Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Проблеск, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2013 г.)

Издание:

Руски поети

 

© Петър Велчев, встъпителна студия, подбор, превод от руски и коментар, 2009

© Петър Добрев, библиотечно оформление, 2009

© Издателство „Захарий Стоянов“, 2009

 

Редактор: Андрей Андреев

Графичен дизайн и корица: Петър Добрев

Коректор: Петър Апостолов

Предпечатна подготовка: „Алтернатива“

Формат 16/60/90

Печатни коли 20,5

 

978-954-09-0321-7

 

На корицата: „Пролет“, фрагмент, художник: Иван И. Левитан

 

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2009

Печат УИ „Св. Климент Охридски“

История

  1. — Добавяне

Не си ли чул как в мрака трепва

въздушна арфа[1] с кротък звън —

когато полунощ прошепва

и буди струните от сън?…

 

Ту гръмне звук, разтърсващ, леден,

ту ненадейно отзвучи…

Като че болка с вик последен

отекне в тях — и замълчи!

 

От всеки полъх на зефира

избухва в струните сълза…

Би казал: ангелската лира —

в прахта — скърби за небеса!

 

О, как към вечността могъща

тогава литва всяка твар!

И свойто минало прегръща,

тъй както призрак на другар.

 

Как вярващо тупти сърцето!

Как светло, леко е в гръдта!

Сякаш с ефира си небето

по вените ни пролетя!

 

Уви, не ни е отредено

небе — задъхваме се там:

прашинки, молещи смирено

за късче от божествен плам.

 

И ако този сън прекрасен

за миг прекъснем, и се спрем,

и с поглед трепкащ и неясен

в бездънното небе се взрем —

 

с глави, натегнали от зноя,

и слепи от небесна жар,

ще паднем, ала не в покоя,

а пак в нелепия кошмар.

 

1825

Бележки

[0] Написано в първите години от пребиваването на Тютчев в чужбина, стихотворението е изпълнено с носталгия и спомени за младите години, прекарани в литературния кръжок на С. Е. Раич.

[1] Въздушна арфа (или Еолова арфа) е музикален инструмент във вид на кутия с опънати в нея струни, които зазвучават от движението на въздуха. Такава арфа е имало край къщата на Раич в Москва. Модата да се поставят въздушни арфи на покривите, в дворовете, беседките и т.н. получава разпространение в края на XVIII век и е отразена в поезията и живописта на романтизма.

Край