Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,8 (× 15 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2016 г.)

Издание:

Иван Хаджийски. Оптимистична теория за нашия народ

 

Издателство „Отечество“, 1997

Под редакцията на Любен Петков

История

  1. — Добавяне

XIV

Строевото учение, особено маршировката, си остава основно средство за приучване към пълно подчинение, към автоматизуване на поведението, към превръщането на войника в слух, който чака само заповед. Строевото учение е изпитано средство за стягането на една част с паднала дисциплина; заради това строят в казармата се смята за нещо свещено.

Заковаността и пълната неподвижност на войнишкия стоеж при командата „мирно“ е най-пълното осъществяване на пасивното подчинение — „търпението“. Там, където те е сварила, толкова време, колкото иска началникът, ти си длъжен да стоиш, без да мръднеш. Може да те сърби отпред, могат да те щипят отзад, може муха да ти е влязла в носа, така ще останеш, потискайки всички двигателни подтици. Тази неподвижност е същевременно пълна неподвижност и на мисълта. Чакайки всеки момент заповед, ти не можеш да мислиш за друго, защото всеки миг можеш да изпъкнеш сам пред редицата и тогава няма да си намериш място от ругатни и присмех. Поради това огромно значение на „мирното“, то предхожда всяка команда. Заради това половината от строя минава в положение „мирно“; заради това подофицерите толкова строго държат никой „с ухо дори“ да не шавне; заради това старшите офицери, за да проверят дисциплината на частта, държат войниците по 10–15 минути в положение „мирно“, „Мирното“ е основната школа за „понасяне несгодите на войнишкия живот“, школата на войнишкото „търпение“.

Маршировката пък е школата на войнишкото „действуване“ — заповедоизпълнение. Поради естеството на нещата, поради това, че всеки момент може да гръмне заповед, войникът цял се е превърнал в слух. Но не само това — в началото докато се свикне с необичайното положение на тялото, с високото дигане на краката, с равномерното им биене в земята, с равната крачка, с бързината на крачката, с подравняването със своята и другите редици, цялото съзнание е обсебено от тези двигателни усещания. Те не само променят основното ни самочувство, те отстраняват не само личната воля, но и всяка друга мисъл освен мисълта, че всеки момент може да дойде заповед.

По този начин при маршировката поведението на войника е напълно превърнато в една ос: заповед — изпълнение, при пълно отстраняване на личната воля. Командите непрекъснато се набиват в ушите:

— Едно, две, три! Едно, две, три!

— Дигай крака високо! Раз, два, три!

— Бавна крачка! Леви, леви, леви! Раз, два, три!

— Приближи се! Подравни се! Удряй силно! Раз, два, три!…

Не можеш да не изпълниш точно и веднага командата, защото си вклещен в редицата и всяко отклонение личи като на длан. По този начин напълно се претопяваш душевно и телесно в колектива, забравяш се като личност, оставаш едно механично маршируващо тяло — ти си човек-маса.

Командите непрекъснато вбиват в мозъка:

— Като един човек: едно сърце да бие, един крак да се прибере, един крак да се отпусне, един отговор да се чуе, един крак да се вижда отстрана, един удар да се чува, една пушка да падне, един нож да тракне.

Същото въздействие имат и хватките, особено когато се правят съвкупно. Но едва ли има военно упражнение, което външно така ясно да показва всички цели на обучението: промяна на самосъзнанието чрез предизвикване на телесна усетливост, спазване на строго определен ред, за да се чувствуваш вкопчан в една чужда воля, действително съблюдаване на този ред под окото на началника при пълно отстранение на всяка лична воля и мисъл, както при гимнастиката на уреди.

Редицата стои свободно пред уредите. Щом му дойде ред, войникът застава „мирно“, тръгва с маршировка и спира във войнишки стоеж встрани напр. от стълбата за изкачване на ръце. Обръща се надясно и с подхвърляне почва да се катери. Скача после на земята, застава отново „мирно“, обръща надясно, връща се отново с маршировка до редицата — с лице срещу нея, — прави кръгом и чак тогава отново застава свободно. На външния наблюдател движенията на войника правят впечатления като да са движения на автомат.