Иван Хаджийски
Оптимистична теория за нашия народ (72)

VII

Остава само едно — поне затворът със своя режим да даде на затворника един образец на правов ред. Поне в затвора затворникът да види, че може да се създаде един правопорядък, който да бъде зачитан от всички, включая и самия затворник, та по този начин да се създаде у него едно правно чувство, една правна съвест. Какво става всъщност?

Порядъкът в затвора се изгражда главно от отношенията на затворническия персонал към затворниците. В затвора има повече служби, отколкото в кое да е друго ведомство. Само администрациите на Тартарен Тарасконски и на Людвика XIV могат да разчитат тук на успешна конкуренция. Тези многобройни служби обаче се упражняват не от държавни служители, а от затворници, на които това се признава като работа.

I отделение напр. има освен официалния персонал още: 1) дежурен, който се грижи за общия ред в отделението (бивш домакин на военен склад, ограбен от него): 2) негов помощник (бивш домакин на Софийската първостепенна болница, от касата на която задигнал 1 200 000 лв.; 3) завеждащ карцера (изнасилил едно момиче): 4) негов помощник (съучастник в изнасилването); 5) мияч на нужника (крадец); 6) метач на помещението (бай Димитър — царя на чекмеджетата); 7) лице, което затваря прозорците от лявата страна на помещението (Чаластрата — мошеник на дребно): 8) лице, което затваря десните прозорци (бивш полицай): 9) отряд, който носи баките от кухнята до отделението: 10) лице, което разпределя храната: 11) двама разносвачи на хляба. Поне аз можах да узная толкова служби. Сигурен съм обаче, че има още.

Всички тези лица освен видимата си служба имат още една: да бъдат очи и уши на управата.

Положението на затворника в затвора фактически се урежда от тази гмеж в зависимост от склонността на затворника, към угоднически усмивки, коленопреклонство, ласкателство, почерпвания в лавката, раздаване цигари на парче или на кутии в зависимост от чина, на парични подаръци. Всички голи и неподкрепени с шаване на палеца аргументи за легло, дюшек, добра килия, удобства за четене, бърза молба до директора — се разбиват в равнодушието и користта на тази верига от скачени съдове. Едно десет лева (в затвора левът се котира като долар), една кутия цигари заместват златното магаре на Филипа Македонски, понеже тук се касае не до отваряне врати на градове, а до отваряне ушите на дребни, грешни хорица.

На официалния затворнически персонал не остава нищо друго, освен да оформява докладите, които му представят поменатите низши пипала на затворническата администрация, намираща се по йерархия в пряк контакт със затворниците. Ала не са редки и случаите на съдружие. По този начин затворникът може да има всеки ден вестници, нецензурирана кореспонденция, бързи услуги, благоприятни атестации за поведение с оглед на помилванията, може да разчита на някоя синекурна длъжност в затвора за писане на отработени дни, добра килия, добро легло, прилични обноски, заобикаляне на обикновените повинности и т.н., и т.н.

Несъмнен е вече характерът на убеждението, което затворникът ще извлече от този порядък в затвора. Той разбира, че това, което поради неграмотността не могат да извършат принципите на правната наука, това, което не могат да извършат министерските инструкции, стигащи вероятно само до старши надзирателите; всичко това може да бъде извършено от силата на силите — парата. Тук на практика той разбира законите на златото. Върху късовете хартия и метал, които ние наричаме пари, никога не остава калта на престъплението, с което те са добити. Върху тях пише всичко друго, но не и начинът, по който са влезли в джоба на притежателя им. Тук е важно не откъде са вземани, а колко са. Затворникът разбира, че тези жестоки закони не преустановяват своето действие между хладните стени на затвора. И той видимо започва да съжалява, че не се е снабдил в достатъчно количество с тази „сила на силите“.

И вместо в резултат на едно правно влияние затворникът да каже, както казваме ние правниците: позволено е това, което не е запретено от закона, той си казва: полезно е това, което е заплатено с пари…