Иван Хаджийски
Оптимистична теория за нашия народ (123)

VI

Революционното напрежение, което бе нужно, за да се очертаят фронтовете и изпъкнат двете възможности — „за“ или „против“ въстанието, — се получи в хода на приготовлението. Комитетите почнаха да се въоръжават — купуваха пушки, пищови, саби, барут. Самочувствието на младите въстаници, които държеха вече в ръце лъснати пушки и правеха с тях редовно упражнения, се преобрази: те вирнаха глава на турци и на чорбаджии, кривнаха калпаци и почнаха да не се покоряват. Турците подушиха това и почнаха и те да се приготовляват за отпор. Техните приготовления обаче превърнаха лъжата на апостолите в истина и наляха ново масло в огъня. Напрежението започна да расте от ден на ден. Дъхът на бурята се носеше вече във въздуха. Място за неутралитет нямаше. Всеки трябваше да бъде готов да посрещне събитията, макар и да не знаеше точно какво ще става. Личните грижи за самосъхрана се сляха по силата на нещата с обща подготовка на въстанието.

Минеше ли пък през селото Бенковски със своя щаб на коне — една малка дисциплинирана военна команда, първообраз на бъдещата българска войска, то не оставаше вече никакво съмнение върху това, че в най-скоро време царство ще се превзема, сеч ще става. Тази малка военна дружина, за която не съществуваше вече никаква турска власт, пръскаше като дим обвързващата сила на представата за могъщество на турската власт. Тя беше олицетворение на българската независимост.^[1]