Луиджи Пирандело
Хенрих IV (Пиеса)

Лица

… (Хенрих IV)

Маркиза Матилда Спина

Фрида, нейна дъщеря

Младият маркиз Карло ди Ноли

Барон Тито Белкреди

Доктор Дионизио Дженони

Четирима мними тайни съветници:

1. Ландолфо (Лоло)

2. Ариалдо (Франко)

3. Ордулфо (Момо)

4. Бертолдо (Фино)

Два пажа в подходящи костюми

Действието се развива в наши дни, в уединена вила в Умбрия.

Заб. При поставяне на трагедията ще е добре да отпадне краткият пасаж от първо действие, заграден в големи скоби, за да не се нарушава бързият сценичен ритъм.

Първо действие

 

ЛАНДОЛФО

… А това е тронната зала!

 

АРИАЛДО

В Гослар!

 

ОРДУЛФО

Или ако искаш — в замъка на Хари!

 

АРИАЛДО

Или във Вормс.

 

ЛАНДОЛФО

Според епизода, който играем, залата се мести заедно с нас: ту тук, ту там.

 

ОРДУЛФО

В Саксония!

 

АРИАЛДО

В Ломбардия!

 

ЛАНДОЛФО

На Рейн!

 

ЕДИН ОТ ПАЖОВЕТЕ

Пст! Пст!

 

АРИАЛДО

Какво има?

 

ПЪРВИ ПАЖО

Ще влезе ли, или няма да влезе?

(Има пред вид Хенрих IV.)

 

ОРДУЛФО

Няма, няма. Той спи. Стойте си спокойно.

 

ВТОРИ ПАЖ

Ух, господи! Можеше веднага да ни кажете!

 

ПЪРВИ ПАЖО

Моля, имате ли клечка кибрит?

 

ЛАНДОЛФО

Ой! Не, тук в никакъв случай лула!

 

ПЪРВИ ПАЖО

Няма, няма, ще изпуша само една цигара.

 

БЕРТОЛДО

Вижте, извинете… тази зала… тези облекла… За кой Хенрих IV става дума?… Не разбирам добре: наистина ли не е онзи, френският?

 

ЛАНДОЛФО

Онзи, френският, чуйте какво говори!

 

ОРДУЛФО

Мислел, че е френският!

 

АРИАЛДО

Хенрих IV Немски, драги! Салическата династия!

 

ОРДУЛФО

Великият и трагичен император!

 

ЛАНДОЛФО

Онзи от Каноса! И ние водим тук ден по ден ужасната война между държавата и църквата! Разбираш ли?

 

ОРДУЛФО

Империята срещу папството! Нали разбираш?

 

АРИАЛДО

Антипапи срещу папи!

 

ЛАНДОЛФО

Крале срещу антикрале!

 

ОРДУЛФО

И война срещу саксонците!

 

АРИАЛДО

И срещу всички бунтовни князе!

 

ЛАНДОЛФО

Срещу самите синове на императора!

 

БЕРТОЛДО

Разбрах! Разбрах! Ето, затова не съумях да се ориентирам, като видях, че съм облечен тъй и влязох в такава зала. Аз си казах съвсем правилно: това не са дрехи от шестнадесети век!

 

АРИАЛДО

Какъв ти шестнадесети век!

 

ОРДУЛФО

Тук сме между хилядната и хиляда и стотната година!

 

ЛАНДОЛФО

Сам можеш да пресметнеш: щом на двадесет и пети януари хиляда седемдесет и първа се намираме пред Каноса…

 

БЕРТОЛДО

Ой, боже мой, ами че тогава всичко пропада!

 

ОРДУЛФО

Ами да! Щом си очаквал да попаднеш във френския двор!

 

БЕРТОЛДО

Цялата ми историческа подготовка…

 

ЛАНДОЛФО

Слушай, драги, тук сме четиристотин години по-рано! Наивен си като пеленаче!

 

БЕРТОЛДО

Ама можеше да ме предупредите, боже мой, че става дума за оня, немския, а не за Хенрих IV Френски! През петнадесетте дни, които ми дадоха да се подготвя, само аз си зная колко книги съм прехвърлил!

 

АРИАЛДО

Извинявай, ама не знаеше ли, че нашият беден Тито бе Адалберт Бременски?

 

БЕРТОЛДО

Какъв ти Адалберт! Вятър, знаех!

 

ЛАНДОЛФО

Слушай, виж как стоят работите! След смъртта на Тито, младият маркиз Ноли…

 

БЕРТОЛДО

За него казвам! Тъкмо той е виновен! Какво му струваше да ми каже!

 

АРИАЛДО

Навярно е мислел, че знаеш!

 

ЛАНДОЛФО

… Той не искаше да назначи заместник на Тито. Смяташе — достатъчни сме, тъй както си бяхме — трима. Но онзи започна да вика: „Изгонили са Адалберт…“ Защото — разбираш ли — той си въобразяваше, че бедният Тито не е умрял, а че в качеството си на епископ Адалберт е бил пропъден от двора му от враждебно настроените епископи на Кьолн и Майни.

 

БЕРТОЛДО

Но аз нищичко не зная от цялата тази история!

 

ОРДУЛФО

Е, тогава тежко ти, драги мои!

 

АРИАЛДО

А най-лошото е, че и самите ние не знаем кой си ти.

 

БЕРТОЛДО

И вие ли? Дори и вие ли не знаете чия роля трябва да играя?

 

ОРДУЛФО

Хм! „Бертолдо“.

 

БЕРТОЛДО

Но кой Бертолдо? И защо Бертолдо?

 

ЛАНДОЛФО

„Изгонили са Адалберт от моя двор? Тогава аз искам Бертолдо! Искам Бертолдо!“ — Тъй започна да вика.

 

АРИАЛДО

И ние тримата се погледнахме в очите: кой ли ще да е този Бертолдо?

 

ОРДУЛФО

И ето как ти стана „Бертолдо“, драги мой!

 

ЛАНДОЛФО

Ти прекрасно ще го изиграеш!

 

БЕРТОЛДО

Хо, аз няма нищо да играя. Покорно благодаря! Отивам си! Отивам си!

 

АРИАЛДО

Чакай, успокой се, успокой се!

 

ОРДУЛФО

Ти няма да си глупавият Бертолдо от приказката!

 

ЛАНДОЛФО

За твое утешение — и ние също не знаем кои сме. Той е Ариалдо, ето ти Ордулфо, а аз съм Ландолфо… Тъй ни нарича. И ние вече свикнахме. Но кои сме ние всъщност? Имена от онази епоха! И твоето трябва да е име от същата епоха — „Бертолдо“. Единствен между нас бедният Тито имаше истинска историческа роля: на Бременския епископ. И наистина приличаше на епископ. О! Прекрасен беше, бедният Тито!

 

АРИАЛДО

И още как! Та той можеше да учи ролята си от книгите!

 

ЛАНДОЛФО

И командуваше всички, дори негово величество: налагаше му се, ръководеше го като истински съветник и наставник. Ех, и ние сме уж „тайни съветници“, но само тъй, за бройка: в историята е писано, че Хенрих IV бил мразен от висшата аристокрация, защото се бил обградил в двора с младежи от дребната аристокрация.

 

ОРДУЛФО

Дребната аристокрация — това сме, значи, ние.

 

ЛАНДОЛФО

Тъй: дребни кралски васали, предани, малко разпуснати, веселяци…

 

БЕРТОЛДО

И аз ли трябва да съм весел?

 

АРИАЛДО

И таз добра, разбира се! Като нас!

 

ОРДУЛФО

Предупреждавам те — никак не е лесно!

 

ЛАНДОЛФО

Наистина, жалко за нашите усилия! Защото виждаш, картината е завършена: с нашите костюми бихме могли да се появим в някоя историческа пиеса, като ония, които днес имат такъв успех в театрите. Историята на Хенрих IV предлага сюжети не за една, а за много трагедии. Но какво да се прави? Ние четиримата тук и ония двама нещастници там,

дето стърчат прави като препарирани край престола — си стоиме така. Стоиме си, без някой да се заеме с нас и да ни накара да представим някоя пиеса. Сякаш, как да кажа, има форма, а няма кой да влее съдържание! По-лошо, отколкото е било с истинските тайни съветници на Хенрих IV. Вярно, и тях никой не ги е карал да играят в пиеса, ала поне не са знаели, че трябва да играят роля, и ако са вършили нещо, то е било ей тъй, не е било роля, а техният живот. Изобщо вършели всичко в свой интерес и във вреда на другите, продавали длъжности и тъй нататък. А ние си стоим тук, облечени по този начин, в този прекрасен двор… И какво правим? Нищо… Като марионетки, закачени на стената, които чакат някой да ги задвижи насам или натам и ги накара да кажат някоя дума.

 

АРИАЛДО

О, не, драги мой! Извинявай, ама трябва да отговаряме в подходящия тон. В подходящия тон! Тежко ти, ако се обърне към теб и не съумееш да му отговориш, както той иска!

 

ЛАНДОЛФО

Да, да! Съвсем вярно!

 

БЕРТОЛДО

Щом е тъй, аз как ще отговарям в подходящия тон, като съм се подготвил за Хенрих IV Френски и едва сега откривам — той бил Хенрих IV Немски?

 

АРИАЛДО

Ти трябва още сега, веднага да поправиш грешката си.

 

ОРДУЛФО

Спокойно! Ще ти помогнем.

 

АРИАЛДО

Оттатък имаме много книги! На първо време е достатъчно да ги прехвърлиш.

 

ОРДУЛФО

Все ще научиш нещичко…

 

АРИАЛДО

Виж!

Я кажи например, коя е онази там?

 

БЕРТОЛДО

Онази там ли? Извинявайте, ама първо да ви кажа — струва ми се, съвсем не е в подходящия тон: да сложат съвременни картини тук сред цялата таз почтена древност.

 

АРИАЛДО

Имаш право. И наистина по-рано ги нямаше. Там зад двете картини има ниши. В тях трябваше да поставят статуи, изваяни в стила на тогавашното време. Но нишите останаха празни и ги закриха с двата портрета.

 

ЛАНДОЛФО

Които сигурно щяха да представляват нарушение на тона, ако наистина бяха портрети.

 

БЕРТОЛДО

А какво са? Не са ли портрети?

 

ЛАНДОЛФО

Да, ако отидеш да ги пипнеш — ще се окаже, че са портрети. Но за него,

който никога не ги докосва…

 

БЕРТОЛДО

Не са ли? Какво са тогава за него?

 

ЛАНДОЛФО

Имай пред вид, то е лично мое тълкование. Но вярвам, в основата си е правилно. Те са образи. Образи като например… Както би ги отразило едно огледало ясно ли е? Онзи образ там

представлява самият той, какъвто живее в тази тронна зала, която е каквато трябва да бъде — в съгласие със стила на епохата. Прощавай, ама какво чудно има? Ако сложат пред тебе огледало, ти няма ли да се видиш такъв, какъвто си днес, жив, макар и облечен в древни одежди? Е добре, там на стената все едно, че има две огледала, които отразяват живи образи, тук сред един свят — ти не се безпокой — ще видиш, ще видиш, като поживееш с нас, как всичко това за тебе също ще оживее.

 

БЕРТОЛДО

Ох! Имайте пред вид, че нямам намерение да полудявам тук!

 

АРИАЛДО

Какво ти полудяване! Ще се забавляваш!

 

БЕРТОЛДО

Я кажете, как тъй станахте такива мъдреци?

 

ЛАНДОЛФО

Ех, драги, човек не може да пропътува назад в историята осемстотин години, без да си донесе оттам малко житейски опит!

 

АРИАЛДО

Хайде, смелост! Ще видиш — в кратко време с наша помощ и ти ще се нагълташ с опит.

 

ОРДУЛФО

И ти ще станеш учен в тукашната школа!

 

БЕРТОЛДО

Моля ви, за бога! Веднага ми помогнете! Нахвърлете поне най-важните данни.

 

АРИАЛДО

Ти на нас остави! Един ще ти каже това-онова, друг — Друго…

 

ЛАНДОЛФО

Ще ти завържем конците и ще те превърнем в идеална марионетка. Хайде, смелост!

 

БЕРТОЛДО

Чакайте, не ми казахте коя е онази там. Съпругата на императора ли?

 

АРИАЛДО

Не. Съпруга на императора е Берта от Суза, сестра на Амедей II Савойски.

 

ОРДУЛФО

А императорът, на когото се иска да си остане младеж като нас, не може да я понася и е намислил да я натири.

 

ЛАНДОЛФО

Тази там е най-свирепата му неприятелка: Матилда, маркиза Тосканска.

 

БЕРТОЛДО

Аха, разбрах, онази, у която е отседнал папата…

 

ЛАНДОЛФО

… В Каноса, точно така.

 

ОРДУЛФО

Папа Григорий VII.

 

АРИАЛДО

Той. Страшилище за нас! Да вървим, да вървим!

 

ДЖОВАНИ

Ей, пет! Франко! Лоло!

 

АРИАЛДО

Какво искаш?

 

БЕРТОЛДО

Ох! Как така? Тук вътре, той?

 

ЛАНДОЛФО

Човек от двадесети век! Махай се!

 

ОРДУЛФО

Пратенико на Григорий VII, марш навън!

 

АРИАЛДО

Махай се! Вън!

 

ДЖОВАНИ

Престанете най-после!

 

ОРДУЛФО

Няма да престанем. Ти нямаш право да пристъпваш тук!

 

АРИАЛДО

Вън! Вън!

 

ЛАНДОЛФО

Чиста магия, разбираш ли! Демон, призован от Римския магьосник! Измъкни, измъкни веднага сабята си!

 

ДЖОВАНИ

Престанете, ви казах! Не се преструвайте на луди пред мене! Пристигна господин маркизът заедно с цяла компания…

 

ЛАНДОЛФО

Аха! Отлично! Има ли дами?

 

ОРДУЛФО

Стари? Млади?

 

ДЖОВАНИ

Пристигнаха двама господа.

 

АРИАЛДО

Госпожите, госпожите кои са?

 

ДЖОВАНИ

Госпожа маркизата заедно с дъщеря си.

 

ЛАНДОЛФО

Охо! Как тъй?

 

ОРДУЛФО

Маркизата ли каза?

 

ДЖОВАНИ

Маркизата, маркизата!

 

АРИАЛДО

А господата кои са?

 

ДЖОВАНИ

Не зная.

 

АРИАЛДО

Идват да ни влеят съдържанието, разбираш ли?

 

ОРДУЛФО

Все емисари на папа Григорий VII! Ще падне веселба!

 

ДЖОВАНИ

Ама вие най-после ще ме оставите ли да говоря?

 

АРИАЛДО

Казвай, казвай!

 

ДЖОВАНИ

Изглежда, единият от господата е лекар.

 

ЛАНДОЛФО

Охо! Разбрахме! Пак идва лекар!

 

АРИАЛДО

Браво, Бертолдо! Ти носиш сполука!

 

ЛАНДОЛФО

Ще видиш как ще обработим господин доктора!

 

БЕРТОЛДО

Аз пък мисля… Тъй внезапно, съвсем ще се объркам!

 

ДЖОВАНИ

Послушайте ме! Искат да влязат тук в залата.

 

ЛАНДОЛФО

Как? Тя? Маркизата да влезе тук?

 

АРИАЛДО

Ще има съдържание и нещо повече!

 

ЛАНДОЛФО

Този път наистина ще произлезе трагедия!

 

БЕРТОЛДО

Защо? Защо трагедия?

 

ОРДУЛФО

Но тя е онази там, не разбра ли?

 

ЛАНДОЛФО

Дъщеря й е годеница на маркиза.

 

АРИАЛДО

А мога ли да зная какво ще правят тук?

 

ОРДУЛФО

Ако я види, ще ни сполети беда!

 

ЛАНДОЛФО

Ех, пък може и сега вече да не я познае!

 

ДЖОВАНИ

Вие трябва да го задържите оттатък, ако се събуди.

 

ОРДУЛФО

А, тъй ли? Ти шегуваш ли се? Как ще го задържим?

 

АРИАЛДО

Знаеш какъв е!

 

ДЖОВАНИ

За бога! И насила, ако трябва! Тъй ми наредиха! Вървете, вървете!

 

АРИАЛДО

Добре, добре. Той навярно вече се е събудил!

 

ОРДУЛФО

Да вървим! Да вървим!

 

ЛАНДОЛФО

Ала после ще ни обясниш!

 

ДЖОВАНИ

Хей, заключете там и скрийте ключа! И другата врата!

Ландолфо, Ариалдо и Ордулфо излизат през втория изход вдясно.

 

ДЖОВАНИ

Махайте се и вие! Оттам!

Затворете вратата и вземете ключа!

 

ДИ НОЛИ

Даде ли нарежданията?

 

ДЖОВАНИ

Да, господин маркиз, бъдете спокоен.

 

БЕЛКРЕДИ

Ах, прекрасно! Прекрасно!

 

ДОКТОРЪТ

Много интересно! Мания, която се осъществява цялостно дори в обстановката! Прекрасно, наистина прекрасно!

 

МАРКИЗА МАТИЛДА

Ах, ето го там!

Да, да. Ох, виж… Господи…

Фрида, Фрида… Гледай…

 

ФРИДА

Ах, твоят портрет!

 

МАРКИЗА МАТИЛДА

О, не!… Погледни го добре! Не аз: ти си нарисувана там!

 

ДИ НОЛИ

Нали? Аз казвах ли ви?

 

МАРКИЗА МАТИЛДА

Не вярвах, че приликата е чак толкова голяма!

Боже, какво изживяване…

Но защо, Фрида?

Ела! Не се ли виждащ в мен там, на онзи портрет?

 

ФРИДА

Как да кажа, аз наистина… Не ми се струва…

 

МАРКИЗА МАТИЛДА

Не ти се струва? Как тъй не ти се струва?

Вижте вие, Тито! Кажете и вие!

 

БЕЛКРЕДИ

Ах, не! Аз няма да погледна! За мене априори — не!

 

МАРКИЗА МАТИЛДА

Какъв глупак! Въобразява си, че тъй ме ласкае!

Кажете, кажете вие, докторе!

 

БЕЛКРЕДИ

Псст! Докторе, недейте! Моля ви, не отговаряйте!

 

ДОКТОРЪТ

А защо да не отговоря?

 

МАРКИЗА МАТИЛДА

Не му обръщайте внимание! Елате! Нетърпим е!

 

ФРИДА

Преструва се на глупак по призвание, нали знаете!

 

БЕЛКРЕДИ

Гледайте краката си, гледайте краката си, докторе! Краката!

 

ДОКТОРЪТ

Краката? Защо?

 

БЕЛКРЕДИ

Имате железни обуща.

 

ДОКТОРЪТ

Аз?

 

БЕЛКРЕДИ

Да, уважаеми. И сега ще настъпите четири стъклени крачета…

 

ДОКТОРЪТ

Ама моля ви! В края на краищата, струва ми се — не е чак толкова страшно една дъщеря да прилича на своята майка…

 

БЕЛКРЕДИ

Трас-бум! Готово, направихте гафа!

 

МАРКИЗА МАТИЛДА

Защо трас-бум? Какво значи това? Какво толкова каза докторът?

 

ДОКТОРЪТ

Нима в действителност не е тъй?

 

БЕЛКРЕДИ

Каза, че няма нищо страшно, а в това време вие просто се уплашихте. Можете ли да ми обясните защо, щом за вас е толкова естествено?

 

МАРКИЗА МАТИЛДА

Глупак! Глупак! Тъкмо защото е естествено! Защото това там съвсем не е моята дъщеря!

Това там е моят портрет! И като видях вместо себе си моята дъщеря, се изненадах! Моето удивление — моля ви да повярвате — беше искрено и ви забранявам да го поставяте под съмнение!

 

ФРИДА

Господи, все същото… За всяка дреболия — цяла дискусия.

 

БЕЛКРЕДИ

Аз нищо не съм поставял под съмнение. Забелязах, че ти още от началото не сподели удивлението на майка си. Ако ти изобщо се учуди на нещо, то беше, че приликата между тебе и портрета се стори тъй очебийна на майка ти.

 

МАРКИЗА МАТИЛДА

Естествено! Та тя не е в състояние да се познае в мен, такава, каквато бях на нейната възраст, докато аз отлично се виждам в нея, каквато е сега.

 

ДОКТОРЪТ

Съвършено вярно! Защото портретът е винаги замръзнал там в определен миг, далечен и непознат за младата маркиза, докато той може да напомни на госпожа маркизата хиляди неща, които не са нарисувани: движения, жестове, погледи, усмивки…

 

МАРКИЗА МАТИЛДА

Ето, точно така!

 

ДОКТОРЪТ

… и които вие естествено може да видите сега живи, във вашата дъщеря.

 

МАРКИЗА МАТИЛДА

Да, но той винаги се опитва да наруши и най-дребното и искрено изживяване просто защото му доставя удоволствие да ме дразни.

 

ДОКТОРЪТ

Приликата, драги бароне, често е въпрос на неуловими неща! И наистина, тъй се обяснява, че…

 

БЕЛКРЕДИ

Че някой може да открие дори някаква прилика между мен и вас, драги професоре!

 

ДИ НОЛИ

Моля ви, оставете тази тема, да говорим за друго.

И без това загубихме доста време по пътя…

 

ФРИДА

Естествено! Щом и той е с нас…

 

МАРКИЗА МАТИЛДА

И затова тъй много исках да не идва!

 

БЕЛКРЕДИ

Но нали толкова много се смяхте за моя сметка! Каква неблагодарност!

 

ДИ НОЛИ

Тито, престани, моля ти се! Тук е докторът — дошли сме да вършим сериозна работа. Ти сам знаеш колко много държа на тази консултация.

 

ДОКТОРЪТ

Много добре. Така… Нека най-напред уточним някои неща. Извинявайте, госпожо маркиза, как тъй вашият портрет се намира тук? Вие сте го подарили по времето на нещастието, така ли?

 

МАРКИЗА МАТИЛДА

Не. Не. На какво основание бих могла да му го подаря? Аз тогава бях като Фрида, дори не бях годена. Отстъпих го три или четири години по-късно, след нещастието: отстъпих го поради настойчивите молби на неговата майка.

 

ДОКТОРЪТ

Майката на господина е била негова сестра, нали?

 

ДИ НОЛИ

Да, докторе: нашето идване тук е един дълг към моята майка, която загубих преди месец. Вместо да идвам тук — аз и тя

трябваше да сме на сватбено пътешествие…

 

ДОКТОРЪТ

Разбирам! И щяхте да сте заети със съвсем друг вид грижи!

 

ДИ НОЛИ

Какво да се прави! Тя почина с твърдата вяра в скорошното оздравяване на обичния си брат.

 

ДОКТОРЪТ

Бихте ли могли да ми кажете, моля ви, какви признаци й даваха основание да вярва?

 

ДИ НОЛИ

Изглежда, някакви негови думи, казани малко преди майка ми да почине.

 

ДОКТОРЪТ

Нещо, казано от него? Така, така… За бога… Да се узнаят неговите думи, би било много полезно!

 

ДИ НОЛИ

Ах, не зная какво са говорили! Известно ми е само, че майка ми се върна от своето последно посещение разтревожена. Изглежда, той е бил изключително нежен, сякаш е предчувствувал близката й кончина. Вече на смъртното легло, тя ме накара да обещая, че няма да го изоставя, че ще се грижа да бъде преглеждан, посещаван…

 

ДОКТОРЪТ

Така… Много добре. Но нека видим, нека видим най-напред… Понякога най-дребните наглед причини… И тъй, този портрет…

 

МАРКИЗА МАТИЛДА

Боже господи! Господин докторе, не смятам, че трябва да му се придава толкова голямо значение. Портретът ми направи впечатление, защото от много години не бях го виждала.

 

ДОКТОРЪТ

Но моля ви, моля ви… Не се вълнувайте. Имайте малко търпение…

 

ДИ НОЛИ

Точно тъй! Портретът си стои там от петнадесетина години…

 

МАРКИЗА МАТИЛДА

Повече! Навършват се вече над осемнадесет години!

 

ДОКТОРЪТ

Моля за извинение: та вие не знаете какво искам да ви попитам! Аз много, много разчитам на двата портрета, рисувани навярно преди известната — и нещастна — езда, нали тъй?

 

МАРКИЗА МАТИЛДА

Да, разбира се.

 

ДОКТОРЪТ

Когато той следователно е бил напълно на себе си — ето това исках да кажа! Той ли ви предложи да се нарисуват тези портрети!

 

МАРКИЗА МАТИЛДА

Съвсем не, докторе! Мнозина от нас — участниците в ездата, искаха да им нарисуват портрети! Тъй, за спомен от ездата.

 

БЕЛКРЕДИ

И аз пожелах да ми нарисуват портрет, в ролята на Карл Анжуйски.

 

МАРКИЗА МАТИЛДА

Това беше тъкмо когато костюмите бяха завършени.

 

БЕЛКРЕДИ

Знаете ли защо: някой предложи да съберем — като в картинна галерия, всички портрети в салона на вилата, където организирахме ездата. Но после всички пожелаха да си задържат портретите.

 

МАРКИЗА МАТИЛДА

А моя портрет, както вече ви казах, аз го дадох — без особени съжаления, — защото неговата майка…

 

ДОКТОРЪТ

Известно ли ви е дали сам той не го е пожелал?

 

МАРКИЗА МАТИЛДА

О, не зная! Може би… Или сестра му, желаейки любезно да подпомогне…

 

ДОКТОРЪТ

Нещо друго, нещо друго! А хрумването за организиране ездата негово ли беше?

 

БЕЛКРЕДИ

Не, не. Идеята беше моя, моя беше!

 

ДОКТОРЪТ

Но, моля ви…

 

МАРКИЗА МАТИЛДА

Не му обръщайте внимание, докторе. Хрумването беше на бедния Беласи.

 

БЕЛКРЕДИ

Какъв Беласи!

 

МАРКИЗА МАТИЛДА

Граф Беласи, който почина, бедният, два или три месеца по-късно.

 

БЕЛКРЕДИ

Как тъй, нали Беласи го нямаше, когато…

 

ДИ НОЛИ

Извинете, докторе, толкова ли е необходимо да се установи чия е била идеята?

 

ДОКТОРЪТ

Ами да, би ми послужило…

 

БЕЛКРЕДИ

Но идеята беше моя! И таз добра! Защо оспорвате? Извинете — аз няма защо да се гордея с нея, като знаем какви бяха последствията. Вижте как стана всичко, докторе! Прекрасно си спомням: една вечер в началото на ноември бях в Клуба. Разлиствах някакво немско илюстровано списание. (Гледах само картинките, разбира се, защото не зная немски.) На една картина беше изобразен императорът, в някакъв си град, където бил студент.

 

ДОКТОРЪТ

Бон. Бон.

 

БЕЛКРЕДИ

Добре, Бон. Той беше на кон, натруфен в ония странни костюми на старите студентски сдружения в Германия. Заобиколен бе от свита благородни студенти, и те на коне и в костюми. И моето хрумване се породи тъкмо от тази гравюра. Трябва да знаете, че в Клуба замисляхме някакъв маскарад за наближаващия карнавал. Предложих да възпроизведем тази историческа кавалкада. Историческа само на думи — всъщност вавилонско стълпотворение. Всеки от нас трябваше да си избере коя личност ще представя, от една или друга епоха: крал, император или княз заедно със своята дама — кралица, императрица, и тя на кон. Естествено конете трябваше да бъдат нагиздени и оседлани също според обичаите на съответната епоха. Предложението ми бе прието.

 

МАРКИЗА МАТИЛДА

Мене ме покани Беласи.

 

БЕЛКРЕДИ

Ако ви е казал, че идеята е негова, значи, незаконно си е присвоил това право. А той, както ви казвам, изобщо не беше онази вечер в Клуба, когато направих предложението си. Както впрочем и той не беше!

 

ДОКТОРЪТ

И тъй, значи, той сам избра да представи образа на Хенрих IV?

 

МАРКИЗА МАТИЛДА

Да, защото аз, поради моето собствено име и без много да се замисля, избрах да бъда маркиза Матилда Тосканска.

 

ДОКТОРЪТ

Аз… не… Не разбирам твърде връзката…

 

МАРКИЗА МАТИЛДА

И аз самата отначало не разбрах, когато го чух да ми отговаря, че ще бъде в краката ми, както Хенрих IV в Каноса. Вярно, знаех за Каноса, но да си призная, не си спомнях добре историческите подробности. И дори когато прегледах историята, за да се подготвя за ролята си, странно впечатление ми направи обстоятелството, че се оказах вярна и ревностна приятелка на папа Григорий VII, който води жестока борба с немската империя. Но много добре тогава разбрах и защо, след като си бях избрала образа на неговата непримирима неприятелка, той — в ролята на Хенрих IV — пожела да бъде близо до мен по време на ездата.

 

ДОКТОРЪТ

Аха! Защото може би…

 

БЕЛКРЕДИ

Боже мой, докторе, ами защото той тогава безмилостно я ухажваше и тя

естествено…

 

МАРКИЗА МАТИЛДА

Естествено, точно тъй! Тогава повече от всякога — „естествено“!

 

БЕЛКРЕДИ

Не можеше да го понася!

 

МАРКИЗА МАТИЛДА

Не е вярно! Не ми беше неприятен! Дори напротив! За мене е достатъчно човек да се държи сериозно…

 

БЕЛКРЕДИ

И да ви дава крещящо доказателство за своята глупост!

 

МАРКИЗА МАТИЛДА

Не, драги! В този случай не! Защото той съвсем не беше глупак като вас.

 

БЕЛКРЕДИ

Аз никога не съм се държал сериозно!

 

МАРКИЗА МАТИЛДА

О, зная много добре! Но с него шегите бяха невъзможни.

Случва се, драги докторе, сред хилядите нещастия на нас жените да срещнем понякога очи, които ни гледат преизпълнени с обещание за трайно чувство!

Нищо по-смешно! Ако мъжете можеха да се видят, да видят как изглежда това тяхно „трайно“ чувство!… Винаги ме е разсмивало! А тогава повече от всякога. Ала трябва да направя едно признание: мога да си позволя, след като са минали толкова години. Когато му се изсмях така, то беше и от страх. Защото може би на обещанието на неговите очи можеше да се вярва. Ала би било твърде опасно.

 

ДОКТОРЪТ

Тъй, тъй… Това много ме интересува. Твърде опасно ли?

 

МАРКИЗА МАТИЛДА

Именно защото той не беше като другите! И като се има пред вид, че и аз… да, ех, нека кажа, съм… Съм малко тъй… Да си кажа истината, повече, отколкото трябва…

нетърпима, точно така, нетърпима към всичко улегнало и досадно! Но тогава бях твърде млада, разбирате ли? И при това жена: трябваше да си дръпна юздите. За това трябваше смелост, каквато, знаех, не притежавам. И му се изсмях. Изпълнена с угризения, дори с истинско недоволство от себе си, също и за това, че моят смях се смесваше със смеховете на всички останали — на глупаците, които му се подиграваха.

 

БЕЛКРЕДИ

Горе-долу като мене.

 

МАРКИЗА МАТИЛДА

Вие, драги мой, ги карате да ви се смеят с гримаса на презрение, докато той — обратното! Разликата е голяма! И после, на вас ви се смеят в лицето!

 

БЕЛКРЕДИ

Аз пък мисля, че тъй е по-добре, отколкото зад гърба.

 

ДОКТОРЪТ

Да се върнем на въпроса, на въпроса! Значи, той си беше вече малко екзалтиран?

 

БЕЛКРЕДИ

Да, но по особен начин, докторе!

 

ДОКТОРЪТ

В какъв смисъл!

 

БЕЛКРЕДИ

Разбирате ли, бих казал… студен…

 

МАРКИЗА МАТИЛДА

Какъв ти — „студен“! Вижте, докторе. Вярно, беше малко странен, но тъкмо защото силно изживяваше: дори беше необуздан!

 

БЕЛКРЕДИ

Не казвам, че се е преструвал на екзалтиран. Напротив, често беше наистина екзалтиран. Ала аз бих могъл да се закълна, докторе, че той сам съзнаваше това, докато изживяваше. Там е цялата работа. И вярвам, тъй беше с най-искрените му и непринудени изживявания. Ще кажа нещо повече: сигурен съм, че тъкмо поради тази особеност той страдаше. От време на време избухваше в твърде комичен гняв срещу себе си.

 

МАРКИЗА МАТИЛДА

Това е вярно.

 

БЕЛКРЕДИ

Можете ли да обясните защо?

Според мене внезапното разбиране на това, което преживява изведнъж, го отдалечаваше от самото изживяване. То започваше да му се струва — не казвам престорено, защото беше искрено — но като нещо, което тъкмо в този миг трябва да се оцени… Как да кажа? Той трябваше да даде някаква стойност на своето съзнателно действие, за да замести топлината на естествеността, която чувствуваше, че губи в този миг. И затова импровизираше, преувеличаваше, увличаше се, именно забравяше се, тъкмо за да не зашемети и да не вижда повече. Тогава изглеждаше непостоянен, лекомислен, дори понякога — смешен.

 

ДОКТОРЪТ

Кажете ми сега… Той необщителен ли беше??

 

БЕЛКРЕДИ

Ни най-малко! Общуваше охотно! Обичаше да поставя на сцената живи картини, танци, да организира благотворителни представления… Ей тъй, уж на шега. Но беше добър актьор, знаете ли?

 

ДИ НОЛИ

Лудостта му го превърна в ужасен и превъзходен актьор!

 

БЕЛКРЕДИ

И то още от първия миг! Представете си, когато стана нещастието, след като той падна от коня…

 

ДОКТОРЪТ

Падна на тила си, нали?

 

МАРКИЗА МАТИЛДА

Ах, какъв ужас! Беше до мене! Видях го между копитата на коня, който внезапно се вдигна на задните си крака…

 

БЕЛКРЕДИ

Но ние отначало и не помислихме, че се е ударил зле. Вярно, стана малко забавяне и безредие в шествието, всички искаха да видят какво се е случило, но той беше вече вдигнат и отнесен във вилата.

 

МАРКИЗА МАТИЛДА

Знаете ли — наглед нищо! Нямаше дори най-малка рана! Дори капка кръв нямаше!

 

БЕЛКРЕДИ

Мислехме, че е само припаднал…

 

МАРКИЗА МАТИЛДА

Но след два часа, когато…

 

БЕЛКРЕДИ

Да, когато се появи в салона на вилата, тъкмо това исках да кажа.

 

МАРКИЗА МАТИЛДА

Ах, лицето му, какво беше лицето му! Аз веднага разбрах!

 

БЕЛКРЕДИ

Нищо подобно! Не говорете така! Никой нищо не забеляза, разбирате ли, докторе?

 

МАРКИЗА МАТИЛДА

Разбира се! Защото всички бяхте като луди!

 

БЕЛКРЕДИ

Всеки играеше ролята си! Наистина — вавилонско стълпотворение!

 

МАРКИЗА МАТИЛДА

Докторе, можете ли да си представите какъв ужас ни обхвана, когато разбрахме, че той, за разлика от другите, играе ролята си сериозно?

 

ДОКТОРЪТ

Защо, и той ли беше между вас тогава?

 

БЕЛКРЕДИ

Да, разбира се! Дойде сред нас! Помислихме, че се е съвзел, че играе ролята си както другите, като всички нас… И по-добре от нас, защото — казвам ви — той беше много добър актьор. Изобщо мислехме, че се шегува!

 

МАРКИЗА МАТИЛДА

Започнаха да го бичуват…

 

БЕЛКРЕДИ

И тогава… Той беше въоръжен (както подобава на крал), измъкна сабята и се хвърли срещу двамина. Всички преживяхме мигове на ужас!

 

МАРКИЗА МАТИЛДА

Никога няма да забравя тази сцена! Нашите маскирани лица, разкривени внезапно от появата на ужасната негова маска, която вече не беше маска, а самото Безумие!

 

БЕЛКРЕДИ

Хенрих IV! Самият Хенрих IV, в миг на гневно избухване!

 

МАРКИЗА МАТИЛДА

На мене ми се струва, че навярно е повлияла натрапчивата мисъл за този маскарад, натрапчива мисъл, която повече от месец го владя. Каквото и да вършеше, той беше вечно под влияние на тази натрапчива мисъл.

 

БЕЛКРЕДИ

Какви ли източници не проучи, за да се подготви. До най-малките подробности… До дреболиите…

 

ДОКТОРЪТ

Ах, обяснимо е! Онова, което е било натраплива временна идея, се е фиксирало посредством падането и удара в тила, който е обусловил мозъчна повреда. И от временна — натрапливата идея е станала трайна. Тъй човек може изведнъж да се видиоти или да полудее.

 

БЕЛКРЕДИ

Виждате ли какви работи стават, дечица?

Ти беше на четири или пет годинки.

Майка ти смята — заела си й мястото в портрета, ала на времето тя не е и мислила, че ще се появиш на този свят… Аз вече съм с посивели коси, а той — ето го там —

паф! — един удар в тила — и не е мръднал оттам: останал си е Хенрих IV.

 

ДОКТОРЪТ

И тъй, значи, уважаеми господа: станало е именно следното…

 

БЕРТОЛДО

Извинете! Извинете! Може ли?…

 

ФРИДА

О, господи! Ето го!

 

МАРКИЗА МАТИЛДА

Той ли е? Той ли е?

 

ДИ НОЛИ

Не е той! Не е той! Бъдете спокойни!

 

ДОКТОРЪТ

Но тогава кой е?

 

БЕЛКРЕДИ

Сякаш е някой, изскочил из нашия някогашен маскарад!

 

ДИ НОЛИ

Той е един от четиримата младежи, които държим тук, за да служат на неговата лудост.

 

БЕРТОЛДО

Прося извинение, господин маркиз…

 

ДИ НОЛИ

Никакво извинение! Наредих вратите да са заключени и никой да не влиза тук!

 

БЕРТОЛДО

Да, господине! Но аз не мога да издържа повече! И моля позволението ви да си отида!

 

ДИ НОЛИ

Аха! Вие сте онзи, който трябваше да постъпи на служба тази сутрин?

 

БЕРТОЛДО

Да, господине. И ви заявявам, че не мога да издържа…

 

МАРКИЗА МАТИЛДА

Значи, не е спокоен, както ти казваше?

 

БЕРТОЛДО

Не, не е така, госпожо! Не става дума за него, а за тримата мои другари! Вие, господин маркиз, казвате „да служат“? Каква ти служба! Те никому не служат, истинските луди са те! Аз влизам тук за първи път, и вместо да ми помогнат, господин маркиз, те…

 

ЛАНДОЛФО

Може ли?

 

АРИАЛДО

Може ли да влезем, господин маркиз?

 

ДИ НОЛИ

Влизайте! Най-после, какво става там? Какво правите оттатък?

 

ФРИДА

Ох, господи! Аз си отивам, отивам си! Страх ме е!

 

ДИ НОЛИ

Чакай, чакай, Фрида!

 

ЛАНДОЛФО

Господин маркиз, този глупак…

 

БЕРТОЛДО

Аха, не драги мой, покорно благодаря, но аз няма да играя на тази игра повече! Няма да играя!

 

ЛАНДОЛФО

Как така няма да играеш?

 

АРИАЛДО

Той всичко развали, господин маркиз, като избяга тук!

 

ЛАНДОЛФО

Накара го да се разяри! Не можем повече да го задържаме оттатък. Даде нареждане да бъде арестуван и иска веднага да го „съди“, седнал на трона си! Какво да правим?

 

ДИ НОЛИ

Веднага заключете! Заключете! Идете да заключите онази врата!

Ландолфо отива да заключи.

 

АРИАЛДО

Ордулфо сам няма да може да го задържи…

 

ЛАНДОЛФО

Чуйте, господин маркиз, не би ли могло веднага да му съобщим за вашето пристигане, та да го отвлечем? Ако господата вече са решили в каква роля ще се представят…

 

ДИ НОЛИ

Да, да, мислено е за всичко.

Ако вие, докторе, смятате, че сте в състояние сега да направите визита — да го видите…

 

ФРИДА

Аз не искам, не искам, Карло! Оттеглям се. И ти, майко, имай милост, ела, ела с мене!

 

ДОКТОРЪТ

Вижте… дали и сега не е въоръжен?

 

ДИ НОЛИ

Ами, въоръжен. Нищо подобно, докторе!

Извинявай, Фрида, ала твоят страх е просто детински! Ти сама пожела да дойдеш…

 

ФРИДА

Не, не пожелах сама, майка ми ме накара!

 

МАРКИЗА МАТИЛДА

А аз съм готова! Кажете, какво трябва да правим?

 

БЕЛКРЕДИ

Чак толкова ли е необходимо да се маскираме?

 

ЛАНДОЛФО

Необходимо е! За съжаление е необходимо, господине! Нали виждате и ние самите как сме…

Горко ви, ако ви види, господа, облечени в съвременни дрехи!

 

АРИАЛДО

Ще помисли, че се касае за сатанинско превъплъщение.

 

ДИ НОЛИ

Както на вас — в тези дрехи ви се струват преоблечени те, тъй на него в нашите дрехи ще му се сторим преоблечени ние.

 

ЛАНДОЛФО

Най-малко, господин маркиз, ще си помисли, че ние сме тук по заповед на смъртния му враг.

 

БЕЛКРЕДИ

Папа Григорий VII?

 

ЛАНДОЛФО

Точно той! Казва, че бил „езичник“!

 

БЕЛКРЕДИ

Папата ли? Не го е казал лошо!

 

ЛАНДОЛФО

Да, господине. И че възкресявал мъртви! Обвинява го във всички възможни пъклени дела. Ужасно се страхува от него.

 

ДОКТОРЪТ

Мания за преследване!

 

АРИАЛДО

Ще изпадне в бяс!

 

ДИ НОЛИ

Извинявай, ала не е необходимо ти да присъствуваш. Ние ще отидем оттатък. Всъщност достатъчно е докторът да го види.

 

ДОКТОРЪТ

Как… да остана сам с него?

 

ДИ НОЛИ

Нали и те ще бъдат там!

 

ДОКТОРЪТ

Не, не… бих желал госпожа маркизата…

 

МАРКИЗА МАТИЛДА

Да, разбира се! И аз искам да присъствувам! И аз искам да присъствувам! Искам да го видя отново!

 

ФРИДА

Но защо, мамо? Моля те… Ела с нас!

 

МАРКИЗА МАТИЛДА

Остави ме да върша каквото желая! За това съм дошла!

Аз ще бъда „Аделаида“, майката.

 

ЛАНДОЛФО

Отлично. Майката на императрица Берта, отлично! Достатъчно ще е тогава госпожата да си сложи корона на херцогиня и да наметне пелерина, която напълно да я скрие.

Върви, върви, Ариалдо!

 

АРИАЛДО

Почакай, а господинът?

 

ДОКТОРЪТ

Ах, да… Струва ми се, казахте — аз ще съм епископ… Епископ Хюг от Клюни.

 

АРИАЛДО

Господинът иска да каже абат? Абат Хюг от Клюии.

 

ЛАНДОЛФО

Той е идвал вече тук толкова пъти…

 

ДОКТОРЪТ

Как тъй е идвал?

 

ЛАНДОЛФО

Не се страхувайте. Искам да кажа — понеже преобличането като абат Хюг става лесно и бързо…

 

АРИАЛДО

Сме го използували и друг път.

 

ДОКТОРЪТ

Но…

 

ЛАНДОЛФО

Няма опасност да си спомни. Той обръща внимание по вече на дрехите, отколкото на личностите.

 

МАРКИЗА МАТИЛДА

О, това е добре дошло и за мене.

 

ДИ НОЛИ

Ние отиваме, Фрида! Ела, ела с нас, Тито!

 

БЕЛКРЕДИ

Ах, не: щом тя остава —

оставам и аз.

 

МАРКИЗА МАТИЛДА

Но аз изобщо нямам никаква нужда от вас!

 

БЕЛКРЕДИ

Не твърдя, че имате нужда. Ще ми бъде драго и аз да го видя. Не е ли разрешено?

 

ЛАНДОЛФО

Да, може би ще е по-добре да бъдете трима.

 

АРИАЛДО

Тогава, господинът…

 

БЕЛКРЕДИ

Гледайте там да измислите лесно преобличане и за мене.

 

ЛАНДОЛФО

Сетих се: клюниец.

 

БЕЛКРЕДИ

Клюниец? Това пък какво е?

 

ЛАНДОЛФО

Клюнийски монах — бенедиктинец в расо. Ще бъдете в свитата на негова святост.

Върви! Върви!

Върви и ти, и днес не се показвай повече!

Чакайте!

Донеси тук дрехите, които той ще ти даде!

А ти иди веднага да обявиш пристигането на „Херцогиня Аделаида“ и на „Негова святост Хюг от Клюни“. Ясно ли е?

 

ДИ НОЛИ

Тогава ние се оттегляме.

 

ДОКТОРЪТ

Надявам се, ще му бъде приятно да ме види в ролята на Хюг от Клюни.

 

ЛАНДОЛФО

Приятно ще му бъде. Бъдете спокоен. Тук негова светлост е бил винаги приеман с голямо уважение. И вие бъдете спокойна, госпожо маркизо. Помнете — само благодарение вашето посредничество след двудневно чакане сред снега, почти вледенен, той е бил допуснат в замъка Каноса при Григорий VII, който не желаел да го приеме.

 

БЕЛКРЕДИ

Извинете, ами аз?

 

ЛАНДОЛФО

Вие почтително стойте настрана.

 

МАРКИЗА МАТИЛДА

Най-добре ще е да си отидете!

 

БЕЛКРЕДИ

Вие премного се вълнувате…

 

МАРКИЗА МАТИЛДА

Такава съм, каквато съм! Оставете ме на мира!

 

ЛАНДОЛФО

Аха, ето дрехите. Тази пелерина за маркизата.

 

МАРКИЗА МАТИЛДА

Почакайте да си махна шапката!

 

ЛАНДОЛФО

Ще я занесеш оттатък.

Разрешете!

 

МАРКИЗА МАТИЛДА

Но, за бога, тук няма ли огледало?

 

ЛАНДОЛФО

Оттатък има.

Ако госпожа маркизата пожелае сама да се погрижи…

 

МАРКИЗА МАТИЛДА

Да, да, по-добре ще е, дайте ми я, сега ще се приготвя.

 

БЕЛКРЕДИ

Да си кажа правичката, никога не съм предполагал, че ще трябва да ставам бенедиктинец. Не ви ли се струва — то е лудост, която струва доста пара.

 

ДОКТОРЪТ

Има и толкова други лудости, които също струват… Какво да се прави!

 

БЕЛКРЕДИ

Е да, щом си готов да похарчиш цяло състояние, за да им служиш…

 

ЛАНДОЛФО

Да, господине. Оттатък има цял гардероб, все с костюми от епохата, безупречно ушити по древни модели. Това е мое специално задължение — обръщам се към компетентни театрални шивашки работилници. И много пари се харчат.

 

БЕЛКРЕДИ

Ах, прекрасна! Наистина царствена!

 

МАРКИЗА МАТИЛДА

Ах, боже! Не, не! Махнете се. Вие сте невъзможен! Приличате на щраус, преоблечен като монах!

 

БЕЛКРЕДИ

Погледнете и доктора!

 

ДОКТОРЪТ

Ех, какво да се прави…

 

МАРКИЗА МАТИЛДА

Не, докторът не е чак толкова зле… А вие сте просто смешен!

 

ДОКТОРЪТ

Ама, значи, тук приемате много хора?

 

ЛАНДОЛФО

Зависи. Много пъти той нарежда да му се представи тази или онази историческа личност. И тогава трябва да търсим някой, който да се съгласи. Също и жени…

 

МАРКИЗА МАТИЛДА

Ха! Ха! И жени!

 

ЛАНДОЛФО

Да, по-рано… Много жени…

 

БЕЛКРЕДИ

Охо! Я виж ти! Маскирани ли?

Тъй?

 

ЛАНДОЛФО

Вие разбирате, нали: жени от ония, които…

 

БЕЛКРЕДИ

Които лесно се съгласяват, разбрах!

Внимавайте, за вас става опасно!

 

АРИАЛДО

Негово императорско величество!

 

ХЕНРИХ IV

Мадонна… Ваша святост…

Това Пиетро Дамиани ли е?

 

ЛАНДОЛФО

Не, ваше величество, той е монах от Клюни, придружава абата.

 

ХЕНРИХ IV

Той е Пиетро Дамиани! Отче, излишно е да поглеждате херцогинята!

Заклевам ви се, заклевам ви се, мадона, че душата ми промени отношението си спрямо вашата дъщеря! Ще ви изповядам: ако той

не беше дошъл да ми попречи от името на папа Александър, щях да я изгоня! Да: имаше и хора, готови да помогнат за това изгонване — например епископът от Майнц, в замяна на сто и двадесет чифлика.

Но в този миг аз не трябва да продумвам нищо лошо за епископите.

Много съм ви благодарен сега, повярвайте, Пиетро Дамиани, че ми попречихте! Целият ми живот е изтъкан от унижения: майка ми, Адалберт, Трибур, Гослар — а сега и това расо, което виждате на мене.

Няма значение! Яснота на мислите, проницателност, твърдо държане и търпение пред лицето на враждебната съдба!

Умея да поправям допуснатите грешки: и дори пред вас, Пиетро Дамиани, съм готов да застана смирено!

Ако, разбира се, от вас не е тръгнал безсрамният слух, че моята свята майка Агнеса имала незаконни връзки с епископ Хенрих Аугсбургски!

 

БЕЛКРЕДИ

Не… Не от мен… Не…

 

ХЕНРИХ IV

Нали наистина — не сте вие? Каква низост?

Не вярвам да сте способен на това.

„Те“ са виновни и в този случай! Винаги „те“ — ваша светлост!

 

АРИАЛДО

Да, разбира се, епископите похитители.

 

ДОКТОРЪТ

Да, те… ония…

 

ХЕНРИХ IV

Те бяха ненаситни! Едно клето дете, монсиньоре… То прекарва времето си в игри дори и когато, без да го съзнава, е крал. Бях на шест години и ме похитиха от моята майка. Срещу нея си послужиха с мене, без да съзнавам това, и срещу интересите на самата династия! Те оскверниха всичко, крадоха, грабиха, един от други по-алчни — Анон повече от Стефан, Стефан повече от Анон!

 

ЛАНДОЛФО

Ваше величество…

 

ХЕНРИХ IV

Ах, да! В този миг не трябва да злословя срещу епископите. Ала този позор върху майка ми минава всяка граница!

И не мога дори да я оплаквам, мадона. Обръщам се към вас, вие, която би трябвало да притежавате майчина утроба. Дойде да ме навести от своя манастир преди около месец. Казаха ми, че е мъртва.

Не мога да я оплаквам, защото, ако сега вие сте тук, а аз облечен така,

това означава, че съм на двадесет и шест години.

 

АРИАЛДО

И че тя следователно е жива, ваше величество!

 

ОРДУЛФО

Все още в своя манастир.

 

ХЕНРИХ IV

Да, да. И аз мога, значи, да отложа за по-късно моята скръб.

Вижте: още съм рус…

Заради вас. Аз самият нямах нужда. Ала външните белези не са безполезни. Те бележат времето, нали, монсиньоре?

Охо, но виждам, че и вие, херцогиньо…

Ех, италианка…

Да ме пази бог от проява на възмущение и учудване! — Прищевки! — Никой не иска да признае онази тъмна и неутолима сила, която ограничава нашата воля! Но нали човек се ражда, нали човек умира? Вие, монсиньоре, искали ли сте да се родите? Аз — не. И между тези две случайности — раждането и смъртта — и двете независими от нашата воля, колко много неща се случват, неща, които бихме желали да не се случват и с които се примиряваме с нежелание!

 

ДОКТОРЪТ

Ех, да, за съжаление е така!

 

ХЕНРИХ IV

А когато откажем да се примирим, изскачат наяве прищевките. Една жена иска да стане мъж, старец иска да стане младеж… Никой от нас не лъже или се преструва! Какво да се прави, всеки от нас се е вкопчил искрено в някаква представа за себе си. Ала докато вие здраво се държите с две ръце за вашето свято расо, монсиньоре, оттук из ръкавите ви се изплъзва, изплъзва, измъква се като змия нещо, което не забелязвате. Животът, монсиньоре! И се изненадвате, когато го видите да се изправя пред вас, изплъзнал се от вас. И тогава изпитвате раздразнение и гняв срещу самите вас или пък угризения. Ах, ако знаехте с колко много угризения съм се срещал. С това лице, което беше мое собствено, но тъй ужасно, че не можех да го погледна…

На вас не се ли е случвало, мадона? Вие наистина ли си спомняте да сте били все същата? Ох, господи, но един ден… Как, как успяхте да извършите онова…

да „онова“, именно! Нали ме разбирате? О, бъдете спокойна, аз никому няма да го разкрия! А вие, Пиетро Дамиани, как можете да бъдете приятел на такъв човек…

 

ЛАНДОЛФО

Ваше величество…

 

ХЕНРИХ IV

Не, не! Няма да го назова! Зная — вие едва ще понесете това!

Какво мнение, кажете де, какво мнение имахте за него?… И все пак вярно е, че всички ние продължаваме да се държим за нашата представа, както човек, остарявайки, продължава да си боядисва косите. Какво значение има, че тази боя не представлява за вас истинският цвят на моите коси? Вие, мадона, сигурно ги боядисвате не за да лъжете другите, нито да мамите вас самата; а за да заблудите мъничко — но наистина мъничко — вашия собствен образ пред огледалото. Аз го правя за смях. Вие го правите сериозно. Но, уверявам ви, колкото и да е сериозно, и вие сте маскирана, мадона, и ви го казвам не заради достойната диадема, която украсява челото ви и на която се покланям, или заради вашата мантия на херцогиня. Не, аз имам пред вид вашите руси коси, които някога сте харесвали — спомен, който искате да закрепите изкуствено; или спомена за вашите тъмни коси, ако сте били тъмнокоса: образът на вашата младост, който бяга. А у вас, Пиетро Дамиани, споменът за това, което сте били, за онова, което сте вършили, сега, изглежда, е останал като кошмар, нали така? А също и за мене — като сън… Такава необяснима действителност… Какво да се прави! Не бива да се учудваме, Пиетро Дамиани, тъй ще бъде и утре с днешния ни живот!

Това расо тук!

Ах, за бога!

Утре, в Бресаноне, двадесет и седем немски и ломбардски епископи ще подпишат заедно с мен детронирането на папа Григорий VII, който не е първосвещеник, а лъжлив монах!

 

ОРДУЛФО

Ваше величество, ваше величество, за бога!

 

АРИАЛДО

Внимавайте какво говорите!

 

ЛАНДОЛФО

Монсиньорът е тук заедно с херцогинята, за да посредничат във ваша полза!

 

ДОКТОРЪТ

Ах, вижте… да… Тук сме, за да посредничим…

 

ХЕНРИХ IV

Прошка… да, да… Прошка, прошка, монсиньоре, прошка, прошка, мадона! Чувствувам, заклевам се, чувствувам цялата тежест на анатемата!

Но аз не зная защо днес не умея да се показвам смирен пред ония там.

 

ЛАНДОЛФО

Ала защо ваше величество упорито вярва, че това е Пиетро Дамиани, докато той е съвсем друг човек!

 

ХЕНРИХ IV

Не е ли Пиетро Дамиани?

 

АРИАЛДО

Не, не е. Той е един беден монах, ваше величество!

 

ХЕНРИХ IV

Ех, никой от нас не може да преценява действията си, когато постъпва по инстинкт… Може би вие, мадона, ще успеете по-добре да ме разберете, защото сте жена. Сега преживяваме един тържествен и решителен момент. Вижте, бих могъл в този миг, докато говоря с вас, да приема помощта на ломбардските епископи, да пленя папата, като го нападна тук в замъка, да изтичам в Рим и да избера там един антипапа, да протегна ръка за съюз с Робер Гискар, Григорий VII ще бъде загубен! Противопоставям се на изкушението и, повярвайте — постъпвам мъдро. Чувствувам полъха на епохата и признавам царствеността на оня, който умее да бъде такъв, какъвто трябва: достоен папа. Ще ми се смеете ли сега, като ме виждате облечен тъй? Това би значило всички да сте глупаци, значи, да не разбирате политическата мъдрост, която ми подсказва да нося сега тези дрехи на покаяние. Аз ви заявявам, че ролите утре могат да се преобърнат. И какво ще правите вие тогава? Дали ще се смеете на папата в ролята му на затворник? Не. Ще бъдем квит. Днес аз съм маскиран като покаяник, утре той — като затворник. Ала горко на оня, който не умее да носи своята маска било на крал, било на папа. Макар че без съмнение той сега е премного строг към мене! Помислете си, мадона, че Берта, вашата дъщеря, към която, повтарям ви, моето отношение е променено,

променено, променено поради любовта и предаността, която съумя да прояви в този ужасен момент!

Тя дойде с мене, мадона, и е долу на двора. Пожела да ме последва като просякиня и е замръзнала, замръзнала: стоя две нощи на открито, на снега! Вие сте нейна майка! Навярно цялото ви същество и милосърдие се вълнуват и ще измолите заедно с него

опрощение от папата: нека ни приеме!

 

МАРКИЗА МАТИЛДА

Но да, да, веднага…

 

ДОКТОРЪТ

Тъй ще направим, тъй…

 

ХЕНРИХ IV

И още нещо! И още нещо!

Не е достатъчно да ме приеме. Знаете, че той може всичко — повтарям, „всичко“! Той умее да събужда дори мъртъвците!

Ето ме тук! Вие ме виждате! И няма магьосничество, което да му е непознато. И тъй, ваша святост, мадона, истинската ми присъда е тази — или онази — погледнете,

че не мога да се откъсна от това чародейство. Сега се покайвам и заклевам ви се, че покаяник ще остана, докато той не ме приеме. Ала после вие двамата, след като той си оттегли анатемата, ще трябва да измолите каквото искам от папата. Той е в състояние да ме откъсне оттам

и да ми разреши да живея цялостно бедния мой живот, от който съм изключен… Човек не може вечно да е на двадесет и шест години, мадона! Аз ви умолявам и заради вашата дъщеря: за да съумея да я обичам, както тя заслужава, тъй благоразположен, както съм сега, разнежен като сега от нейната милост. Ето. Тъй. Аз съм във вашите ръце…

Мадона! Монсиньоре!

Второ действие

 

БЕЛКРЕДИ

Може би, може би имате право, драги докторе, но моето впечатление беше именно такова.

 

ДОКТОРЪТ

Не мога да отрека категорично, но смятам — просто тъй ви се е сторило…

 

БЕЛКРЕДИ

Извинете: но той дори го каза, и при това твърде ясно!

Не е ли истина, маркизо?

 

МАРКИЗА МАТИЛДА

Какво казахте?

Ах, да… Ала не поради причината, която вие си въобразявате.

 

ДОКТОРЪТ

Той имаше пред вид дрехите, които бяхме навлекли — нейното наметало,

нашите бенедиктински раса. Всичко това беше просто детинско.

 

МАРКИЗА МАТИЛДА

Детинско? Какво говорите, докторе?

 

ДОКТОРЪТ

В известен смисъл, да! Моля ви, оставете ме да говоря, госпожо маркизо. Ала, от друга страна, всичко е много по-сложно, отколкото човек може да си въобрази.

 

МАРКИЗА МАТИЛДА

За мене пък е съвсем ясно.

 

ДОКТОРЪТ

Ех, да! Грябва да се познава особената психология на лудите, съгласно която, обърнете внимание, може да сме сигурни, че един луд прекрасно е забелязал предрешването на околните, да го приема за такова и въпреки това, уверявам ви, да му вярва точно както децата вярват в играта. За тях тя е в същото време и действителност. Затова казах — детинско. Но в същото време то е изключително сложно. В смисъл, че той трябва да се вижда пред самия себе си като образ: тъкмо като онзи свой образ там!

 

БЕЛКРЕДИ

Той сам го каза!

 

ДОКТОРЪТ

Точно тъй, отлично! Един образ, към който са се прибавили други образи — нашите, ясно ли е? И ето — той, в своето болезнено бълнуване — което е остро и ясно, — веднага е доловил разликата между неговия образ и нашите: тоест, че в нашите образи, в нас има някаква преструвка. И прояви недоверие. Всички луди са въоръжени с едно вечно бдително недоверие. И това е всичко! На него, естествено, нашата игра, в отговор на неговата, му се е сторила продиктувана не от милосърдие. И затова пък на нас неговата игра се стори толкова по-трагична, колкото повече той, тласкан от недоверието си — ясно ли ви е, — се стараеше едва ли не предизвикателно да ни я представи тъкмо като игра. Той пожела да ни покаже като игра и своето собствено бълнуване, като ни се яви с малко боя по слепите очи и бузите и като заяви, че уж нарочно, на шега, си бил сложил тази боя!

 

МАРКИЗА МАТИЛДА

Не! Не е тази причината, докторе! Не е тази! Не е тази.

 

ДОКТОРЪТ

Как да не е тази?

 

МАРКИЗА МАТИЛДА

Аз съм съвсем сигурна — той ме е познал!

 

ДОКТОРЪТ

Не е възможно… Не е възможно…

 

БЕЛКРЕДИ

Ами! Нищо подобно!

 

МАРКИЗА МАТИЛДА

Позна ме, уверявам ви. Когато се приближи да ми говори отблизо и ме погледна в очите, да, именно впи поглед в очите ми — ме позна!

 

БЕЛКРЕДИ

Но нали говореше за вашата дъщеря…

 

МАРКИЗА МАТИЛДА

Не е вярно! За мене, за мене говореше!

 

БЕЛКРЕДИ

Да, може би, когато спомена…

 

МАРКИЗА МАТИЛДА

За моите боядисани коси! Ала не забелязахте ли, веднага додаде „или спомена за вашите тъмни коси, ако сте били тъмнокоса“. Той си спомни отлично, че „тогава“ аз бях тъмнокоса.

 

БЕЛКРЕДИ

Хайде, хайде!

 

МАРКИЗА МАТИЛДА

Моите коси, докторе, в действителност са естествено тъмни, като косите на дъщеря ми. И затова той започна да говори за нея!

 

БЕЛКРЕДИ

Но нали той не познава вашата дъщеря! Нали никога не са се виждали!

 

МАРКИЗА МАТИЛДА

Тъкмо затова! Ах, нищо не разбирате! Под моята дъщеря той разбира мен самата, такава, каквато бях тогава!

 

БЕЛКРЕДИ

Охо, неговата болест е заразителна. И вие сте се заразили!

 

МАРКИЗА МАТИЛДА

Заразителна! Глупак!

 

БЕЛКРЕДИ

Извинете, вие някога били ли сте негова жена? Вашата дъщеря в неговото бълнуване е неговата съпруга: Берта от Суза.

 

МАРКИЗА МАТИЛДА

Точно така! Защото аз, без да съм тъмнокоса, каквато ме помни, а такава — руса, му се представих като Аделаида, майката. Дъщеря ми за него не съществува — той никога не я е виждал — вие сам го казахте. Тогава как може той да знае дали е тъмнокоса или руса?

 

БЕЛКРЕДИ

Но той каза тъмнокоса ей тъй, изобщо, боже мой! Просто искаше да каже тъмнокоса или руса — имаше пред вид всяка жена, която иска да задържи спомена от младостта в цвета на косите си! А вие както обикновено почвате да фантазирате! Докторе, тя твърди, че не трябвало да дойда тук, а всъщност тя не е трябвало да идва!

 

МАРКИЗА МАТИЛДА

Не… Не… Той говореше за мене… Винаги е говорил за мене, с мене и на мене…

 

БЕЛКРЕДИ

Но чуйте, моля ви! Той не ме остави дори за миг на спокойствие, а вие твърдите, че бил говорил все за вас. А дали не ви се е сторило, че намеква за вас и когато говореше с Пиетро Дамиани!

 

МАРКИЗА МАТИЛДА

А защо не? Я кажете, защо веднага, още от първия миг, той почувствува неприязън към вас, и само към вас?

 

ДОКТОРЪТ

Моля за извинение, причината може да е в обстоятелството, че му бе съобщено само за посещението на херцогиня Аделаида и на абата от Клюни. Срещайки трети посетител, за когото не е предизвестен и като се има пред вид неговата подозрителност…

 

БЕЛКРЕДИ

Точно така! Неговото вечно недоверие го накара да види в мене неприятел: Пиетро Дамиани! Ала тя си е втълпила, че я бил познал.

 

МАРКИЗА МАТИЛДА

По това няма съмнение! Очите му го показаха, докторе: знаете, има погледи, които не оставят никакво съмнение! То беше само миг, какво повече да кажа?

 

ДОКТОРЪТ

Не е изключено — миг на просветление…

 

МАРКИЗА МАТИЛДА

Да, може би е така! И затуй неговите думи ми се сториха изпълнени със съжаление за неговата и моята младост, за ужасната случка, която го е задържала там, в онази маска, от която не може повече да се отскубне и от която той иска, иска да се освободи!

 

БЕЛКРЕДИ

Точно тъй! За да може да обича вашата дъщеря. Или вас — както си въобразявате, — понеже е разнежен от вашето състрадание.

 

МАРКИЗА МАТИЛДА

Което към него е безгранично, моля ви да повярвате!

 

БЕЛКРЕДИ

То се вижда, мадона! Толкова голямо е, че един чудотворец би очаквал без съмнение да стане чудото.

 

ДОКТОРЪТ

Ще разрешите ли и аз сега да се изкажа? Аз не правя чудеса, защото съм лекар, а не чудотворец. Много внимателно слушах онова, което той говореше, и повтарям, че еластичността на аналогическите му връзки, която е характерна за всички състояния на делириум, у него е твърде очевидна и — как да кажа? — твърде отпусната. С една дума, елементите на неговия делириум не се крепят здраво един за друг. Струва ми се, той с усилие се задържа в образа, който е облякъл, поради резки сепвания, които го изтръгват не от едно състояние на начална апатия — и това е много успокоителен симптом, — но по-скоро от едно болезнено състояние на меланхолична замисленост, която доказва една… да, наистина значителна мозъчна дейност. Подчертавам — много успокоителен признак. И затова, ако разтърсващата изненада, която сме замислили…

 

МАРКИЗА МАТИЛДА

Но защо автомобилът не се връща? Минаха повече от три часа и половина…

 

ДОКТОРЪТ

Маркиза Матилда, какво казвате?

 

МАРКИЗА МАТИЛДА

Автомобилът, докторе! Минаха повече от три часа и половина!

 

ДОКТОРЪТ

Охо, дори повече от четири часа.

 

МАРКИЗА МАТИЛДА

Трябваше да бъде тук преди половин час. Но както винаги…

 

БЕЛКРЕДИ

Навярно не могат да намерят роклята.

 

МАРКИЗА МАТИЛДА

Но аз съвсем точно обясних къде е поставена!

Но Фрида… Къде е Фрида?

 

БЕЛКРЕДИ

Навярно е в градината с Карло.

 

ДОКТОРЪТ

Сигурно я убеждава да победи страха си…

 

БЕЛКРЕДИ

Докторе, това не е страх, не й вярвайте! Тя просто се отегчава.

 

МАРКИЗА МАТИЛДА

Направете ми удоволствието и не я молете изобщо. Познавам характера й!

 

ДОКТОРЪТ

Нека почакаме търпеливо. Всичко ще свърши само за миг, а трябва да е и по вечерно време. Ако успеем да го разтърсим, както казах, за да може страшният шок да разкъса вече поразхлабените нишки, които го свързват с неговата лудост, ще го освободим от присъдата, която на самия него изглежда присъда. Той сам го каза: „Не може човек да е вечно на двадесет и шест години, мадона!“ Изобщо ако успеем да постигнем отново да придобие внезапно съзнание за разстояние във времето…

 

БЕЛКРЕДИ

Ще оздравее!

Ще го откъснем от неговия образ!

 

ДОКТОРЪТ

Може да се надяваме, че ще го приведем отново в движение като часовник, който е спрял в определен час. Да, вижте, нека почакаме с часовници в ръце да настъпи отново онзи злощастен час и тогава — разтърсването! Да се надяваме, че отново ще започне да бележи часовете след дългото спиране.

 

МАРКИЗА МАТИЛДА

Ах, Карло… А Фрида? Къде изчезна тя?

 

ДИ НОЛИ

Ето, тук е, ще дойде след миг.

 

ДОКТОРЪТ

Автомобилът пристигна ли?

 

ДИ НОЛИ

Да.

 

МАРКИЗА МАТИЛДА

Наистина? А роклята донесоха ли?

 

ДИ НОЛИ

Тук е от доста време.

 

ДОКТОРЪТ

Всичко е наред тогава!

 

МАРКИЗА МАТИЛДА

Къде е? Къде е?

 

ДИ НОЛИ

Ще я видите… Ето…

Ето… там е.

 

БЕРТОЛДО

Нейно височество маркиза Матилда ди Каноса!

 

ФРИДА

Тосканска, Тосканска, моля. Каноса е само един от моите замъци.

 

БЕЛКРЕДИ

Гледайте, гледайте! Сякаш не е тя!

 

МАРКИЗА МАТИЛДА

Не е тя! Това съм аз! Господи, виждате ли? Спри, Фрида! Виждате ли, тя е просто мой жив портрет!

 

ДОКТОРЪТ

Да, да… Отлично! Отлично! Портретът!

 

БЕЛКРЕДИ

Ех, да… Няма какво да се каже… Точно като на портрета… Вижте, вижте! Какъв образ!

 

ФРИДА

Не ме карайте да се смея, че ще се пукна! Я кажи, какво кръстче си имала, мамо? Едва не се задуших, когато се закопчавах!

 

МАРКИЗА МАТИЛДА

Чакай… Стой мирно… Тези гънки… Наистина ли ти е толкова тясна?

 

ФРИДА

Задушавам се! Трябва да побързаме, моля ви…

 

ДОКТОРЪТ

Е, не, първо трябва да почакаме да се мръкне…

 

ФРИДА

Но аз не мога, не мога да изтрая до вечерта!

 

МАРКИЗА МАТИЛДА

Но защо я облече веднага?

 

ФРИДА

Щом я видях! Изкушение! Непреодолимо!…

 

МАРКИЗА МАТИЛДА

Можеше поне да ме извикаш! Щях да ти помогна… Всичко е толкова измачкано, какви гънки, господи…

 

ФРИДА

Видях, мамо. Но гънките са стари… Трудно ще изгладят.

 

ДОКТОРЪТ

Няма значение, госпожо маркизо. Илюзията е съвършена.

Разрешете. Останете тук. Тъй, на известно разстояние — още малко по-напред…

 

БЕЛКРЕДИ

За да се добие представа за изтеклото време…

 

МАРКИЗА МАТИЛДА

Двадесет години по-късно! Цяло нещастие, нали?

 

БЕЛКРЕДИ

Да не преувеличаваме!

 

ДОКТОРЪТ

Не, не! Исках да кажа, също… казвах… Казвах за дрехата… Казвах да видим…

 

БЕЛКРЕДИ

Но колкото за дрехата, докторе, съвсем не са двадесет години! Осемстотин! Цяла бездна! Искате да го накарате да ги прескочи наведнъж, като го блъснете?

Оттук дотам? Ще трябва да му събирате парчетата в кошница! Драги господа, помислете си — сериозно говоря, — за нас са двадесет години, два костюма и един маскарад. Ала ако за него времето е спряло, както вие казвате, докторе, ако той живее там

заедно с нея, преди осемстотин години: мисля си — тъй ще му се завие свят от скока, че като падне сред нас…

Казвате не?

 

ДОКТОРЪТ

Не, защото животът, драги бароне, ще започне отново. В този случай животът, този нашият — ще стане реален и за него, ще го увлече веднага, като го изтръгне внезапно от илюзията и като му разкрие, че осемстотинте години са само двадесет, както казахте! То ще е като някои известни трикове, например като скока в празно при масонския ритуал. Струва ти се ужасно, а накрая се оказва, че си слязъл само едно стъпало.

 

БЕЛКРЕДИ

Ох, какво откритие! Да, разбира се! Вижте Фрида и маркизата, докторе! Кой е по-напред? Ние старите, докторе! Младите си мислят, че те са по-напред, ала не е вярно: ние сме по-напред; щом като изминалото време е повече наше, отколкото тяхно.

 

ДОКТОРЪТ

Ех, да, тъй щеше да е, ако миналото не ни отдалечаваше!

 

БЕЛКРЕДИ

Съвсем не! От какво да ни отдалечава? Щом те

трябва тепърва да правят онова, което ние вече сме направили, докторе: да остаряват, като повтарят горе-долу същите глупости. Илюзията е следната: вярваме, че се излиза от живота през една врата, която е пред нас. Не е вярно! Ако човек започва да умира още щом се роди, то който по-рано е започнал, е по-напред от другите. И най-младият е татко Адам! Вижте я,

с осемстотин години е по-млада от всички нас — маркиза Матилда Тосканска.

 

ДИ НОЛИ

Моля ти се, Тито, да не се шегуваме.

 

БЕЛКРЕДИ

Аха, струва ти се, че се шегувам…

 

ДИ НОЛИ

Господи, разбира се… откак дойде тук…

 

БЕЛКРЕДИ

Как? Нали дори се облякох като бенедиктински монах…

 

ДИ НОЛИ

Да, за да вземеш участие в нещо сериозно…

 

БЕЛКРЕДИ

Ех, ако е сериозно за другите… ето, за Фрида например.

То, заклевам ви се, докторе — аз все още не разбирам какво искате да направите.

 

ДОКТОРЪТ

Ще го видите! Моля, имайте ми малко доверие, моля ви се! Ами че маркизата още не е облечена както…

 

БЕЛКРЕДИ

Как, и тя ли ще се предрешва?

 

ДОКТОРЪТ

Разбира се! Разбира се! С друга дреха, която чака оттатък, в гардероба, за всеки случай, ако той пожелае да срещне маркиза Матилда ди Каноса.

 

ФРИДА

Тосканска! Тосканска!

 

ДОКТОРЪТ

Не е ли все едно!

 

БЕЛКРЕДИ

Аха, разбрах! Ще му се явят две?

 

ДОКТОРЪТ

Точно така. Две. И тогава…

 

ФРИДА

Докторе, моля ви, елате!

 

ДОКТОРЪТ

Ето идвам!

 

БЕЛКРЕДИ

Ех, господи! Но, значи…

 

МАРКИЗА МАТИЛДА

Какво има?

 

БЕЛКРЕДИ

Толкова много ли ви интересува този човек? Толкова, та да се съгласите на всичко това? Но то е просто чудовищно за една жена!

 

МАРКИЗА МАТИЛДА

За една обикновена жена!

 

БЕЛКРЕДИ

Ах, не, за всички жени, скъпа. Та това е истинска саможертва…

 

МАРКИЗА МАТИЛДА

Аз му я дължа!

 

БЕЛКРЕДИ

Я не лъжете! Вие отлично знаете, че не се унижавате!

 

МАРКИЗА МАТИЛДА

Тогава? Каква саможертва има?

 

БЕЛКРЕДИ

Не се унижавате в очите на другите, но все пак достатъчно, за да оскърбите мен.

 

МАРКИЗА МАТИЛДА

Че кой мисли в този момент за вас!

 

ДИ НОЛИ

Ето, значи, ще направим тъй…

Ей, вие! Идете да повикате някой от тримата там!

 

БЕРТОЛДО

Веднага!

 

МАРКИЗА МАТИЛДА

Ала най-напред трябва да се престорим, че се сбогуваме!

 

ДИ НОЛИ

Точно тъй! Ще накарам да го повикат, за да подготвим вашето сбогуване.

Ти може и да не идваш, остани тук!

 

БЕЛКРЕДИ

Разбира се… Може и без мене.

 

ДИ НОЛИ

Разбираш ли, не бива да му даваме отново повод и за най-малко подозрение.

 

БЕЛКРЕДИ

Разбира се! Може и без мене… Аз съм нещо, което може да се пренебрегне… Quantite negligeable!

 

ДОКТОРЪТ

Необходимо е да създадем у него абсолютна сигурност, че сме си отишли.

От вратата вдясно влиза Ландолфо, следван от Бертолдо.

 

ЛАНДОЛФО

Може ли?

 

ДИ НОЛИ

Влезте, влезте! И тъй… Вие се наричате Лоло, нали?

 

ЛАНДОЛФО

Лоло или Ландолфо, както обичате!

 

ДИ НОЛИ

Добре, слушайте сега. След малко докторът и маркизата ще се сбогуват…

 

ЛАНДОЛФО

Отлично. Достатъчно е да кажат, че папата милостиво се е съгласил да го приеме. Той е там в своите покои и разкаян стене заради всичко, което е казал. Отчаян е, че папата няма да му окаже тази милост. Ако обичате, заповядайте… Имайте добрината да облечете отново дрехите…

 

ДОКТОРЪТ

Да, да. Да вървим, да вървим…

 

ЛАНДОЛФО

Почакайте. Позволявам си да подскажа нещо: добавете, че и маркиза Матилда Тосканска е молила заедно с тях папата за неговото благоволение да го приеме.

 

МАРКИЗА МАТИЛДА

Така! Видяхте ли, че ме е познал?

 

ЛАНДОЛФО

Не. Простете ми. То е, защото се страхува от ненавистта на онази маркиза, която е дала подслон на папата в своя замък. Странно… В историята, която съм чел, но която вие, господа, навярно познавате по-добре от мене — не е ли казано, че Хенрих IV тайно е обичал Тосканската маркиза?

 

МАРКИЗА МАТИЛДА

О, не, съвсем не. Не пише тъй в историята! Дори обратното!

 

ЛАНДОЛФО

Точно тъй, и на мене ми се струваше така! Ала той казва, че бил я обичал… Непрекъснато го повтаря… И сега се страхува, нейната неприязън, причинена от тази тайна любов, да не повлияе в негова вреда върху настроението на папата.

 

БЕЛКРЕДИ

Трябва да му се даде да разбере, че тази неприязън повече не съществува!

 

ЛАНДОЛФО

Точно така! Отлично!

 

МАРКИЗА МАТИЛДА

Да, да, отлично!

Защото в историята е писано черно на бяло, ако вие не знаете, че папата отстъпил тъкмо пред молбите на маркиза Матилда и на абата от Клюни. А аз мога да ви призная, драги Белкреди, че тогава — когато беше ездата — имах намерение да се възползувам от това, за да му покажа, че не съм настроена чак толкова неприязнено, колкото той си въобразяваше.

 

БЕЛКРЕДИ

Но това е чудесно, драга маркизо! Тогава спазвайте, спазвайте историята…

 

ЛАНДОЛФО

Така. Без друго, щом е тъй, госпожата би могла да си спести двойното преобличане и да се представи заедно с монсиньора

в ролята на маркиза Матилда Тосканска.

 

ДОКТОРЪТ

Не, не! Моля ви, само това не! Тъй всичко ще развалите впечатлението от съпоставянето трябва да бъде внезапно, ненадейно. Не, не. Елате с мене, маркизо, да вървим: вие отново ще се представите като херцогиня Аделаида, майка на императрицата. И ще се сбогуваме. Преди всичко най-важно е той да знае, че сме си отишли. Хайде, хайде да не губим време, още много неща трябва да подготвим.

Докторът, Маркиза Матилда и Ландолфо излизат през вратата вдясно.

 

ФРИДА

Но аз отново започвам да чувствувам страх…

 

ДИ НОЛИ

Отначало ли да почваме, Фрида?

 

ФРИДА

По-добре беше да го бях видяла по-рано…

 

ДИ НОЛИ

Повярвай, наистина няма защо да се страхуваш!

 

ФРИДА

Не буйствува ли?

 

ДИ НОЛИ

Ами! Спокоен е.

 

БЕЛКРЕДИ

Не чу ли, че те обича! Бил меланхоличен!

 

ФРИДА

Покорно благодаря! Тъкмо затова се страхувам!

 

БЕЛКРЕДИ

Той няма да пожелае да ти причини нищо лошо…

 

ДИ НОЛИ

И в края на краищата цялата работа ще трае само миг…

 

ФРИДА

Да, но да остана сама с него там, в тъмното…

 

ДИ НОЛИ

Само след миг ще бъда до тебе, а зад вратите ще са всички други — спотаени, готови да се притичат. Щом той види пред себе си майка ти — разбираш ли? — твоята роля е свършена…

 

БЕЛКРЕДИ

Аз по-скоро се страхувам от друго: че ще направим дупка във водата.

 

ДИ НОЛИ

Не почвай пак! Аз самият смятам, че замисленото средство ще се окаже ефикасно!

 

ФРИДА

И на мене, и на мене ми се струва тъй. Вече го чувствувам в себе си… Цялата съм трепетна!

 

БЕЛКРЕДИ

Ала лудите, драги мои — те не го съзнават за съжаление! — притежават щастие, за което ние не държим сметка…

 

ДИ НОЛИ

За какво щастие говориш! Ама престани, моля те!

 

БЕЛКРЕДИ

Те не разсъждават!

 

ДИ НОЛИ

Какво общо има тук разсъждаването, извинявай!?

 

БЕЛКРЕДИ

Как? Не ти ли се струва, че дори и според нас — той трябва да направи цяло едно дълго разсъждение,

като види същевременно майка й? Нали ние проектираме всичко това.

 

ДИ НОЛИ

Не, нищо подобно: какво ти разсъждение? Представяме му двоен образ на самата негова измислица, както каза докторът!

 

БЕЛКРЕДИ

Слушай: не мога да разбера защо им дават медицински дипломи!

 

ДИ НОЛИ

На кои?

 

БЕЛКРЕДИ

На психиатрите.

 

ДИ НОЛИ

И таз добра, а какви дипломи искаш да им дават?

 

ФРИДА

Нали са лекари-психиатри?

 

БЕЛКРЕДИ

Именно! Да им дават дипломи по правото, драга! Само дрънканици! И който знае да бъбри по-добре, минава за по-способен. „Еластичност на аналогичните връзки“, „съзнание за разстояние във времето“! Първото нещо, което обясняват, е, че не правели чудеса, когато тук именно от чудо има нужда! Колкото повече разправят, че не били чудотворци, толкова повече другите вярват в тяхната сериозност — та те не правят чудеса! — и прекрасно умеят да падат на краката си!

 

БЕРТОЛДО

Ето ги! Ето ги! Готвят се да дойдат тук!…

 

ДИ НОЛИ

О, тъй ли?

 

БЕРТОЛДО

Изглежда, той иска да ги придружи… Да, да! Ето го, ето го!

 

ДИ НОЛИ

Тогава да се оттеглим! Да се оттеглим веднага!

Вие оставате тук!

 

БЕРТОЛДО

Наистина ли трябва да остана?

 

ХЕНРИХ IV

А аз ви питам, как мога да бъда лукав, щом вярват, че съм твърдоглав?

 

ДОКТОРЪТ

Но не, в никакъв случай твърдоглав…

 

ХЕНРИХ IV

Тогава за вас съм наистина лукав?

 

ДОКТОРЪТ

Не, не! Нито твърдоглав, нито лукав!

 

ХЕНРИХ IV

Монсиньоре! Ако твърдоглавството не е порок, който може да се съчетае с лукавството, аз се надявах, че като ми отричате правото да бъда такъв, все пак ми оставяхте малко лукавство. Уверявам ви, много ми е необходимо! Ала ако желаете да го задържите изцяло за вас…

 

ДОКТОРЪТ

Ха, как тъй, аз? Аз ви изглеждам лукав, тъй ли?

 

ХЕНРИХ IV

Не, монсиньоре! Какво говорите! Ваша святост съвсем не прилича на хитрец!

С ваше позволение: тук на прага искам да споделя нещо поверително с мадона херцогинята.

Вашата дъщеря наистина ли ви е скъпа?

 

МАРКИЗА МАТИЛДА

Да, разбира се…

 

ХЕНРИХ IV

И желаете да я възнаградя с цялата си любов, с цялата си всеотдайност за тежката си вина спрямо нея? Поне не вярвате ли, че съм безнравствен, както ме обвиняват моите неприятели?

 

МАРКИЗА МАТИЛДА

Не, не! Аз не вярвам: и никога не съм вярвала…

 

ХЕНРИХ IV

Тогава, значи, искате?

 

МАРКИЗА МАТИЛДА

Какво?

 

ХЕНРИХ IV

Да възвърна любовта си към вашата дъщеря?

Не сте приятелка, не сте приятелка на Тосканската маркиза!

 

МАРКИЗА МАТИЛДА

Повтарям ви прочее, че тя не по-малко от нас се е молила, заклевала е папата да бъде милостив към вас…

 

ХЕНРИХ IV

Не ми го казвайте! Не ми го казвайте! За бога, мадона, не виждате ли как това ме вълнува!

 

МАРКИЗА МАТИЛДА

Вие още ли я обичате?

 

ХЕНРИХ IV

Още? Защо казвате още? Вие може би знаете? Никой не го знае! Никой не трябва да го знае!

 

МАРКИЗА МАТИЛДА

Ала може би тя знае, щом толкова много се е молила заради вас!

 

ХЕНРИХ IV

Е, обичате ли вашата дъщеря?

Ах, монсиньоре, странно е — узнах, че съм женен за нея едва по-късно… Много, много късно… Тъй и сега: да, тя е моя жена, няма съмнение, че е моя жена, но, заклевам ви се, не съм се сещал почти никога за това. Може да е грях, но не я чувствувам моя жена, не я чувствувам в сърцето си. Ала необяснимо е, че не я чувствува в сърцето си дори нейната майка! Признайте, мадона, че малко се интересувате от нея!

Тя ми говори за другата! За маркиза Матилда!

С такава настойчивост, с настойчивост, която не мога да си обясня.

 

ЛАНДОЛФО

Може би, ваше величество, за да заличи неблагоприятното мнение, което сте си съставили за Тосканската маркиза.

Исках да кажа, разбира се, засега, за този момент…

 

ХЕНРИХ IV

Значи, и ти твърдиш, че е моя приятелка?

 

ЛАНДОЛФО

Да, в този момент, да, ваше величество!

 

МАРКИЗА МАТИЛДА

Вижте, точно така, именно за това…

 

ХЕНРИХ IV

Разбрах. Тогава, значи, вие не вярвате, че я обичам. Разбрах. Разбрах. Никога никой не го е вярвал: никога никой не го е подозирал. Толкова по-добре! Стига. Стига.

Монсиньоре, видяхте ли? Условията, които папата постави, за да оттегли отлъчването ми, нямат нищо общо с причините, поради които ме беше отлъчил! Кажете на папа Григорий, че ще се видим в Бресаноне. А вие, мадона, ако имате щастието да срещнете вашата дъщеря долу в двора на замъка на вашата приятелка маркизата… Какво да ви кажа? Накарайте я да се качи, ще видим дали ще успея да я задържа в качеството на съпруга и императрица. Колко много жени са идвали тук и ми са се представяли за Берта от Суза — моята съпруга, която аз понякога съм пожелавал. То не е срамно: законна съпруга ми е! Но всичките, като ми казваха, че са Берта от Суза — сам не зная защо, — избухваха в смях!

Разбирате ли — в леглото — аз без тази дреха — и тя също… да, господи, без дрехи… Един мъж и една жена… то е естествено… Човек не мисли за това, което е, когато е гол. Закачената дреха остава като призрак!

А аз мисля, монсиньоре, че изобщо призраците в края на краищата не са нищо друго, освен малки бъркотии на духа: образи, които човек не успява да задържи в царството на съня. Те се появяват и по време на дневното бдение, и тогава предизвикват страх. Аз толкова се страхувам, когато нощем ги виждам пред мене — множество разбъркани образи, които се смеят, смъкват се от конете си. Понякога се страхувам и от собствената си кръв, която пулсира в артериите като приглушени стъпки в далечни стаи сред нощната тишина… Но достатъчно ви задържах тук прави. Моите почитания, мадона, а вам, монсиньоре — уважения.

Шутове! Шутове! Шутове! Тя беше като пиано с цветове! Щом я докосвах, ставаше бяла, червена, жълта, зелена!… А оня, другият: Пиетро Дамиани. Ха-ха-ха! Съвършено точен удар! Смазах го! Не посмя да се появи отново пред мен!

Я го вижте този глупак, който ме гледа със зяпнала уста…

Не разбираш ли? Не виждаш ли как ги унижавам, как ги въргалям, как ги карам да се явяват пред мене като наплашени шутове! И те се плашат само от едно, охо: да не смъкна, да не разкъсам смешните им маски, да не открия, че са преоблечени, като че ли не аз самият съм ги накарал да се маскират поради това, че ми прави удоволствие да се преструвам на луд!

 

ЛАНДОЛФО, АРИАЛДО, ОРДУЛФО

Какво? Какво каза? Значи, тогава?…

 

ХЕНРИХ IV

Стига! Да свършим вече! Омръзна ми!

По дяволите! Какво безсрамие, да ми се яви тук, сега, заедно със своя любовник… И си даваха вид, че ми се представят поради съчувствие, че не желаят да дразнят един нещастник, вече излязъл от света, излязъл от времето, излязъл от живота! Ехе, иначе оня там, ако не бях луд, би ли търпял така да го тиранизират! А те искат всеки ден, всеки миг другите да са такива, каквито желаят те, и не смятат това за насилие! Ни най-малко! Такъв е техният начин на мислене, на чувствуване: всеки си има мнение! И вие си имате свой начин на мислене, нали? Разбира се! Но какъв може да бъде той? Този на стадото: убог, променлив, несигурен… И те се възползуват от това, карат ви да възприемете техния, тъй че да виждате и чувствувате като тях! Или поне си въобразяват, че става тъй! Защото в края на краищата какво успяват да наложат? Думи! Думи, които всеки разбира по свой начин. Е да, но тъй се създават така наречените общоприети мнения! И тежко на нещастника, който се намери дамгосан с някоя от ония думи, които всички повтарят! Например „луд“ или например — „глупак“! Но я кажете, може ли човек спокойно да наблюдава как някой се мъчи да убеждава другите, че вие сте именно такъв, какъвто ви вижда той, мъчи се да ви закрепости в оценката на другите посредством мнението, което той си е съставил за вас? „Луд“, „луд“! Сега вече не казвам, че съм такъв на шега! Но преди, преди да си ударя главата, падайки от коня…

Споглеждате се?

Ха! Ха! Какво откровение! Нали? Аз ли съм, или не съм аз? Е, хайде, стига, луд съм! Луд!

Но тогава, щом е тъй, по дяволите, застанете на колене! Застанете на колене!

Заповядвам ви всички да застанете на колене пред мене — тъй! И да докоснете трикратно земята с чела! Долу! Тъй трябва да стоят всички пред лудите!

Хайде стига, станете, овци! Вие изпълнихте заповедта ми? А можехте да ми сложите усмирителна риза… Да смажете някого с тежестта на една дума, е тъй лесно: все едно да смачкате муха. Целият живот е смачкан така от тежестта на думите! От тежестта на мъртвите. Погледнете ме: можете ли сериозно да повярвате, че Хенрих IV е още жив? И макар че е невероятно, ето, аз ви говоря и ви заповядвам на вас — живите. Тъй искам да живеете! И може би ви се струва глума, че мъртвите правели живота? Да, тук е глума, но излезте оттук, идете сред света на живите. Изгрява денят. Времето се простира пред вас. Пуква се зората. Този ден, който е пред нас, ще го създадем ние — тъй казвате вие. Ще го създадете вие! Тъй ли? Вие? Имате много здраве от всички традиции! Имате много здраве от всички обичаи! Започнете да говорите! Ще повтаряте всички думи, които винаги са били повтаряни! Въобразявате си, че живеете? Нищо подобно — предъвквате живота на мъртвите!

Ти нищо не разбираш от всичко това, нали? Как се казваш?

 

БЕРТОЛДО

Кой, аз? Аз… такова… Бертолдо.

 

ХЕНРИХ IV

Какъв Бертолдо, глупако? Тук, между нас, на четири очи: как се казваш?

 

БЕРТОЛДО

Аз… в дей… в действителност… наричат ме Фино…

 

ХЕНРИХ IV

Фино?

 

БЕРТОЛДО

Фино Палиука, господине.

 

ХЕНРИХ IV

Зная вашите имена! Нали съм ви чувал толкова пъти да се викате един друг!

Ти се казваш Лоло?

 

ЛАНДОЛФО

Да, господине.

Господи, но тогава…

 

ХЕНРИХ IV

Какво тогава?

 

ЛАНДОЛФО

Не… исках да кажа…

 

ХЕНРИХ IV

Че не съм луд ли? Не съм, разбира се. Не ме ли виждате? Веселим се зад гърба на лековерните.

Зная — ти се наричаш Франко…

А ти, чакай…

 

ОРДУЛФО

Момо!

 

ХЕНРИХ IV

Точно така! Момо! Колко е хубаво, нали?

 

ЛАНДОЛФО

Но значи… Господи.

 

ХЕНРИХ IV

Що? Нищо! Нека тук между нас се посмеем дълго и с цяло гърло…

Ха-ха-ха-ха-ха!

 

ЛАНДОЛФО, АРИАЛДО И ОРДУЛФО

Оздравял ли е? Дали е истина? Какво значи това?

 

ХЕНРИХ IV

Мълчете, мълчете!

Ти не се смееш? Още ли си обиден? Не трябва! Знаеш ли, не говорех за тебе. Всички, разбираш ли, всички имат сметка да нарочат пред другите някои хора за луди, за да имат извинението да ги държат затворени. Знаеш ли защо? Защото, когато тези хора почнат да говорят, не спазват благоприличието: и техните приказки не се издържат. Аз например какво казвам за ония, дето си отидоха сега? Че жената е развратница, нейният приятел — мръсник, а другият е шарлатанин… Никой няма да повярва! Ще кажат, не е вярно! Ала всички слушат уплашени какво говоря. Е, щом това, което говоря, не е вярно, защо всички се плашат? Нима може да се вярва на това, което говорят лудите! И все пак ме слушат с ококорени от страх очи. Защо? Кажи ти, кажи, защо? Сам виждаш, съвсем кротък съм.

 

БЕРТОЛДО

Ами защото… може би вярват, че…

 

ХЕНРИХ IV

Не, драги… Не… Погледни ме внимателно в очите! Не казвам, че е истина, бъди спокоен! Нищо не е истина! Но погледни ме в очите!

 

БЕРТОЛДО

Да, ето, и какво от това?

 

ХЕНРИХ IV

Виждаш ли? Виждаш ли? И ти също! И твоите очи в този миг са пълни със страх! Защото ти изглеждам луд! Ето доказателството! Ето доказателството!

 

ЛАНДОЛФО

Но какво доказателство?

 

ХЕНРИХ IV

Че от лудите се страхуват, защото сега аз отново ви се струвам луд! При това вие отдавна сте свикнали с моята лудост! Вярвахте, че съм луд, вярвахте до преди малко! Вярно ли е, или не!

Виждате ли? Вие чувствувате, че страхът може да стигне до ужас, до усещане, че земята пропада под краката ви и че се свършва въздухът за дишане! Така е, драги господа? Защо? Защото знаете ли какво значи да се изправите пред някой луд? Значи да се изправите пред някой, който разтърсва из основи всичко, което сте построили във вас, около вас — логиката на всички ваши постройки. Какво да се прави! Строят си без логика лудите, щастливци! Или въз основа на някаква тяхна логика, която се носи като перушинка. Непостоянни! Непостоянни! Днес тъй, а утре кой знае как! Вие здраво се вкопчвате, а те се пускат! Непостоянни! Непостоянни! Вие казвате „това не може да бъде“ — а за тях всичко е възможно. Вие отговаряте „това не е вярно“. И защо? Защото не ти се струва вярно на тебе, на тебе, на тебе,

и на сто хиляди други. Ех, драги мой! Би трябвало да се изследва какво изглежда вярно на тия сто хиляди други — за които се казва, че не са луди, и да се види какво зрелище, какъв плод на логиката ще представлява резултатът на тяхното съглашателство! Когато бях дете, луната в кладенеца ми се струваше истинска. И колко други неща ми се струваха истински! Аз вярвах всичко, което другите ми казваха, и бях блажен! Защото тежко ви и горко, ако не се вкопчите здраво в това, което ви се струва вярно днес, в онова, което ще ви се стори вярно утре дори да е обратното на това, което ви се е струвало вярно вчера! Горко ви, ако стигнете до дъното на това ужасно нещо, от което човек наистина може да полудее, да погледнете в очите някой, който е близо до вас — както аз някога гледах едни очи, — и се почувствувате просяк пред врата, през която никога няма да влезете. Оня, който ще влезе, няма да бъдете вие, със света вътре във вас, какъвто го виждате и докосвате. Не, ще влезе някой непознат вам — такъв, какъвто оня, другият, в своя непроницаем свят смята, че ви вижда и докосва…

Тук стана тъмно.

 

ОРДУЛФО

Желаете ли да отида за лампата?

 

ХЕНРИХ IV

Да, лампата… Въобразявате си, че не зная, че щом обърна гръб заедно с моята зехтинена лампа, за да отида да спя, запалвате за вас електрическа светлина — тук, а също и в тронната зала? Преструвам се, че не виждам…

 

ОРДУЛФО

Ах!… Желаете ли тогава…

 

ХЕНРИХ IV

Не: би ме заслепила. Искам моята лампа.

 

ОРДУЛФО

Ето, навярно е вече готова тук, зад вратата.

 

ХЕНРИХ IV

Ето, ти тъй…

Ти така…

Ето, тъй…

И аз тук…

Би трябвало да можем да поръчаме на луната един хубав декоративен лъч… Колко ни е полезна, как ни служи луната! Аз самият често чувствувам нужда от нея и се захласвам да я съзерцавам от моя прозорец. Кой може да повярва, като я гледа, че тя знае: осемстотин години са минали и аз, седнал край прозореца, не съм и не мога да бъда действително Хенрих IV, който гледа луната като всеки обикновен човечец? Но погледнете, погледнете каква прекрасна нощна картина: императорът сред своите доверени съветници… Харесва ли ви тази картина?

 

ЛАНДОЛФО

Ех, разбираш ли? Ако знаехме, че не е вярно…

 

ХЕНРИХ IV

Кое не е вярно?

 

ЛАНДОЛФО

Не… вижте… защото тъкмо на него

тази сутрин, като постъпи на служба… аз… тъкмо тази сутрин казвах: жалко, че като сме облечени тъй… и разполагаме с такива хубави костюми там в гардероба… и една прекрасна зала като тази…

 

ХЕНРИХ IV

Е, и? Казваш, че е жалко, какво?

 

ЛАНДОЛФО

Е… че не знаехме…

 

ХЕНРИХ IV

Че представяте ей тъй, на шега тази комедия?

 

ЛАНДОЛФО

Защото вярвахме, че…

 

АРИАЛДО

Именно… че всичко е на сериозно!

 

ХЕНРИХ IV

Е, как тъй? На вас ви изглежда несериозно?

 

ЛАНДОЛФО

Е, щом казвате, че…

 

ХЕНРИХ IV

Казвам, че сте глупаци! Трябваше да съумеете да я играете за себе си тази измама, а не за да я представяте пред мене, пред ония, които идват тук на посещение от време на време. Трябваше да я живеете естествено, както живеете всички дни, не заради някого,

а за самия тебе, разбираш ли? В тази преструвка ти можеше да ядеш, да спиш, да се чешеш по гърба, ако те сърби…

Да се чувствувате живи, живи наистина в историята на хиляда и стотната година, тук, в двора на вашия император Хенрих IV! И да знаете, че оттук, от това наше далечно време, тъй живописно и гробовно, на едно разстояние осем века надолу, надолу, хората от хиляда и деветстотната година се бъхтят неуморно, блъскат си главите безспир, за да научат как ще завършат техните работи, които ги държат в такова притеснение и в такова възбуждение. Докато вие, точно обратното, сте вече в историята — заедно с мене! Колкото и да е печална моята история, колкото и да са ужасни събитията, ожесточени борбите, болезнени преживелиците: всичко е вече в историята, не се променя вече, не може повече да се промени. Разбирате ли? Закрепени сте завинаги и можете да се отпуснете и да наблюдавате как всяко явление следва послушно и напълно логично своята причина, как всяко събитие се развива точно и последователно във всяка своя подробност. Какво голямо удоволствие — удоволствието, което ни дава историята!

 

ЛАНДОЛФО

Ах, колко е хубаво! Колко е хубаво!

 

ХЕНРИХ IV

Хубаво е, но свърши! Сега, като знаете вече моята тайна — аз не бих могъл да продължа!

Нито пък вие можете, щом досега не сте разбрали смисъла. А в мен всичко това вече предизвиква отвращение!

По дяволите! Трябва да я накарам да съжалява, че е дошла тук! И ми се маскирала като тъща… А той като монах-абат… И ми довели лекар, за да ме изследва… И се надяват навярно, че ще ме излекуват… Шутове! Какво желание имам да си доставя удоволствието да зашлевя поне веднъж — него! Бил известен фехтовчик? Ще ме прободе… Но ще видим, ще видим…

 

ХЕНРИХ IV

Кой е?

 

ГЛАСЪТ НА ДЖОВАНИ

Deo gratias!^[1]

 

АРИАЛДО

Аха, това е Джовани! Джовани, който идва всяка вечер, за да играе ролята на монах!

 

ОРДУЛФО

Да! Да! Да го оставим да играе, да го оставим да играе!

 

ХЕНРИХ IV

Глупак! Видяхте ли! Защо? За да се поглумиш зад гърба на един беден старик, който върши всичко от привързаност към мене?

 

ЛАНДОЛФО

Трябва да бъде като наистина! Не разбираш ли?

 

ХЕНРИХ IV

Точно тъй! Като наистина! Защото само тъй истината не е подигравка!

Влезте, влезте, отче!

Всички благоприятни за мен документи от моя живот и от моето кралство бяха унищожени съзнателно от враговете ми: останал е само този животопис — спасил се от унищожение, написан от един скромен монах, предан на мен, а вие искате да му се надсмеете?

Седнете, отче, седнете тук. Ето лампата до вас.

Пишете, пишете!

 

ДЖОВАНИ

Ето, готов съм, ваше величество!

 

ХЕНРИХ IV

(диктува)

Декретът за мир, издаден в Майнц, допринесе полза на нищите и добрите, като навреди на злите и господарите.

 

ХЕНРИХ IV

На бедните донесе изобилие, а на могъщите нищета и глад…

Трето действие

 

ХЕНРИХ IV

Не, останете: сам ще се съблека. Лека нощ.

Затваря вратата и се придвижва тъжен и изморен, прекосявайки залата към втората врата вдясно, която води към неговите покои.

 

ФРИДА

Хенрих…

 

ХЕНРИХ IV

Кой ме зове?

 

ФРИДА

Хенрих…

 

ХЕНРИХ IV

 

ФРИДА

Хенрих!… Хенрих!… Страх ме е!… Страх ме е!…

 

ДИ НОЛИ

Не, не Фрида… Ето аз съм тук… Тук съм, заедно с тебе!

 

ДОКТОРЪТ

Стига! Стига! По-нататък опитът е безполезен…

 

МАРКИЗА МАТИЛДА

Излекуван е, Фрида! Ето! Излекуван е! Виждаш ли?

 

ДИ НОЛИ

Излекуван?

 

БЕЛКРЕДИ

То беше на шега! Бъди спокойна!

 

ФРИДА

Не! Страх ме е! Страх ме е!

 

МАРКИЗА МАТИЛДА

Но от какво? Погледни го! То не е било вярно! Не вярно!

 

ДИ НОЛИ

Не е вярно ли? Какво говорите! Излекуван ли е?

 

ДОКТОРЪТ

Тъй изглежда! Колкото за мене…

 

БЕЛКРЕДИ

Да, разбира се! Те ни казаха!

 

МАРКИЗА МАТИЛДА

Да, излекуван от много време! На тях го е доверил!

 

ДИ НОЛИ

Но как тъй? Нали до преди малко…

 

БЕЛКРЕДИ

Играл е комедия, за да ти се надсмее зад гърба, а също и на нас, които съвсем добросъвестно…

 

ДИ НОЛИ

Възможно ли е? Дори се е надсмял и на сестра си преди нейната смърт?

 

ХЕНРИХ IV

Е, хайде де! Продължавай!

 

ДИ НОЛИ

Какво да продължа?

 

ХЕНРИХ IV

Не само „твоята“ сестра е умряла!

 

ДИ НОЛИ

Моята сестра ли? Аз говоря за твоята, която ти принуждаваше до края да се представя тук като твоя майка, Агнеса!

 

ХЕНРИХ IV

А не беше ли „твоя“ майка?

 

ДИ НОЛИ

Моята майка, моята майка именно!

 

ХЕНРИХ IV

Ала тя е мъртва, твоята майка, за мене — „мъртвия и далечния“! Ти току-що слезе росен-росен оттам!

И откъде знаеш ти дали не съм я оплаквал скришом дълго, дълго, макар и облечен тъй?

 

МАРКИЗА МАТИЛДА

Какво говори той?

 

ДОКТОРЪТ

Внимателно, внимателно, моля ви се!

 

ХЕНРИХ IV

Какво говоря ли? Питайте всички дали Агнеса не е била майка на Хенрих IV!

Вие, маркизо, би трябвало да знаете това, струва ми се!

 

ФРИДА

Не! Аз не! Аз не!

 

ДОКТОРЪТ

Ето бълнуването се връща… По-внимателно, господа, по-внимателно!

 

БЕЛКРЕДИ

Какво бълнуване, докторе! Не виждате ли — той отново почва да играе своята комедия!

 

ХЕНРИХ IV

Аз? Вие напуснахте онези две ниши; той се е изправил пред мен като Хенрих IV…

 

БЕЛКРЕДИ

Но престанете най-после с тази зла шега!

 

ХЕНРИХ IV

Кой каза зла шега?

 

ДОКТОРЪТ

Не го предизвиквайте, за бога!

 

БЕЛКРЕДИ

Но те всичко ми казаха!

Те! Те!

 

ХЕНРИХ IV

Вие? Вие ли казахте зла шега?

 

ЛАНДОЛФО

Не… в действителност казахме, че сте оздравял!

 

БЕЛКРЕДИ

И затова стига толкова! Край!

Не ви ли изглежда нетърпима детинщина, че сте се маскирали така, маркизо,

а и вие също?

 

МАРКИЗА МАТИЛДА

Я млъкнете! Как може да мислите за дрехите сега, когато той наистина е излекуван?

 

ХЕНРИХ IV

Излекуван, да! Аз съм излекуван!

Аха, но няма да приключим бързо, както ти си мислиш!

Знаеш ли, от двадесет години никой не е посмял да се появи пред мене тук, облечен като тебе и този господин?

 

БЕЛКРЕДИ

Зная! Разбира се, зная! И тъкмо затова аз тази сутрин се явих пред тебе облечен като…

 

ХЕНРИХ IV

Да, като монах!

 

БЕЛКРЕДИ

И ти ме взе за Пиетро Дамиани! А аз изобщо не се засмях именно защото вярвах…

 

ХЕНРИХ IV

Че съм луд! И сега ти става смешно, като виждаш нея предрешена тъй, сега, когато знаеш, че съм излекуван? И все пак ти би могъл да си помислиш, че в моите очи нейният вид сега…

Ах!

Вие сте лекар, нали?

 

ДОКТОРЪТ

Аз, да…

 

ХЕНРИХ IV

И вие я маскирахте като Тосканската маркиза? Знаете ли, докторе, рискувахте за миг да върнете мрака в мозъка ми? За бога, та малко ли е портретите да заговорят, да изскочат от рамките си…

Ех, прекрасно замислено… Две двойки… Прекрасно, отлично, докторе: за един луд…

На него всичко това сега му се струва някакъв неуместен карнавал, нали?

И смятате, че аз сега трябва да хвърля вече моите карнавални одежди, за да дойда с тебе, нали?

 

БЕЛКРЕДИ

С мене! С нас!

 

ХЕНРИХ IV

Къде, в клуба ли? Във фрак и бяла вратовръзка? Или да се приберем в къщи и двамата заедно с маркизата?

 

БЕЛКРЕДИ

Където искаш! Извинявай, да не желаеш да останеш тук, та да продължиш — вече сам — това, което е било някога злощастна шега в един карнавален ден? Наистина невероятно, невероятно е как си могъл да постъпиш тъй след своето оздравяване!

 

ХЕНРИХ IV

Да, наистина. Но ти не разбираш ли? Когато паднах от коня и си ударих главата, аз наистина полудях, не зная точно за колко време…

 

ДОКТОРЪТ

Ах, чуйте, чуйте! И дълго време ли трая?

 

ХЕНРИХ IV

Да, докторе, дълго. Около дванадесет години.

Да не знаеш, драги мой, всичко, което след този карнавален ден се е случило с вас, а не с мене, да не знаеш как са се изменили нещата, какви са станали приятелите, които ми изневериха, какво място са заели другите, например… вместо тебе в сърцето на жената, която си обичал… Едни са починали, други — изчезнали… Всичко това, разбираш ли? За мене всичко това не беше шега, както ти се струва!

 

БЕЛКРЕДИ

Не! Не казвам за тогава! Аз имам пред вид после!

 

ХЕНРИХ IV

Ах, тъй ли? После! Един ден…

Много интересен случай, докторе! Изследвайте ме, изследвайте ме добре!

От само себе си повредата ей тук…

кой знае как… се излекува. Отварям очи малко по малко и отначало не разбирам дали всичко е сън или действителност. Но не: буден съм — докосвам един предмет, после друг и започвам ясно да виждам… Ах! Както казва той:

да хвърлим тогава карнавалния костюм! Този кошмар! Да отворим прозорците, да вдъхнем живота! Навън! Навън, да изтичаме навън!

Накъде? И аз да правя какво? Да се покажа, за да ме сочат с пръст скришом като Хенрих IV, и то не както тук, а в живота, под ръка с тебе, сред скъпите си приятели?

 

БЕЛКРЕДИ

Но защо? Какво говориш? Как така?

 

МАРКИЗА МАТИЛДА

Кой би посмял? За нищо на света… Та то беше нещастен случай!

 

ХЕНРИХ IV

Но нали и преди това вече всички ме смятаха за луд!

И ти го знаеш! Ти, дето повече от всички се настървяваше срещу всеки, който се опитваше да ме защити!

 

БЕЛКРЕДИ

Хайде стига, то беше на шега!

 

ХЕНРИХ IV

Я погледни косите ми!

 

БЕЛКРЕДИ

И моите са посивели!

 

ХЕНРИХ IV

Да, с тази разлика, че моите са посивели тук, докато съм бил Хенрих IV, разбираш ли? И дори не бях забелязал, че се прошарват. Един ден, като отворих очи, забелязах отведнъж и преживях ужас, защото веднага разбрах, че не само косите, а всичко е посивяло по същия начин, че всичко е рухнало, че всичко е свършило. И това значеше да пристигна с вълчи глад на един банкет, който вече е раздигнат.

 

БЕЛКРЕДИ

Ех, извинявай, но другите…

 

ХЕНРИХ IV

Зная, не са могли да чакат моето оздравяване, дори и ония, които зад мене пришпориха до кръв оседлания ми кон…

 

ДИ НОЛИ

Какво, какво?

 

ХЕНРИХ IV

Да, пришпориха го предателски, за да причинят падането ми!

 

МАРКИЗА МАТИЛДА

Но аз едва сега научавам това!

 

ХЕНРИХ IV

И то трябва да е било на шега!

 

МАРКИЗА МАТИЛДА

Но кой го стори? Кой яздеше след нашата двойка?

 

ХЕНРИХ IV

Няма значение! Зад нас яздеха всички ония, които продължиха банкета и които вече ми бяха оставили само огризки, маркизо, от своето постно или блажно състрадание или залепнала на дъното на мръсната чиния — някоя кост от угризение. Не, благодаря!

И тогава, докторе — вижте там дали случаят не е наистина нов в аналите на лудостта! — предпочетох да си остана луд. И без това тук всичко беше готово и приготвено за това блаженство от нов вид: да изживея — с най-ясно съзнание — моята лудост и да си отмъстя по този начин на един камък, който ми беше разбъркал мозъка! Да облека отново самотата — тази тук, — която ми се струваше тъй жалка и безцветна, когато прогледнах, да я облека веднага и още по-бляскаво с всички цветове и с разкоша на оня далечен карнавален ден, в който вие —

ето ви там — триумфирахте! Да заставя всички ония, които ми се представят, да продължат да играят — сега вече под мое ръководство — някогашния прословут маскарад, който е бил за вас, но не и за мене, еднодневна шега! Да го продължа завинаги — и вече не като шега, не, а като действителност, действителността на една истинска лудост: всички маскирани тук и тронната зала, и тия мои четирима тайни съветници, които, разбира се, ме предадоха!

Бих желал да зная какво спечелихте, като издадохте, че съм излекуван! Щом съм здрав, няма да има повече нужда от вас и ще бъдете уволнени! Да се довериш на някого; виж, това значи да постъпиш като луд! Аха, но и аз сега на свой ред ще ви обвиня. Знаете ли? Тия четиримата бяха замислили да влязат и те в играта, да продължат заедно с мене шегата зад гърба ви.

 

БЕЛКРЕДИ

Ха, слушай… Браво на тях…

 

ДИ НОЛИ

Вие?

 

ХЕНРИХ IV

Трябва да им простите! Тези дрехи

за мене наистина са карикатура, явна и умишлена, на другия карнавал, постоянния, ежеминутния, в който сме неволни палячовци,

когато, без да знаем, се маскираме, за да приличаме на онова, което ни се струва, че сме. Извинете ги, те още не смесват костюмите с това, което са в действителност.

Знаеш ли? Лесно се привиква. И човек започва да се разхожда в зала като тази най-естествено, като герой от трагедия. Вижте, докторе! Спомням си един свещеник — без съмнение беше ирландец, — истински хубавец. Той спеше на слънце през един ноемврийски ден, отпуснал ръка на облегалката на пейка в един градски парк: бе потънал в позлатеното блаженство на топлината, която за него без друго — за него, човека от севера — е изглеждала лятна. Можете да бъдете сигурни, че в онзи миг той не съзнаваше нито, че е свещеник, нито къде се намира. Той сънуваше! Кой знае какво сънуваше! Мина един палавник, който беше отскубнал някакво цвете заедно с коренчето му. Минавайки, го погъделичка по врата. Видях свещеника да отваря усмихнатите си очи, устата му се смееше в блажения смях на неговия безпаметен сън. Ала веднага той си възвърна сериозността, стегна се, както подхожда на неговия свещенически сан, и в очите му се върна същата онази сериозност, която вече сте видели в моите очи. Защото ирландските свещеници защищават сериозността на своята католическа вяра със същата ревност, с която аз защищавам свещените права на наследствената монархия. Аз съм нормален, господа: защото зная отлично, че се преструвам на луд тука, и съм напълно примирен! Бедата е за вас, които живеете вашата лудост, вълнувайки се, без да я съзнавате и без да я виждате.

 

БЕЛКРЕДИ

Я виж ти! Стигнахме до заключението, че лудите сме ние?

 

ХЕНРИХ IV

Но ако не бяхте луди — ти и тя заедно с тебе,

щяхте ли да дойдете при мене?

 

БЕЛКРЕДИ

Да, да си кажа право, дойдох, защото вярвах, че лудият си ти.

 

ХЕНРИХ IV

А тя?

 

БЕЛКРЕДИ

О, за нея не зная… Виждам, че е като омаяна от това, което приказваш… Очарована е от твоята „съзнателна“ лудост!

Маскирана, както сте сега, вие бихте могли и да останете тук, да изживеете лудостта, маркизо…

 

МАРКИЗА МАТИЛДА

Вие сте безсрамник!

 

ХЕНРИХ IV

Не се гневете! Не обръщайте внимание! Той продължава да ме предизвиква. При все че докторът го предупреди да не ме дразни.

Но защо ти искаш да ме вълнува повече случилото се някога между нас и ролята, която ти изигра за моя неуспех с нея?

Той сега играе същата роля спрямо вас! Моят живот е този тук! Моят живот не е вашият! Вашия, в който сте остарели, аз не съм го живял!

Това ли искахте да ми съобщите, да ми докажете с вашата саможертва, с маскарада по съвет на доктора? О, много добре е замислено, както ви казах, докторе! „Какво сме били тогава, а? И какви сме сега?“ Но аз не съм луд по ваш модел, докторе! Аз отлично зная, че този

не може да съм аз, защото аз съм Хенрих IV: аз, тук, от двадесет години, разбирате ли? Замръзнал в тази вечна маска! Тя ги е живяла

и им се е наслаждавала тези двадесет години, за да стане — ето там — такава, каквато аз не мога да я позная вече — защото я познавам тъй!

За мене тя е винаги такава… Всички вие ми се струвате деца, които мога да уплаша.

И ти наистина се уплаши, скъпо дете, от шегата, която те бяха принудили да изиграеш, без да разбираш, че за мене тя не можеше да бъде тяхната шега, а чудо: сън, който оживява в тебе както никога досега! Там ти беше образ — те те превърнаха в жива личност: ти си моя! Ти си моя! Моя! По право моя!

Задръжте ги! Задръжте ги! Заповядвам ви да ги задържите!

 

БЕЛКРЕДИ

Остави я! Остави я! Ти не си луд!

 

ХЕНРИХ IV

Не съм ли луд? Ето ти тогава!

 

ДИ НОЛИ

Нарани ли те?

 

БЕРТОЛДО

Прободе го! Прободе го!

 

ДОКТОРЪТ

Аз ви предупреждавах!

 

ФРИДА

Господи, боже мой!

 

ДИ НОЛИ

Фрида, ела тук!

 

МАРКИЗА МАТИЛДА

Той е луд! Той е луд!

 

ДИ НОЛИ

Дръжте го!

 

БЕЛКРЕДИ

Не! Не си луд! Не е луд! Не е луд!

 

ХЕНРИХ IV

Сега вече, да… по принуда…

ще останем тук заедно… Заедно… и завинаги!