Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,8 (× 15 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2016 г.)

Издание:

Иван Хаджийски. Оптимистична теория за нашия народ

 

Издателство „Отечество“, 1997

Под редакцията на Любен Петков

История

  1. — Добавяне

IV

По-особен е случаят, когато изневярата идва при брак, сключен по силата на лична предбрачна любов. Исторически това е последната развойна форма на любовта — най-пламенната, най-романтичната, но и най-преходната и трагичната.

В днешното жестоко време, време на егоизъм, на борба, на взаимна вражда и самоизяждане в областта на стопанство, политика и психология, всеки чувствува нужда от другар, който да прилепне до сърцето и душата му, комуто може да разкрие всичките си тайни, без да се страхува, че това ще бъде използувано за удар срещу него, комуто може да се облегне с пълна сигурност, с когото искрено може да сподели и тревогите на съдбата си и да получи искрен съвет и подкрепа. И тъкмо този глад за полов и социален другар лежи в основата на тъй познатия днес копнеж за „нея“ и „него“, които ще дойдат да изпълнят с лъчи топлина изобщо студения ни и нерадостен живот.

Този копнеж обаче изгражда своя предмет — образа на любимата или любимия. Не ще съмнение, че чертите на този образ зависят от обществено-класовото положение на младежа, но в тези класови рамки този образ носи чертите на най-съвършеното, което може да бъде желано. Той се изгражда чрез събиране на най-хубавите физически душевни черти, наблюдавани в живота, по картините, в романите и филмите. Отдавна в този образ си остава чаканата взаимност, всеотдайност, съчувствие и отзивчивост, изразени в ласкави погледи, в пълна с нежност и преданост усмивка, в готовност за следване и вярност, изобщо в нравствена привързаност и близост.

Този образ е свързан с най-силни чувства (афекти), той е предмет на една любов, която още не е известна навън.

И през миража на този образ, така афективно изрязан в съзнанието, с тази предварителна влюбеност, с целия този копнеж, младежът разглежда всички жени и търси да открие в лицето на всяка тази, която съдбата му е отредила.

И един щастлив ден той бива пронизан от топлината на един ласкав поглед, на една благосклонност, бива пожелан и ограден с тъй жадуваното внимание, усеща до себе си дъха на един човек, който иска да живее с него и заради него и да му бъде навеки другар.

Грабнат в сърцето, по силата на афекта младежът пренася върху другаря си образа на своето въображение и с този образ като с блестяща декоративна мантия обвива действителното му същество. Заедно с това той пренася върху него и избухналия в двойна сила заряд от чувства, които досега са изпълвали гърдите му и са го измъчвали.

Тъкмо поради посоченото си естество личната предбрачна любов ни връхлита внезапно, от първа среща, като че с натискане на едно копче в сърцето. И наистина, другарят в един миг грабва образа и влюбеността, които вече съществуват в душата на младежа.

Посоченото пренасяне на образа на въображението върху действителния човек и покриването му с него представлява тъй познатото явление на идеализация на любимия, което е един от случаите на привиждане (илюзиране).[1]

Благодарение на тази идеализация младежът пренася върху съществото на другаря си и предварителната си влюбеност. Неговата любов всъщност е отношение не към истинското същество на любимия, което той не е в състояние да види, а към идеализирания му образ. Поради това тази любов е толкова пламенна, силна, всепоглъщаща, сляпа и безразсъдна. Поради това тя е толкова трагична при принудителна раздяла. При раздялата влюбеният мисли, че губи всичко, когато всъщност той губи несъвършената подложка на своя идеализиран образ.

Тази идеализация на любимия продължава поради следните причини:

Влюбеният е под влиянието на афекта на любовта. Но афектът действува преиначаващо върху мисленето. Той обсебва съзнанието, подчертава само представите и мислите, които му съответствуват, и не допуска и гони от съзнанието представите и мислите, които му противоречат, дори да са истински. Влюбеният вижда само добрите качества на любимия си, и то в най-преувеличен вид, а е сляп за недостатъците и глух, когато му се сочат от трети лица; а ако ги вижда, той ги тълкува в най-благоприятен за чувствата си смисъл.[2]

За поддържане и засилване на тази идеализация спомага и съзнателният или несъзнателен стремеж на младите да прикриват старателно недостатъците си, за да не разочароват любимия си, и да подчертават добрите си страни, за да засилят очарованието му. За този егоизъм на влюбения днес няма никакви спирачки, макар че често той сам става жертва на този егоизъм. Но в някои случаи този стремеж се превръща в искрено усилие към облагородяване на собствения характер, за да се заслужи истински обичта и почитта на другаря.

Влюбените не са в състояние да се опознаят добре, защото търсят за изживяване на любовта си специално подбрана обстановка, която има за задача не да провери качествата им, а да отговори на грижите на влюбените, щото чистият блясък на техните чувства, щото музиката на техните разцъфнали като пролетни пъпки души да не се помрачи от нищо. И те избират и търсят за среда на тяхната любов само места, които ще засилят тези чувства, които ще влязат като еднородна съставка в розовата картина на тяхното опиянение. Всичко трябва да бъде подчинено на изискванията на тази разгоряла любов.

Влюбеният трябва да е външно красив. Той обръща особено внимание на дрехите си. Те трябва да са хубави, чисти, изгладени. Той е винаги избръснат, умит, вчесан. Да не говорим за грижите за красота у девойката.

Влюбените искат да бъдат винаги забавни и интересни. Преди да тръгнат на среща, те събират весело настроение търсят хубави и интересни думи, приготовляват си весели разговори, съобщения за весели и интересни случки, запасяват се с вицове. С всички средства гонят скуката. Всичкото остроумие, веселост, красноречие, познания се слагат в работа и движение, за да се спечели и порази въображението на любимия. Любовта става вдъхновение. Тя оживява и напряга всичките сили на влюбения. Той е готов за всякакви подвизи и геройства.

Влюбените избират и подходяща външна среда. Те търсят очароването на нощите, когато предметите губят своя делничен вид и добиват особено вълнуващи очертания; когато човек, загубвайки пред очи външния свят, като че остава само с чувствата и мислите си; когато душите търсят да се слеят в общия си ритъм.

Те търсят екскурзиите, където слънцето, цветята, красотата на природата, полъхът на свежия вятър, игрите, гоненицата, обедите върху тревата и под сянката на дърветата стават причина за толкова красиви докосвания на духа и тялото, на толкова възхитени и възторжени погледи и усмивки, където радостните викове и песни едва успяват да изразят набуялите чувства.

Влюбените търсят хубави филми, четат хубави книги, декламират, с една дума, стават в един или друг смисъл поети.

Бележки

[1] От психологическо гледище случаят по нищо не се различава от случая, когато нощно време, минавайки през гора, привиждаме в тъмните сенки на предметите такива вещи, от които се страхуваме. Нашият страх, като афект поддържа в съзнанието ни представа за разбойник, за вълк, за мечка, за куче или нещо подобно. Поради това, ако чакаме да ни срещне вълк, ние илюзираме вълк, ако чакаме човек, илюзираме човек и т.н.

[2] Афектът извиква и поддържа в съзнанието само съответствуващи му мисли и представи. Ревността дава преднина на представи, съображения, които я засилват. При радостно настроение мъчно се промъкват неприятни представи и обратно. Мразещият е глух и сляп за добрите качества на противника си, както и обичащият за лошите качества на приятеля си. Любовта не търпи представи, които могат да нарушат нейния блясък и нейната музика. Затова влюбеният е сляп за недостатъците на другаря си. Глупавите забележки му се виждат преднамерена детска наивност, галене. Инатът — забавно дразнене, за да изпитат силата на любовта му. Капризността и вироглавостта — игрива закачливост.

Той е щастлив, че може да задоволи капризите на другаря си и да му достави удоволствие. Всяка дума на любимия за него е чиста монета или закон. Когато, за да прикрие невежеството си, другарят му отговаря: „Знам, но не искам да ти кажа“, той смята, че наистина това е така и че не му отговаря, за да го дразни във веселия смисъл на думата. Като всяко глупаво животно той решително не е в състояние да разбере всичките хитрини и маневри на другаря си, с които последният прикрива недостатъците си: глупост, невежество, физическа слабост, житейска и домакинска неопитност, порочно минало и пр. Собствено всеки знае подробностите на своята собствена история. Съветите на другите за предпазливост и разум му се виждат прояви на завист и желание да му се отнеме тъй дълго търсеното щастие. Той не иска да разваля симфонията на своето опиянение с никакви подозрения.

Изобщо това е психологията на сляпата седмица, без чиято слепота и помощ много бракове не биха станали. Това е и причината, дето много младежи, които не могат да се оженят лесно в родното си място, дето няма място за илюзии и идеализации, защото всичко е налице, ясно като на длан, се женят лесно (влизат бързо с двата крака), щом отидат в друго място, където не познават добре хората и от пръв поглед се лъжат.