„По вкус и цвет, товарищ нет“ казват руснаците. Трудно е да се каже коя книга е хубава и коя не. „Под игото“ си има своето място под слънцето като първи български роман и като книга пресъздаваща образи от своето време. Сигурно са прави като казват някой че не била най-жанрово и стилистично оформената книга писана от български автор, но пък е реалистична и определено подрастващите трябва да я прочетат. Все пак образите в нея са живи и реалистични, пресъздават нашите деди, а и доста съвременници. Със сигурност не е най-добрата книга която съм чел според мен разбира се, но е добра и най-важното наша е. Така че не се упражнявайте в в писане на излишни коментари, нека да оставим преценката на всеки който посегне към нея и я прочете. Не виждам с какво булевардните бестселъри на Америка са по-добри от нашите романи. В края на краищата дори да не харесваме най-много нашите романи поне им дължим уважение.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.