Иван Хаджийски
Оптимистична теория за нашия народ (132)

VII

Друго нещо, което дразнеше индивидуалистично и демократично настроените другари и съратници на Бенковски, беше неговото нескривано, не, а на всяка крачка подчертавано желание да бъде водачът, първенецът. От мотивите му, с които обосновал искането на пълномощно от Великото народно събрание на Оборище, се вижда, че той се гласел за бъдещ държавен глава.^[1]

Дали желанието на Бенковски да стане държавен глава е осъдително, или не, може да се преценява от различни гледища. От гледище на обществената форма, за чието настаняване в България той сложи буйната си глава, в това няма нищо осъдително. Борбата за първенство (конкуренцията) във всички области на живота: стопанство, власт и слава, е основен закон.

Но този стремеж към първенство, това подчертаване на личния елемент в обществената работа, още не бе добил признание сред тогавашната българска народническа общественост, особено сред революционните среди, подложени на социалистически веяния, които пееха „Молитвата“ на Ботева. „Не щеме ний богатство, не щеме ний пари, а искаме свобода, човешки правдини“, които се кълняха, че умират в беззаветна служба на народа, които повтаряха думите на Левски: „Ако загина, губя себе си, ако успея, печели цял народ.“ Под влияние на старата българска патриархална човещина за общественото народничество всякакви грижи за лично благополучие бяха престъпление пред народните мъки и интереси, поради което поведение като това на Бенковски не можеше да не дразни. В това отношение Бенковски имаше само този „грях“, че душевно бе изпреварил своите съвременници и че имаше ясен поглед за бъдещето и за своите лични интереси в него. Мнозина от останалите се губеха в една народническа мъгла относно бъдещото българско общество, което смятаха да бъде общество на „свобода, братство и равенство“, а не общество на чисто личния интерес.