Никос Казандзакис
Аскетика (14)

Мълчанието

Един Пламък е човешката душа; една огнена птица подскача от клон на клон, от глава на глава, и вика: „Не мога да спра, не мога да догоря, никой не може да ме угаси!“

В горящо дърво изведнъж се превръща Вселената. Спокоен сред дима и пламъците, на върха на пожара, държа чист, свеж и трезв плода на огъня — Светлината.

От този висок връх наблюдавам червената ивица, която се изкачва — трептящо, кърваво искрене, влачещо се като влюбено насекомо след дъжд из меандрите на ума ми.

Аз, племе, хора, земя теория и практика, Бог, сме призраци от пръст и ум, удобни за простодушните сърца, които се страхуват, удобни за вятърничавите души, които смятат, че раждат.

От къде идваме? Къде отиваме? Какъв е смисълът на този живот? — викат сърцата, питат главите, удряйки по вратите на хаоса.

А вътре в мен един огън тръгна да намери отговор. Със сигурност ще дойде ден и огънят ще пречисти земята. Със сигурност ще дойде ден и огънят ще унищожи земята. Това е Второто Пришествие.

Огнен език е душата и близва, мъчи се да подпали мрачното тяло на света. Ще дойде ден и цялата Вселена ще бъде един пожар.

Огънят е първата и последна маска на моя Бог. Между два големи огъня танцуваме и плачем.

Блестят, сияят мислите и телата ни. Спокоен стоя между двата огъня, неподвижен стои умът ми сред въртежа, и казвам:

Много кратко е времето, много тясно е пространството между тези два огъня, много бавен е ритъмът на живота — нямам време, нямам пространство да потанцувам! Бързам!

И тогава ритъмът на земята става един въртеж, времето изчезва, мигът се завърта, превръща се във вечност, всяка точка — насекомо, звезда, идея — се превръща в танц.

Била е затвор, но затворът рухва, освобождават се в нея страшните сили и точката вече не съществува!

Тази висша степен на аскезата се нарича Мълчание. Не защото съдържанието й е крайната, неизразима безнадеждност или крайната неизразима радост и надежда. Нито защото е крайното знание, което не благоволява да говори, или крайното незнание, което не знае да говори.

Мълчание означава: Всеки един, когато след всичките подвизи завърши своята служба, вече е достигнал най-високия връх на опита — далеч от всеки подвиг; не се бори, не крещи; мълчаливо, необратимо, завинаги, заедно с Космоса узрява и той, целият.

Край вече — сля се с Бездната, както мъжкото семе с женската утроба.

Бездната е вече негова жена и той работи в нея, отваря я, изяжда вътрешностите й превръща кръвта й в своя кръв, смее се, плаче, изкачва се, слиза заедно с нея, не я пуска.

Как можеш да достигнеш недрата на Бездната и да я оплодиш? Това не може да бъде описано, не може да бъде облечено в думи, да бъде подчинено в закони; всеки един има и своето собствено спасение — абсолютно свободен.

Не съществува Учение, не съществува Спасител, който да отвори пътя. Не съществува път, който да бъде отворен.

Всеки сам, издигайки се над собствената си глава, бяга от своя жалък, пълен с въпроси разум.

Сред това дълбоко Мълчание, изправен, неустрашим, страдайки и играейки, изкачвайки се безспирно от връх на връх, знаейки, че висините нямат край, изпей, увиснал над бездната, това магическо и гордо заклинание:

ВЯРВАМ В ЕДИН БОГ, СТРАДАЩ, МНОГО СИЛЕН, НО НЕ ВСЕСИЛЕН, ВОИН В НАЙ-ДАЛЕЧНИТЕ ГРАНИЦИ, ГЕНЕРАЛ И ИМПЕРАТОР НА ВСИЧКИТЕ СВЕТЛИ СИЛИ — ВИДИМИТЕ И НЕВИДИМИТЕ.

ВЯРВАМ В БЕЗБРОЙНИТЕ ПРЕХОДНИ МАСКИ, КОИТО ПРИЕ БОГЪТ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ, И СЪЗИРАМ ЗАД БЕЗСПИРНОТО МУ ТЕЧЕНИЕ НЕГОВОТО НЕРАЗРУШИМО ЕДИНСТВО.

ВЯРВАМ В БУДНАТА МУ, ТЕЖКА БОРБА, КОЯТО ОПИТОМЯВА И ОПЛОЖДА МАТЕРИЯТА — ЖИВОТВОРНИЯ ИЗВОР НА РАСТЕНИЯ, ЖИВОТНИ И ХОРА.

ВЯРВАМ В СЪРЦЕТО НА ЧОВЕКА — ТОВА КЪРВАВО ПОЛЕ, КЪДЕТО ДЕН И НОЩ БОГЪТ СЕ БОРИ СЪС СМЪРТТА.

„ПОМОЩ!“ — ВИКАШ, ГОСПОДИ. „ПОМОЩ!“ — ВИКАШ, ГОСПОДИ, И АЗ ТЕ ЧУВАМ.

В МЕН ПРЕДЦИТЕ И ПОТОМЦИТЕ, И ВСИЧКИТЕ ПЛЕМЕНА, И ЦЯЛАТА ЗЕМЯ, С УЖАС, С РАДОСТ ЧУВАМЕ ЗОВА ТИ.

БЛАЖЕНИ СА, КОИТО ТЕ ЧУВАТ И СЕ ВТУРВАТ ДА ТЕ СПАСЯТ, ГОСПОДИ, И КАЗВАТ: „САМО АЗ И ТИ СЪЩЕСТВУВАМЕ.“

БЛАЖЕНИ СА, КОИТО ТЕ СПАСИХА, СЛЯХА СЕ С ТЕБ, ГОСПОДИ, И КАЗВАТ: „АЗ И ТИ СМЕ ЕДНО.“

И ТРИЖДИ БЛАЖЕНИ СА, КОИТО, БЕЗ ДА СЕ ОГЪВАТ, НОСЯТ НА РАМЕНЕТЕ СИ ВЕЛИКАТА, ПРЕКРАСНА, УЖАСНА ТАЙНА:

ЧЕ ТОВА ЕДНО

НЕ СЪЩЕСТВУВА!