Иван Хаджийски
Оптимистична теория за нашия народ (113)

Народничеството на селската интелигенция

С горната заглавка не искаме да кажем, че цялата ни селска интелигенция носи духа на народничеството. Не всички селски синове носят в душата и сърцето зова: „Където народът, там и ние.“ И в село отдавна вече има хора, които не само че не са от народа и в народа, но които правят всички стопански и обществени усилия да бъдат над народа. Поради това народническото съзнание, народническите настроения трябва да търсим само между синовете на дребните и средни селяни; сред тези синове, които се раждат край слоговете на нивите, където майката е отишла с мотика на рамо; чийто пъп е вързан не с копринен ширит, а с косми, изскубани от главата на майката; които са донесени в къщи в скута или престилка; които от малки са познали суровата участ на селянина, защото тя е била и собствената им участ; които е трябвало с кървави юмруци да си проправят лично и обществено път в борба със силите на днешния жесток свят.

Под „народничество“ ще разбираме най-широкия кръг от прояви, извиращи от стремежа да се служи безкористно на народа. Поради това проявите на тази любов към народа, към неговата съдба, към неговото тегло, проявите на желанието да се види този народ благоденстващ, издигнат високо умствено и нравствено, свободен, независим, се движат в границите на една широка гама: от най-неопределеното съчувствие към народа до научно и делово най-уточненото и осмислено отношение към личната му и обществена участ.

Една от първите по възрастта на поколенията прояви на народничеството на нашата селска интелигенция е широкото й участие във въздържателното движение с неговия невинаги определен младежки идеализъм. Това движение игра голяма роля във формирането на нашата младеж. То й обръщаше внимание върху въпроса за правилно отношение към собствената си личност и към другите; то държеше голяма част от младежта далеч от лекомислието и несериозното отнасяне към редица важни лични и обществен въпроси. Изисквайки от своите съмишленици чистота в нравите, сериозност в поведението, то ги държеше настрана от пиянството, разврата, тютюнопушенето. И вселяваше изобщо трезво отношение към живота. То държеше своите членове в дисциплината на един отличен младежки самоконтрол. Поставяйки въпроса за нравственото разтление в съвременния свят, то допираше до въпроса за причините на този упадък, стремеше се да ги изясни и в този стремеж се поставяха въпросите за необходимите обществени преобразования. Това движение обгръщаше не само селската младеж, но караше младите да стават учители и на старите. От трибуните на това движение често идеше здрава, трезва мисъл и поука, която и възрастните приемаха с радост като желано просветление. Тази роля на въздръжното движение се прочувства особено, когато, по едни или други причини, неговата дейност се ограничи, за да отвори място в училищата на най-злокачествени прояви на тарикатщина, лекомислие, безделие и духовно, и нравствено загниване.

Друга проява на народничество на нашата селска интелигенция е сериозното й отнасяне още на ученическата скамейка към основните въпроси на живота. Този живот й поставяше проблеми не само чрез книгите, но и чрез участта, в която поставяше селските синове. Този стремеж да се проникне зад завесата на повърхностното наблюдение, за да се видят скритите пружини на живота, движещите му сили, бъдещите насоки на развитието, легнаха в основата на онази безпримерна любознателност към философските и социологични проблеми, този стремеж се проявяваше във въпроса за „смисъла на живота“ и се оформяше като мироглед. Гладът за знания в нашата млада интелигенция никога не е бил безпринципен; той винаги е бил глад на нуждата от мироглед, от светоотношение.

Запалена от жаждата да служи на народа, интелигенцията създаде читалищното дело в страната. И едно след друго по селата малки прихлупени стаички бяха превърнати в кътчета на селска просвета, на наука, на борба с невежеството, предразсъдъците и суеверието. С времето в тези стаички проехтяваше високоговорител на радио, за да включи малкия селски простор в паралелите и меридианите на целия свят и на неговата тревога. Тези прихлупени стаички станаха средище на будната пулсираща мисъл на младите по възрасти дух селяни: там се организират сказки, вечеринки, представления; там се обсъждат кооперативни въпроси: там се раждат мечти и надежди за един по-добър, по-просветен и по-човечен свят.

През всяка ваканция селските синове, които се връщат от гимназиите и университета, горят в благородното съревнование да покажат на своите бащи, братя и сестри, на своите близки и съселяни от сцената чрез сказки и лични беседи това, което са научили за тях. Всеки нов допир между народа и неговата народническа интелигенция се превръща в селски културен празник.

Но с още по-голямо усърдие народническата селска интелигенция участва в кооперативната селска взаимопомощ. Местните учители обикновено са душата на селските кооперации. Младата интелигенция изгради напоследък младежкото кооперативно движение, което ще играе огромна роля в нашето обществено развитие. Тази роля ще бъде занапред особено голяма, като се има предвид въвеждането на кооперативното обработване на земите, една висша форма на селска взаимопомощ, която ще внесе дълбоки промени в бита на нашето село и ще създаде един нов свят на отношения, чувства и нрави.

Със своето възмъжаване било на село, било в университета, селската интелигенция узрява обществено и заема определена позиция по обществените и политически въпроси в духа на своето обществено положение. Нейното народничество се обистря и взема определени политически форми. С това то излиза от своята неопределеност.

Но въпросът за народничеството на селската ни интелигенция, излязла от средата на дребните ни и средни селяни, поставя и въпроса как е възможно изобщо тези среди да имат синове, свършили гимназия, дори университет. И наистина, рядко са страни, където е възможно това. За една Франция, Германия, Англия и пр. това е абсолютно изключено. Високите такси, големите разноски по образованието и други ограничения са изгонили дори мисълта, че един среден селянин може да види сина си гимназист или студент.

Човешката материална и духовна култура почива на знанието, на просветата. Но в общества, където няма справедливост и равенство, просветата, премахвайки невежеството и заблудите, води до отнемане привилегиите на тези, които искат да използват простотията на народа. Поради това там се създават ограничения в достъпа на народа до голяма просвета.

У нас обаче, поради стечение на историческите обстоятелства, образованието още със зараждането си се сложи на народни, демократични начала, без всякакви такси и ограничения. Нашите първи училища и гимназии преди Освобождението служеха не само на нуждите от просвета за дейността на търговци и занаятчии, но заедно с това и на делото за народно политическо и национално просвещение, на нуждите за осъзнаване на нашия народ като нация, на борбите за народна просвета, черковна свобода и политическо освобождение. И понеже по тези му задачи всички бяха съгласни — от чорбаджии до последните наемници, то образованието се превърна в народно дело, без ограничение, при пълен достъп на народа.

След Освобождението нуждата от интелигенция за обзавеждане на държавната администрация също не позволи една система на ограничения. След войната пък установеният демократичен режим отвори гимназии и по селата, ръководен от мисълта за най-широка селска просвета. Едва напоследък правни и фактически положения ограничават достъпа на селските синове до горните училища, макар и не по абсолютен начин. Благодарение на дребнособственическия характер на нашата страна, благодарение на близостта на градовете и благодарение на непрекъснато сновящата между селото и града торбичка с хляб, чесън, лучец, яйца, понякога и варено пиле — все пак и редица селски синове се добират до гимназиално образование, а тези, които имат по-здрав стомах, изтрайват дори и на университетския академичен глад.

И въпреки че с получаване на по-горно образование за селската интелигенция се откриват възможности да промени своето обществено положение, като влезе в редиците на тези, които с безогледни средства живеят за сметка на селото, тя в голямата си част остава вярна на своя народ. За това допринася и силното още влияние в село на старата патриархална нравственост, която намира израз в човещината на дребния и средния селянин. Тези хора, по силата на своето положение, не се борят за надмощие помежду си. Те не се ограбват. Нещо повече, те заедно търпят проявите на незачитание на техния труд, на техните права; те еднакво биват лъгани и измамвани от разни стопански и обществени гангстери. Поради това, те не само че са честни и човечни, но тяхната душа е пълна с отвращение и негодувание срещу всички неправди в живота, първа жертва на които са самите те. И тази интелигенция, която от детинство е закърмена от проявите на селската човещина, на проявите на взаимопомощ, на отвращение срещу всяка неправда, неравенство и безчестие, не може да не остане вярна на тази селска жажда за справедливост.

Въпреки това обаче за голямо съжаление намират се и младежи, които след снабдяването им с диплома забравят селската торбичка, забравят дълбоките бразди на почернелия бащин врат, забравят дълбоко потъналите от умора и лишения очи на своята майка и отиват при тези, за които селската неволя е извор на благосъстояние. Така се получава оня кръг от селска полуинтелигенция, която иска бързо да забогатее, за да „влезе в обществото“, и понеже чрез обикновено темпо това не може да стане, тя избира най-преките, но и най-безсъвестни пътища: хищничество в стопанството, измамване селяните в цена, в сметка, в кантар; подкупи в администрацията; гешефтарство в политиката; продажничество и шпионство;гангстерство в културата.

Младежкото кооперативно движение трябва да направи всичко, щото такива хора да не излязат никога от неговите редици, обхванати от такъв светъл идеализъм.