Иван Хаджийски
Оптимистична теория за нашия народ (53)

XVII

От изнесените дотука факти, които дават картината на диференцирания вече морал на еснафа, можем да заключим за вътрешната „същина“ на този морал.

В своето семейство и в своя род еснафът се държеше в началото почти тъй, както задругарят в задругата, и затова всички общи трапези и веселия ставаха обикновено „в рода“. Еснафът каза: „Свой своего не храни, но тежко му, който го няма.“

Към своите колеги той пазеше в значителна степен традициите на братство и морално равенство. И това личеше от сърдечността, с която еснафите устройваха своите сватби, своите общи трапези, своите еснафски гуляи-лонджи, своите гостета. В сватбите и погребенията участвуваше почти цялото селище. Човещината, която преобладаваше в морала на класическия еснаф, се проявяваше в подкрепата на бедни и немощни. Това беше проява на истинско милосърдие, а не на скука, суета и демагогия: еснафът не можеше, носейки храна, да подмине някого — познат или непознат, — без да му отдели от тази храна, макар и в повечето случаи символично.

Но с потискащите ги стопански и политически чорбаджии еснафите водеха борба още преди Освобождението. И в тази съсловна борба се ковяха вече нови отношения, нови нрави.

Така че моралът на еснафа не беше единен: разслоението на морала, продукт на стопанското разграничение, разслои и личния морал. Еснафът имаше вече различна мярка и различно поведение към различните лица и обществени групи съобразно със своите материални и морални интереси. По един начин се отнасяше той към своето семейство, по други към рода си, по трети към останалите еснафи, по четвърти към чорбаджиите. Неговото отношение към хората зависеше от това, дали те са му сътрапезници, продавачи, купувачи или съдружници. Той променяше отношението си дори към един и същи човек в зависимост от промяната на тези качества: купувач, продавач, съдружник, зет, сват и пр. Днес ние, които определяме отношенията си с хората съвсем съобразно с паричните интереси, които ни свързват с тях, най-добре разбираме подвижността на този морал, която при занаятчията беше дадена само в зародиш и беше спъвана от силното нравствено наследство.