Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
России, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2013 г.)

Издание:

Руски поети

 

© Петър Велчев, встъпителна студия, подбор, превод от руски и коментар, 2009

© Петър Добрев, библиотечно оформление, 2009

© Издателство „Захарий Стоянов“, 2009

 

Редактор: Андрей Андреев

Графичен дизайн и корица: Петър Добрев

Коректор: Петър Апостолов

Предпечатна подготовка: „Алтернатива“

Формат 16/60/90

Печатни коли 20,5

 

978-954-09-0321-7

 

На корицата: „Пролет“, фрагмент, художник: Иван И. Левитан

 

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2009

Печат УИ „Св. Климент Охридски“

История

  1. — Добавяне

За бран свещена те повика

и те обикна Господ Бог,

и надари те с мощ велика —

на злото силата безлика

да съкрушиш в двубой жесток.

 

Стани, родино! Бог зове те —

за твойте братя! Премини

оттатък Дунав, дето свети

Егеят, врязан в бреговете

със свойте пенести вълни.

 

Ала помни: да служиш Богу

това е тежък земен път.

Бог свойте роби съди строго,

а върху теб, уви, тъй много

ужасни грехове тежат.

 

Страна с клеймо на роб покорен —

неправда черна те души;

в лъжа безбожна, в грях тлетворен,

и в мързел мъртъв и позорен,

и в мерзост тънеш до уши!

 

Макар и да не си достойна,

призвана си! Покай се ти,

отмий греха, злината знойна —

и нека гръм с присъда двойна

главата ти не връхлети!

 

С душа коленопреклонена,

с чело, което в прах пълзи —

моли се ти с молба смирена

и свойта съвест развратена

лекувай с балсам от сълзи!

 

След туй стани и с плам в душата

хвърли се в кървавата сеч!

В сурова бран за свойте братя

воювай храбро с меч в ръката,

и знай — това е божи меч!

 

Март 1854 г.

Бележки

[0] Алексей Хомяков е поет, философ, богослов, публицист, учен-енциклопедист, всепризнат водач на славянофилството. Това е могъщо идейно движение, обосноваващо необходимостта Русия да се развива по свой, особен културно-исторически път, различен от този на Западна Европа. Хомяков идеализира православието и патриархалните устои на руския живот. Същевременно той е убеден противник на крепостното право и яростен изобличител на социалните и нравствени пороци на своята родина. Това звучи със страшна сила в стихотворението „Към Русия“:

Страна с клеймо на роб покорен —

неправда черна те души;

в лъжа безбожна, в грях тлетворен,

и в мързел мъртъв и позорен,

и в мерзост тънеш до уши!

Стихотворението бързо се разпространява по нелегални канали. Ал. Херцен отпечатва откъси в издавания от него в Лондон руски вестник „Колокол“. Т. Шевченко го преписва в дневника си и му се възхищава. И т.н. Властта заплашва Хомяков с изселване от Москва.

Стихотворението „Към Русия“ е написано в разгара на Кримската война от 1853–1856 година. И в него поетът призовава своята родина да освободи от османско иго своите братя по кръв и по християнска вяра — южните славяни. Той сякаш иска да внуши, че самата история предоставя удобен случай на Русия да изпълни великата си мисия, за която тъй дълго мечтаят славянофилските дейци:

Стани, родино! Бог зове те —

за твойте братя! Премини

оттатък Дунав, дето свети

Егеят, врязан в бреговете

със свойте пенести вълни.

Само чрез бранен подвиг Русия, според Хомяков, ще може да изкупи греховете си пред човечеството и пред Бога. Публицистични и богословски съчинения на Хомяков биват превеждани у нас още преди Освобождението.

Край