния на оперативките на отдел „Изобретения и нововъведения“. Смяташе се за некадърен оратор. Заекваше, не намираше подходящите думи, често й се струваше, че се прави на глупачка. Направо не беше за вярване как е възможно Уай да одобри дори едно от изобретенията й.

Джейн направи гримаса при мисълта за шефката на Ч.А.Р., бившата безмилостна тайна агентка, която дори сега виждаше и знаеше всичко, което става. Тя бе най-страховитата жена, с която младата изобретателка някога се бе сблъсквала. Сигурно безизразното й лице караше всички да се чудят какво е намислила. Може би тъкмо затова бе толкова трудно да се определи възрастта на Уай. Жената нямаше нито една бръчка, въпреки че бе работила в Ч.А.Р. цяла вечност — поне така твърдеше бабата на Джейн.

А тя знаеше най-добре. Цялото семейство на Джейн бе работило в областта на шпионажа, повечето като действащи агенти. Баба й бе бивша агентка, работила заедно с Уай, а родителите на Джейн, Джеймс и Елизабет, участваха в екипа на Ч.А.Р. до смъртта си. Майка й бе висш кадър в агентурата с относително висока свобода на действие. Баща й пък бе учен в И&Н. Джейн бе на пет, когато на път за парти, организирано от компанията, колата им се взриви и те загинаха. По-късно бе разкрито, че друг агент е преминал на вражеска страна и бе продал имената на свои колеги на консорциум, решен да унищожи Ч.А.Р. Джеймс и Елизабет бяха двама от шестимата агенти, убити преди агенцията да ликвидира възникналия проблем.

След смъртта на родителите си, Джейн остана да живее с баба си. Маги Спайръс, майката на Джеймс, се погрижи внучката й да знае необходимото, за да стане добра агентка: езици, бойни изкуства, точен прицел. Само че малката накрая реши да последва стъпките на баща си и постъпи в И&Н. Не беше от хората, които с радост посрещат рисковете. Предпочиташе старите прашни книги, заниманията с различни технологии, предвечния прилив на адреналин, непрестанните заплахи за живота и отчаяната храброст на оперативните работници. Обичаше да си казва, че създаването на нови оръжия и играчки е също толкова важно.

Джейн взе портативната отвертка „Филипс“, за да довърши прототипа на МРЧ. Работата й отне няколко секунди, след това се изправи, махна очилата и загледа творението си с доволна усмивка. За всеки случаен наблюдател, въпросният МРЧ — миниракетоносителят на Ч.А.Р. — щеше да бъде най-невинен ярко цикламен вибратор. Именно. Това бе „прикритието“ на оръжието. Едва ли някой би посмял да го оглежда отблизо.

Джейн се усмихна широко и започна да прибира всичко в куфарчето. След това протегна ръка и включи радиото. Държеше го на станция, където пускаха хитове от осемдесетте, и „Победи“ на Дево зазвуча в стаята. Началният ритъм я накара да спре и да започне да отмерва такта с глава. Имаше нещо в тази песен: не че Джейн много я обичаше, но, дявол да го вземе, всеки път, когато я чуеше, зарязваше работата си и се поддаваше на ритъма. Същото стана и сега. Все още стиснала МРЧ във вид на вибратор в ръка, тя затанцува из офиса. Щом започна припевът — единствените думи, които знаеше, — тя вдигна творението си като микрофон пред устата.

— Да не би да прекъсвам нещо важно?

Джейн застина на място, стиснала ярко цикламения МРЧ поднесен към отворената й уста. Без да откъсва поглед от него, й се прииска земята да се отвори и да я погълне цялата. Защо трябваше точно Ричард Хеди да е на вратата на лабораторията й? Подхилкваше се с такова задоволство, че Джейн не се сдържа и разкриви лице в знак на неподправена неприязън. Сега вече подигравките и подмятанията нямаше да имат край.

Опита се да се престори, че няма представа, че лицето й е червено като домат, свали импровизирания микрофон, намали радиото с привидно спокойствие и се обърна към единствения човек в И&Н, когото ненавиждаше с цялото си сърце.

— Ни най-малко, просто п-п-пробвах изобретението си.

Това вероятно бе най-глупавото нещо, което бе изричала през живота си, а Дик нямаше да пропусне подобна възможност.

— Честно да ти кажа, Джейн, винаги съм те смятал за доста затворена и саможива, но щом не си наясно дори как да изпробваш това, дето си го стиснала, значи положението е повече от безнадеждно.

Младата жена не бе предполагала, че е възможно, но усети как се изчервява още повече. Стисна устни, натъпка МРЧ в куфарчето при другите изобретения, прибрани по-рано.

— Искаш ли нещо, Дик?

— Само да ти напомня, че оперативката на И&Н е след… — той погледна часовника си — пет минути. Няма да ни е приятно да закъснееш. За пореден път.

Джейн стисна зъби от яд, но затвори куфарчето, взе го и прекоси стаята с цялото достойнство, на което бе способна.

— Тъкмо тръгвах.

— Сигурно, сигурно. Само си искала да изпробваш творенийцето си, нали така? — Той се изсмя, а тя грабна сакото от закачалката и изфуча в коридора. Дик я последва, излезе от лабораторията и затвори вратата.

— Между другото, Джейн, не ми е особено приятно да те сваля от розовия ти облак на земята, но оня прототип, дето го размахваше, е бил изобретен още преди години. Дори си има име. Доколкото ми е известно, се нарича вибратор.

— Ха-ха-ха! — Джейн забърза, за да се отдалечи от колегата. — Благодаря ти, че ме уведоми.

— Винаги на твое разположение — извика след нея той. Въпреки че не виждаше лицето му, а и в никакъв случай не би се обърнала, за да го погледне, тя бе наясно, че той се забавлява отлично за нейна сметка. Любимото му занимание бе да я унижава. — За мен е удоволствие да помогна.

Джейн продължи по коридора към заседателната зала, редейки приглушено всякакви гадни определения по негов адрес. Въздъхна от облекчение, когато влезе и забеляза, че почти всички вече са дошли. Това означаваше, че Дик най-сетне ще млъкне. Поне за малко.

— Джейн! — Лизи бе в средата на залата, от лявата страна на заседателната маса. Младата жена веднага се насочи към приятелката си.

С изключение на Дик, Лизи бе единствената от отдел И&Н, която бе почти на годините на Джейн. Останалите бяха доста по-възрастни, постъпили още по времето, когато е била създадена Ч.А.Р. Работата в отдел И&Н, а и в който и да е друг отдел на Ч.А.Р., бе доживотна длъжност, тъй като тук служителите научаваха прекалено значими тайни. Това се обясняваше на всеки, преди да сложи подпис на договора за работа. Нямаше случай някой да постъпи в И&Н или Ч.А.Р., а след това да напусне. Джейн нямаше представа какво би станало, ако даден служител пробваше да направи подобно нещо, но предполагаше, че едва ли ще бъде добре. Доколкото й бе известно, подобно нещо не се бе случвало. Никой не бе толкова глупав, че да се опита, дори и да му се е искало. Това бе място с невероятни условия за работа, неограничени фондове и почти неограничена свобода.

— Направо не мога да повярвам, че идваш навреме — пошегува се незлобливо Лизи, докато Джейн окачваше сакото на облегалката на стола, запазен за нея.

Джейн се усмихна едва-едва и се настани, усетила, че Дик е зад нея. За нейно огромно облекчение, той не изкоментира нищо, подмина я и седна на едно от двете свободни места в самия край на заседателната маса, с гръб към прозорците.

— Уай ще остане силно впечатлена, че си тук, а не нахлуваш с гръм и трясък след началото — продължи Лизи.

Джейн изсумтя. Изглежда, Уай не се впечатляваше особено от немарливостта й, напротив, имаше чувството, че шефката очаква с нетърпение пристигането й. Джейн предполагаше, че добронамереността на жената е отчасти компенсация за гадното отношение на Ричард. Въпреки че Уай очевидно я харесваше и търпеше безропотно закъсненията й, отношението към Дик бе коренно различно. Май никой не го харесваше.

Сякаш призована от мислите й, Уай влезе, последвана от прекия началник на Джейн. Уай бе шефка на Ч.А.Р., а Айра Мейнтру ръководеше отдел И&Н. Възрастният господин, стара слабост на баба й, пое Джейн под крилото си още с постъпването й и се смяташе за неин наставник. Това изпълваше Дик с ярост. Младата жена си мислеше, че разбира причината за завистта му, но пък и Ричард сам си навличаше беди на главата. Ако проявяваше малко повече уважение към хората и не се държеше така мазно и угоднически с по-висшестоящите, сигурно щеше да стигне по-напред, но поведението му бе толкова противно, че никои не се наемаше да му каже истината. Не се и опитваха.

— Добър ден на всички — обърна се господин Мейнтру към присъстващите и двамата с Уай се настаниха в далечния край на масата. Остави бележника, стисна химикалката в готовност и се обърна към присъстващите. — Кой ще започне представянията днес?

Погледът му спря на Джейн, но тя сведе очи към собствената си химикалка, която въртеше между пръстите. Нямаше как да се скрие и все по някое време щеше да се изправи, за да представи изобретенията си, но не й достигаше кураж да изяви желание да започне първа. За неин късмет, останалите не бяха чак толкова срамежливи и неколцина от присъстващите вдигнаха ръце. Джейн усети как я залива облекчение, когато господин Мейнтру посочи един от желаещите да започнат.

Времето минаваше бързо, докато колегите й представяха прототипите си, но Джейн се чувстваше прекалено притеснена, за да следи внимателно какво обясняват. Знаеше, че с края на всяко представяне наближава нейното. Опита се да си спомни какво трябва да каже. Винаги си подготвяше нещо като реч за тези оперативки… но винаги, без изключение, забравяше за какво става въпрос щом се изправеше. Този път думите бяха избягали още по-бързо от обикновено. Умът й беше празен.

— Джейн? — Гласът на господин Мейнтру разби на късчета обърканите й мисли. Тя вдигна поглед и усети, че изпълнените с очакване очи на присъстващите са насочени към нея. Сърцето й се сви. Беше неин ред.

Преглътна нервно, постави куфарчето на масата, изправи се и го отвори. След това започна да изважда най-различни предмети и забеляза, сякаш отдалече, че ръцете й треперят. Отново й се прииска да не е чак толкова некадърен оратор, но затвори куфарчето и вдигна две малки сребърни кутийки.

— Аз… ммм… — Спря и прочисти гърлото си, а след това опита да заговори отново. — Миналия месец загубихме една от агентките си, защото са я накарали да свали всички дрехи и бижута включително и часовника с проследяващо устройство, който е част от стандартната екипировка на оперативните работници. По-късно бе открита мъртва. — Джейн спря и нервно отпи глътка вода. Наложи си да се усмихне и продължи. — Този нещастен случай ме накара да се замисля за проследяващо устройство, което няма да бъде открито.

— И така измисли табакерата — довърши вместо нея Дик и се разтресе от смях.

— Това не е табакера — Джейн я вдигна, за да може той да види дебелината на кутията. Самата кутия не съдържаше проследяващо устройство. Отвори я и я обърна бавно към всички, така че да видят продълговатите заострени неща, подредени вътре. — Сетих се за ПТЧ — проследяващи тампони на Ч.А.Р.

Огледа лицата на присъстващите и усети как й се свива стомахът. Най-сетне Уай заговори:

— Правилно ли разбрах, че това са истински тампони?

Джейн прехапа устни. В гласа на Уай нямаше и следа от досада, но тя не изглеждаше и особено впечатлена.

— Да, точно така. Могат да се използват и за обикновени тампони. В тях са монтирани проследяващи устройства с обхват…

— Ами ако агентката не е в цикъл? — прекъсна я спокойно Уай. Ричард следеше с отвращение разговора, но шефката на Ч.А.Р. никак не се притесняваше от представяния обект. Спокойното й отношение вдъхна смелост на Джейн.

— Да, разбира се, помислила съм и за това. Едните са с овлажнител, докато другите не са. — Повдигна втората кутийка и я отвори. Вътре бяха подредени още тампони, които се различаваха от първите единствено по жълтеникавия цвят. — Тези с овлажнителите се поставят и се вадят много лесно, докато другите, без овлажнител, попиват и…

— Нали проследяващото устройство е влагоустойчиво? — прекъсна я Уай.

— Да. Намира се в самия център на тампона и е плътно запечатано. Чипът има срок на годност две години.

Уай кимна, след това се отпусна на мястото си без друг коментар. Всички мълчаха. Повечето от по-възрастните служители в И&Н оглеждаха преценяващо ПТЧ и кимаха. Лизи се усмихваше насърчително Дик — ами той се хилеше противно и само изчакваше възможност да се заяде с нея.

Джейн реши да не му предоставя подобна възможност и след като прецени, че е казала достатъчно по въпроса, прибра сребърните кутии в куфарчето. Пое си дълбоко дъх и извади нови две неща. Едното бе плоска дървена поставка с шип, а другото — банан. Тя остави дървеното приспособление и набоде на него банана, без да го бели. След това извади няколко плоски пакетчета от фолио и се зачуди къде й е бил умът. Това изобретение й се бе сторило великолепно, смешно, дори закачливо, когато й хрумна, но сега, притисната от погледите на всички присъстващи на оперативката, изглеждаше най-глупавото нещо, което би могла да измисли. Къде, наистина й е бил умът?

Изглежда, е липсвал. Поне това беше очевидно, каза си Джейн. Подхвърли лъскавите пакетчета обратно в куфара.

Понечи да прибере и банана, както бе набоден на поставката, когато чу острия глас на Уай:

— Какво правиш?

Джейн се поколеба и се изчерви.

— Реших да пропусна тази част. Глупава е и си мислех, че е по-добре да продължа…

— Нищо няма да пропускаш — настоя Уай.

Господин Мейнтру кимна.

— Джейн, дори идеята ти да не бъде одобрена, може на някого от присъстващите да му хрумне нещо в тази връзка. Нали затова провеждаме тези оперативки?

Джейн въздъхна нещастно и отново постави банана с подложката на покривката. Отново посегна към пакетчетата.

— Тази идея… Ами веднъж баба ми разказваше за своя приятелка, също агентка, изнасилена, докато била на мисия. Та затова… помислих си… — Лицето й гореше от неудобство и тя го знаеше, но вече нямаше избор и се налагаше да продължи. Изпъна рамене и избъбри. — Затова и-и-измислих смаляващите презервативи на Ч.А.Р.

Този път Ричард не бе единственият, който се разсмя, въпреки че повечето смехове представляваха приглушен кикот. Джейн положи всички усилия да не се влияе от тях. Приближи се до Уай и господин Мейнтру и им подаде по едно пакетче, а след това се върна на мястото си и отвори презерватива, който бе оставила.

— Както сами забелязвате, надписът твърди, че презервативът е с вещество, подобно на виагра, за да удължи трайността и удоволствието от акта. — Тя мрънкаше под носа си и й се искаше никога да не бе създавала тази тъпа измислица. — Това би привлякло всеки, който реши да го използва, дори този, който се колебае дали да си го сложи.

Тя извади латексовото кръгче и неумело го нахлузи на банана, без да обръща внимание на шумните изблици на смях.

— Щом се разтегне и се постави на място, презервативът реагира на естествените мазни съставки по човешката кожа и започва да се смалява. Преди да дойда, намазах кората на банана със специален крем, който съдържа тези съставки, и, както сами виждате, презервативът реагира на часа.

Стаята изведнъж утихна. Дори Дик бе престанал да се хили. Презервативът се сви около банана и сякаш го смали. Когато кората се пръсна и от долния край потече лепкаво гъсто пюре, и той, както и повечето присъстващи мъже, кръстоса крака и се намръщи.

— Можете и сами да се сетите — продължи Джейн, — че това доста би намалило сексуалният интерес или дори възможността за изнасилване.

За нейно огромно изумление, Уай избухна в смях. Жената не откъсваше поглед от банановото пюре, което се стичаше по масата изпод презерватива, който вече бе с дебелината на молив.

— Дяволско изобретение! — извика тя — Въпреки че би било много по-подходящо за мъчения, ако се налага да измъкваме информация от двойни агенти или тям подобни. Искрено се съмнявам, че са много мъжете изнасилвачи, които ще си сложат презерватив — изтъкна спокойно тя. — Има ли начин това чудо да бъде спряно, след като започне да се смалява?

— Да. — Джейн извади малко бурканче крем. — От него латексът започва отново да се отпуска.

Тя отвори бурканчето, загреба с пръст малко крем и започна да го размазва по опънатата повърхност на презерватива. Точно както бе казала, гумата веднага се отпусна около хлабавата бананова кора.

Уай кимна доволно.

— Нещо друго, госпожице Спайръс?

Джейн се усмихна от облекчение. Прибра пресования банан и изчисти потеклото по време на експеримента пюре. След това погледът й спря на последните две творения. Двете МРЧ.

Отново я обхвана ужас. Още щом погледна ярко цикламените вибратори, превърнати в ракетоносители, й дойде на ум, че всичко, което представяше днес, бе със сексуална насоченост. Дори проследяващите тампони имаха връзка с възпроизводителните органи! Трябваше да се замисли дали това не означава нещо. Да не би вече съвсем да е изпаднала? Самотна? Истината бе, че прекарваше повечето време изолирана в лабораторията. Не излизаше никъде и с никого. Понякога ходеше на кафе или на пица със съседката Еди, а още по-рядко обядваше с Лизи. Вече не помнеше от колко време не бе излизала с гадже. Но не бе имала и възможности, след като завърши университета. Да не би това, което бе потискала толкова дълго, сега да намираше изява в изобретенията й?

Веднага след като приключи доктората, Джейн прие работата в Ч.А.Р. През последните две години бе посветила безкрайни часове на работата, за да може да се докаже. Тези часове прекарваше в лабораторията на И&Н, а вечерите й през уикендите се затваряше в кабинета си у дома и така хем нямаше нужда да наема нощна сестра да гледа баба й, хем можеше да се занимава и с работата. Дългите часове обаче, посветени на работа, си останаха и до днес. Вече не се налагаше да впечатлява колегите, просто й доставяше удоволствие. Тя бе влюбена в работата си. Нямаше нужда да излиза и да се среща с хора — особено пък ако ставаше дума за неразбориите, които съпътстваха връзките с мъже.

Не го правеше нарочно, просто така се бе случило. Само че в този момент, изправена пред съдържанието на куфарчето, тя започна да подозира, че подсъзнанието й играе игрички. Може би копнееше за нещо. И това нещо вероятно бе емоционално, а още по-вероятно сексуално.

— Джейн? — чу тя гласа на Айра Мейнтру и усети, че стои безмълвна и неподвижна, замислена над въпроса, дали няма нужда от… ами… накратко казано, дали не се нуждае от секс.

Въздъхна, отърси се от собствените си грижи и с мрачно изражение извади единия МРЧ. Шумоленето сред колегите и приглушеният шепот, който се носеше из стаята веднага утихнаха. Джейн се постара да не обръща внимание на настъпилата тишина и отнесе едното си изобретение в другия край на масата. Подаде го на Уай.

— Мили боже! — Жената огледа предмета. — Дори не смея да попитам какво е това.

— Микрофон — разтресе се от смях Дик. Когато Джейн се насочи към мястото си и взе другия МРЧ, той продължи да нарежда: — Поне тя го използваше с подобно предназначение, когато се отбих в лабораторията, за да й напомня за оперативката днес, за да не се окаже, че пак е закъсняла.

Джейн стисна зъби и започна да върти вибратора в ръцете си.

— И да ви предупредя — не спираше Дик, — тя твърдеше, че го била пробвала, но аз бих казал, че й беше пред устата по съвсем друга причина. — Той повдигна бързо и многозначително вежди.

— Това е миниракетоносител на Ч.А.Р. — обяви Джейн, за да го накара да млъкне. Наложи си да говори спокойно и продължи: — Както сами виждате, на пръв поглед не е нищо повече от един най-обикновен вибратор.

— Значи обикновените ги правят ярко цикламени, така ли, Джейн? — попита подличко Дик. — И все такива големи?

Джейн стисна силно изобретението си и без да иска, притисна копчето за включване. Цилиндърът започна да вибрира. Джейн се стресна и го изпусна. За щастие, успя да го улови, преди да се удари в заседателната маса, но се изчерви още повече, когато Дик се заля от смях. Джейн се опита да го изключи. За нещастие, в притеснението си тя натисна спусъка и с ужас усети как МРЧ трепна рязко в ръцете й.

Ракетата излетя.