Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,8 (× 15 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2016 г.)

Издание:

Иван Хаджийски. Оптимистична теория за нашия народ

 

Издателство „Отечество“, 1997

Под редакцията на Любен Петков

История

  1. — Добавяне

V

Мнозинството от старите еснафи, та дори и от днешните, започват да се създават от нищо. Те не само присъствуват на раждането на всяка вещ в тяхното имущество, но по-голямата част от тези вещи са въплъщение на техния личен труд и глад. Оттук иде и кръвната връзка между еснафската душа и дребните вещи (и свързаните с тях интереси).

Подпалете къщата на един еснаф и наблюдавайте какво най-напред ще почне да спасява. Той почва да изнася първата вещ, която види, безразлично дали това е някое вехто корито, някой празен сандък или чувал със скъпа стока. Той е свързан така тясно с всяка вещ от имота си, че не може да се откъсне от тази връзка и да направи преценка, кое обективно е най-ценно, та да го спаси най-напред.

Когато му изгори плевнята, той обикаля въглените и се тюхка: „Бре, мама му стара, вътре имаше един кош със слама.“ Плевнята са правили чужди хора, но нов кош трябва да прави самият еснаф и затова жали коша, а не плевнята.

Това е въобще психологията на дребния собственик. Майката на о. Пахомий през време на обсадата на Дряновския манастир всеки ден редовно излизала на двора да храни кокошките, макар че дворът бил непрекъснато обстрелван.

Като дете аз се учудвах на удоволствието, с което баща ми изяждаше коравите остатъци хляб от обеда или вечерята и изостаналото ядене. Трябваше да стана сам глава на семейство, да изкарвам с труд хляба, от който оставаха малки сухи парчета, за да започна и аз с бащиното удоволствие да ги изяждам — „зян да не става“.

Ако не сте били в досег с еснафи, вие едва ли бихте разбрали какво значи „тревогата за недостригания калпак“, т.е. откъсването от недовършена работа. Еснафът може да тръгва на война, може да прави революция, може да умира — неговата последна и постоянна мисъл ще бъде мисълта за недостригания калпак.

И който не схваща тази страхотна привързаност на еснафа и на дребния собственик към тяхното малко имущество, той никога няма да е в състояние да ги разбира изобщо и да определя линията на политическото си поведение към тях.[1]

Бележки

[1] Избират един еснаф за кмет, а друг за помощник-кмет. Става въпрос за предимствата на кмета и помощник-кмета и се оказва, че революционното предимство на кмета се състои в това, че е успял да навърви като поръчител по заемите си голяма част от своите съпартийци, които го правят кмет, за да си плати дълга от по-голямата кметска заплата. Тези съображения се пазят, разбира се, в тайна.