Луиджи Пирандело
Шест лица търсят автор (Пиеса)

Действащи лица

Лица в пиесата, която не е написана

БАЩАТА

МАЙКАТА

ДОВЕДЕНИЦАТА

СИНЪТ

МОМЧЕТО

МОМИЧЕНЦЕТО

МАДАМ ПАЧЕ (появява се, когато я призовават)

 

Актьори от трупата

ДИРЕКТОР-РЕЖИСЬОР (в пиесата почти навсякъде се нарича Режисьорът)

ПЪРВА АКТРИСА

ПЪРВИ АКТЬОР

ВТОРА АКТРИСА

МЛАДА АКТРИСА

МЛАД АКТЬОР

 

Други актьори и актриси

ТЕАТЪРМАЙСТОР

СУФЛЬОР

РЕКВИЗИТОР

СЦЕНИЧЕН ТЕХНИК

СЕКРЕТАР НА РЕЖИСЬОРА

ПОРТИЕР НА ТЕАТЪРА

СЦЕНИЧНИ РАБОТНИЦИ

 

ТЕАТЪРМАЙСТОРЪТ

Ей! Какво правиш?

 

СЦЕНИЧНИЯТ ТЕХНИК

Как какво правя? Кова.

 

ТЕАТЪРМАЙСТОРЪТ

Сега ли е време за това?

Вече е десет и половина. Всяка минута може да пристигне директорът и репетицията ще започне.

 

СЦЕНИЧНИЯТ ТЕХНИК

Ама, моля ви, нали и аз трябва да разполагам с малко време, за да работя!

 

ТЕАТЪРМАЙСТОРЪТ

Ще разполагаш, но не сега.

 

СЦЕНИЧНИЯТ ТЕХНИК

А кога?

 

ТЕАТЪРМАЙСТОРЪТ

Тогава, когато няма репетиция. Хайде, хайде изнасяй всичко това и ме остави да подготвя сцената за второто действие на пиесата „Игра на интересите“.

 

ТЕАТЪРМАЙСТОРЪТ

Хайде стига, престанете! Ето, иде господин Директорът!

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Писма?

 

СЕКРЕТАРЯТ

Няма. Това е цялата поща.

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Занесете го в кабинета ми.

О, тук нищо не се вижда. Моля ви, наредете да пуснат малко светлина.

 

ТЕАТЪРМАЙСТОРЪТ

Веднага.

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Хайде, почваме.

Всички ли са тук?

 

ТЕАТЪРМАЙСТОРЪТ

Липсва Първата актриса.

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Както винаги!

И без това вече сме закъснели десет минути. Отбележете си, моля ви… Да се научи друг път да бъде редовна на репетиции.

 

ПЪРВАТА АКТРИСА

Не, не отбелязвайте, моля ви. Тука съм. Тука съм!

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Зарекли сте се вечно да закъснявате.

 

ПЪРВАТА АКТРИСА

Извинете ме! Тъй дълго търсих такси, за да пристигна навреме! Но както виждам, вие още не сте започнали, а аз не участвам в първата сцена.

Моля ви, затворете го в моята гримьорна.

 

РЕЖИСЬОРЪТ

И кучето си носи! Като че ние малко лаем тука по цял ден.

Хайде, почваме второ действие на „Игра на интересите“.

Внимание, господа. Кои участват в първа сцена?

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Значи, и вие участвате сега?

 

ПЪРВАТА АКТРИСА

Аз? Не, господин директор.

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Тогава махнете се оттам, за бога!

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Почнете, почнете.

 

СУФЛЬОРЪТ

„Във дома на Леоне Гала. Една особена стая — едновременно столова и кабинет.“

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Ще използваме червената стая.

 

ТЕАТЪРМАЙСТОРЪТ

Червената! Добре.

 

СУФЛЬОРЪТ

„Масата за хранене е сложена, писалището е отрупано с книги и книжа. Рафтове с книги и витрини с богати сервизи за маса. В дъното — врата към спалнята на Леоне. Страничен изход вляво към кухнята, входът е вдясно.“

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Значи, добре запомнете. Там е входът, оттатък кухнята.

Вие ще влизате и излизате от тази страна.

В дъното ще сложите портал и ще поставите завеси.

 

ТЕАТЪРМАЙСТОРЪТ

Добре.

 

СУФЛЬОРЪТ

„Първа сцена. Леоне Гала, Гуидо Венанци, Филипе, наречен Сократ.“

Трябва ли да чета и ремарките?

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Да! Да, разбира се! Сто пъти ви казах!

 

СУФЛЬОРЪТ

„При вдигане на завесата Леоне Гала с готварска шапка на глава, препасал престилка, разбива с дървена лъжица яйце в една паничка. Филипо разбива друго яйце, и той е нагласен като готвач. Гуидо Венанци седи и слуша.“

 

ПЪРВИЯТ АКТЬОР

Извинете, ама наистина ли трябва да си сложа готварска шапка на главата?

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Струва ми се, че трябва! Щом е написано така!

 

ПЪРВИЯТ АКТЬОР

Извинете, но това е просто смешно!

 

РЕЖИСЬОРЪТ

„Смешно! Смешно!“ Какво мога да помогна аз, след като от Франция вече не идват подходящи пиеси и ние сме принудени да поставяме комедии от тоя Пирандело? А той ги пише тъй, че, който ги разбере, е умник! Пиесите му са такива, че нито актьорите, нито критиците, нито публиката никога не остават доволни!

С готварска шапка! Ясно ли е? И ще биете яйца! Навярно си мислите, че работата се изчерпва с разбиването на яйцата? Имате много здраве! Ще трябва да изиграете ролята на черупката на яйцето, което сте разбили!

Тишина! И когато обяснявам, имайте добрината да слушате!

Да, господине, черупката, или с други думи, празната форма на мисълта, лишена от пълнежа на инстинкта, който е сляп! Вие сте мисълта, а съпругата ви е инстинктът в една игра, където сте с предопределени интереси и роли, поради което вие, изпълнявайки вашата роля, се превръщате доброволно в манекен на самия себе си. Разбрахте ли?

 

ПЪРВИЯТ АКТЬОР

Да си кажа право — не!

 

РЕЖИСЬОРЪТ

И аз не разбирам! Ала хайде да продължаваме! Все ще я изкараме на добър край, ако не се провалим.

Но, моля ви, застанете в полупрофил, иначе при този неразбираем диалог, ако и вие не дадете възможност на публиката да ви чуе, всичко отива по дяволите!

Внимание! Внимание! Продължаваме!

 

СУФЛЬОРЪТ

Извинявайте, господин директоре, ще разрешите ли да се закрия с будката? Тук става такова течение!

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Добре, добре, закрийте се!

 

БАЩАТА трябва да бъде на около петдесет години: с пооголели слепоочия, но не и плешив, с жълто-червеникави коси, с гъсти мустачки, почти събрани на кичурче около още свежата уста, често разтворена в несигурна и празна усмивка. Бледен, това е особено подчертано в широкото чело, с кръгли, сини, много блестящи и пронизващи очи. Ще бъде облечен в светли панталони и тъмно сако; ще бъде ту сладкодумен, ту ще избухва и тогава ще се показва сприхав и груб.

 

МАЙКАТА ще бъде просто смазана от непоносимата тежест на срама и унижението. Забулена в гъст черен вдовишки креп, тя трябва да бъде облечена скромно в черно, а когато повдига воала, ще се открива не изстрадало, а сякаш восъчно лице. Ще гледа винаги надолу.

 

ПОРТИЕРЪТ

Извинявайте, господин комендаторе.

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Какво има още?

 

ПОРТИЕРЪТ

Тук едни господа търсят вас.

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Сега репетирам! А много добре знаете, че докато репетирам, тук не бива да влиза никой!

Кои сте вие, господа? Какво желаете?

 

БАЩАТА

Дошли сме тука да търсим автор.

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Автор? Какъв автор?

 

БАЩАТА

Какъвто и да е, господине.

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Но тук няма никакъв автор, защото не репетираме нова пиеса.

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

Толкова по-добре, толкова по-добре! Ние бихме могли да станем вашата нова пиеса.

 

ЕДИН ОТ АКТЬОРИТЕ

Я виж ти!

 

БАЩАТА

Тъй си е, ама като го няма автора?

Освен, ако не бихте желали вие да станете наш автор…

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Господа, вие шегувате ли се?

 

БАЩАТА

Съвсем не, какво говорите, господине! Тъкмо обратното, носим ви една тъжна драма.

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

И бихме могли да ви донесем успех!

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Моля ви, бъдете тъй добри и се махайте. Нямаме време за губене с луди хора!

 

БАЩАТА

О, господине, вие сам знаете, че животът е пълен с безброй абсурди, които са тъй безсрамни, че дори не се нуждаят от правдоподобност. Те просто са действителни.

 

РЕЖИСЬОРЪТ

По дяволите, какво искате да кажете?

 

БАЩАТА

Казвам и твърдя, че е истинска лудост усилието да се прави обратното, тоест да се създават правдоподобни абсурди, та да изглеждат действителни. Но позволете ми да забележа, че макар и да е лудост, то в същото време е единственият смисъл на вашата професия.

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Такава ли била работата? Значи, нашият занаят ви се струва работа на луди?

 

БАЩАТА

Разбира се. Щом представяте онова, което в действителност не съществува, без да е необходимо, ей тъй, за игра… Нима вашата работа на сцената не се състои в това да давате живот на измислени неща?

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Аз ви моля да повярвате, уважаеми господине, че професията на актьора е една благородна професия! И ако днес за днес уважаемите съвременни драматурзи ни дават за представяне идиотски пиеси и вадят чучела вместо хора, знайте: ние можем да се гордеем, че сме дали живот — ето тук на тези дъски — на безсмъртни творби!

 

БАЩАТА

Точно така! Отлично! Вие създавате живи, действащи лица, по-живи от ония, които дишат и се хранят. Може би по-малко реални, но по-правдиви. Ние сме на едно и също мнение!

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Ама как така? Нали отначало казахте, че…

 

БАЩАТА

Не, моля ви се, отговорих на вашите думи, господине, когато извикахте, че сте нямали време за губене с луди хора, докато сам най-добре знаете, че природата си служи с инструмента на човешкото въображение, за да продължи по-нататък и по-нагоре своята съзидателна работа.

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Много добре, много добре. Но какво заключение искате да извадите от всичко това?

 

БАЩАТА

Никакво, господине. Просто исках да ви докажа, че човек се ражда за живота по най-различни начини, в най-различни форми: дърво или камък, вода или пеперуда… или жена. И че може да се роди и действащо лице!

 

РЕЖИСЬОРЪТ

И вие заедно с тези господа тук сте се родили като определени действащи лица?

 

БАЩАТА

Именно тъй, господине. И при това сме живи, както виждате.

 

БАЩАТА

Съжалявам, че се смеете, защото ние носим в себе си, както вече казах, една трагична драма. Вие, господа, сами бихте могли да се досетите, ако погледнете тази жена в траур.

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Хайде стига! Пазете тишина!

А вие си отивайте! Махайте се!

За бога, изгонете ги!

 

ТЕАТЪРМАЙСТОРЪТ

Марш! Отивайте си!

 

БАЩАТА

Но, вижте… ние…

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Разберете, ние сега трябва да работим!

 

ПЪРВИЯТ АКТЬОР

Не е позволено да се правят такива шеги…

 

БАЩАТА

Учудвам се на вашето недоверие. Тъкмо вие, господа, не сте ли свикнали да виждате как изскачат живи тук при вас на сцената лицата, създадени от автора? Навярно поради това, че там няма

екземпляр от текста, в който да ни има?

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

Повярвайте, ние сме наистина шест интересни лица, господине, много интересни лица. Макар и блуждаещи.

 

БАЩАТА

Да, блуждаещи, без път, съгласен съм!

Разбирате ли, в смисъл, че авторът, който ни е създал живи, след това не пожела или пък не успя с перото си да ни въведе в света на изкуството. Това беше истинско престъпление господине, защото, комуто се е паднал жребият да се роди живо действащо лице, може и да се надсмее над смъртта. Той не ще умре! Ще умре човекът, писателят, инструментът на създаването, а самата творба няма да умре! И при това, за да живее вечно, не е необходимо дори да притежава изключителни качества или да върши чудеса. Кой беше Сандо Панса? Кой беше дон Абондио^[2]? И въпреки това живеят вечно, защото — бидейки живи зародиши — им се е паднал жребият да открият плодоносна утроба, едно въображение, което е съумяло да ги отгледа, и, отхрани, да им вдъхне живот за вечността!

 

РЕЖИСЬОРЪТ

С всичко това съм съгласен! Но вие какво точно искате тук от нас?

 

БАЩАТА

Да живеем, господине, да живеем!

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Във вечността?

 

БАЩАТА

Не, господине: поне един миг, у вас.

 

ЕДИН АКТЬОР

Я виж ти!

 

ПЪРВАТА АКТРИСА

Искат да живеят у нас!

 

МЛАДИЯТ АКТЬОР

Аз нямам нищо против, ако ми се падне онази там!

 

БАЩАТА

Моля, имайте пред вид, че пиесата тепърва трябва да се напише,

но ако вие и вашите актьори желаете, можем веднага още тук да се споразумеем.

 

РЕЖИСЬОРЪТ

За какво има да се споразумяваме! Тук не се правят такива споразумения! Тук се играят драми и комедии!

 

БАЩАТА

Много добре! Тъкмо затова сме дошли при вас!

 

РЕЖИСЬОРЪТ

А къде е машинописният препис на текста?

 

БАЩАТА

У нас е, господине.

Драмата е в нас. Драмата — това сме ние, и чакаме с нетърпение да я представим, защото в нас напират страстите.

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

Моята страст, ах, ако познавахте моята страст… към него!

 

БАЩАТА

Ти засега си стой на мястото! И моля те да не се кикотиш така!

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

Не бива ли? О, тогава разрешете ми, макар и да съм осиротяла едва преди два месеца, да покажа пред господата как умея да пея и да танцувам!

Les chinois sont un peuple malin,

De Shangai a Pekin,

Ils ont mis des ecriteau partout:

Prenez garde a Tchou-Thin-Tchou!

 

АКТЬОРИТЕ И АКТРИСИТЕ

Много добре! Браво! Отлично!

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Тишина! Да не мислите, че се намирате в кафе-шантан?

Моля ви, кажете ми, тя луда ли е?

 

БАЩАТА

Луда ли? Съвсем не! По-лошо!

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

По-лошо, господине! Съвсем друга е работата! По-лошо! Слушайте, моля ви се: позволете ни веднага да представим тази драма и в даден миг ще видите, че аз, когато ей това ангелче,

виждате каква е хубавка? —

Миличка! Миличка! —

да, когато ей това ангелче господ внезапно го отнеме от онази клета майка и когато това глупаче тук

направи най-голямата си глупащина, защото си е роден тъпак,

тогава ще видите как аз ще избягам! Да, точно така, господине! Ще избягам! Ще се махна! И изгарям от нетърпение, вярвайте ми, изгарям! Защото след всички онези твърде интимни неща, дето се случиха между мен и него,

не мога повече да изтрайвам в тази компания, не мога повече да присъствам на страданията на тази майка заради оня особняк там.

Погледнете го! Погледнете го! Той е безразличен, той е леден, защото той е законният син, той! Пълен, с презрение към мен, към онуй момче

и към бедната душичка, че сме били копелета. Разбрахте ли? Копелета.

А тази клета майка, която е майка на всички нас — онзи там не иска да я признае и за своя майка и я гледа отвисоко; той я смята само за майка на нас, трите копелета — подлецът!

 

МАЙКАТА

Господине, в името на тези две създания, умолявам ви…

… о, боже мой…

 

БАЩАТА

Моля ви, един стол, един стол за тази клета вдовица!

 

АКТЬОРИТЕ

Ама, значи, наистина? Действително ли припадна?

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Бързо тук един стол, веднага!

 

БАЩАТА

Погледнете я, господине, погледнете, я…

 

МАЙКАТА

Не, за бога, престани…

 

БАЩАТА

Остави да те види!

 

МАЙКАТА

О, господине, моля ви, не разрешавайте на този човек да осъществи намеренията си, за мене те са ужасни!

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Но аз вече не разбирам нито къде се намираме, нито за какво става дума!

Това вашата съпруга ли е?

 

БАЩАТА

Да, господине, моята жена!

 

РЕЖИСЬОРЪТ

А как е възможно тя да е вдовица, щом вие сте жив?

 

БАЩАТА

Не се смейте, не се смейте! Много ви моля! Тъкмо в това е нейната драма, господине. Тя имаше друг мъж. Един друг мъж, който сега би трябвало да бъде тук!

 

МАЙКАТА

Не! Не!

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

За щастие той умря преди два месеца, нали ви казах. Както виждате, още носим траур.

 

БАЩАТА

Ала той не присъства сега тука, разбирате ли, не защото е мъртъв. Той не е тук, защото — погледнете я, господине, моля ви се, погледнете я, и ще разберете веднага! Нейната драма не можеше да се състои в любовта на двама мъже, към които тя не бе в състояние да изпитва нищо друго освен може би малко признателност (не към мене: а към оня, другия). Тя не е жена, тя е просто една майка! И нейната драма (сърцераздирателна, господине, сърцераздирателна!) изцяло се състои тъкмо в тези четири деца от двамата мъже, които е имала.

 

МАЙКАТА

Аз ли съм ги имала? Ти смееш да казваш, че аз съм ги имала, сякаш сама съм ги желала? Причината беше той, господине! Той ми натрапи другия! Принуди ме, принуди ме да отида при другия!

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

Не е вярно!

 

МАЙКАТА

Как да не е вярно?

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

Не е вярно! Не е вярно!

 

МАЙКАТА

Какво можеш да знаеш ти за това?

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

Не е вярно!

Не вярвайте! Знаете ли защо го казва? Казва го заради

онзи там! Защото се топи от мъка, страда за това, че онзи син там не я зачита. Тя иска да го убеди, че ако го е изоставила от две години, то е само защото

е била принудена от него.

 

МАЙКАТА

Принуди ме, принуди ме, бог ми е свидетел!

Попитайте него

дали не е вярно! Накарайте го да каже!… Тя

какво би могла да знае?

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

Зная, че ти живееше винаги в мир с баща ми, докато той беше жив, и че беше доволна. Опитай се да го отречеш!

 

МАЙКАТА

Не отричам, не…

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

Той беше винаги преизпълнен с любов и внимание към тебе!

Не е ли вярно? Кажи! Защо не говориш, глупако?

 

МАЙКАТА

Остави на мира това нещастно момче! Защо искаш хората да повярват, че съм Неблагодарница, дъще? Аз съвсем не искам да обидя твоя баща! Отговорих му, че не по моя вина, нито по собствено желание напуснах неговия дом и собствения си син!

 

БАЩАТА

Истина е, господине. Аз бях причината.

 

ПЪРВИЯТ АКТЬОР

Гледайте, гледайте само какво представление!

 

ПЪРВАТА АКТРИСА

Сега те играят вместо нас!

 

МЛАДИЯТ АКТЬОР

Веднъж и ние да сме публика!

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Нека да послушаме! Нека да послушаме!

 

СИНЪТ

Да, послушайте сега каква лекция по философия ще изнесе! Ще ви говори за Демона на Опита.

 

БАЩАТА

Ти си глупав циник и съм ти го казвал сто пъти!

Подиграва ми се, господине, за ония думи, които изрекох за мое оправдание.

 

СИНЪТ

Фрази.

 

БАЩАТА

Фрази! Фрази! Като че ли всеки човек не търси утеха, когато се сблъска с необясним факт, със зло, което трябва да изтърпи, като изнамери някоя дума, наистина незначеща нищо, но успокояваща!

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

Точно така, и най-вече успокоява угризенията!

 

БАЩАТА

Угризенията? Не е вярно. Аз не съм заглушил угризенията в себе си само с думи.

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

И с малко пари, нали? И с малко пари! Със стоте лири, които той се готвеше да ми плати, господа!

 

СИНЪТ

Това е подлост!

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

Подлост? Парите бяха там, в един небесносин плик върху махагонената масичка, там, в задната стаичка на дюкяна на мадам Паче. Знаете ли, господине? Една от ония „madames“, които под претекста, че продават Robes et Manteaux в своите ateliers привличат нас, бедните момичета от добри семейства.

 

СИНЪТ

И ето че с тия сто лири си е купила правото да тиранизира всички нас, с тия сто лири, които той щял да й плати, но които — обърнете внимание — за щастие не е имало защо да плаща.

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

Е, да, ама работата беше стигнала, кажи-речи, дотам, знаеш!

 

МАЙКАТА

Срам, дъще, срам!

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

Срам ли? Та това е моето отмъщение! Аз тръпна, господине, тръпна от нетърпение да изживея онази сцена! Стаята… Тук — витрината с мантата, там — диванът-легло, тоалетната масичка, един параван и пред прозореца на споменатата масичка от махагон — небесносиният плик със стоте лири. Виждам го! Мога да го докосна! Но вие, господа, трябва да се обърнете: аз съм почти гола! Не се червя: вече, защото сега ще се черви той!

Но аз ви уверявам, че той беше бледен, много бледен в онази минута!

Вярвайте ми, господине!

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Аз вече нищо не разбирам!

 

БАЩАТА

Разбира се! След като всички ние се нахвърлихме върху вас тъй внезапно! Наложете малко ред и оставете аз да говоря; не обръщайте внимание на калта, която тя с такъв жар сипе върху мене, без да ми даде възможност да разкажа, да изложа необходимите обяснения.

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

Никакво разказване! Тук не се разказва!

 

БАЩАТА

Но аз не разказвам, искам просто да му обясня.

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

А, така значи, да обясниш, както на теб ти отърва!

 

БАЩАТА

Но нали точно от това идва най-голямото зло! От думите! Всички ние крием в себе си по един свят от преживявания. Всеки от нас крие по един свят! А как можем да се разберем един друг, господине, ако аз в моите думи влагам смисъла и стойността на онова, скритото вътре в мене, докато оня, който ги слуша, ги възприема в онзи смисъл и им придава онази стойност, които имат в неговия свят? Въобразяваме си, че се разбираме, а всъщност никога не се разбираме! Ето вижте, цялата ми жалост към тази жена

се възприема от нея като най-сурова жестокост.

 

МАЙКАТА

Но нали ти ме изгони!

 

БАЩАТА

Ето, чувате ли я? Бил съм я изгонил! На нея й се струва, че съм я изгонил!

 

МАЙКАТА

Ти умееш да говориш, аз не умея… Но повярвайте ми, господине, че след като той се ожени за мене… кой знае защо!… Та аз бях бедна, скромна женица…

 

БАЩАТА

Ето, тъкмо за това, тъкмо тази твоя скромност обичах у тебе и вярвах…

Виждате ли? Тя не е съгласна! Ужасяваща е, господине, повярвайте ми, ужасяваща е

липсата на какъвто и да е разсъдък! Е, да, има сърце, да, за децата! Но е тъпа, тъпа, господине, просто отчайващо тъпа, липсва и всякакъв разсъдък!

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

Добре, но сега нека каже той какво ни докара, като е много умен.

 

БАЩАТА

Ах, ако човек можеше да предвиди всичкото зло, което се поражда от добрите ни намерения!

 

ПЪРВАТА АКТРИСА

Извинявайте, господин директоре, репетицията ще продължи ли?

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Но, да, разбира се! Само че сега ме оставете да слушам!

 

МЛАДИЯТ АКТЬОР

Та това е един необикновен случай!

 

МЛАДАТА АКТРИСА

И толкова интересен!

 

ПЪРВАТА АКТРИСА

За онзи, който специално се интересува!

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Сега вие трябва всичко да ни обясните.

 

БАЩАТА

Да, добре. Вижте, господине, при мене служеше един беден човек, мой подчинен, мой секретар, преизпълнен с уважение и признателност, който във всичко и за всичко се разбираше с нея

без сянка на злоумишленост — да, сме наясно! — един добър, скромен като нея човек!… И двамата — и той, и тя — бяха неспособни не само да извършат, но и да си помислят нещо лошо!

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

Затова пък той наместо тях не само намисли злото, но и го извърши!

 

БАЩАТА

Не е вярно! Аз смятах да им сторя добро и в същото време — да, признавам — да направя добро и за самия себе си! Господине, нещата бяха стигнали дотам, че не можех да кажа една дума на нея или на него, без те да си разменят погледа, пълни с взаимно тайно разбирателство. Тя веднага търсеше неговите очи, за да поиска съвет как да реагира на моята дума, та да не се разсърдя. Това беше достатъчно, вие ме разбирате, за да кипи вечно у мене гняв, за да бъда непрестанно в състояние на нетърпимо озлобение!

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Извинявайте, но защо не го изгонихте онзи ваш секретар?

 

БАЩАТА

Точно така! Аз наистина го изгоних, господине! Но ето че тогава тази клета жена започна да се лута из къщи като замаяна, подобно на онези животни, загубили господаря си, които ние прибираме от милост.

 

МАЙКАТА

Хайде де!

 

БАЩАТА

Ще кажеш за Сина, нали?

 

МАЙКАТА

Преди това той откъсна от мене сина ми, господине!

 

БАЩАТА

Но не от жестокост! А за да отрасне близо до земята здрав и силен.

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

Ето, то се вижда!

 

БАЩАТА

А, значи пак аз съм виновен, че той по-късно израсна такъв? Дадох да го гледат на село, господине, дадох го на една селянка, защото майка му не ми изглеждаше достатъчно силна, макар и от простолюдието. Впрочем по същата причина се ожених и за нея. Това е може би моя мания и предразсъдък, но какво да правя? Винаги съм се стремял към тоя проклет здрав и прост морал.

Накарайте я да спре! Непоносима е!

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Престанете! Оставете ме да слушам, за бога!

 

БАЩАТА

Не можех повече да гледам край себе си тази жена.

Но, вярвайте ми, не толкова заради моето раздразнение, заради озлобението, колкото заради състраданието — мъчителното състрадание, — което, изпитвах към нея.

 

МАЙКАТА

И затова ме изгони…

 

БАЩАТА

Снабдих я с всичко необходимо и я изпратих при оня човек, точно така, господине, за да я избавя от мене!

 

МАЙКАТА

И за да се избави сам той!

 

БАЩАТА

Точно така, господине. И за да се избавя сам, признавам! И от това последва голямо зло. Но аз направих всичко с цел да сторя добро… и то повече на нея, отколкото на самия мене: заклевам се!

Кажи, изпуснах ли те от очи, изпуснах ли те от очи, докато онзи неочаквано не те отведе без мое знание някъде далече, засегнат като истински глупак от моя безкористен интерес, повярвайте ми, безкористен, без каквато и да е умисъл. Интересувах се с невероятна нежност как растат новите й деца. И тя може да го потвърди!

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

Уф, разбира се! Знаете ли, аз бях съвсем мъничка! С плитчици по раменете и гащички, по-дълги от роклята — бях ей такава мъничка — и го виждах да ми се изпречва пред портата на училището, когато излизах. Идваше да следи как раста…

 

БАЩАТА

Това е подло! Нечестно!…

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

Защо, моля?

 

БАЩАТА

Подло! Подло!

Моят дом, господине, когато тя си отиде,

опустя изведнъж. Тя беше моят кошмар, но изпълваше къщата! Останал сам, аз се въртях из стаите като муха без глава. Вероятно защото бе отгледан навън онзи там,

щом се върна у дома, аз вече не го чувствах мой син. Като липсваше майката между мене и него, той израсна сам, отделен, без никаква душевна връзка с мене, без общи интереси, без чувства, които да ни свързват. И тогава (може да ви изглежда странно, господине, ала е така) аз отначало изпитвах любопитство, после почувствах влечение към новото й семейство, изникнало като резултат и на моите деяния: мисълта за нея започна да запълва празнотата, която чувствах около себе си. Изпитвах необходимост, да, именно необходимост, да зная, че е спокойна, че е погълната от най-простите житейски грижи, че е доволна тъкмо защото е далече, вън от сложните терзания на моя дух. И за да се уверя в това, отивах да видя момичето при изхода на училището.

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

Тъй, тъй! Следеше ме по улицата, усмихваше ми се и преди да се прибера в къщи, махваше ми с ръка — ей така! Гледах го враждебно, с разширени очи. Не знаех кой е! Казах на мама. А тя навярно веднага е разбрала, че е той.

Отначало няколко дни тя не ме пускаше да ходят на училище. А когато отново тръгнах на училище, заварих го пак при изхода — просто смешно беше! Носеше един пакет. Приближи се, помилва ме и измъкна от пакета голяма хубава шапка от флорентинска слама, украсена с венче от майски розички… Подарък за мене!

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Но всичко това е разказ, уважаеми господа!

 

СИНЪТ

Разбира се, литература! Литература!

 

БАЩАТА

Каква ти литература! Това е животът, господине! Страсти!

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Moke и да е така. Но няма как да се представи на сцената!

 

БАЩАТА

Съгласен съм, господине! Защото всичко това е предистория, го само води към същественото. Аз не казвам да го представяме. Защото в действителност, виждате, и тя

вече не е някогашното момиченце с плитчици по раменете…

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

И с гащи, по-дълги от полата!

 

БАЩАТА

Драмата следва по-нататък, господине! Нова, сложна драма…

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

След смъртта на баща ми…

БАЩАТА

Изпаднали в нищета! Върнали се тука без мое знание. Просто поради нейната глупост!

Тя едва знае да пише, но можеше да накара дъщерята или момченцето да ми пишат, че са в нужда!

 

МАЙКАТА

Ах, кажете ми вие, господине, можех ли аз да предположа всичките тези благородни чувства у него.

 

БАЩАТА

Точно в това е твоята грешка, ти никога не си разбрала нито едно от моите чувства!

 

МАЙКАТА

След толкова години на раздяла и след всичко, което се беше случило между нас…

 

БАЩАТА

Нима аз съм виновен, че онзи човек ви отведе тъй неочаквано?

Казвам ви, съвсем неочаквано… защото си бил намерил не знам каква работа. Не успях да открия и следа от тях. И тогава естествено моят интерес към тях започна да спада от година на година. Драмата, непредвидената и жестока драма, господине, избухна при тяхното връщане, когато аз за съжаление, доведен от нищетата на моята все още жизнена плът… Ах, какво нещастие, истинско нещастие е всичко това за един самотен мъж, който не желае унизителни връзки, който не е достатъчно стар, за да може без жена, а не е вече млад, та да ходи лесно и без да се срамува да я търси! Нещастие? Какво говоря! Ужас! Ужас! Защото никоя жена вече не може да му даде любов. И когато това му стане ясно, би трябвало мъжът да се откаже… Ала… Господине, всеки отвън, пред другите, е облечен в достойнство: но вътре в себе си познава много добре всичко онова, което тайно се премълчава. Ние отстъпваме, поддаваме се на изкушението, за да се вдигнем веднага след това — ако можем — с най-голяма бързина и да възстановим нашето достойнство, да го възстановим изцяло и нерушимо като каменна плоча, която скрива и погребва в собствените ни очи всеки белег и дори самия спомен за срама. Така е с всички! На хората липсва само смелост, за да казват някои неща!

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

Затова пък да ги вършат, смелост имат всички!

 

БАЩАТА

Вършат ги всички! Но скришом! И тъкмо затова трябва повече смелост да ги кажеш! Защото стига един да се обади — и готово! — лепват му обвинението, че е циник. А в действителност то не е вярно, господине: той е като всички други и по-добър, дори по-добър от тях, защото не се страхува да открива със светлината на разсъдъка червенината на срама, там, сред човешкото падение, което винаги затваря очи, за да не види тази светлина. Жената — например, — жената фактически как се държи? Гледа ни, настървява ни, кани ни. Сграбчваш я! И щом, я притиснеш, веднага: затваря очи. Това е знакът на нейното отдаване. Знакът, с който казва на мъжа: „Заслепи се! Аз съм сляпа!“

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

А когато не ги затваря вече? Когато повече не чувства нужда да крие от самата себе си, затваряйки очи, червенината на своя собствен срам и в същото време с вече нечувствителните си и пресушени очи вижда срама на мъжа, който, макар и без любов, се е заслепил? Ах, какво отвращение предизвикват всичките тези интелектуални усложнения, цялата тази философия, която разкрива животното и после иска да го спаси, да му прости… Не мога да го слушам, господине! Защото, когато някой е принуден да „опростява“ живота — тъй, по животински, — захвърляйки всевъзможните „човешки“ задръжки като разните там непорочни стремежи, чисти чувства, идеали, дълг, срам, свян, нищо не предизвиква у него: повече възмущение и отвращение, колкото угризенията: крокодилските сълзи!

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Да се върнем към съществените факти, драги, господа! Това са празни разправии!

 

БАЩАТА

Веднага, господине! Но един факт е като мях, като празен мях, който не се държи сам. За да се държи сам, трябва първо в него да влязат мислите и чувствата, които са го обусловили. Аз не бях в състояние да узная, че след смъртта на онзи човек и след връщането им тук в нищета, за да осигури издръжката на децата, тя

се е заела да работи като шивачка и е отишла да търси поръчки именно от онази… мадам Паче!

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

Фина шивачка, ако господата искат да знаят! Дава вид, че обслужва най-изисканите госпожи, но в същото време нарежда всичко тъй, че тези най-изискани госпожи от своя страна също й услужват, а да не говоря как постъпва с другите, които са по-обикновени…

 

МАЙКАТА

Повярвайте ми, господине, през главата ми не е минало и най-далечно подозрение, че тази мегера ми дава работа само защото е хвърлила око на моята дъщеря…

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

Бедна майко! Знаете ли, господине, какво правеше онази жена, когато й занасях извършената от майка ми работа? Даваше ми да разбера, че майка ми е похабила дадените за шев поръчки и подбиваше, подбиваше цената. Тъй че, разбирате, нали, трябваше да плащам аз, докато тя, горката, вярваше, че се жертва за мене и за онези двамата, като шие по цели нощи поръчките на мадам Паче! Жестове и възклицания на възмущение от страна на Актьорите.

 

РЕЖИСЬОРЪТ

И там вие един ден срещнахте…

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

… него, него! Точно така, господине! Стар клиент! Ще видите каква сцена ще излезе! Превъзходна!

 

БАЩАТА

Когато тя, майката, ни завари…

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

… Почти навреме!

 

БАЩАТА

Не, тъкмо навреме! Защото за щастие я познах навреме! И ги прибрах всички в къщи, господине! Представете си сега моето и нейното положение един пред друг: тя, такава, каквато я виждате, и аз, който не мога вече да вдигна очи, за да я погледна в лицето!

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

Съвсем глупаво положение! Възможно ли е, господине, да иска от мене — „след всичко това“ да се държа като скромна госпожичка, добре възпитана и почтена и да се съглася с проклетите му стремежи към „здрав и прост морал“?

 

БАЩАТА

Драмата за мене е изцяло тук, господине: в представата, която съм си изградил, че всеки един от нас — виждате ли — си мисли, че е „един“. Ала то не е вярно: той е „мнозина“, господине, „мнозина“, поради многото възможности за съществуване, които се крият у нас: „един“ сме пред този, „друг“ — пред онзи — и тези „един“ и „друг“ са тъй различни! И като храним илюзията, че за всички сме винаги едни и същи, ние вярваме, че във всички наши действия се крие този „един“. Не е вярно, не е вярно! Ние много добре се убеждаваме в това, когато поради някаква проклета, случайност ни изненадат в някое от нашите действия и сякаш оставаме закачени на ченгел, увиснали. Тогава откриваме, това искам да подчертая, че не се съдържаме целите в туй отделно действие. Жестока несправедливост е другите да съдят за нас, като изхождат само от това единствено действие, за да ни държат закачени и увиснали на позорния стълб през цялото наше съществуване, сякаш цялото ни съществуване се съдържа само в това действие! Разбирате ли сега подлостта на това момиче? Тя ме изненада в един дом, в едно действие, където и както и не е бивало да ме познава, видя ме, какъвто аз не би трябвало да бъда за нея, и иска да ми прикачи една същност, като изхожда от някакъв краткотраен и срамен миг в моя живот! Тъкмо това, тъкмо това най-вече ме измъчва, господине. И ще видите, че от това драмата ще придобие голяма стойност. И още — положението на другите! Например — неговото…

 

СИНЪТ

Мене ме оставете на мира, аз нямам нищо общо с тази работа!

 

БАЩАТА

Как тъй нямаш нищо общо?

 

СИНЪТ

Нямам и не желая да имам; много добре знаеш, че не съм създаден, за да се показвам тук сред вас!

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

Е, да! Ние сме хора вулгарни — а той изтънчен! Ала вие, господине, сам можете да видите, че колкото пъти го погледна, за да го прикова с поглед, толкова пъти той свежда очи, защото съзнава злото, което ми е сторил.

 

СИНЪТ

Кой, аз?

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

Ти! Ти! На тебе дължа, че станах уличница, на тебе!

Нали ти ме лиши — истина ли е? — с твоето държане, не казвам от топлината на дома, а дори от обикновеното гостоприемство, което премахва неудобството у гостите? Ние се превърнахме в натрапници, нахлули в царството на твоята „законност“! Господине, бих желала да присъствате на някои сценки, разиграли се на четири очи между мен и него! Казва, че съм тиранизирала всички! Но сега разбирате ли? Тъкмо поради неговото държане се реших да се възползвам от онова обстоятелство, което той нарича „долно“, обстоятелството, поради което влязох в неговата къща като господарка заедно с майка си, която е и негова майка.

 

СИНЪТ

Лесно им е на всички, господине, да играят ролята си срещу мене. Но я си представете вие един син, на когото се случва, тъй както си седи спокойно вкъщи, да види, че пристига някаква безочлива дръзка госпожица, която търси бащата; имала да го пита нещо поверително… Представете си после как я вижда да идва повторно, със същото държане, придружена от онова мъниче там, и накрая да се отнася към баща ми — кой знае защо — по много съмнителен и „делови“ начин, като иска пари, и то с тон, който дава да се разбере, че той трябва да даде парите, че той е длъжен да ги даде…

 

БАЩАТА

… Но аз наистина съм длъжен заради твоята майка!

 

СИНЪТ

А аз откъде да зная това? Колко пъти съм я виждал майка си, господине? Колко пъти съм чувал да се говори за нея? И един прекрасен ден се явява внезапно заедно с нея,

заедно с онова момче и с онова момиченце. Казват ми: „Запознайте се, тя е също така и твоя майка!“ Успявам да подразбера от нейното държане

с каква умисъл така внезапно влязоха у дома… Господине, онова, което изпитвам, онова, което чувствам, аз не мога и не желая да го изразя. Най-много бих могъл да го изповядам, но не бих желал да го призная дори пред самия себе си. Ето защо, както виждате, то не би могло да породи участие от моя страна в никакво действие на сцената. Повярвайте, повярвайте ми, господине, че от драматична гледна точка аз съм едно „неосъществено действащо лице“ и се чувствам зле, изключително зле в тяхната среда! Оставете ме на мира!

 

БАЩАТА

Ама как така? Че нали тъкмо защото ти си тъй…

 

СИНЪТ

А ти отгде знаеш какъв съм аз? Кога си се погрижил за мене?

 

БАЩАТА

Съгласен съм! Съгласен съм! И това само по себе си не е ли драматична ситуация? Това, че ти тъй жестоко страниш от мене, от майка си, която се е върнала в къщи и те вижда едва ли не за първи път, изведнъж толкова голям, и не те познава, но знае, че си неин син…

Ето, вижте я: тя плаче!

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

Като истинска глупачка!

 

БАЩАТА

А тя не може да понася това!

Казва, че нямал нищо общо с другите, докато всъщност той е едва ли не оста на действието! Погледнете това момче, което стои винаги близо до майка си, наплашено и обидено… Такова е то заради него! Може би положението на това дете е най-мъчително… чувства се чуждо повече от всички други. И чувства, бедничкото, мъчителното унижение, че е прието в дома ей тъй от милосърдие…

Прилича съвсем на баща си! Скромно, дума не продумва…

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Е, да, но няма да ни е от полза. Вие не подозирате какви ужасни затруднения създават децата на сцената.

 

БАЩАТА

О, то веднага ще се махне и няма да ви пречи! Също и онова момиченце, то дори първо ще си отиде…

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Много добре, точно така! Уверявам ви, че всичко това ме заинтригува, живо ме заинтригува. Надушвам материал за една хубава пиеса!

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

Разбира се, с такова действащо лице като мене!

 

БАЩАТА

Ти мълчи!

 

РЕЖИСЬОРЪТ

И при това нова, оригинална…

 

БАЩАТА

Ех, съвсем оригинална, господине!

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Все пак у вас трябва да има доста смелост — тъй поне ми се струва — да дойдете и да ми тръснете всичко това…

 

БАЩАТА

Господине, трябва да ни разберете: такива сме си, родени за сцената…

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Вие навярно сте актьори любители?

 

БАЩАТА

Не, казвам родени сме за сцената, защото…

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Хайде, хайде, вие навярно и преди сте играли!

 

БАЩАТА

Ама не, господине: само дотолкова, доколкото всеки играе ролята, която му е определена или която другите са му определили в живота. А колкото за мене и моята страст, разбирате ли, от само себе си става малко театрална, щом се поразпаля… Тъй е у всички…

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Хайде, стига толкова, стига толкова! Вие ще разберете, драги господине, че без автор едва ли ще можете… Аз бих могъл да ви насоча към някого…

 

БАЩАТА

Не, моля ви, почакайте: станете вие авторът!

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Аз? Какво говорите?

 

БАЩАТА

Вие, вие! Защо не?

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Защото аз никога не съм бил автор!

 

БАЩАТА

А не може ли сега да станете автор, моля ви? Не е кой знае какво. Кой ли не се захваща с това? Вашата задача се улеснява от обстоятелството, че всички ние сме тук, живи, пред вас.

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Но това още не е достатъчно!

 

БАЩАТА

Как да не е достатъчно? Като виждате да изживяваме нашата драма…

 

РЕЖИСЬОРЪТ

И това е вярно! Но все пак някой трябва да я напише!

 

БАЩАТА

Не — да я препише, ако изобщо трябва да пише драмата, след като вижда действието да се развива пред очите му сцена подир сцена. Ще бъде достатъчно да се набележи най-общо, просто една скица за ориентиране — и да се репетира!

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Е, почти… ме изкушихте… Да опитаме. Ей тъй, за шега… Наистина може да опитаме…

 

БАЩАТА

Разбира се, разбира се, господине! Ще видите какви сцени ще излязат! Веднага ще ви помогна да ги нахвърлим!

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Блазни ме… блазни ме. Може и да опитаме… Я елате с мене в моя кабинет.

Засега сте свободни, но не се отдалечавайте много. След около четвърт час, най-много до двадесет минути, отново бъдете тук.

Да видим, да опитаме… Може би ще излезе нещо наистина интересно…

 

БАЩАТА

Ами да, без съмнение! Ала не мислите ли, че ще бъде по-добре да вземем и тях?

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Добре, да заповядат. Да заповядат и те!

И моля ви, нали, бъдете точни. След четвърт час.

 

ПЪРВИЯТ АКТЬОР

Ама сериозно ли говори? Какво е намислил?

 

МЛАДИЯТ АКТЬОР

Това е истинска лудост!

 

ТРЕТИЯТ АКТЬОР

Иска да ни накара да импровизираме пиеса ей тъй, отведнъж?

 

МЛАДИЯТ АКТЬОР

Нали? Като актьорите от комедия дел’арте!^[3]

 

ПЪРВАТА АКТРИСА

Ах, какво си въобразява, че аз ще се съглася на такива подигравки…

 

МЛАДАТА АКТРИСА

И аз не съм съгласна!

 

ЧЕТВЪРТИЯТ АКТЬОР

Бих искал да зная що за хора са ония.

 

ТРЕТИЯТ АКТЬОР

Как що за хора? Побъркани или мошеници!

 

МЛАДИЯТ АКТЬОР

И той най-сериозно разговаря с тях!

 

МЛАДАТА АКТРИСА

Всичко е от суета! От суетата да се прояви като автор…

 

ПЪРВИЯТ АКТЬОР

Но това е нещо нечувано! Ако театърът, господа, падне дотам…

 

ПЕТИЯТ АКТЬОР

За мене пък е забавно!

 

ТРЕТИЯТ АКТЬОР

Карай! В края на краищата ще видим какво ще излезе от цялата работа.

* * *

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Хайде, хайде, господа! Всички ли сме тук? Внимание, внимание. Започваме! Техника!

 

СЦЕНИЧНИЯТ ТЕХНИК

Ето ме!

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Веднага подгответе сцената с малката зала. Ще бъде достатъчно да се маркират странични стени и една стена в дъното с врата. Моля ви, веднага! Техникът веднага изтичва, за да изпълни нареждането, и докато Режисьорът се уговаря с Театърмайстора, с Реквизитора, със Суфльора и с Актьорите за мизансцена, той разполага два странични, и един заден декор, за да маркира стая, декорирана с розови и златни черти.

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Идете и вижте дали в склада има диван.

 

РЕКВИЗИТОРЪТ

Да, има, господине, зеления.

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

Не, не! Как така зелен! Диванът беше жълт, украсен с цветя, плюшен и много голям! Много удобен!

 

РЕКВИЗИТОРЪТ

Ех, такъв нямаме.

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Но това няма никакво значение! Сложете какъвто има.

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

Как така — няма значение? Та това беше прочутият диван на мадам Паче!

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Сега само ще репетираме! Моля ви, не се бъркайте!

Вижте дали има един дълъг и нисък шкаф с витрина.

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

Не забравяйте масичката, махагонената масичка за небесносиния плик!

 

ТЕАТЪРМАЙСТОРЪТ

Имаме онази, малката, позлатената.

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Добре, донесете нея!

 

БАЩАТА

И едно голямо огледало.

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

И параван! Моля ви се, параван, иначе аз как бих могла…

 

ТЕАТЪРМАЙСТОРЪТ

Добре, госпожице, имаме паравани колкото искате, не се безпокойте.

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Трябва да сложим някоя и друга закачалка за дрехи, нали?

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

Да, да! Много, много закачалки!

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Вижте там колко има, и всичките ги донесете!

 

ТЕАТЪРМАЙСТОРЪТ

Да, господине, ще се погрижа!

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Междувременно вие заемете мястото си. Вижте: това е скицата на сцените, действие по действие.

Но сега вие трябва да се проявите.

 

СУФЛЬОРЪТ

Трябва да стенографирам, така ли?

 

РЕЖИСЬОРЪТ

А, отлично! Умеете ли да стенографирате?

 

СУФЛЬОРЪТ

Не бих искал да бъда нескромен, но стенографията аз я…

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Толкова по-добре!

Идете да вземете хартия за писане от моя кабинет — много, много хартия, колкото намерите!

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Записвайте всичко, сцена по сцена. Постарайте се да запишете репликите, поне най-важните!

Разчистете терена, господа! Ето, застанете от тази страна

и внимавайте добре!

 

ПЪРВАТА АКТРИСА

Но, извинявайте, ние…

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Няма да стане нужда да импровизирате, бъдете спокойна!

 

ПЪРВИЯТ АКТЬОР

А какво трябва да правим?

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Нищо! Засега наблюдавайте и слушайте! После всеки ще си получи написана ролята. Сега ще направим набързо една репетиция. Те ще я изиграят!

 

БАЩАТА

Ние? Извинявайте, какво значи репетиция?

 

РЕЖИСЬОРЪТ Един опит, който те ще видят!

 

БАЩАТА

Но нали действащите лица сме ние…

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Хубаво де, лицата сте вие. Но тук на сцената, драги господине, лицата не играят. Тук играят актьорите. Лицата си остават там, в писания текст на пиесата,

ако има писан текст!

 

БАЩАТА

Именно! Тъй като няма такъв писан текст и всички вие, господа, имате щастието да виждате лицата живи, пред вас…

 

РЕЖИСЬОРЪТ

И таз добра! Искате сами да направите всичко? Да играете, да се представите лично на публиката?

 

БАЩАТА

Разбира се. Ще се покажем такива, каквито сме в действителност.

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Повярвайте ми, това ще бъде истинско забавно зрелище!

 

ПЪРВИЯТ АКТЬОР

А тогава ние какво ще правим тук?

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Не си въобразявайте, че умеете да играете! Та това е просто смешно…

Ето, виждате ли, смеят се!

Ах, да! Тъкмо сега е време! Трябва да определим ролите. О, лесно е: те сами са се определили вече.

Вие, госпожо — Майката.

Трябва да я наречем с някакво име.

 

БАЩАТА

Амалия, господин директор.

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Но това е истинското име на вашата жена. Да не искате да я наричаме с нейното истинско име!

 

БАЩАТА

А защо, извинявайте, да не я наричаме? Нали така й е името… Впрочем, добре, щом госпожата ще бъде…

Аз виждам тази жена

като Амалия, господине. Но вие постъпете както…

Не зная просто какво да ви кажа… Вече започвам… как да кажа, да възприемам като фалшиви, да ми звучат другояче дори моите собствени думи.

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Колкото за това не се тревожете, не се тревожете! Наша грижа е да намерим верния тон! А колкото за името, щом вие искате „Амалия“, ще бъде Амалия, или пък после ще сложим друго име. Засега ще разпределим ролите тъй:

вие — Синът,

вие, госпожице, разбира се — Доведената дъщеря…

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

Как, как? Аз — онази там?

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Какво смешно има?

 

ПЪРВАТА АКТРИСА

Никой досега не е дръзвал да ми се смее! Или ще ме уважавате, или си отивам!

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

Не, моля… Извинявайте, не се смеех на вас.

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Би трябвало за вас да бъде истинска чест, че ще ви представи…

 

ПЪРВАТА АКТРИСА

Онази там!

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

Нямах пред вид вас, повярвайте! Казах го заради самата мене, аз не мога да се видя във вас, ето това е всичко! Не зная, не… Изобщо съвсем не приличате на мен.

 

БАЩАТА

Е, да! Вижте, господин директор, тъкмо там е работата! Наглият темперамент…

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Какъв ваш темперамент! Вие си мислите, че го носите със себе си, вашия темперамент? Няма такова нещо!

 

БАЩАТА

Как! Нима ние нямаме наша индивидуалност?

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Няма такова нещо! Вашата индивидуалност се превръща тук на сцената в суров материал, този материал актьорите обличат в тяло и лице, глас и движения. А за ваше сведение — актьорите са свикнали да дават израз на много по-благороден материал: какъвто на вас почти липсва. Тъй че, ако всичко това издържи на сцената, заслугата, повярвайте ми, ще бъде изцяло на моите актьори.

 

БАЩАТА

Не смея да ви противореча, господине. Но, вярвайте, за нас е истинско мъчение, че сме такива, каквито ни виждате, с тези тела, с тези лица…

 

РЕЖИСЬОРЪТ

О, с това има средство да се справим! Що се отнася до лицето, справяме се с грим, драги господине!

 

БАЩАТА

Е, да, но гласа, движенията…

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Разберете най-после! Тук на сцената вие не можете да съществувате такива, каквито сте. Тук актьорите ще ви представят и край!

 

БАЩАТА

Разбрах, господине. Но сега, струва ми се, отгатвам също защо нашият автор, който ни видя тъй живи, не пожела после да ни съчини за сцената. Не искам да обиждам вашите актьори. Пазил ме бог! Но мисля си, че ако се видя сега представен… от някой си…

 

ПЪРВИЯТ АКТЬОР

От мене, ако нямате нищо против.

 

БАЩАТА

Това ми прави чест, господине.

Ето, аз мисля, че колкото и господинът да се старае с цялата си воля и с цялото си майсторство да ме въплъти в себе си…

 

ПЪРВИЯТ АКТЬОР

Кажете де!

 

БАЩАТА

Е, аз искам да кажа, че представянето, което ще направите, дори чрез грима да се помъчите да приличате на мен… казвам, че с този ръст…

мъчно може да се получи моят образ такъв, какъвто съм в действителност. Това ще бъде — да оставим настрана лицето, — това ще бъде по-скоро пресъздаване от негова страна на това, което съм аз, както той ме чувства — ако изобщо ме чувства, — а не както аз самият чувствам, че съм вътре в себе си. И, струва ми се, че който е призован да съди за нас, би трябвало да държи сметка за това…

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Вие се тревожите още отсега за мнението на критиката? И аз съм седнал да ви слушам! Оставете критиката да си приказва! По-добре сега да помислим как ще поставим пиесата и дали изобщо ще успеем!

Хайде, хайде! Наредена ли е вече сцената?

Опразнете, опразнете сцената! Оставете ме да гледам.

Да не губим повече време!

На вас сцената добре ли ви изглежда тъй?

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

А бе… Аз, да си кажа правото, не се виждам на нея.

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Хайде стига! Да не искате да ви построят тук задното помещение на ателието на мадам Паче такова, каквото го знаете!

Бяхте ми казали, че стените на стаята са с шарки на цветя, нали?

 

БАЩАТА

Тъй вярно. Бели.

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Тези стени не са бели, а на линии, но това няма голямо значение! А за мебелите горе-долу смятам, че тъй е добре! Онази масичка я сложете малко по-напред!

Вие през това време намерете един плик, по възможност с небесносин цвят и го дайте на господина!

 

РЕКВИЗИТОРЪТ

Плик за писмо ли?

 

РЕЖИСЬОРЪТ И БАЩАТА

За писмо, за писмо.

 

РЕКВИЗИТОРЪТ

Веднага!

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Хайде! Хайде! В първата сцена участва госпожицата.

Но не, вие почакайте! Казвах на госпожицата.

Вие ще погледате…

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

… как преживявам сцената!

 

ПЪРВАТА АКТРИСА

И аз ще съумея да се вживея, не се съмнявайте, щом се захвана!

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Уважаеми господа, да не дрънкаме повече! Значи, първата сцена е на госпожицата с мадам Паче. О!…

Ами онази мадам Паче?

 

БАЩАТА

Не е с нас, господине.

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Тогава какво да правим?

 

БАЩАТА

Но тя е жива, и тя също така е жива!

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Е, да, но къде е?

 

БАЩАТА

Момент, оставете ме да се изкажа.

Уважаеми госпожи, бихте ли ми направили услуга да ми дадете за малко вашите шапки?

 

АКТРИСИТЕ

Какво? Шапките? Какво разправяте? Ама защо? Я виж ти!

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Какво искате да правите с шапките на госпожите?

 

БАЩАТА

О, нищо, да ги сложа за миг върху тези закачалки. А някоя от вас би трябвало да си свали и палтото.

 

АКТЬОРИТЕ

И палтото?

А после?

Той трябва да е луд!

 

НЯКОЛКО АКТРИСИ

Но защо? Само палтото ли?

 

БАЩАТА

За да ги окачим за миг… Ще бъдете ли така добри? Нали нямате нищо против?

 

АКТРИСИТЕ

Защо не в края на краищата?

Ето, готово!

Ама вижте, това наистина е глупаво!

Трябва ли да ги разположим като на изложба?

 

БАЩАТА

Именно, точно така, госпожо: като на изложба!

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Но кажете най-после: защо и с каква цел?

 

БАЩАТА

Разбирате ли, господине: възможно е, като подготвим по-добре сцената, тя да бъде привлечена от самите предмети на своята търговия и кой знае дали няма да се появи между нас…

Погледнете! Погледнете!

 

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

Ето я! Ето я!

 

БАЩАТА

Тя е! Аз казвах ли ви? Ето я тук!

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Какви са тези номера?

 

ПЪРВИЯТ АКТЬОР

Ама къде се намираме в края на краищата?

 

МЛАДИЯТ АКТЬОР

Откъде изскочи пък тази?

 

МЛАДАТА АКТРИСА

Държаха я в резерва!

 

ПЪРВАТА АКТРИСА

Това е евтин трик на фокусници!

 

БАЩАТА

Извинете! Но защо искате да разрушите в името на някаква вулгарна фактологическа истина това чудо на една раждаща се действителност, една действителност, призована, привлечена и създадена от самата сцена, и която повече от вас има право да живее тук, защото е доволно по-истинска от вас? Коя актриса сред вас би могла да превъплъти мадам Паче? Ето, пред вас е мадам Паче! Трябва да се съгласите с мене, че актрисата, която ще я превъплъти, ще бъде по-малко реална, отколкото тази — която е самата тя лично! Погледнете: моята дъщеря я позна и веднага се приближи до нея! Послушайте, послушайте какво си говорят!

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Е, и после?

 

ПЪРВАТА АКТРИСА

Ама какво казва?

 

ПЪРВИЯТ АКТЬОР

Тъй нищо не се чува!

 

МЛАДИЯТ АКТЬОР

По-високо! По-високо!

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

„По-високо!“ Нали! Какво ти „високо“! Това не са неща, които могат да се кажат високо! Аз бих могла да ги кажа високо за негов срам,

това ще бъде моето отмъщение! Но за мадам нашият разговор би означавал нещо съвсем друго, господа: би означавал затвор!

 

РЕЖИСЬОРЪТ

И таз добра! Тъй, значи? Но тук в театъра, драга госпожице, думите трябва да се чуват добре. Дори ние, които сме на сцената, не чуваме. Представете си колко ще чуе публиката в театъра! Тази сцена трябва добре да се изиграе. И, от друга страна, вие можете прекрасно да си разговаряте високо, защото ние няма да сме тук, както сега, та да слушаме: вие ще си представите, че сте сами, в една стая в задната част на ателието, и че никой не ви слуша.

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Как така „не“?

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

Има някой, който ще ни чуе, господин директор, ако тя

говори високо!

 

РЕЖИСЬОРЪТ

И друг ли ще изскочи?

 

БАЩАТА

Не, не, господине. Тя намеква за мене. Аз трябва да бъда там, зад онази врата, очакващ, и мадам Паче знае това. Дори, разрешете ми! Отивам, за да бъда готов!

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Не, не, чакайте! Тук трябва да се спазват изискванията на театъра. Преди вие да сте готов…

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

Да, разбира се, веднага, веднага! Умирам от желание да преживея, да видя отново онази сцена! Ако той е готов, аз също съм съвсем готова!

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Но трябва първо да се открои съвсем ясно сцената между вас и онази там.

Разберете най-после!

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

Ох, боже мой, господине! Тя ми каза онова, което вие вече знаете: че работата на майка ми и този път е лоша, че платът е похабен и че аз трябва да се съглася, ако искам да ни помага и занапред в нашата бедност.

 

МАДАМ ПАЧЕ

Е да, сеньор, защото аз не желае да апровечар, да използва…

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Как, как? Тъй ли приказва?

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

Да, господине, тъй си говори, почти само на испански… Много смешно говори!

 

МАДАМ ПАЧЕ

Ах, сеньор… на мен но пар… не хубаво възпитание… че не мога да аблар… ваш език, сеньор.

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Не, съвсем не! Дори още по-добре! Говорете си тъй, говорете си, както знаете, госпожо! Успехът е сигурен! По-хубаво не би могло и да се измисли, та да се поразведри с комичен ефект грубостта на ситуацията. Говорете, говорете си, както знаете! Много е добре!

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

Много добре! Как не, разбира се! Да слушаш някои предложения с такъв изговор, успехът е сигурен, защото ти прилича едва ли не на виц, господине! Човек започва да се смее, когато чуе да му кажат, че има един „виехо сеньор“, който иска да „прави малко амур“ — нали, мадам?

 

МАДАМ ПАЧЕ

Тъй, виехито… стар! Ланда, но толкова по-добре пара ти… за тебе… Макар да не ти прави удоволствие, той не ще прави скандал!

 

МАЙКАТА

Вещица! Вещица! Убийца! Моята дъщеря!

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

Не, не! Мамо, не! Моля те!

 

БАЩАТА

Успокой се! Успокой се! Седни!

 

МАЙКАТА

Тогава махнете я да не я гледам!

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

Не е възможно, не е възможно майка ми да остане тук!

 

БАЩАТА

Те не могат да бъдат заедно тук! И тъкмо за това, разбирате ли, онази там не беше с нас, когато дойдохме! Ако останат заедно, по необходимост развръзката ще настъпи веднага.

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Няма значение! Няма значение! Сега за сега ние само нахвърляме. Това е нещо като пробна репетиция. Всичко е от полза, стига да успеем ей тъй в бъркотията да уловим различните моменти.

Хайде, хайде, госпожо, успокойте се, успокойте се! Моля ви, седнете на мястото си!

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

И така, хайде, мадам.

 

МАДАМ ПАЧЕ

А, не, грасиас! Аз тук нищо повече не ще прави, щом майката присъства!

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

Стига, стига! Накарайте го да влезе този стар сеньор, за да се позабавлява, като прави малко амур!

Тази сцена, тъй или иначе, трябва да я направим! Хайде, почваме!

Вие си вървете!

 

МАДАМ ПАЧЕ

Ах! На мене… Аз си отива, отива си, сегураменте…

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

А вие сега изиграйте влизането! Не се въртете така! Елате тука Представете си, че вече сте влезли! Ето тъй: аз седя с наведена глава — скромна! Хайде! Да чуем гласа ви! Кажете ми с друг, бодър глас, както човек, който идва отвън: „Добър ден, госпожице…“

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Гледай ти! Вие ли режисирате, или аз?

Изпълнете, каквото ви каза: идете в дъното, без да излизате и се върнете напред.

 

РЕЖИСЬОРЪТ

А вие сега внимавайте, много внимавайте и записвайте!

 

БАЩАТА

Добър ден, госпожице.

ДОВЕДЕНИЦАТА

Добър ден.

 

БАЩАТА

А… Та… навярно… вие не идвате тук за първи път, нали?

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

Не, господине.

 

БАЩАТА

Значи, идвали сте и друг път?

Повече от един път?

Е, значи, вие не би трябвало да се държите толкова… Разрешавате ли ми да ви махна тази шапка?

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

Не, господине! Сама ще си я махна!

 

МАЙКАТА

О, боже, боже мой!

 

БАЩАТА

Ето, дайте ми я, аз ще я закача.

Само че на една такава хубава, мила главичка като вашата бих желал да видя по-прилична шапка. Бихте ли ми помогнали после да ви избера една измежду шапките, които предлага мадам? Нали!

 

МЛАДАТА АКТРИСА

Внимание! Отидоха ни шапките!

 

РЕЖИСЬОРЪТ

По дяволите! Тишина! Без духовитости! Там се репетира!

Започнете отново, моля ви, госпожице!

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

Не, благодаря господине!

 

БАЩАТА

Хайде, хайде, не ми отказвайте! Нали ще я приемете? Ще се обидя… Има хубави шапки, погледнете! И после от това мадам ще бъде доволна. Та тя точно за това ги излага тук!

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

Моля ви, не, господине, аз няма как дори да си я сложа…

 

БАЩАТА

Навярно се тревожите за това какво ще си помислят в къщи, като ви видят да се връщате с нова шапчица? Ех, това не е беда! Нали знаете какво се казва в такива случаи?

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

Не в това е работата, господине! Не бих могла да я нося, защото съм… нали ме виждате: бихте могли сам да се досетите!

 

БАЩАТА

А, траур, вярно! Истина: виждам, виждам. Моля за извинение. Вярвайте, наистина съм натъжен.

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

Стига, стига, господине! Би трябвало аз да благодаря, а не вие да се натъжавате или да съжалявате. Моля ви не обръщайте повече внимание на онова, което казах. Също и за мен, разбирате, нали…

ще бъде по-добре да не си спомням, че съм облечена така.

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Чакайте, чакайте! Не пишете, прескочете, прескочете последните думи от репликата!

Отлично! Отлично!

Оттук вие после ще продължите, както се уговорихме!

Тази сцена с шапките излезе добре, не ви ли се струва?

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

Да, ама най-хубавото сега идва! Защо не продължаваме?

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Потърпете за миг!

Ще трябва да се изпълни, разбира се, с малко повече лекота…

 

ПЪРВИЯТ АКТЬОР

Да, малко по-свободно…

 

ПЪРВАТА АКТРИСА

Да, разбира се. Не е кой знае какво.

Можем веднага да я изрепетираме, нали?

 

ПЪРВИЯТ АКТЬОР

О, лично аз нямам нищо против. Ето отивам, за да изиграя влизането!

 

РЕЖИСЬОРЪТ

И тъй, значи, вижте, сцената между вас и онази мадам Паче е свършила. Аз после ще се погрижа да я напиша. Вие стоите… Не, къде отивате?

 

ПЪРВАТА АКТРИСА

Почакайте, ще си сложа шапката…

 

РЕЖИСЬОРЪТ

А, да, отлично! Значи, вие сядате тук с наведена глава.

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

Да, ама не е облечена в черно!

 

ПЪРВАТА АКТРИСА

Ще бъда облечена в черно, и то много по-изискано от вас!

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Помълчете, моля ви. Погледайте малко сега! Има какво да научите!

Хайде! Почвайте: влизането!

 

ПЪРВИЯТ АКТЬОР

„Добър ден, госпожице…“

 

БАЩАТА

Ама не е така!

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Млъкнете, за бога! А вие престанете веднъж завинаги да се смеете! Тъй не може да продължава!

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

Извинявайте, не успях да се сдържа, господине! Госпожицата

си стои кротко, но ако аз бях на нейно място, уверявам ви, и чуех да ми кажат „Добър ден“ по този начин, с този тон, бих избухнала в смях точно тъй, както сега се изсмях!

 

БАЩАТА

Да, вижте, тъкмо така… видът, тонът…

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Какъв ти тон, какъв ти вид! Оттеглете се сега и ме оставете да гледам репетицията!

 

ПЪРВИЯТ АКТЬОР

Тъй като аз трябва да представлявам възрастен мъж, който влиза в дом със съмнителна репутация…

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Много добре, но не им обръщайте внимание, моля ви! Почнете отново, почнете! Всичко върви отлично!

И така…

 

ПЪРВИЯТ АКТЬОР

„Добър ден, госпожице…“

 

ПЪРВАТА АКТРИСА

„Добър ден…“

 

ПЪРВИЯТ АКТЬОР

„Ах… та… вярно ли е, че не идвате тук за първи път?“

 

БАЩАТА

Не „вярно ли е, че…“, а „навярно“!

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Казва „навярно“ — и после другото…

 

ПЪРВИЯТ АКТЬОР

Аз чух „вярно ли е“.

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Добре де! Все едно е дали е „навярно“, или „вярно ли е“! Продължете, продължете нататък. Впрочем, вижте, изпълнете го с по-малко напрежение, с по-малко шарж… Ето, сега аз ще го направя, погледайте…

„Добър ден, госпожице…“

 

ПЪРВАТА АКТРИСА

„Добър ден.“

 

РЕЖИСЬОРЪТ

„Ах… та… навярно… вие“

Изненада… страх… и радостно задоволство…

„Не идвате тук за първи път, нали…“

Ясно ли е?

И вие тогава: „Не, господине“.

Изобщо, как да кажа? Souplesse!

(И слиза отново от сцената.)

 

ПЪРВАТА АКТРИСА

„Не, господине…“

 

ПЪРВИЯТ АКТЬОР

„Значи, идвали сте и друг път? Повече от един път?“

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Не, не, чакайте! Оставете я да направи преди това

утвърдителен знак. „Значи, идвали сте и друг път?“

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

Господи!

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Какво има?

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

Нищо, нищо!

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Сега вие! Продължавайте!

 

ПЪРВИЯТ АКТЬОР

„Повече от един път? Е, значи… вие не би трябвало да се държите толкова… Разрешете да ви махна тази шапка!“

 

ПЪРВАТА АКТРИСА

Ах, аз да не съм тука палячо за посмешище на онази там!

 

ПЪРВИЯТ АКТЬОР

И аз не съм! Стига!

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Престанете! Престанете!

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

Да, простете… простете ми…

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Вие сте просто невъзпитана! Ето какво сте! Една безсрамна жена!

 

БАЩАТА

Да, да, господине, вярно е, вярно е. Ала извинете я…

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Няма какво да извинявам! Това е просто безобразие!

 

БАЩАТА

Да, да, господине, но повярвайте, повярвайте, че всичко, което виждаме, създава у нас особено, странно впечатление.

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Странно? Какво е странно? Защо странно?

 

БАЩАТА

Господине, аз се възхищавам на вашите актьори: на онзи господин,

на госпожицата,

ала, без съмнение… вижте, те не са ние…

 

РЕЖИСЬОРЪТ

И таз добра! Как искате да бъдат „вие“, когато те са актьорите?

 

БАЩАТА

Именно, актьорите! И много добре играят нашите роли. Но повярвайте, тяхната игра ни изглежда нещо съвсем друго. Би трябвало да бъде същото, но, така или иначе, не е!

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Как така не е? Какво е тогава?

 

БАЩАТА

Някак… става нещо тяхно, не е вече нещо наше.

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Разбира се, така и трябва да бъде! Вече ви обясних това!

 

БАЩАТА

Да, разбирам, разбирам…

 

РЕЖИСЬОРЪТ

И така, стига!

После ние ще си репетираме тъй както трябва. Винаги е било цяло наказание за мене да репетирам пред авторите! Никога не са доволни!

Хайде да опитаме отново с вас и да видим дали ще е възможно тя да не се смее повече.

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

А, няма да се смея вече, няма да се смея! Сега за мене идва най-интересното, уверявам ви!

 

РЕЖИСЬОРЪТ

И така, когато вие казвате: „Моля ви, не обръщайте внимание на онова, което казах… И за мене, разбирате, нали…“

вие трябва веднага да подхванете: „Разбирам, ах, разбирам…“ и веднага да попитате…

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

Какво да попита?

 

РЕЖИСЬОРЪТ

По каква причина носите траур.

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

Не, не, господине! Вижте: когато аз му казах да не обръща внимание, че съм облечена така, знаете ли какво ми отговори той? „Ах, много добре! Тогава да ги махнем веднага тези дрешки.“

 

РЕЖИСЬОРЪТ

И таз добра! Отлично! Та да обърнем с главата надолу целия театър!

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

Но това е истината!

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Ама каква истина, моля ви се! Тук сме в театър! Истината — докъдето може!

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

Тогава, извинете, какво представление смятате да създадете?

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Ще го видите, ще го видите! Сега оставете на мене тази работа!

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

Не, господине! От моето отвращение, от всички причини, една от друга по-жестоки и по-долни, за да съм „тази“ и „такава“, навярно вие бихте искали да замесите една романтична сантиментална история с него, който ще ме пита за причините на траура, и аз, която ще му отговоря, обливайки се в сълзи, че преди два месеца е умрял татко? Не, не, господине! Трябва той да ми каже онова, което наистина ми каза: „Тогава да ги махнем веднага тези дрешки!“ И аз, потънала в скръб, в траур, само от два месеца, отидох там — виждате ли, там! — зад онзи параван, и с тези пръсти, които трепереха от срам и отвращение, разкопчах корсажа си, полата…

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Имайте милост! Какво говорите?

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

Истината! Истината, господине!

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Добре, не отричам, нека това да е истината… И разбирам, разбирам целия ви ужас, госпожице, но и вие разберете, че всичко това на сцената не може да се покаже!

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

Не може ли? О, тогава, покорно благодаря, аз се отказвам!

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Ама не, вижте…

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

Отказвам се! Отказвам се! За онова, което може да се покаже на сцената, вие двамата сте се споразумели оттатък! Благодаря! Отлично го разбирам! Той иска веднага да стигнем до представянето

на неговите душевни терзания. Ала аз искам да представя моята драма, моята!

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Ох, боже мой, вашата, вашата! Извинявайте, но драмата е колкото ваша, толкова и на останалите! Например съществува неговата драма,

на майка ви. Не е прието едно действащо лице да излезе премного напред и като завладее сцената, да остави другите на заден план. Трябва всички да се съчетават в един хармоничен ансамбъл и да се представя онова, което може да се представи! И аз сам много добре зная, че всеки си има свой вътрешен живот, че всеки иска да го покаже наяве. Но трудността е тъкмо тук: да извадиш на показ само толкова, колкото е необходимо и има връзка с другите. И колкото и да е малко това, което показваш, чрез него да накараш да се подразбере целият сложен живот, останал скрит вътре! Ах, колко лесно щеше да бъде, ако всяко действащо лице в един пространен монолог… или дори, да кажем… в една публична лекция можеше да излее пред публиката всичко, което му е накипяло!

Трябва да се сдържате, госпожице. Повярвайте ми, във ваш интерес е; защото, предупреждавам ви, цялата тази изобличителна ярост и това прекалено отвращение може да напрани лошо впечатление на публиката. Особено, извинете ме, след като самата вие си признахте, че преди да отидете с него при мадам Паче, вече сте били с други, я то не един път!

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

Истина е! Но помнете, че в онези, в другите мъже, аз пак виждам него!

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Как, в другите — той? Какво искате да кажете?

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

В очите на изпадналия в грях, господине, виновен за всички по-нататъшни грешки не си ли остава винаги оня, който пръв го е вкарал в прегрешение? А за мене той е виновният дори преди да се родя. Погледнете го и ще видите дали не е вярно!

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Отлично! И малка ли ви се струва тежестта на толкова угризения върху него? Дайте му възможност да ги покаже на сцената!

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

А как, моля ви, ще стане това? Как ще може той да представи всички свои „благородни“ угризения, всички свои „морални“ страдания, ако вие му спестите ужаса да види, че в прегръдките му се е намерило — след като е поканил момичето да махне траурните дрехи на прясната скръб — онова дете, господине, онова момиченце, което той отиваше да посреща на излизане от училище, вече станало жена, и то паднала?

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

Тук засега сме си между нас, публиката още не ни познава. Утре вие ще дадете представлението за нас, както смятате за добре, ще го изпълните според вашите разбирания. Но желаете ли да видите действителната драма такава, каквато избухна и се разрази?

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Разбира се, не бих могъл да желая нещо по-добро, тъй ще почерпя от нея още отсега колкото може повече!

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

Много добре, тогава накарайте онази майка там да си отиде.

 

МАЙКАТА

Не, не! Не позволявайте това да стане, господине! Не позволявайте!

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Но те само ще репетират, госпожо!

 

МАЙКАТА

Не мога да го понеса! Не мога!

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Ама нали всичко това се е случило, моля ви! Нищо не разбирам!

 

МАЙКАТА

Не, то се случва сега, случва се винаги! Моята мъка не е свършила, господине! Аз съм жива и съм тук! И отново, и отново изстрадвам всеки миг на моето нещастие, което непрекъснато се повтаря, което вечно се подновява. Ала чули ли сте някога да говорят онези две малки същества там? Те не могат вече да говорят, господине! Те още се държат здраво о мене, за да не стихват моите мъки: но самите те вече не съществуват, тях ги няма! А тази,

господине, се измъкна, избяга от мене и пропадна, пропадна… И ако аз сега виждам и нея тук, то е пак по същата причина, то е само за да подновява винаги, винаги да съживява и държи пред очите ми мъката, която съм изстрадала и заради нея!

 

БАЩАТА

Вечният миг, както аз ви казах, господине! Тя

е тук, за да ме улови, да ме върже, да ме държи прикован и увиснал вечно на позорния стълб в този единствен бързотечен и срамен миг от моя живот. Тя не може да се откаже от това, а и вие не можете да ме избавите.

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Не съм казвал, че не трябва да го представим: дори то ще представлява ядката на цялото първо действие, докато стигнем до ненадейното й появяване…

 

БАЩАТА

Точно така. Защото то е моята присъда, господине: всички наши страдания трябва да стигнат своята връхна точка във финалния й вик!

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

Още звучи в ушите ми! Подлуди ме този вик! Вие може да ме представяте, както си искате, господине: няма значение! Може и облечена, стига само ръцете ми да са голи, поне ръцете, защото, погледнете, като стоях така,

с глава, облегната тъй, и ръце, обвити около неговия врат, видях, че тук на ръката ми пулсира една жила и тогава, сякаш само тази жива жила събуди отвращение у мен, стиснах очи ей така и отпуснах глава на гърдите му!

Викай, викай, майко!

Викай, както извика тогава!

 

МАЙКАТА

Не! Дъще, дъще моя!

Нещастнико, нещастнико, та това е моята дъщеря! Не виждаш ли, че е моята дъщеря?

 

РЕЖИСЬОРЪТ

 

БАЩАТА

Ето, виждате ли, защото беше тъкмо така, господине!

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Но, да, тука на това място, без друго! Завеса, тук, завеса!

 

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Какъв глупак! Рекох завеса, като исках да кажа, че действието трябва да свърши тук, на това място, а той взе, та наистина спусна завесата!

Да, да, отлично! Сигурен успех! Тъй трябва да свърши действието. Аз гарантирам, гарантирам за първото действие!

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Да, да! И така: дойдохме до второ действие! Оставете на мене да го направя тъй, както решихме още в началото, и всичко ще се нареди!

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

Ние ще влезем сега в неговата

къща за неудоволствие на оня там!

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Добре, само оставете аз да се погрижа, нали се разбрахме!

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

Стига да проличи ясно неговата неприязън!

 

МАЙКАТА

И какво ли добро произлезе от това…

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

Няма значение! Колкото повече вреда за нас, толкова повече угризения за него!

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Разбрах! Разбрах! Това ще бъде основната идея! Не се съмнявайте!

 

МАЙКАТА

Господине, моля ви, постарайте се добре да се разбере, за успокоение на моята съвест, че аз се помъчих по всички възможни начини…

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

… да ме умири, да ме посъветва да не върша спрямо него предизвикателство!

Направете, както тя иска, направете го, защото то е истина! Аз изпитвам от това удоволствие, вие ясно виждате, защото, колкото повече тя го умолява, колкото повече се опитва да смекчи сърнето му, толкова повече той се дърпа настрана, става „чужд“! Какво удоволствие ми доставя!

 

РЕЖИСЬОРЪТ

В края на краищата ще почваме ли второ действие, или не?

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

Няма да се обаждам повече! Но аз ви предупреждавам, че няма да бъде възможно цялото действие да се развие в градината, както искате вие!

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Защо няма да е възможно?

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

Защото той

винаги стои настрана от другите, заключен в стаята си! И после цялата роля на онова бедно, объркано момче там, както вече ви казах, трябва да се разиграе в къщата.

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Ех, може би! Но, от друга страна, трябва да разберете, няма да вземем да закачваме надписи или да сменяме сцената насред представлението, по три-четири пъти на действие!

 

ПЪРВИЯТ АКТЬОР

Някога се е правело…

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Да, когато публиката навярно е била невръстна, като онова момиченце там!

 

ПЪРВАТА АКТРИСА

И когато е било по-лесно да се създаде илюзия!

 

БАЩАТА

Илюзия? Имайте милост, не произнасяйте тази дума! За нас тя е особено жестока!

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Ама защо, моля ви?

 

БАЩАТА

Но да! Жестока, жестока! Трябва да разберете това!

 

РЕЖИСЬОРЪТ

А как трябва да казваме тогава? Ние създаваме тук у зрителите…

 

ПЪРВИЯТ АКТЬОР

… Посредством нашето изпълнение…

 

РЕЖИСЬОРЪТ

… илюзия за една действителност!

 

БАЩАТА

Разбирам, господине! Но навярно вие не разбирате нас. Извинете ме! Защото, вижте, тук за вас и за вашите актьори всичко е само една игра, и това е правилно.

 

ПЪРВАТА АКТРИСА

Как тъй игра! Да не сме деца! Тук ние изпълняваме съвсем сериозно роли!

 

БАЩАТА

Не казвам, че не е сериозно. Тъкмо това имам пред вид: вашата изкусна игра, която именно трябва да създаде — както казва господинът — съвършена илюзия за една действителност.

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Точно така!

 

БАЩАТА

Сега вземете под внимание, че ние, такива, каквито сме,

нямаме друга действителност извън тази илюзия!

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Какво говорите?

 

БАЩАТА

Но, разбира се, тъй е, господа! Каква друга действителност имаме ние? Това, което за вас е илюзия, създадена от вас, за нас е единствена реалност.

При това, обърнете внимание, не само за нас. Добре си помислете!

Можете ли да ми кажете кой сте вие?

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Как така кой съм аз? Аз съм аз!

 

БАЩАТА

А ако ви кажа, че не е вярно, че вие сте — аз?

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Ще ви отговоря, че сте луд!

 

БАЩАТА

Имате право да се смеете, защото тук е място за игра;

и вие можете следователно да ми отговорите, че само на игра онзи господин там,

който е „той“, трябва да се въплъти в „мене“, докато аз съм действително „този“! Видяхте ли, че ви хванах в капан?

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Но това вече го казахме преди малко! Пак ли ще почваме отначало?

 

БАЩАТА

Не, не. Съвсем не исках да кажа това. Дори аз ви приканвам да изоставите тази игра —

художествена, художествена игра! — към която вие сте свикнали тук с вашите актьори, и отново ви питам сериозно: кой сте вие?

 

РЕЖИСЬОРЪТ

О, гледайте какъв нахалник! Някой си, който се представя за „действащо лице“, идва да ме пита аз кой съм!

 

БАЩАТА

Едно действащо лице, господине, винаги има право да пита някой човек кой е „той“, защото действащото лице има наистина свой живот, белязан с неговите характерни черти, поради което то е винаги „някой“. Докато един човек — не казвам за вас, а за един човек, взет ей тъй, изобщо, може и да не бъде „някой“.

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Да! Но вие питате мене, който съм директор и режисьор! Не разбирате ли?

 

БАЩАТА

Питам само за да узная, господин директор, дали вие, такъв, какъвто сте сега, се виждате… такъв, какъвто сте били някога, преди много време, с всички илюзии, които тогава сте хранили. Дали виждате всички неща в и извън вас, каквито тогава сте ги виждали и каквито без съмнение действително са били за вас! И тъй, господин директор, като си спомните за тези илюзии, които сега вече не храните, за всички ония неща, които сега не ви се „струват“, каквито са „били“ едно време, не чувствате ли да се губи под краката ви, не казвам този дъсчен под, а почвата под краката ви? Та нали по същия начин „това“, което чувствате, че сте сега, с цялата реалност на днешното, такова, каквото е, е осъдено да ви изглежда илюзия утре?

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Е, и? Не разбирам докъде искате да доведете работата.

 

БАЩАТА

О, доникъде, господине. Искам да ви накарам да разберете, че ако ние

освен илюзията нямаме друга действителност, добре ще бъде и вие да не се доверявате твърде много на вашата действителност, на тази действителност, която днес вие дишате и живеете, защото — тъй както и вчерашната — тя е предопределена утре да ви се открие като илюзия.

 

РЕЖИСЬОРЪТ

А, отлично! Очаквам да кажете още, че вие, с тази ваша пиеса, която идвате да ми представяте тук, сте по-действителен, по-реален от мене!

 

БАЩАТА

Но това е несъмнено, господин директор!

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Тъй ли?

 

БАЩАТА

Мислех, че сте го разбрали още от началото.

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Че сте по-реален от мене?

 

БАЩАТА

Щом вашата реалност може да се изменя всеки изминат ден.

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Цял свят знае, че може да се променя. Променя се непрекъснато, тъй като реалността на всичко се сменя, сменя се непрекъснато!

 

БАЩАТА

 

Но не и нашата реалност, господине! Сега разбрахте ли? Това е разликата! Не се променя, не може да бъде променена, нито да стане друга, никога, защото е фиксирана. Ние сме си „такива“ завинаги — о, това е ужасно, господине! Нашата неизменна реалност трябва да ви кара да треперите, когато се приближавате до нас!

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Само че бих желал да зная кога се е видяло едно действащо лице да излезе от своята роля и да започне да я тълкува, да я защищава, да обяснява. Можете ли да ми отговорите? Аз никога не съм виждал такова действащо лице!

 

БАЩАТА

Не сте виждал, господин директор, защото авторите обикновено крият мъките на своето творчество. Когато действащите лица са живи, живи в действителност пред очите на своя автор, той не прави нищо друго, а само следи думите, които говорят, жестовете, които те сами му предлагат. И трябва той да иска да бъдат такива, каквито самите те искат да бъдат. Тежко му, ако не постъпва така! Щом едно действащо лице е вече родено, то добива веднага, такава независимост дори от самия свой автор, че всеки би могъл да си го представи в безброй други ситуации, в които авторът не е и мислил да го поставя. Дори понякога действащите лица добиват значение, каквото авторът никога не е и сънувал да им придава.

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Да, разбира се, това го зная!

 

БАЩАТА

Тогава защо се учудвате на нас? Представете си какво нещастие е за едно действащо лице да се роди живо във въображението на някой автор, а после авторът да не пожелае да му даде възможност да живее! Кажете ми дали това лице, оставено тъй, живо, но без възможност за живот, няма право да върши това, което правим ние сега пред вас, след като сме правили дълго и предълго същото пред него, за да го убедим, за да го подтикнем? Ту аз му се появявах, ту тя,

ту онази клета майка…

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

Вярно е, и аз съм правила същото, господине, и аз съм го правила, за да го изкушавам, правех го толкова пъти в неговия тъжен и пуст кабинет, в часовете на здрач, когато той, отпуснат в едно кресло, не се решаваше да превърти електрическия ключ и оставяше мрака да нахлува в стаята му, а в този мрак ние се тълпяхме, за да го изкушаваме…

Да бяхте се махнали всички вие! Да бяхте ни оставили сами! Ето мама със своя син. Аз с това момиченце. А онова момче там винаги само. И после аз с него —

и после аз сама, аз сама… в този мрак.

Ах, моят живот! Какви сцени, какви сцени му предлагахме! Аз, аз го изкушавах повече от всички!

 

БАЩАТА

Да! Но може би той не ни даде възможност да живеем тъкмо заради тебе, заради твоята настойчивост, заради твоята невъздържаност

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

Ами! Та нали той самият пожела да бъда такава!

Господине, мисля, че това беше по-скоро от униние или от възмущение към театъра такъв, какъвто публиката обикновено го разбира и го иска…

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Хайде да продължим, драги господа, да продължим репетицията, за бога, и да стигнем до съществения факт!

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

Е, струва ми се, имате предостатъчно факти още с идването ни в неговата къща.

Нали сам казахте, че не могат да се закачват надписи или да се променя сцената всеки пет минути!

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Тъй е! Но точно затова трябва да ги свържем, да ги съберем в едно стремително и стегнато действие, а не както вие преди малко искахте да видите как вашето братче се връща от училище, как обикаля като привидение из стаите, как се крие зад вратите, измъчвано от една мисъл, която… не си спомням думата, която употребихте…

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

Изсмуква го, обезкървява… напълно!

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Необичайна дума! Добре, съгласен съм, и се превръща целият „само в очи“, нали?

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

Да, господине, ето го там!

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Ха така! И в същото време бихте желали да се представи и онова момиченце, което играе, без да подозира нищо, в градината. Той в къщи, тя в градината; това възможно ли е?

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

Ах, да играе на слънце в градината, господине, да бъде щастлива! Това е единствената ми награда, нейната радост, нейният празник в онази градина, да я видя избавена от мизерията, от неприветливостта на ужасната стая, където спяхме и четиримата! И аз спях с нея, помислете си, аз, с ужаса на моето заразено тяло, бях до нея, а тя ме прегръщаше силно със своите нежни и невинни ръчички. В градината, щом ме видеше, изтичваше да се хване за ръката ми. Големите цветя не виждаше, отиваше и намираше всички онези „длебнички, длебнички“ и искаше да ми ги покаже, и ми се радваше, радваше…

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Добре, добре, ще подредим и градината, бъдете спокойна! Ще има градина. Ще видите, ще останете доволна! Там ще съсредоточим сцените!

Ей… спусни някое и друго дръвче! Две кипарисчета! Тук отпред, пред този басейн!

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Засега набързо приспособяваме нещо, колкото да се създаде впечатление.

Ей… Дай сега малко небе!

 

СЦЕНИЧНИЯТ РАБОТНИК

Какво?

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Малко небе! Някакъв фон, който да падне тук отзад, зад този басейн!

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Ама не бяло! Казах ти небе! Нищо, остави го, аз ще се справя.

Ей, осветителя, загаси всичко и ми дай малко атмосфера… лунна атмосфера… синьо, синьо от всички страни и на бялата завеса… Така! Стои!

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Ето, погледнете! Сега Момичето, вместо да се крие зад вратите на стаите, би могло да обикаля тук из градината и да се крие зад дърветата. А с малката работата е по-трудна. Не е лесно да се намери момиченце, което да изиграе добре сцената, там, дето ви показва цветята.

Ела, ела ти по-добре! Да се помъчим да направим, каквото може!

Ела, ела!

Ах, струва ми се, големи неприятности ни чакат и с това момче… Но как така?… Боже мой, ала все пак то трябва да каже нещичко…

А, отлично… отлично…

Ако малката го изненада тук да дебне, не би ли могла да му измъкне поне някоя и друга дума от устата?

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

Не се надявайте да проговори, докато тук присъства оня там!

Първо трябва да го изпратите да си върви.

 

СИНЪТ

Веднага! Ще се махна с най-голямо удоволствие! По-добро от това и не желая!

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Но къде отивате? Чакайте!

 

СИНЪТ

Аз изобщо нямам работа тук! Оставете ме да си отида, моля ви! Оставете ме да си отида!

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Как така нямате работа тук?

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

Ама не го задържайте! Той и без това няма да си отиде!

 

БАЩАТА

Той трябва да представи ужасната сцена в градината заедно с майка си!

 

СИНЪТ

Аз нищо няма да представя! И още отначало заявих това!

Оставете ме да си отида!

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

Разрешавате ли, господине?

Оставете го!

Хайде де, върви си!

Виждате ли, че не може? Не може! Принуден е да остане тук, завързан е за веригата, без да може да се изтръгне. Но щом дори аз, която хуквам да бягам, когато става онуй, което трябва да стане — тъкмо поради омразата ми към него, поради нежеланието ми да го гледам с очите си, — е, та щом дори аз стоя още тук и издържам неговия вид и неговата компания — тогава, представете си, дали той е в състояние да си отиде, той, който трябва наистина да остане тук с тоя свой достоен баща и с оная майка там, без други деца освен него…

Хайде, хайде, мамо! Ела…

Погледнете, беше се надигнала, за да го задържи…

Ела, ела…

Представете си каква смелост притежава тя, за да показва тук на вашите актьори онова, което чувства. Ала желанието й да се приближи до него е толкова голямо, че ето, виждате ли? — съгласна е да изживее отново своята сцена.

 

СИНЪТ

Аха, но не и аз! Не аз! Щом не мога да си отида, ще остана тук, но повтарям, че няма нищо да представям!

 

БАЩАТА

Вие можете да го принудите, господине!

 

СИНЪТ

Никой не може да ме принуди!

 

БАЩАТА

Ще те принудя аз!

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

Чакайте, чакайте! Първо, малката в басейна!

Бедничка моя душичке, ти гледаш объркана с хубавите си големи очи. Навярно не разбираш къде се намираш! Ние сме на сцена, душичке! Какво е сцена? Ето, виж, то е едно място, където се играе и нещата се правят съвсем като наистина. Играе се пиеса. И сега ние ще изиграем пиесата. Съвсем като наистина, нали! И ти също…

Душичке моя, душичке моя, как ужасна е твоята роля в пиесата. Какво отвратително нещо е измислено за тебе! Градината, басейна… Е, разбира се, той не е истински! Лошото е тъкмо туй, скъпичко момиченце, че тук всичко не е истинско! О, може пък на тебе, понеже си малко момиченце, да ти хареса повече един неистински басейн, отколкото един истински, за да можеш да си играеш, нали? Уви, не, само за другите всичко ще бъде игра, но не и за тебе, за нещастие, защото ти си истинска, душичке, и защото играеш наистина при един истински басейн, голям, зеленясал, с много палмови листа, които правят сянка и се оглеждат, и с много диви патици — те плуват по повърхността и разбиват отраженията. Ти искаш да хванеш една от тези диви патици…

Не, миличка Розета, не, мама не се интересува от тебе заради онзи там син, един истински мерзавец! Моята глава ще се пръсне от дяволските мисли, които ме измъчват… А оня там…

Какво стоиш тук, вечно с тоя вид на просяк? Ако малката се удави, и ти ще си виновен. Заради това твое държане, сякаш съм виновна, задето ви накарах да влезете в къщата, като че не съм платила за всички!

Какво държиш? Какво криеш? Извади, извади тази ръка!

Ах! Откъде си го взел?

Глупако, на твое място вместо да се самоубивам, бих убила някой от ония двамата или дори двамата: бащата и сина!

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Отлично!

И в същото време…

 

СИНЪТ

Какво ти в същото време! Не е вярно, господине! Не се е разиграла никаква сцена между мене и нея!

Нека самата тя ви каже как стана всичко.

 

МАЙКАТА

Да, истина е, господине! Аз бях влязла в неговата стая.

 

СИНЪТ

В моята стая, чувате ли какво казва? А не в градината!

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Но това няма значение! Действието трябва да се съсредоточи на едно място, казах вече!

 

СИНЪТ

Вие какво искате?

 

МЛАДИЯТ АКТЬОР

Нищо, наблюдавам ви.

 

СИНЪТ

А, и вие сте тук? За да повторите онова, което върши?

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Точно така, точно така! Струва ми се, би трябвало да бъдете благодарен заради това внимание!

 

СИНЪТ

А, така ли? Много благодаря! Но още ли не сте разбрали, че вие не можете да създадете тази пиеса? Ние не сме оживели вътре в самия вас, а вашите актьори ни гледат отвънка. Как мислите, възможно ли е да се живее пред едно огледало, което не стига, че ни кара да леденеем, като ни показва нашия собствен образ, но в същото време го отразява, предавайки му една неразпознаваема от самите нас гримаса?

 

БАЩАТА

Това е вярно! Това е вярно! Разберете, че той има право!

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Добре, отдръпнете се!

 

СИНЪТ

Излишно е! Аз не съм съгласен.

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Вие сега мълчете и ме оставете да чуя какво ще каже майка ви!

Е, и? Бяхте ли влезли в стаята?

 

МАЙКАТА

Да, господине, като не можех да издържам повече, влязох в неговата стая, за да облекча сърцето си, като изплача цялата мъка, която ме притискаше. Но той, щом ме видя да влизам…

 

СИНЪТ

… Никаква сцена! Отидох си, отидох си, за да не стане сцена. Защото никога не съм правил сцени, разбрахте ли?

 

МАЙКАТА

Истина е! Тъй е! Тъй.

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Ала сега сцената между вас и него трябва да стане! Тя е необходима!

 

МАЙКАТА

Колкото за мене, господине, ето ме, готова съм! Ех, да можехте вие да ми покажете как да му поговоря, поне за малко, да изплача всичко, което ми е в сърцето.

 

БАЩАТА

Ти ще разиграеш тази сценка. Заради майка си!

 

СИНЪТ

Няма да изиграя нищо!

 

БАЩАТА

За бога, послушай! Послушай! Не чуваш ли как ти се моли? Нямаш ли синовно чувство?

 

СИНЪТ

Не! Не! И престани веднъж завинаги!

 

МАЙКАТА

Моля ви се! Моля ви се!

 

БАЩАТА

Трябва да се подчиниш! Трябва да се подчиниш!

 

СИНЪТ

Ама каква е тази лудост, която те е обзела? Нямаш спирачка, показваш пред всички своя и нашия срам! Аз не съм съгласен! Не съм съгласен! И тъкмо по този начин въплътявам волята на онзи, който не е искал да ни даде възможност да живеем на сцената!

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Да, но нали всички вие сами дойдохте?

 

СИНЪТ

Той, не аз!

 

РЕЖИСЬОРЪТ

А вие не сте ли тук?

 

СИНЪТ

Трябваше да дойде той, да довлече всички нас и да тръгне да се споразумява оттатък заедно с вас не само за онова, което действително се случи, сякаш то не е достатъчно, а и за онова, дето никога не е било!

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Но кажете, кажете поне вие какво е станало! Кажете го на мене! Наистина ли излязохте от стаята си, без да кажете нито дума?

 

СИНЪТ

Нито дума. Тъкмо за да не направя сцена!

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Добре, а после? Какво направихте после?

 

СИНЪТ

Нищо… Прекосявайки градината…

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Да, и? Прекосихте градината?

 

СИНЪТ

Но защо искате да ме накарате да го кажа, господине? Ужасно е!

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Момиченцето?

 

СИНЪТ

Там, в басейна…

 

БАЩАТА

И тя вървеше след него, господине!

 

РЕЖИСЬОРЪТ

И тогава вие?

 

СИНЪТ

Дотичах, спуснах се да я извадя… Но спрях, защото зад дърветата видях нещо, от което кръвта ми се смрази: Момчето, Момчето стоеше неподвижно, с обезумял поглед и гледаше в басейна удавената си сестричка.

 

Приближих се и тогава…

 

МАЙКАТА

Сине! Синчето ми!

Помощ! Помощ!

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Нарани ли се? Наистина ли се нарани?

 

ПЪРВАТА АКТРИСА

Мъртво е! Бедното момче! Мъртво! Ах, какво нещастие!

 

ПЪРВИЯТ АКТЬОР

Как така — мъртво! Преструвка! Преструвка! Не вярвайте!

 

ДРУГИ АКТЬОРИ ОТДЯСНО

Преструвка ли? Действителност! Действителност! Мъртъв е!

 

ДРУГИ АКТЬОРИ ОТЛЯВО

Не! Преструвка! Преструвка!

 

БАЩАТА

Каква ти преструвка! Действителност! Действителност, господа! Действителност!

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Преструвка! Действителност! Вървете по дяволите всички! Светлина! Светлина! Пуснете светлина!

 

Ах! Никога не ми се е случвало такова нещо! Загубих целия ден!

Вървете си, вървете си! Какво повече може да правим сега? Твърде късно е да започнем отново репетицията. Довиждане до тази вечер!

Ей, осветителя загаси всичко!

Ех, по дяволите! Остави ми запалена поне една малка лампа, за да виждам къде стъпвам!