Иван Хаджийски
Оптимистична теория за нашия народ (58)

XXII

Това е картината на господствуващия морал и господствуващата психика. Съгласно закона, според който господствуващата идеология е идеологията на господствуващата обществена група, този морал и тази психика преливат и в останалите социални групи.

С няколко думи искам да се спра на едно интересно явление: егоизирането на дребния собственик, ограничен в своя доход: еснафи, дребни търговци, както и на чиновниците и работниците или, инак казано: върху морала на прочетената пара.

В Германия на обед се връщат от работа бащата, синът и дъщерята, получаващи различна заплата, и носят пакети с храна съобразно заплатата си. Те слагат храната на една маса и наедно ядат; обаче никой не посяга да вземе от храната на другия: всеки яде според парите си. Децата живеят при баща си за икономия на квартирни разноски, понеже не са женени, но в стопанството всеки е личност за себе си.

На това прилича габровското госте, при което всеки ходи на гости с храната си, яде там само това, което е донесъл, пие от собствената си дамаджана и каквото остане, се връща обратно вкъщи. Пътуващите габровци си варят гозба в една обща тенджера, но всеки спуска в нея мръвка с различна клечка — за да си знае месото — вариклечковщина.

Нашият дребен собственик върви по този път. Когато го гледате колко време губи в гостилницата, за да си избере ядене, вие се учудвате на неговия тънък и претенциозен вкус. Всъщност той решава без логаритми уравнението: 4 плюс 5, равно на 8, защото той още вън е прочел парите си, а по-ниски цени в листа няма.

В къщи жената купува за 4 лева боб, за 3 лева мас, за 2 лева брашно, за 6 лева захар, за 3 лева чай и пр. Тя е премерила храната на хапки. Нейният домашен бюджет работи с безкрайно малки величини. И ако, недай боже, на обед дойде неочаквано гост, вкъщи настава истинска бюджетна и гастрономическа катастрофа. При това положение не е мислимо никакво раздаване и свързаното с това зачитане на човека. Става нещо противоположно. Когато се звъни на вратата към обед и на масата е вече сложен премереният на лъжици десерт, майката отива да отваря, заповядвайки на детето да скрие десерта. Ако го види комшийката, по стар срам трябва да й се даде, и то повече, за да се отсрами достойно: но какво ще остане за домашните? С това криене жената проявява стария морал. Но това дете, което вместо десетина пъти през годината да отива да раздава на комшиите и да се учи да ги зачита, се учи да крие храната от тях, утре, когато порасне, ще стане „германец“ — ще държи храната пред тебе и ще смята за нещо най-естествено да не те покани дори от лицемерие.

И тъкмо на базата на прочетената пара възниква този отвратителен боткаджилък, който прави неврастеници жените на дребните съществования у нас, който скарва сестри и братя, съседки и приятелки, хазаи и наематели. И тъкмо поради изложените причини жената е дребнава в паричните отношения, защото тя се занимава с левчетата на семейството и става носител на най-дребния му и отвратителен егоизъм.

* * *

Това е господствуващият днес морал. Но той не е всичко. Има останало нещо здраво от старото. Ражда се обаче и нещо ново в ония обществени среди у нас, които нямат социалното и стопанско положение на носителите на егоизма. И бъдещето, което ще даде разрешение на обществените и нравствени проблеми на настоящето, гледа към тези обществени среди.